Решение по дело №1333/2010 на Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

 

№

 

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д A

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IX - ти състав, в публично заседание проведено на седемнадесети май, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА

 

при участието на секретаря Г.С., след като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1333 по описа на ВОС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 108

от ЗС.

Страни в съдебния спор са ищец - Технически университет - В. с ЕИК *********, представляван от Ректора О.А.Ф., чрез адв. Вл.Т. от ВАК с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа - гр. В. , ул. „Райко Жинзифов" № 31, ет.1, ап.1 и ответник - ООД „Верто" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. В., р-н О., ул. „Ал. Б." № ** , представлявано от управителя Ж.Г.Н..

Обект на спорни права и ревандикация е имот с идентификационен № 10135.2555.23/ със стар идентификационен номер 2405, парцел 1323/, при граници на имота, имоти с идентификационни номера 10135.2555.24, 10135.2554.422,10135.2555.25, 10135.2555.26 и 10135.2555.22, с площ по скица № 25159 от 15.09.2009 та СГКК - В. - 2148 кв.м.

 

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че процесния имот е реална част от имот, целия с площ от 189 245 кв. м., при граници ул. „Студентска", бул. „Осми приморски полк", ул. „Хр. Смирненски", частни имоти и ул. „Мир" който имот е публична държавна собственост, отреден със Заповед № 709 от 19.09.1964 г. на Председателя на ИК на ГНС - В. за Машинно електротехнически институт на /МЕИ/ - В. открит с Указ № 395 от 30.07.1964 г. обнар. ДВ .бр. 61 от 1964 г., преобразуван в ТУ - В. с решение на НС , обнар. ДВ. бр. 68/1995 г. Излага се , че върху така отредения имот - земя, поетапно е изграден учебен комплекс по генерален застроителен план, утвърден през 1976 г. и периодично актуализиран до 1992 г. от Община В.. С така посочените граници, учебният комплекс фигурира като обект предназначен за комплексно застрояване в действащия ПУП на 23 - ти подрайон на гр. В., одобрен със Заповед № Г-112 от 25.09.1987 г. на Председателя на ИК на ОбНС - В.. Строителството върху учебния комплекс е започнало през 1969 г. и тогава е завършен първия учебен корпус на Електротехнически факултет и последователно до 1990 г. е извършено строителство на останалите основни учебни корпуси, спомагателни сгради и инфраструктура и благоустройствени съоръжения, включително външна масивна бетонна ограда и др. така както са вписани в АДС № 3035 от 16.05.2000 г.

Твърди се, че имота така, както е вписан в АДС е отразен в КК на гр. В., одобрена със Заповед № РД - 18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, като имот с идентификатор № 10135.2555.26 с площ 173 596 кв. м. по скица и с площ 189 245 кв.м. по АДС.

Твърди се, че фактическа власт върху процесния имот се осъществява от ответника, като се оспорва неговото придобивно основание като не противопоставимо на ищеца.

 

Ответната страна в писмен отговор е оспорила редовността на исковата молба и допустимостта на предявения иск. Възраженията по допустимост са били обект на изследване от първоинстанционния и въззивния съд и не са възприети като основателни /Определение № 43 от 19.01.2011 г. - Ч.гр.д. № 05/2011 г. ВАп.Съд/.

 

Ответната страна в писмен отговор е оспорила и основателността на предявения иск. Излага се, че Държавата е собственик на Учебният комплекс на ВМЕИ - В. и тя е установила права на собственост с АДС №3035/2000г.,но именно Държавата видно от самия АДС е отписала като държавни тези имоти, които са били реституирани по силата на закона, в това число и тези, собствеността на които е била възстановена на бившите собственици на основание Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Реализираната реституция по силата на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС настъпва винаги по отношение на държавата, респ. общината, и независимо от това дали имотът е публична или частна тяхна собственост. Достатъчно е да бъдат изпълнени условията, предвидени в закона, които съпоставени към процесния случай са налице. Чрез възражение, ответната страна заявява самостоятелни права на собственост върху процесния имот противопоставими на ищеца. ООД „Верто" твръди, че е придобил собствеността на правно основание, а именно договор за продажба, сключен в изискваната от закона форма за действителност - нотариален акт (нотариален акт, вписан под акт № 120, том XXXI от 2007 г. на Службата по вписванията- В.), съставен и подписан от от нотариус с необходимата местна компетентност. Придобил е права на собственост от предходните собствениците на имота, които са прехвърлили притежаваните от тях права на собственост. По отношение на придобивното основание на прехвърлителите, ответникът сочи Решение от 05.05.1994г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 816а/1993г., с което е отменено отчуждаването на имота от 2150 кв.м. на основание чл.4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, и от по силата на наследяване от Д. К. С..

Твърди се, че правото на възстановяване по посочения закон е признато от съда в рамките на производството по гр.д. № 816а/1993г., приключило с Решение от 05.05.1994г. с което е отменено отчуждаването на процесния имот. Всички законови предпоставки за възстановяване на собствеността върху имота по силата на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС са изпълнени, и са били налице към момента на реституцията: Искането за възстановяване на собствеността е направено в законовия срок и от легитимирани за това лица; Реституираният имот е отчужден преди 21.04.1990г. въз основа на нормативен акт - ЗТСУ за мероприятие на държавата; Към момента на реституцията имотът е бил собственост на държавата; Мероприятието, за което е отчужден имота, фактически не е започнало до датата на влизане в сила на закона. Също така е била изпълнена и законовата последица от възстановяването на собствеността, а именно връщане на даденото срещу отчуждаването парично обезщетение, съответно решението е влязло в сила. Проводателят на лицето А.

Г. С., което е поискало реституция е наследник на бившия собственик на отчуждения имот С. Т.С.. Последният е бил собственик на имота и се е легитимирал като такъв с Крепостен акт №14/1908г. Посочва се, че видно от Заповед № 1373/13.07.1974г. на Председателя на ИК на ГНС - В. имотът е бил отчужден по силата на чл.95 от ЗТСУ за изпълнение на мероприятието „Разширение на ВМЕИ" от което се прави извод, че момента на постановяване на решението на съда за реституция, държава е притежавала правото на собственост върху имота. Според застроителния план на ВМЕИ - В. върху процесния имот е следвало да бъде построен Комплекс за тежки лаборатории, но такъв не е изграден и строителство не е започнало до датата на влизане в сила на реституционния закон.

Оспорва се твърдението на ищеца е налице започнало мероприятие съгласно преотреждане, извършено със заповед №Г-112от 25.09.1987г. на Председателя на ИК на ГНС -В.. Твърди се, че преотреждането не е влязло в сила, а преотреждането не мероприятие, което изключва възстановяването на собствеността.

Ответникът сочи, че законовата норма на чл.1 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС изрично указва, че собствеността се възстановява, ако мероприятието за което е отчужден имота фактически не е започнало. В настоящия случай мероприятието „Разширение на ВМЕИ" не е било започнало и е ирелевантен въпроса относно това дали имотът впоследствие е бил преотреден с изменение в застроителния и регулационен план(ЗРП).

В условията на евентуалност е направено възражение и за изтекла придобивна давност в полза на ответника „Верто" ООД, град В., чрез присъединяване на владението на неговите праводатели К.А. Сукисиян, А.Г. С., В. Г. С., М.Н. М., М. М. А., А.М.М., М.А.И., Т.Н.Д., Ф.Н.Д., А.М.В., В.М.В., А.Н.С., Х. Ф. Д., Н. Х. Д., Ф.Х.Х., и позоваване на същото, е владял процесния имот като свой собствен, с намерението да свои същия, в продължение на над десет години.

Владението на праводателите на ответника „Верто" ООД, град В. и последният е започнало от влизането на съдебното решение на Варненския окръжен съд по дело 816а/1993г. в сила и продължава и към настоящия момент.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните, събраните по делото доказателства, нормите регламентиращи процесиите отношения приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 108 от ЗС.

В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесния обект, въз основа на посочените в исковата молба придобивни основания. В тежест на ищеца е още да докаже, че ответникът осъществява фактическа власт върху имота. В тежест на ответника е да докаже, че осъществяваната фактическа власт е на правно основание, такова каквото е посочено в отговора на исковата молба. В случай, че и двете страни успешно докажат наличието на заявените права, съдът изследва въпроса за възможната конкуренция между тях.

Не е спорно между страните, че към датата на предявяване на иска и в течение на първоинстанционното производство ответникът „Верто" ООД, град В. осъществява фактическа власт върху обекта на спорни права.

Всички останали факти от значение за разрешаване на спора по същество са спорни.

От представените по делото писмени доказателства и заключенията от изслушаните СТЕ и допълнителна СТЕ изготвени от вещото лице Д. П., се установяват следните релевантни към спора факти:

С Указ №395 от 30.07.1964 г. обн. В ДВ, бр.61 от 04.08.1964 г. е създаден и открит Машинно-електротехнически институт /МЕИ/. Със Заповед № 709 от 19.09.1964 г., на Председателя на ИК на ГНС- В. е отреден имот - земя с площ от 150 034 кв. м. находяща се в 23-и микрорайон на гр. В. предоставен за ползване и управление на Машинно-електротехнически институт /МЕИ/.С Решение на Народното събрание, обн. ДВ, бр.68 от 01.08.1995г., Машинно-електротехнически институт /МЕИ/ е преобразуван в Технически Университет - В.. С АДС № 10995 от 23.09.1971г. на ГНС - В. и АДС № 1474 от 92г.; № 485 от 1987г; № 486 от 1987г; № 487 от 1987г.; № 488 от 1987г.; № 491 от 1987г.; №т 3035 от 16.05.2000 г. имотът е актуван като държавен с площ от 189245 кв. м. при граници ул."Студентска"; ул."Мир"; бул."Христо Смирненски"; бул."8-ми приморски Полк". От генерално застроителен план за ТУ - В. с актуализация към 1990г. е видно, че върху така отредения имот - земя, е изграден учебният комплекс на МЕИ, ВМЕИ /Висш машинно-електротехнически институт/, понастоящем Технически университет В. на площ от 189245 кв. м. поетапно в 23-и микрорайон с граници: ул."Студентска", ул."Мир", ул."Хр. Смирненски" и бул."Осми приморски полк"/Д. Благоев/ по Генерален застроителен план, утвърден 1976 г., периодично актуализиран до 1992 г. от Община В.. С тези граници и площ учебният комплекс фигурира като обект за образование на ВМЕИ в действащия Общ градоустройствен план на гр. В. от 1987 г.

За територията в която се намира процесния имот са изработени следните кадастрални и регулационни планове:

По кадастрален план от 1956г. процесния имот е заснет и отразен като имот пл. № 2405, записан в разписния лист на С. Т. С..

Със заповед № 540 от 08.11.1962 г. е отредена строителна площадка за МЕИ. Със заповед № 709/19.09.1964г. на основание § 60 и 70 от ППЗПИНМ на Председателя на ИК на ГНС В. е одобрено изменението на уличната и дворищната регулация на 23-ти м.р. В., като квартали 950, 951 до 967, 974, 975, 976 и 1080 се отреждат за Машинно-електротехнически институт /МЕИ/. Изменението е прието от Съвета за планово изграждане на населените места при ГНС В. с протокол № 37/25.08.1964г.. Въз основа на одобрената регулация, имотите попадащи в терена отреден за МЕИ са отчуждени, собствениците на имотите обезщетени и на основание т.21 от Правилника за държавните имоти и § 100 от ППЗПИНМ и заповед № 709/19.09.1964г. за терена с площ от 150034м2, находящ се в гр. В., 23-ти м.р е съставен Акт за държавна собственост № 10995/23.09.1971г. при граници на площадката обхващаща квартали 950, 951 до 967, 974, 975, 976 и 1080 : север - улица с о.т. 1952, 1981, 1959, 1949 (ул. „Христо Смирненски"), изток -пътя за Балчик ( бул. „8-ми Приморски полк"), юг- улица с о.т. 2002, 2065, 2685, 1981 и на запад -улица „Мир".

Към заключението на вещото лице е представена комбинирана скица - л. 108 от делото върху която границите на терена, отреден за МЕИ със заповед № 709/19.09.1964г. са посочени с червен цвят и червен щрих.

В заключението вещото лице сочи, че процесният имот не попада в терена, отреден за МЕИ със заповед № 709/19.09.1964г. и не представлява част от имота с площ от 150034м2, описан в АДС № 10995/23.09.1971г.

Със заповед № 1722/01.07.1966г. на Зам. председателя на Министерство на архитектурата и благоустройството се одобрява изменението на регулацията на улиците на 23-ти м.р.

Съгласно тази заповед се коригира източната граница на терена отреден за МЕИ и се отрежда терен за разширение на запад (, към ул. „Мир") и процесният имот попада в терена, отреден за Разширение на МЕИ и в терена за улична регулация - ул. „Мир".

От Крепостен акт № 14/1908г., се установява, че имотът собственост на С. Т. С. е с площ от 3330м2.

Със заповед № 1373/13.07.1974г. на Председателя на ИК на ГНС за мероприятие по ЗТСУ - разширение на ВМЕИ и протокол № 62/19.09.1968г за прокарване на улица „Мир" е отчужден имот пл. № 2405 собственост на наследниците на С. Т. С..

С решение ВОС от 05.05.1994г. по административно дело № 816-а/1993г. на наследниците на С. Т. С. и М. Н. П. е възстановена собствеността върху имот 2405 с площ от 2150м2, оцветен в червено по същата скица от заключението на вещото лице - л. 108 от делото, от които 2150м2 попадат в терена за разширение на ВМЕИ очертан и защрихован със син цвят на скицата.

След проведената реституция със заповед № Р-876/18.08.1994г. на Кмета на Община В., имота е отписан от актовите книги за държавна собственост.

С решение по т. 2, протокол № 32/06.11.1979г. на Съвета по архитектура и благоустройство при ОбНС В. е определена площадка за лаборатория по обработване на материалите с газово противоналягане за ВМЕИ ( площадката на БАН) разположена в североизточния край на ВМЕИ с площ от 3 дка, която не е отразена в регулационния план. Със заповед № Г-112/25.09.1987г. на Председателя на ИК на ОбНС В. е одобрено изменението на застроителния и регулационен план на 23-ти м.р. В., съгласно която се запазват границите на МЕИ с корекция на южната улична регулация ( ул. „Студентска", посочено с кафяв цвят на комбинираната скица. Със заповед № Р-214/23.11.1994г. на Кмета на Община В. е одобрено попълване на КП на 23-ти м.р., като в кадастралната основа са отразени възстановените части от имоти, попадащи в терена, отреден за разширение на ВМИ, за имоти пл. №№ 2404(ч) = 1324, 2405 (ч) = 1323,2417(ч)= 1322 и 2418 (ч)= 1310. Към заключението е представено копие от графичната част към заповед № Р-214 от 23.11.1994 г. - л. 104 от делото.

От изложените по- горе констатции вещото лице е извело заключението, че съобразно одобреното попълване, възстановената част от имот пл. № 2405, отразена в КП с № 1323 попада в терена за разширение на ВМЕИ /одобрен със заповед № 1373/13.07.1974г. на Председателя на ИК на ГНС за мероприятие по ЗТСУ - разширение на ВМЕИ и протокол № 62/19.09.1968г за прокарване на улица „Мир"- Точно за това разширение е е отчужден имот пл. № 2405 собственост на наследниците на Саак Такоров Сааков..

За територията на Учебен център на технически университет В. е изработен Кадастрален план, съгласуван от МРРБ на 07.07.1998 г. в който кадастрален план за отразени имота на университета и имоти пл. №№ 1323 и 1324. Площта и границите на терена на по АДС № 3035/16.05.2000г. е определена по този кадастрален план. Със заповед № Р-167/18.07.2000г. на Кмета на Община В. е одобрено изменението на регулацията на площадката на МЕИ по плана на 23-ти м.р., като от същата се обособят два парцела - Технически университет и Институт по металознание при БАН- филиал В.. Със заповед № РП-509/16.12.2005 г. на Кмета на район „Приморски" е одобрено попълването на КП на 23-ти м.р. с имот пл. № 1518, съответен на част от имот пл. № 2398 по КП/1956 г., собственост на н-ци на

Илия Киряков Янков и отразеният в КП имот № 1518 попада е терена, отреден за МЕИ със заповед № 709/64г. и терена за разширение на МЕИ със заповед № 1722/1966 г. Със заповед № РП-10/11.01.2006г. на Кмета на район „Приморски" при Община В. е одобрено попълване на КП на 23-ти м.р. с имот № 1519 за БАН с площ и граници, съобразно одобрено попълване на КП на 23-ти м.р. с имот № 1519 за БАН с площ и граници, съобразно отреждането по регулация със заповед № Р-167/2000г. Със заповед № Г-314/02.10.2008г. на зам. Кмета на Община В. е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ IV-1323 съобразно който имот № 1323 се урегулира в границите по кадастрален план и се преотрежда от „ за ВМЕИ - В." в „ за обществено обслужване". Със заповед № Г-237/22.07.2008г. на зам. Кмета на Община В. е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ VI-1518 с което се променя регулацията на терена ВМИ, имот № 1518 се урегулира в границите по кадастрален план и се отрежда за „студентско общежитие и обществено обслужване". За застрояването на сградите и съоръженията на територията на ТУ са изработени и актуализирани следните генерални планове Първият Генерален план на ТУ е одобрен от Съвета по Планово изграждане на населените места при ГНС- В. с протокол № 11/24.02.1966г. съгласно този план върху процесния имот не е предвидено застрояване. С протокол № 13/29.04.1976г. е приет нов генерален план, одобрен на 04.05.1976г. По този план върху процесния имот е предвидено изграждане на футболно игрище. Същото не е реализирано. С протокол № 9/13.04.1982г. е на САБ при ОбНС В. е утвърден генерален план на Научно производствена лаборатория при МС „Технология на металите" - филиал В. с три забележки. С протокол № 5/05.02.1985г. на СТСУСА при Община В. е приета „ Актуализация на ген. план на ТУ", одобрен на 06.02.1985г.

С този план върху процесния имот е предвидено изграждане на сграда: „КОМПЛЕКСНИ ТЕЖКИ ЛАБОРАТОРИИ" и покрит паркинг и баскетболни игрища на север от сградата. Сградата не е изградена.

С протокол № 6/25.02.1992г. на СТСУСА при Община В. е приет проект за б „Преработка на ген. план на ТУ, който се приема със забележка : Застройката на сградата „Комплексни тежки лаборатории" да се оттегли на изток минимум 10м. И в този вид на ситуиране сградата не е изградена. От извършеното строителство на територията на ТУ съобразно отреждането по регулацията и Генералните планове е извършен строеж единствено на ограда с масивна основа и метални пана. По делото е представено разрешение за строеж № 98/10.05.1978г. с което на ВМЕИ се разрешава изграждане на масивна ограда по източната и южната страна по одобрен проект от 14.04.1978г.

На вещото лице е поставена задачата да даде заключение дали имот № 10135.2555.23 с площ от 2148м2 попада в границите на имот № 10135.2555.26, а ако не попада изцяло, каква част от него и да изготви скица на припокриването на площите.

Заключението сочи, че имот с идентификационен номер 10135.2555.23 с площ от 2148м2 не попада в границите на имот № 10135.2555.26 по действащата КККР на гр. В., район „Приморски", но от разпита на вещото лице, проведен в с.з. на 07.04.2012 г. се установява, че процесният имот попада в територията, която е отредена за технически университет с регулационен план от 1987г., одобрен със заповед № Г -112, която заповед е влязла в сила и е действащата регулация за Община В..

От разпита на в.л. се установява още, че по крепостаен акт процесната реална част от имота се идентифицира с имот 2405 по кадастралния план от 1956г., и част от него попада в териротия на регулация отредена за техническия университет, а другата част попада в регулацията на ул. Мир, която е реализирана. Обект на реституция са били двете части от имота, които не са засегнати от регулацията на ул. Мир, като едната част е е процесия имот, а другата е между дерето и улицата.

На въпроса за извършено строителство, вещото лице отговаря, че в този имот няма извършено строителство на сгради, но има изградена ограда покрай ул. Мир /съществуваща на място и отразена с топографски знак на кадастралните планове / и топлопровод, който е по самата ограда, като пояснява, че върху имота отреден за разширение на ВМИИ попада пароцентрала и топлопровод. Топроцентралата е изградена с одобрени строителни книжа, но няма данни към кой момент са изградени оградата и топлоцентралата. От разпита на вещото лице се установява, че в терена предназначен за разширение има изградено и подземно мазутно стопанство, което е отразено в АДС 3035 от 1997 г., но сградата не попада в реституирания имот. По делото е събрано като писмено доказятелство - АДС № 3035 от 15.05.2000 г. съставен на основание чл.2, ал.2 т.4 от ЗДС и чл. 68, ал.1 от ЗДС - общо осемстраници. От съдържанието на предходен акт № 484 от 23.03.1987 г. се устонява, че в изброените пл. Номера на отчуждените имоти, не попада процесния. Представена е още Заповед № 709 от 19.09.1964 г., ва ИК на ГНС, Акт № 10995 от 23.09.1971 г. съсътавен на оснавание чл. 21 от ПДИ и Параграф 100 от ППЗПИНМ и предходтата запоред и Акт № 12115 от 27.07.1974 г. издадан възоснава на същата заповед.

От заключението по допълнителната СТЕ се установява, че оградата е отразена в КП от 1986-88 г., от което се прави извод, че към този момент е съществуваща, т.е. е била на място към датата на реституцията.

Относими към възражението на ответника, че осъществява фактическа власт на правно основание - договор за покупко продажба, са писмените доказателства удостоверяващи наличието на заявения придобивен способ - правна сделка нот. Акт № 40, том 3, per. № 5811 дело № 365/2007 г. на ноториус № 214. От представеното нотариално дело, се установява, че при изповядване на сделката пред нотаруса е представена скица в която процесния имот е индивидуализиран като имот с пл. № 2405 идентичен с имот пл. № 1323. В нотариалното дело са представени решение от 05.04.1994 г. по адм.д. № 816 а по опис на ВОС за 1993 г., решение № 10 от 24.10.1997 г. по адм.д. № 4077 по опис на на ВАС за 1995 г. Удостоверения за наследници на лицата, които реституционното решине и качи като особственици към момента на отнемането на имота.№ 5440 т 10.04.2007 г. и № 5438 от 10.04.2007 г. издадени от дл. Лице по гр. Състояние при Община В..

Оспорването извършено от ищеца на соченото от ответника придобивно основание изисква от съда, да установи правата и на праводателите - реституираните собственици. По отношение на реституционната процедура са представи - Решение от 05.05.1994 г. по гр.д. № 816 а по опис на ВОС за 1993 г. От решението се установява, че че е отменен отказът на кмета на Община В., обективиран в решение № 1665 от 30.03.1993 г., с който на наследниците на С. Т. С. и М. Н. П. е отказана отмяната на отчуждаването и възстановянането на съсобствеността върху имот № 2405 в местността "Чаира, отчуждено за разширения на ВМИ и продължение на ул. "Мир". Със същото решение е отменено отчуждаването за същия имот с площ по решението 2150 кв.м., оцветен в червено по скица на вещо лице инж. Кръстев/ скицата приложена към запазени в архива на ВОС решения - плижожени към корицата на настоящото дело/, която е неразделна част от решението и възстановява собствеността върху този имот на наследниците на С. и на П., като поименно ги изброява.

С заповед № Р- 876 от 18.08.1994 г. на Кмета на Община В. е наредено да се отпише от актовите книги същия имот, срещу насрещното задължение на реституираните собственици да върнят получената от тях като обезщетение сума в размер на 2 760.95 лева. Представена е вносна бележка от 08.08.1994 г. от която е видно, че сумата е наредана за плащане и е получена от Община В.. Същото е и съдържанието на административната преписка изискана от Община В.. Освен гореописаните документи тя съдържа и декларациите подписани от наследниците, че са обезщетени парично протокол от обявяване на саморъчно завещание, както и самото завещание, заповедта за отчуждаване на имота, оценителен протокол и др. Документи удостоверяващи кои физически лица са собственици по наследяване на отчуждения имот към момента на отчуждаването.

По отношение на посоченото в условията на евентуалност второ придобивно основание за ответника - изтекла в полза на дружеството придобвина давност, чрез присъединяване на владението на праводателите: Показанията на св. Хр. П. и св. П.П., безпротиворечиво сочат, че от 1997 г. обслужват паркинг, като за церта са наели процесия имот. Първоначално ноемното правоотношение е било с физически лица, като ги е представлявала А., а в последствие с фирмата ответник "Верто "ЕООД. През 1997г. Имотът е бил ограден, оградата е била телена с колчета от всички страни. От показанията на свидетелите се установява, че имотът е бил празен, незастроен и през него не е минавало съоръжение и други лица освен собствениците не са посещавали имота и не са заявявали претенции спрямо неговото ползване.

 

От правна страна спорните въпроси в настоящото производство се свеждат до това, дари ищецът е лице, на което Държавата е предоставила правото да имот в който е включена процесната реална част, Представлява ли този имот Държавна собственост, налице ли са сочените от ответника придобивни основания и противопоставими ли са те на ищеца, както и допустимо ли е по претенцията на ищеца, да се изследва законосъобразността на реституцията и ако отговорът е положителен, да се отговори и на въпроса налице ли са били основанията за реституция.

 

От фактите установени по-горе, съдът приема, че ТУ - В. като правоприемник на ВМИИ - В. е лице на което е предоставено да управлява имот, който е държавна собственост.

Този имот е защрихования със червен цвят върху комбинирана скица - л. 108 от делото.

Този имот е описан в АДС № 10995 от 23.09.1971 г. и е с площ от 150034 кв.

м.

Отреждането за МЕИ на този имот е станало със Заповед № 709 от 19.09.1964 г., но процесния имот не представлява реална част от този имот.

Процеснията реална част обаче попада в терена за разширение на ВМЕИ, което е одобрено със заповед № 1373/13.07.1974г. на Председателя на ИК на ГНС за мероприятие по ЗТСУ - разширение на ВМЕИ и протокол № 62/19.09.1968г за прокарване на улица „Мир".

По повод на това разширение е отчужден имот пл. № 2405 собственост на наследниците на С. Т. С., поради което съдът приема, че ищецът е установил заявеното в исковата молба придобивно основание за Държавата, чиито субституент се явява.

За да бъде уважен иска с правно основание чл. 108 от ЗС, освен доказване на заявеното придобивно основание и фактът на осъществяване на фактическа власт, следва да се установи, че тя се упражнява от ответника без правно основание или на основание, което не може да бъде противопоставено на правата на ищеца.

Не се спори по действителността на сделката заявена от ответника като първо правно основание за осъществяване на фактическа власт.

Спорно е дали с тази сделка ответникът е придобил права на собственост, защото ищецът е възразил правата на собственост на праводателите, като твърди, че не са били налице предпоставките за реституция и ги оспорва.

От това изявление следва, че се оспорва реституционната процедура основана на влезли в законна сила съдебни решения. Според ищеца ревизията на съдебните решения на ВОС И ВАС е допустима в настоящото производство, тъй като ТУ не е бил страна в производството по което е постановено. Отговорът на този въпрос е обвързан от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т. гр. д. № 6/2005 г., ОСГК, докладчик зам.-председателят на ВКС Б. П.. Според TP само третите лица, т.е. не участвали в реституционното производство имат право да оспорват реституционната процедура основана на влезли в законна сила съдебни решения, защото тези решения нямат субективни предели на СПН спрямо тях. Т.е. за да е допустимо съдът да изследва правата на праводателите на ответника е необходимо ищецът да е трето лице за реституционното производство. Настоящият съд приема, че ТУ - В. не е трето лице за реституционната процедура по следните съображения. В реституционното производство ТУ- В. не е страна, това обаче не влече качеството трето лице, защото ТУ - В. е лице на което са предоставени права на управление от Държавата, т.е. от лице спрямо което е налице СПН от реституционните съдебни решения. Следователно след като е налице СПН по отношение на титуляра на правото на собственост /собственик до влизане в сила на съдебното решение/, на още по силно основание е налице СПН и по отношение на правоприемника и по аналогия и на лицето на което, до влизане в сила на решенията е предоставил права на управление.

Изобщо цялостната теза на ищеца, по отношение на заявените от него права на собственост се основава на оспорване на реституционната процедура, защото тъй като тя е факт и Държавата няма права на собственост, то на още по - голямо основание ТУ - В. не може да претендира тези права. Доколкото обаче тези съждения за липса на правени интерес не се възприеха при проверката за допустимост на предявения иск, съдът намира, че следва да приеме ищеца като трето лице по смисъла на TP и да се произнесе по оспорената реституция. В случай, че не са били налице предпоставките за реституция, това не води автоматично до основателност на иска, тъй като по отношение на това трето лице за реституцията и ищец в настоящото производство, може да се противопоставят и други придобивно основания като например заявената - изтекла в полза на ответника придобивна давност.

По спорният въпрос - налице ли са били пречки за реституцията. След преценка на фактите приети за установени в настоящото производство съдът приема, че реституираната част от имота е била включена в мероприятие на Държавата, което е било изпълнено. Вярно е, че върху реституираната площ няма сграда, но такова предвиждане изобщо не е съществувало към момента на отчуждаване. Процесният имот е част от оградено дворно място за нуждите на разширението на ВМИИ - В., т.е. самият факт, че през отчуждения имот минава ограда води до извода, че мероприятието е изпълнено. Макар и налични останалите предпоставки /заявление от наследници, върнато обезщетение и т.н./ са недостатъчни да обосноват реституция.

Заявеното от ответника придобивно основание - правна сделка е не противопоставимо на ищеца, тъй като ответникът е придобил права от лица за което не са били налице условията за реституция в тяхната кумулативна даденост.

По спортният въпрос - осъществявали ли са фактическа власт върху имота праводателите на ответника и самия той като собственици и изтекъл ли е срок от десет години, който да бъде противопоставен на пасивното поведение на ищеца за да загуби правата, които Държавата му е предоставила, съдът намира следното:

От свидетелските показания събрани в настоящото производство се установява, че процесната реална част е заградена от праводателите на ответника, че към 1997 г. имотът се е ползвал за паркинг от лице /наемател/ което е държало имота за праводателите на ответника, че в периода до предявяване на иска 13.10.2010 г. наемната цена е получавана от праводателите, а след сделката покупко-продажба от ответника/. Не се твърдят и не се установиха действия от страна на ищеца с които той да се е противопоставял на осъществяваната явна фактическа власт. От 1997 г. до 2010 г. е изтекъл срок който надвишава минималния праг на придобивното основание по смисъла на чл. 79 от ЗС, поради което съдът приема, че заявеното от ответника в условията на евентуалност придобивно основание е установено в настоящото производство.

С оглед изхода от спора, в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски в производството. За да уважи искането за разноски обективирани в молба вх. per. № 16051 от 17.01.2012 г. следва страната да е изпълнила условието да представи списък. След преглед на делото съдът констатира, че искането не е конкретизирано със списък на разноските поради което и не следва присъждането им.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Технически университет - В., Булстат *********, представляван от Ректор - доц. Д-р О.А.Ф., с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа - гр. В., ул. „Студентска" № 1, като процесуален субституент на Държавата иск за осъждане на ответника ООД „Верто" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. В., р-н Одесос, ул. „Ал. Батенберг" № 25 , представлявано от управителя Ж.Г.Н., да предаде владението върху имот с идентификационен № 10135.2555.23/ със стар идентификационен номер 2405, парцел 1323/, при граници на имота, имоти с идентификационни номера 10135.2555.24, 10135.2554.422,10135.2555.25, 10135.2555.26 и 10135.2555.22, с площ по скица № 25159 от 15.09.2009 та СГКК -В. - 2148 кв.м. , по твърдението че е част от терена за разширение на ВМЕИ /сега ТУ - В., което е одобрено със заповед № 1373/13.07.1974г. на Председателя на ИК на ГНС за мероприятие по ЗТСУ - разширение на ВМЕИ и протокол № 62/19.09.1968г за прокарване на улица „Мир", на основание чл. 108 от ЗС.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на страните.

 

Окръжен съдия: