№ 212
гр. Благоевград, 24.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500685 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№4712/15.07.2022 г. е подадена от
адв. Д. Б., като процесуален представител на М. А. К. против Определение
№243 от 12.07.2022 г., постановено по гр.д. №408/ 2022 г. по описа на РС-Р., с
което е спряно производството по делото до приключване на производството
на гр.д. № 93/2022 г. по описа на Районен съд - Перник.
В частната жалба се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на атакуваното определение.
Отправено е искане за неговата отмяна и за връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
По реда на чл.276, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор по частната
жалба от другата страна Община Р.. Отправено е искане до въззивния съд, за
отхвърляне на постъпилата частна жалба - като неоснователна по конкретно
наведените доводи с писмения отговор.
Като съобрази приложените по делото съдебни книжа, въззивният съд
намира частната жалба за процесуално допустима-подадена е в срока по
чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна, при наличие на правен интерес ,
като е насочена против обжалваем съдебен акт.
Окръжен съд Благоевград, след служебната проверка при условията на
чл. 269 ГПК,приложим на осн.чл.278 ГПК и за производствата по частните
жалби, на валидността, допустимостта и правилността на атакуваното
първоинстационно определение, намира, че същото следва да бъде
потвърдено по изложените последващи съображения, касаещи установеното
от фактическа и правна страна.
1
Окръжен съд Благоевград, след като прецени данните по делото, намира
за установено от фактическа страна следното:
В Производството пред РРС се твърди от ищеца, че по силата на
трудов договор от 09.09.2010 г., последно изменен с допълнително
споразумение № РД19-054/20.01.2022 г., ищцата работи на длъжност
„медицинска сестра“ с място на работа „Община Р., първоначално в ОУ и ДГ
- с. Б., общ. Р., а от 15.09.2014 г. на същата длъжност в НУ Я.С. и ДГ „З.“ - гр.
Р.. В периода на упражняване на трудовата й дейност, в т.ч. от 05.04.2019 г. до
01.01.2022 г. в нарушение на законовите разпоредби не й е изплащано
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит. Посочени са приложимите законови разпоредби при
определяне на трудовото й възнаграждение, в тази част и сключен през 2018 г.
колективен трудов договор за отрасъл „Здравеопазване“ от КНСБ, в който е
определен минимален размер на допълнително трудово възнаграждение за
трудов и професионален стаж в размер на 1 % месечно върху основния размер
на трудовото възнаграждение. Посоченото нарушение е отстранено едва след
сигнал на СО на СБМС до Дирекция „Инспекция по труда“ Благоевград и
извършена от нея проверка, с подписано допълнително споразумение между
ищцата и работодателя към трудовия договор, влязло в сила, считано от
01.01.2022 г., съгласно което допълнителното възнаграждение за трудов стаж
и професионален опит е определено да се заплаща, считано от 01.01.2022 г.
Отделно от горепосоченото, се претендира и законната лихва върху
сумите, които не са изплатени на ищцата, като част от трудовото й
възнаграждение, считано от датата на дължимото плащане - първо число на
всеки следващ календарен месец до деня на завеждане на исковата молба в
съда в размер на 600 лв.
С писмения отговор на исковата молба ответникът оспорва изцяло по
основание и размер в предявените искове, оспорва направените твърдения
като общи, неконкретизирани, неправилни, необосновани и недоказани.
Твърди, че за част от целия исков период, а именно 15.07.2021 г. до
01.01.2022 г. твърдяното вземане на ищцата не съществува, като навежда
доводи за заведено производство пред РС-Перник по ГД № 93/2022 г. с
предмет прогласяване на нищожността на колективния трудов договор от
15.07.2021 сключен между Община Р. и СО на СБМС. Изложени са доводи,
че в исковата молба по цитираното образувано дело е изложил съображения
относно нищожността на колективния трудов договор. Счита, че посоченото
обстоятелство нищожност на колективния трудов договор от 15.07.2021 г. без
съмнение се явява основание за недължимост на претендираната сума от
страна на ищцата за периода от 15.07.2021 г. до 01.01.2022 г.
РРС приел, че с постъпилата искова молба от страна на ищеца е предявен
иск с правно основание чл. 357 от КТ във вр. чл. 59 от КТ във вр. чл. 35 от
Колективен трудов договор от 11.08.2018 г. Посочил с доклада по делото, че
следва се установи наличието на трудово правоотношение между страните
през исковия период, и че в тежест на ищцата е да докаже наличие на
действащ КТД през исковия период, както и обстоятелството, че КТД е
приложим спрямо нея. Също така в тежест на ищеца е да докаже размера на
2
брутното трудово възнаграждение за пълен работен месец за процесният
период, дължимостта на претендираното допълнително трудово
възнаграждение по чл. 35 от КТД и неговия размер. В тежест на ответника
пък е да докаже евентуално пълно или частично изплащане на
претендираната сума, за което последния не ангажира доказателства, както и
да докаже и направеното възражение в отговора на исковата молба за
образувано ГД № 93/2022 г. по описа на РС- Перник, с предмет нищожност на
процесния колективен трудов договор от 15.07.2021 г.
РС приел с атакуваното определение, че са налице предпоставките на
чл. 229, т. 4 от ГПК за спиране на производството до приключване с влязъл в
сила съдебен акт на гр.д. №93/2022 г. по описа на Районен съд - Перник. С
оглед дадената правна квалификация на иска с правно основание чл. 357 от
КТ във връзка с чл. 59 от КТ, същият има за предмет претенция за
допълнително трудово възнаграждение основана на разпоредбите на
колективен трудов договор, приложен към исковата молба. Ставало ясно от
представеното от ответника съдебно удостоверение и от служебно изисканото
такова от Районен съд - Перник, че пред Районен съд - Перник е образувано и
висящо производство по ГРД №93/2022 г. по описа на Районен съд - Перник,
което е с предмет прогласяване на нищожността на колективен трудов
договор, подписан на 15.07.2021 г. Съдът приел, че решението по посоченото
дело образувано пред Районен съд - Перник се явява преюдициално за този
правен спор, доколкото в същото подлежи да бъде разгледан въпросът,
касаещ действителността на колективния трудов договор, който стои в
основата на исковите претенции по настоящото производство. Достатъчно
според съда било, предметът по посоченото преюдициално дело да се явява
обуславящ спрямо процесното, а именно настоящото такова.
При така установеното, съдът намира от правна страна следното:
Въззивният съд споделя направените правни изводи на
първоинстанционния съд. При тези данни РРС правилно и законосъобразно е
спрял първоинстанционното производство, тъй като са налице
предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Процесуалният закон не съдържа правна норма, изключваща
приложението на чл. 229, ал.1 ГПК. Според доктрината и константната
съдебна практика, в случая е налице поддържаната преюдициалност, понеже
предмет на преюдициалното дело е правоотношение, чието съществуване или
несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението,
предмет на настоящото обусловено дело. Бъдещото решение по гр.д.№93/22г
на РС-Перник и формираната с него СПН относно действителността на КТД
от 15.07.2021г, безспорно ще има правоустановително действие по отношение
на всички страни на оспорения КТД, в т.ч. и спрямо ищеца по спряното
производство. Тези изводи се обосновават от естеството на
правоотношението на КТД, спецификата на неговото приложно поле и пр.
особености. За претендираното допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж е от решаващо значение валидността на относимите
разпоредби от КТД, на който се позова ищцата.Особено като се има предвид,
че в гл.IV на КТ, регламентираща предмета и действието на КТД, липсва
3
разпоредба, аналогична на чл.75, ал.1 КТ, нито е предвидено субсидиарно
приложение на тези правила,поради което намират приложение общите
правила за недействителност. Ето защо отсъствието на идентитет между
страните по двете дела е ирелевантно.
Поради изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд
намира, че РС – Р. правилно и законосъобразно е спрял прозиводството по
образуваното пред него дело, поради което атакуваното определение се явява
правилно, а частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
Разноски в полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат, тъй
като не се доказаха.
По арг. на чл. 274, ал.4 ГПК , определението не подлежи на касационно
обжалване / в случая, цената както на главния иск, така и на този и този за
лихви е под 5000 лв./.
Воден от горното, Благоевградски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение, като неоснователна, постъпилата частна жалба
адв. Д. Б., като процесуален представител на М. А. К., с ЕГН **********, от
гр.Р. против Определение №243 от 12.07.2022 г., постановено по гр.д. № 408/
2022 г. по описа на РС-Р., , с което е спряно производството по делото до
приключване на производството на гр.д. № 93/2022 г. по описа на Районен съд
- Перник.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4