С присъда № 144/03.10.2005 година, постановено по НОХД № 224/2005 година, Момчилградският районен съд е признал Бойчо Маринов Богоев от с. Балабаново, общ. Момчилград за невиновен в това, че на 07.09.2005 година в землището на с.Балабаново, в отдел 227 “д”, чрез използване на лекотоварен автомобил ЖУК с ДК № К 1579 ТВ, направил опит да транспортира незаконно добит от другиго дървен материал от чер бор в размер на 2 .45 куб. метра на стойност 199.55 лева, като с това са били причинени немаловажни вреди и престъплението е било извършено при условието на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 302 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 235 ал.4 предл. ІІ във вр. с чл. 235 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 18 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. “б” от НК. Въззивното производство е образувано по протест на районна прокуратура Момчилград, с който присъдата се протестира като неправилна. Същата не кореспондирала със събрания по делото доказателствен материал. Налице били условията за отменяването й. Обвинението, по което подсъдимият бил предаден на съд било доказано по безспорен и категоричен начин. Фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, била идентична с установеното в хода на съдебното следствие. Изводът на съда, че с деянието не били причинени немаловажни вреди бил неправилен. Деянието по чл. 235 ал.2 от НК било резултатно престъпление и причинената щета от 199.55 лева в сравнение с минималната работна заплата, значително я надхвърляла по размер, поради което не следвало да се приеме като маловажна. Вредата било понятие с по-широк обхват от щетата. Следвало да се има предвид, че дървеният материал бил добит чрез отсичане на четири бора на 48 годишна възраст. През тези години държавата последователно била полагала грижи по отглеждането и опазването им от престъпни посегателства, освен това дървеният материал бил добит от горски отдел, неопределен за сечище. С протеста се предлага на съда да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен и да го осъди по предявеното му в първоинстанционния съд обвинения. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа въззивния протест. Ответникът по протеста и подсъдим Бойчо Маринов Богоев от с.Балабаново, общ. Момчилград оспорва въззивния протест. Счита присъдата за правилна и моли да бъде потвърдена. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на атакуваната присъда на основание чл.313 ал.1 от НПК, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира следното: Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, като е събрал и проверил всички необходими и относими към предмета на доказване, съобразно разпоредбата на чл. 82 от НПК доказателства. Подложил ги е на подробен анализ, като изложените изводи за несъставомерност на деянието по чл. 235 от НК от обективна страна, са правилни и се споделят от въззивния съд. Така, от фактическа страна по делото се установява следното: на 07.09.2005 година, около 9.00 часа, св. Исмет Али- горски стражар при Държавно лесничейство гр. Момчилград, бил на обиколка в района на с.Балабаново, общ. Момчилград. В горски обект 227 “д” забелязал лекотоварен автомобил “ЖУК” с ДК№ К 1579 ТВ, натоварен с дървени трупи. Автомобилът бил със запален двигател и на волана му се намирал подсъдимият Бойчо Богоев. Трупи, подготвени за транспортиране, имало и около автомобила. Свидетелят се обадил за съдействия в ДЛ Момчилград и оттам изпратили св. Красимир Сербезов. През това време подсъдимият Бойчо Богоев си тръгнал и се прибрал в дома си. Разказал на баща си – св. Марин Богоев, че са дошли горски стражари, след което баща му отишъл до горския участък. Св. Али бил сигнализирал и РПУ Момчилград за извършената сеч и на местото били пристигнали и полицейски служители. При извършеният оглед било установено, че дървеният материал бил добит чрез отсичане на четири дървета от черен бор. Два кубически метра от едра строителна дървесина били натоварени на автомобила, а 17 бр. трупчета с малък диаметър, се намирали около автомобила. Било установено, че трупите били нарязани с моторен трион на дължина от по 2.20 метра всеки, както и че на трупчетата не била поставена контролна горска марка от Държавното лесничейство. Били намерени и иззети две брадви и въже с дължина около 3 метра. Дървеният материал бил предаден за отговорно пазене срещу разписка в база на ДЛ Момчилград. Установено по делото е, че на подс. Бойчо Богоев не било издавано писмено позволително за сеч на иглолистна дървесина за отдел 227 “д”, а самият отдел бил залесен с черборови дървета и от същия не се извършвала сеч на дървесина. От приетото заключение на съдебно-оценителна експертиза, се установява, че от отсечените 4 бр. черборови дървета е добит дървен материал, както следва : 1.80 куб. метра едра строителна дървесина на стойност 180.00 лева; 0.28 куб. метра средна строителна дървесина на стойност 14.00 лева и дърва- 0.37 куб. метра на стойност 5.55 лева или нанесената щета на ДЛ Момчилград е в размер на 199.55 лева. Горната фактическа обстановка се установява безспорно от показанията на свидетелите Исмет Али и Красимир Сербезов; от заключението на вещото лице по приетата съдебно-оценителна експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание; както и от писмените доказателства по делото. Въззивният съд не кредитира обясненията на подсъдимият Бойчо Богоев в частта им, в която твърди, че бил предоставил лекотоварния автомобил на свои познати, които по-късно дошли в дома му и му казали, че автомобилът бил закъсал в гората, тъй като тези обяснения не се подкрепят от други доказателства по делото; както и в частта им, в която обяснява, че пристигнал на горския участък с баща си, след като горските стражари вече били намерили натоварения автомобил, тъй като обясненията на подсъдимия се опровергават от показанията на св. Исмет, които са логични и последователни и от които се установява, че автомобилът е бил с работещ двигател и подсъдимият се е канел да потегли с натоварения дървен материал, когато свидетелят го е спрял. Така, от тези доказателства по делото се установява безспорно, че от горски участък – отдел 227 “д” в землището на с.Балабаново, общ. Момчилград, са били отсечени дървета без редовно писмено позволително; че на 07.09.2005 година подсъдимият е направил опит да транспортира незаконно добития от другиго дървен материал, тъй като няма категорични доказателства, че именно той го е добил; както и че опитът е останал недовършен поради независещи от подсъдимия причини, а именно бил е осуетен от идването на горски стражар. Задължителен елемент от обективната страна на престъплението по чл. 235 от НК /както по основния, така и по квалифицираните му състави/ е, с деянието да са настъпили немаловажни вреди. Настъпването на вреда /какъвто е случаят/, която не е немаловажна по своя характер, изключва съставомерността на деянието по горния престъпен състав. Прието от обвинението, въз основа на извършената на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза е, че нанесената щета на Държавно лесничейство Момчилград е в размер на 199.55 лева, представляваща равностойността на добития чрез отсичането на четирите черборови дървета, дървен материал. Тези имуществени вреди в този им размер, като настъпил вредоносен резултат от деянието, обвинението е преценило като немаловажни вреди. Това е и размерът на вредата, включен в обема на обвинението, по който подсъдимият се е защитавал. Други обстоятелства, които да бъдат отнесени при преценка на настъпилата вреда като значителна, не са изследвани на досъдебното производство и не са посочени, като част от обвинението. “Вредата” като понятие, употребено в НК е по-тясно от понятието “вредни последици”, като в последното се включват както имуществените вреди, така и тези, които нямат имуществен характер. Настъпилата вреда, като негативна имуществена последица, се определя в абсолютен размер, и за да се определи дали е немаловажна, следва да се сравни с относителната й стойност. Относителната стойност на вредата следва да се преценя с оглед обстоятелството, че са отсечени черборови култури на възраст от 48 години в горски участък, който не е определен за сечище. Абсолютният размер на вредата- 199.55 лева незначително надхвърля размера на минималната работна заплата към месец септември 2005 година от 150 лева и съотнесен към относителната й стойност, изключва немаловажността на вредата. Не без значение относно този извод е обстоятелството, че опитът да бъде транспортиран добития дървен материал, е останал недовършен и същият е бил иззет в полза на ДЛ Момчилград, както и фактът, че вредата е настъпила с отсичането на дърветата, което е станало от неустановено по делото лице, но не и с опита на подсъдимия да ги транспортира. С оглед на изложеното, съдът намира, че деянието на подс. Бойчо Богоев е несъставомерно като престъпление по чл. 235 ал.4 предл. второ във вр. с ал. 2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 18 ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б. “б” от НК, поради липса на елемент от обективния му състав - не е настъпил вредоносния резултат, а именно: немаловажни вреди по смисъла на разпоредбата. Обществената опасност на деянието поради това е по-ниска и представлява административно нарушение. Ето защо и изводите на районния съд в тази насока са правилни и почиват на доказателствата по делото. Предвид изложеното, Окръжния съд намира, че въззивният протест срещу първоинстанционната присъда е неоснователен, а присъдата като законосъобразна, обоснована и правилна следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 144/03.10.2005 година, постановена по НОХД № 224/ 2005 година по описа на Момчилградския районен съд. Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |