№ 717
гр. София, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110126823 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу
А. Т. К., за признаване за установено между страните, че ответницата дължи
на ищеца сумите, както следва: сумата в размер на 2300,95 лева - главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 28.02.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 352,24 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 14.02.2022 г., сумата в размер
на 40,25 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 28.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 7,03 лева, представляваща мораторна лихва за период от 03.03.2019
г. до 14.02.2022 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК от 14.03.2022 г. по ч.гр.д. № 10539 по описа за 2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата е потребител на топлинна
енергия за недвижим имот, находящ се в град София, ул. „Христо
Смирненски“, бл. 41А, вх. А, ет. 8, ап. 21 , аб. № 249954, поради което между
страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът подържа,
че в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. е доставял топлинна енергия на
стойност 2 300,95 лева, която ответницата не е заплатила, поради което и
изпаднала в забава и дължала обезщетение за забава в размер на законната
лихва на стойност 352,24 лева за периода от 15.09.2019 г. до 14.02.2022 г.
Развива съображения, че ответницата му дължала и сума за главница за
услугата дялово разпределение в размер на 40,25лева за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. и обезщетение за забава в размер на законната
1
лихва на стойност 7,03 лева за периода от 03.03.2019 г. до 14.02.2022 г., както
и законната лихва от предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК –
28.02.2022 г., до окончателното изплащане. Моли съда да признае за
установено, че ответницата му дължи посочените суми. Претендира
присъждането на сторените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответницата А. Т. К. не е подала отговор в законоустановения срок по
чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца –
„ДИРЕКТ” ЕООД, не е взело становище.
В открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на устните
състезания, страните не са се явили лично, респ. не са били представлявани.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление № 38288/28.02.2022 г. от ищеца е направено искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу ответницата. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
сумите, както следва: сумата в размер на 2300,95 лева - главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 28.02.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата в размер на 352,24 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2019 г. до 14.02.2022 г., сумата в размер на 40,25
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 28.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер
на 7,03 лева, представляваща мораторна лихва за период от 03.03.2019 г. до
14.02.2022 г. В срок е постъпило възражение от длъжника срещу сумите по
заповедта с доводите, че топлоподаването в имота е преустановено от 10
години и че сумите са погасени по давност. На 26.04.2022 г. заявителят е
получил указания за подаване на искова молба за оспорените суми и в
едномесечния срок е била депозирана процесната искова молба.
По делото е представен Нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
Закона за териториално и селищно устройство № 73, том III, нот. дело №
473/1991 г., по силата на който на 03.06.1991 г. А. Т. К. е била призната за
собственик на ап. 21, находящ се в гр. София, ул.“ Христо Смирненски“, бл.
41а, вх. А, ет. 8. Предвид представения титул за собственост съдът счита, че е
доказано, че ответницата е станала носител на правото на собственост върху
процесния имот преди началото на исковия период. По делото не се навеждат
възражения или твърдения за прехвърляне на правото на собственост след
това, поради което съдът счита, че и към исковия период ответницата е била
собственик на процесния имот.
С Договор от 03.06.2020 г. ищцовото дружество е възложило на
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на
2
топлинна енергия.
От представеното по делото копие от Договор № 209/20.08.2022 г.
между „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ“ ЕООД и етажната собственост на сграда с
адрес: гр. София, ул. „Слатинска“ № 41А, вх. А, става ясно, че на дружеството
е било възложено да извършва дейността по индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода в сградата. По делото обаче не е представено
удостоверение или друго доказателство относно идентичност на адресите,
поради което съдът не може да приеме, че се касае за процесния адрес.
По делото е изготвено заключение по съдебно-техническа експертиза.
Вещото лице е посочило, че в имота и сградата, в който апартаментът се
намира, не се доставя топлинна енергия, поради което не се дължи цена за
топлоснабдяване и сградна инсталация, а само за битово горещо
водоснабдяване. Според експерта сумата за главница за процесния период
възлиза на 2301,01 лева. Съдът изцяло кредитира заключението като
подробно и логично изготвено от специалист в съответната област.
Видно от представените индивидуални справки и документи за
извършен отчет за процесния период са извършвани услуги по дялово
разпределение. От справката на л. 22 по делото се установява, че за периода
от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. общата цена възлиза на 40,25 лева.
Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове,
предявени при условията на обективно съединяване с правно основание по чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна
енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него,
за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния
период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест
дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че
3
ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот,
който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, за да се приеме, че той е клиент на топлинна енергия.
Предвид представения титул за собственост съдът счита, че е доказано,
че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим
имот и следва да отговаря за заплащане на калкулираните задължения.
Във възражението по чл. 414 от ГПК е направено възражение за
погасяване по давност на задълженията, което съдът счита, че следва да
разгледа предвид обстоятелството, че същото е депозирано преди изтичане на
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Възражението е частично основателно.
Съгласно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД с три годишна давност се погасяват
периодичните задължения, вкл. и тези за лихви, като съгласно чл. 119 от ЗЗД
с погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла. Процесните
вземания са периодични, поради което и за тях съобразно чл. 111, буква „в“
от ЗЗД погасителната давност е 3 години. Касае се за трайно и периодично
изпълнение на задължение по договор за доставка на топлинна енергия и за
лихви върху него. Задълженията са еднородни и повтарящи се през определен
период от време, като неотносимо е обстоятелството, че размерът на тези
задължения е различен. Вземанията са срочни, предвид регламентираното в
приложимите към тяхната изискуемост общи условия.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е входирано на
28.02.2022 г., предвид което задълженията с настъпил падеж преди 28.02.2019
г. са погасени по давност.
За задълженията за главници и за мораторните лихви върху тях за целия
исков период са приложими Общите условия от 2016 г. Според разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат стойността по
месечните дължими суми за топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като съгласно чл.
33, ал. 2 по същия начин е уредена и изискуемостта на общата фактура.
Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от посочените Общи условия, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество
топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок,
който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура.
Исковият период за задължението за незаплатена цена на топлинна
енергия е от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. Предвид това, районният съд счита,
че вземанията за главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
31.12.2018 г. са погасени по давност, а за периода от 01.01.2019 г. до
30.04.2021 г. задълженията в размер на 1911,73 лева продължават да се
дължат. Ето защо исковата претенция следва да бъде уважена за сумата в
размер на 1911,73 лева за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. и да бъде
отхвърлена над тази сума до пълния претендиран размер от 2300,95 лева и
период.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение,
4
задълженията за което също са срочни, в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може да иска
изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 от ЗЗД). Ето защо, погасителната давност
следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението. Ето
защо, всички вземания станали изискуеми до 27.02.2019 г. най-късно, са
погасени по давност. Претендираните вземания обаче са за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. Следователно погасени по давност се явява
задълженията за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. в размер на 1,38
лева, като претенцията следва да бъде отхвърлена за тази сума и период. От
справката на л. 22 по делото доказана се явява исковата сума в размер на
38,87 лева за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., като претенцията
следва да бъде уважена за тази сума и период.
Акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД подлежи на уважаване с оглед
основателността на иска за присъждане на главница за топлинна енергия за
непогасените по давност суми и предвид обстоятелството, че претенциите за
това вземане касае период след давността. На основание чл. 162 от ГПК за
периода от 15.09.2019 г. до 14.02.2022 г. дължимата мораторна лихва възлиза
на 258,27 лева, до който размер следва да се уважи иска. За сумата над тази
до пълния претендиран размер от 352,24 лева искът следва да се отхвърли.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на клиента на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответника
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща настоящото
производство. Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло като
недължима.
Като законна последица от уважаване на исковите за главници следва да
се присъди и търсената законна лихва от подаване на исковата молба –
28.02.2022 г., до окончателно изплащане на вземанията.
С оглед уважената и отхвърлената част от исковите претенции на
страните се дължат разноски. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса за исковото и
заповедното производство, юрисконсултско възнаграждение за исковото и
заповедното производство и депозит за експертиза, съобразно уважената част
от исковете, в размер на 501,94 лева, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
съдът е този, който определя дължимото в исковото производство
юрисконсултско възнаграждение и с оглед фактическата и правна сложност
по делото и еднотипността на този вид дела, същото следва да бъде
определено в размер от 100,00 лева (колкото се претендира и от ищеца).
Следва да се посочи, че съгласно уточнението на претендираните суми
дължимата държавна такса за производството възлиза на 143,65 лева, като
съдът е дал погрешно указания за довнасяне на такса в размер на 188,03 лева.
Следователно сумата в размер на 98,39 лева, явяваща се недължимо внесена,
не следва да се разпределя на основание чл. 78 от ГПК, а подлежи на връщане
на ищеца след сезиране на съда с изрична молба с такова искане и с посочена
5
банкова сметка. Ответникът е претендирал адвокатски хонорар за безплатно
предоставена адвокатска защита. Неоснователно е възражението на ищеца за
недължимост, доколкото се представя пълномощно в полза на адвоката от
ответника и договор, в който е вписано основанието за защитата в размер на
570,00 лева. Неоснователно е и възражението за прекомерност предвид
цената на исковете и минималните размери, предвидени в разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Предвид отхвърлената част от
претенциите в полза на адвокат Надя Кръстева се дължи адвокатски хонорар
за безплатно предоставена адвокатска защита на ответника в размер на 103,76
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ................, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу А. Т. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, общ. Слатина, ул. „Христо Смирненски“, бл.
41А, вх. А, ет. 8, ап. 21, че А. Т. К., ЕГН **********, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ................, за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, общ. Слатина, ул. „Христо Смирненски“, бл. 41А, вх.
А, ет. 8, ап. 21, аб. № 249954, сумата в размер на 1911,73 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 28.02.2022 г., до окончателно изплащане,
сумата в размер на 258,27 лева, представляваща мораторна лихва върху
задълженията за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.02.2022
г., и сумата в размер на 38,87 лева, представляваща цена за услугата за дялово
разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение –28.02.2022 г., до окончателно изплащане, за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 14.03.2022 г. по ч.гр.д.
№ 10539 по описа за 2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове по чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ................, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу А. Т. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, общ. Слатина, ул. „Христо Смирненски“, бл.
41А, вх. А, ет. 8, ап. 21, че А. Т. К., ЕГН **********, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ................, за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, общ. Слатина, ул. „Христо Смирненски“, бл. 41А, вх.
А, ет. 8, ап. 21, аб. № 249954, сумата за цена за доставена топлинна енергия
над присъдената в размер на 1911,73 лева до пълния претендиран размер от
6
2300,95 лева и за периода от периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., сумата
за мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия над присъдената
в размер на 258,27 лева до пълния претендиран размер от 352,24 лева, сумата
в размер на 1,38 лева, представляваща цена за услугата за дялово
разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г., сумата в размер на
7,03 лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 14.02.2022 г.,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
14.03.2022 г. по ч.гр.д. № 10539 по описа за 2022 г.
ОСЪЖДА А. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. Слатина,
ул. „Христо Смирненски“, бл. 41А, вх. А, ет. 8, ап. 21, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ................, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата в размер на 501,94 лева, представляваща разноски за държавна
такса за първоинстанционното исково и заповедното производство,
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното исково и
заповедното производство, депозит за възнаграждение на вещо лице,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ................, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати
на адвокат Надя Кръстева, САК, с личен номер **********, с адрес: гр.
София, ул. „Три уши“ № 1, ет. 1, офис 2, сумата в размер на 103,76 лева,
представляваща адвокатски хонорар за безплатно предоставена правна защита
и съдействие на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗАдв. в исковото производство, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „ДИРЕКТ“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7