РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Карнобат, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело №
20212130100505 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на
Мултипъл Плюс ЕООД гр. София с която това дружество чрез неговия
пълномощник е предявило иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД против Р. Б. К. , с който моли съда да
постанови решение с което приеме за установено по отношение на същия
ответник , че същия му дължи следните суми, а именно: 1.сумата от 1182,
83 лв. –неплатена главница представляваща равностойността на
консумираната от обекта на същия потребител електрическа енергия по
договор за продажба на електрическа енергия , балансиране на краен клиент
и предоставяне на комбинирани услуги от 17.08.2017 г. за месец ноември
2017 година и месец декември 2017 година 2. Мораторна лихва /
обезщетение за забава / в размер на сумата от 354, 88 лв. дължима се за
периода от 14.01.2018 г. до 12.02.2021 г., както и законната лихва върху
главницата считано от датата на подаването на заявлението за издаването на
съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
– 12.02. 2021 г. до окончателното изплащане на вземането .Освен това
ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение с което да осъди
ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в
съдебното производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Същият ищец иска
и осъждането на ответника да му заплати и сумата представляващи
направените от него съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр.
д. № 275 / 2021 г. по описа на КРС .
В съдебно заседание ищецът респ. ищцовото дружество редовно
1
призовано не се явява лично в съдебно заседание негов законен или
процесуален представител , но ангажирания от дружеството процесуален
представител е изпратил писмени молби с които заявява , че който поддържа
така предявените от дружеството искове и иска уважаването им изцяло ,
ведно с всички законни последици от това.
Ответникът Р. Б. К. в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК чрез
процесуалния си представител е подал отговор по исковата молба с която са
предявени горепосочените установителни искове срещу него и по този
начин е взел становище по същите искове в същия отговор като счита
същите за допустими за разглеждане , но за изцяло неоснователни и моли
съда да ги отхвърли изцяло като такива .Прави възражения за изтекла
погасителна давност на претендираното за установяване вземане за главница ,
респ. и на акцесорното вземане за лихви на основание чл. 111 б. В от ГПК ,
което възражение съдът е приел за разглеждане с нарочно определение.
Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно
заседание , като не се явява и неговия процесуален представител , но
последния чрез нарочни писмени молби пак заявява по повод на
предявените срещу ответника искове , че не дължи претендираните суми с
исковете и по този начин моли те да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни .
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Горепосоченият предявен от ищеца Мултипъл Плюс ЕООД гр. София
иск се явява по своята същност положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника Р. Б. К. съществуването в полза на
ищеца Мултипъл Плюс ЕООД на твърдените от него вземания за
посочените от него суми. За да бъде уважена тази претенция , установителна
такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното
наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между ответната
страна по настоящото дело и Фючър Енерджи ООД в твърденият от ищеца
период да е било налице валидно правоотношение обективирано в
твърдения от страните договор с предмет доставка респ. продажба на
електрическа енергия , същото горепосочено от ищеца дружество като
страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него
задължения – да е предоставил респ. продал твърдяната от ищцовото
дружество електрическа енергия по процесния договор на ответника ,
ответникът също като страна в това правоотношение да е действал
недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните плащания по
получената по процесния договор от него електрическа енергия и затова в
полза на ищеца респ.ищцовото дружество на което са възложени поради
закупуването им имуществените права от масата на несъстоятелността на
2
Фючър Енерджи ООД / в несъстоятелност / по реда на чл. 717 З от ТЗ да е
възникнало правото на твърдяното възнаграждение за тази продадена на
ответника електрическа енергия в претендирания за установяване размер и
период и последно в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от
ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.
В исковата си молба ищцовото дружество Мултипъл Плюс ЕООД гр.
София твърди, че на дата 17.08.2017 г. между Фючър Енерджи ООД / в
несъстоятелност / в качеството му на търговец и продавач на ел. енергия и
ответника по делото Р. Б. К. в качеството й купувач е сключен договор за
продажба на електрическа енергия , балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги № FE 1721013 . Този факт се подкрепя
от приложения към делото горепосочен писмен договор сключен между
същите страни. Същото ищцово дружество твърди , че по силата на който
Фючър Енерджи ООД / в несъстоятелност / е предоставило респ. продавало
на ответника Р.К. електрическа енергия за месеците ноември 2017 г. и месец
декември 2017 г. за обектите на ответника , посочен по- горе и поради това
ответникът е имал задължението да заплаща доставената му и продадена му
ел. енергия , като за това респ. тези негови задължения ищцовото дружество
е издало и съответните фактури за процесния период месец ноември 2017 г.
– месец декември 2017 г. за дължимите се от ответника за плащане суми от
които суми за потребена от ответника Р.К. се явявала за плащане сумата от
1182, 83 лв. главница явяваща се сбор от потребената от ответника през
същия процесен период 2- месечни неплатени месечни задължения .
Ищцовото дружество твърди , че дружеството Фючър Енерджи ООД е било
обявено в несъстоятелност , като неговите имуществени права от масата на
несъстоятелността , представляващи неговите вземания за продадена ел.
енергия към купувачите на същата , включващи и ответника Р.К. , са били
придобити от него като са му възложени въз основа на влязло в законна сила
на дата 29.01.2021 г. постановление за възлагане № 260000 от 06.01.2021 г.
по т.д. № 3343 / 2017 г. по описа на Софийски градски съд по реда на чл. 717
и сл. от ТЗ .Същият факт съдът намира , че е доказан с горепосоченото
цитирано от ищцовата страна и приложено като доказателство по настоящото
дело постановление на Софийски градски съд № 260000 от дата 06.01.2021
г. постановено по търговско дело № 3343 / 2017 г. по описа на същия съд ,
влязло в законна сила на дата 29.01.2021 г. по силата на което същият съд е
възложил на ищцовото дружество Мултипъл Плюс ЕООД гр. София
следните имуществени права от масата на несъстоятелността на Фючър
Енерджи ООД / в несъстоятелност / и които са – вземанията на Фючър
Енерджи ООД / в несъстоятелност /към клиенти за доставена ел. енергия и
допълнителни услуги в общ размер на 1 635 182, 24 лв. съгласно опис
изготвен от синдика и пазарна оценка , който опис е приложен като писмено
доказателство по делото и в който опис като клиент и купувач на ел. енергия
и ползвател на допълнителни услуги , за което са съставени и съответни
фактури във връзка с това е посочена и ответника Р.К. . В предвид
3
допуснатото неизпълнение на същия договор от страна на ответника
изразяващо се в неплащането от негова страна на дължимите се по
договора за предоставяне на ел.енергия и допълнителни услуги за получените
такива услуги и това , че ответника се съдържа в същия опис , ищцовото
дружество понеже по този начин е получило правата на кредитор по
процесния договор за предоставяне и продажба на ел. енергия и на
допълнителни услуги , с подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за горепосочената
сума респ.суми ищецът е инициирал нарочно заповедно производство , като
по този начин по това заявление е образувано ч.гр.д. № 275 / 2021 г. по описа
на КРС по което последният съд е издал заповед № 260237 от 1.03.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея КРС е
разпоредил ответника Р.К. , явяващ се длъжник по получена ел. енергия и
потребени услуги за процесния период от месец ноември 2017 г. до месец
декември 2017 г. , да заплати на кредиторът – ищецът по делото Мултипъл
Плюс ЕООД дължимите се от него, горепосочени суми посочени в
диспозитива на исковата молба, а именно: парична сума в размер на 1182, 83
лв. представляваща главница , както и мораторна лихва в размер на сумата от
354, 88 лв. дължима се за периода от 14.01.2018 г. до датата на подаването на
заявлението за издаването на горепосочената заповед за изпълнение -
12.02.2021 г. , както и законната лихва върху главницата , считано от
датата 12.02.2021 година – датата на подаването на заявлението за
издаването на съответната заповед за изпълнение до окончателното им
изплащане , както и сумата от 343, 55 лв. представляваща всички направени
по заповедното производство съдебни разноски. С оглед на това съдът
намира, че спрямо ищецът по настоящото дело е налице една от
императивните кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск-
в негова полза да има образувано заповедно производство за процесната сума
респ. суми дължащи се от ответника, които са и предмет на настоящото
производство.
Тъй като ответника е подал съответното възражение по чл. 414 от ГПК
против така издадената срещу него горепосочена заповед за изпълнение на
парично задължение в което той твърди , че е заплатил всички негови
задължения към Фючър Енерджи ООД по съответния банков път , по
отношение на него заповедта за изпълнение не е влязла в сила , като съдът с
нарочно разпореждане № 260493 от 12.3.2021 г. по същото ч.гр.д. № 275 /
2021 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от
ГПК , че може да предяви настоящия установителен иск за горепосоченото
задължение срещу ответника , което с настоящата си искова молба сегашния
ищецът е сторил. Горепосочените факти така установени от настоящия съд
не се спорят от страните по делото.
Ответникът по делото чрез процесуалният си представител оспорва , че
се е намирал с дружеството Фючър Енерджи ООД / в несъстоятелност / по
4
делото в облигационно- правна връзка респективно отношения по покупко-
продажба на ел. енергия през процесния период – месеците ноември и
декември 2017 година с оглед на които не е получавал ел. енергия от него и
съответните услуги за горепосочения процесен период от време,като през
този период от време е купувал ел. енергия от друго дружество и освен това
по делото липсвали приложени писмени доказателства- цитираните в искова
молба фактури за купувана от него от същото дружество ел. енергия през
процесния период .Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в исковия процес , съдът намира , че ищецът
следва да установи твърдените от него факти в исковата молба от които
произтичат претендираните от него вземания и съответно да ангажира
доказателства за техния размер , да установи вземането си на
претендираното договорно основание и покупка на вземанията на Фючър
Енерджи и в претендираните размери , както и че през процесния период
ответникът е имал качеството на потребител респ. купувач на ел. енергия по
силата на сключения горепосочен договор за продажба на ел. енергия ,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE
1721013 сключен на дата 17.08.2017 г. между ответника и дружеството
Фючър Енерджи ООД .В тежест на ответника е да установи възникването на
правопогасяващи и правоизключващи факти.
По делото въпреки задълженията му затова от ищцовата страна не са
представени твърдените от нея издадени данъчни фактури от страна на
Фючър Енерджи за потребената от ответника ел. енергия през процесния
период – месеците ноември и декември 2017 година от които да се установи
че действително същото дружество е предоставило и е продало на ответника
твърдяната ел. енергия . По този начин ищцовото дружество въпреки
задължението му затова не е представило по делото никакви писмени
доказателства относно същия факт , тъй като в представеното писмо от
Отдел Връзка с клиенти на Електроразпределение Юг ЕАД е посочено , че е
доставяна ел. енергия и е консумирана такава до 5 броя обекти на ответника
Р.К. , като е посочено и количеството консумирана ел. енергия за процесния
период от всеки такъв обект на ответника , но не е посочено кой е продавач
на същата ел. енергия на обектите на ответника . По този начин съдът приема
, че през процесния период – месец ноември 2017 г. и месец декември 2017
г. не се установи , че ответникът Р.К. да е закупувала ел. енергия от
дружеството Фючър Енерджи , макар същата да е купувала такава ел. енергия
.Същото не се доказва и с факта , че същия ответник е деклариран като
купувач на ел. енергия от същото дружество в представения опис изготвен
от синдика за пазарната цена на вземанията на Фючър Енерджи ООД
5
произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и допълнителни услуги на
клиенти . Същият опис е и с невярно съдържание тъй като в него е посочено ,
че ответникът е купувал ел. енергия за период от 36 месеци съгласно
посоченото в 6- та графа на описа , което е обективно невъзможно с оглед
датата на сключването на горепосочения процесен договор за продажба на
ел. енергия , балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги № FE 1721013 сключен на дата 17.08.2017 г. между ответника и
дружеството Фючър Енерджи ООД . Ето защо съдът намира , че
ирелевантно се явява същото обстоятелство дали ответникът е деклариран
в същия списък и затова и съдът намира , че същият няма затова и
качеството на потребител – купувач на ел. енергия от Фючър Енерджи и през
процесния период , независимо дали същото дружество е продавало или не ел.
енергия през процесния период. Липсват доказателства по делото
опровергаващи този извод на съда , че ответникът не се явява ползвател и
купувач на ел. енергия и услуги . При това положение ответника не се явява
и не дължи претендираните за установяване суми от ищеца. Нещо повече
ищецът не положи усилия да ангажира доказателства – например да поиска
назначаването на съответна съдебно счетоводна експертиза , с която да
установи размера на твърдяните от ищеца задължения спрямо него , както и
че същите не са погасени от ответника , което последният оспорва , като
твърди , че са платени от него по банков път всички задължения към Фючър
Енерджи.
По този начин съдът намира , че по настоящото дело не са приложени
писмени или други доказателства доказващи твърденията на ищцовото
дружество в тази им част , които удостоверяват по един несъмнен и
безспорен начин и водят съда до правния му извод , че ответника през
процесния период е получил като купувач ел. енергия и услуги през
процесния период от дружеството Фючър Енерджи. Следователно съдът
намира , че по този начин се явява безспорен факта ,че ответника не е купил
и потребил съответната ел. енергия , както твърди ищцовото дружество,
като и затова съдът намира , че ответника не дължи поради тази причина
респ. факт и плащането на същата , още повече , че ищецът не доказа не само
дължимостта , но и неплащането на процесната сума , която следва да се
явява наистина дължима преди инициирането на заповедното производство
пред Районен съд Карнобат , с оглед уважаването на тази претенция,
установителна такава която е обвързана от тази дължимост на плащанията на
длъжника. По този начин следва да бъде посочено отново това , че ищцовото
дружество по делото не е ангажирало достатъчни и убедителни
доказателства в подкрепа на претенцията си за посоченото от него вземане
за главница и че същото се дължи от ответника и поради това съдът намира
, че претенцията на ищцовата страна се явява недоказана – претенцията за
установяване на главница в целия й претендиран размер и в същия размер
тази претенция следва да бъде отхвърлена . Поради това, че претенцията за
установяване на главница се явява напълно неоснователна , то съдът намира ,
6
че и акцесорната претенция за установяване на мораторна лихва върху
същата сума в общ размер на сумата от 354, 83 лв. съдът намира , че същата
се явява също неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като
такава също изцяло .
С оглед на отхвърлянето на това посочено от съда основание на така
предявените установителни искове , то съдът намира , че не следва да се
произнася относно това дали по отношение на тях е настъпила погасителната
давност по смисъла на чл. 111 бв. В от ЗЗД .
Ищцовото дружество е поискало да му бъдат присъдени направените от
него съдебни разноски по настоящото дело, но с оглед на изцяло
отхвърлените претенции за главница и за мораторна лихва съдът намира , че
такива не следва да й бъдат присъждани на основание чл. 78 ал.1 от
ГПК.Същата страна е поискала да й бъдат присъдени и съдебни разноски по
заповедното производство и с оглед на горното , съдът намира , че на същата
страна не следва да й бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски
по заповедното производство в размер на сумата от 343, 55 лв..
Ответникът е поискал да му бъдат присъдени направените от него
съдебни разноски по настоящото дело изразяващи се в заплащане на
адвокатско възнаграждение , като е приложил договор за правна защита и
съдействие от което е видно , че е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 350 лв. , като е представил в тази връзка и списък на
разноски направени от него по настоящото дело с правно основание чл. 80 от
ГПК. Ищцовата страна е направила възражение за прекомерност на същото
адв. възнаграждение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК което съдът намира ,
че следва да разгледа. Видно от цената на така предявените искове е че
минималното адвокатско възнаграждение за същите определено по реда на
чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 / 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е на стойност 337, 64 лв. и по този начин така
заплатеното адв. възнаграждение от ответника по настоящото дело в размер
от 350 лв. се явява такова към този минимален горепосочен размер и поради
това съдът намира , че същото адв. възнаграждение заплатено от ответната
страна не следва да бъде намалявано. Затова и съдът намира , че следва
такова да бъде присъдено в целия му горепосочен размер в полза на ответната
страна .
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл.
415 ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД предявени от Мултипъл Плюс ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София *** с ЕИК
********* със законен представител К.Д.М. – управител на дружеството и с
7
процесуален представител адв. Р. М. САК , същото дружество със съдебен
адрес за призовки и съобщения - гр. София *** срещу Р. Б. К. с ЕГН
********** с адрес за призоваване - гр. Карнобат , обл. Бургаска ул. *** и с
друг адрес за призоваване - гр. Карнобат, обл. Бургас *** с които искове
Мултипъл Плюс ЕООД гр. София моли съда да постанови решение с което да
приеме за установено по отношение на Р. Б. К. с ЕГН ********** че същата
му дължи следните суми, а именно: 1.сумата от 1182, 83 лв. –неплатена
главница представляваща равностойността на консумираната от обекта на
същия потребител електрическа енергия по договор за продажба на
електрическа енергия , балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги № FE 1721013 от 17.08.2017 г. за месец ноември 2017
година и месец декември 2017 година 2. Мораторна лихва / обезщетение за
забава / в размер на сумата от 354, 88 лв. дължима се за периода от
14.01.2018 г. до 12.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата
считано от датата на подаването на заявлението за издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260237 от 01.03.2021
година по ч.гр.д. № 275/ 2021 г. по описа на Районен съд Карнобат – 12.02.
2021 г. до окончателното им изплащане , като неоснователни и недоказани
изцяло , като отхвърля и искането на Мултипъл Плюс ЕООД за присъждане
на направените от него разноски по заповедното производство по ч.гр. д. №
275 / 2021 г. по описа на Районен съд Карнобат , както и отхвърля и искането
на Мултипъл Плюс ЕООД за присъждането на съдебни разноски направени
от него по настоящото гражданско дело № 505 / 2021 г. по описа на Районен
съд Карнобат като неоснователни на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Мултипъл Плюс ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София *** с ЕИК ********* със законен
представител К.Д.М. – управител на дружеството и с процесуален
представител адв. Р. М. САК , същото дружество със съдебен адрес за
призовки и съобщения - гр. София *** да заплати на Р. Б. К. с ЕГН
********** с адрес за призоваване - гр. Карнобат , обл. Бургаска ул. *** и с
друг адрес за призоваване - гр. Карнобат, обл. Бургас *** сумата от 350 лв.
представляващи направените от него съдебни разноски по настоящото гр.д.
№ 505 / 2021 година по описа на Районен съд Карнобат на основание чл. 78
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен
съд в 14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
8