№ 63
гр. Габрово , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Х. Косев
при участието на секретаря Ягода Л. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Х. Косев Гражданско дело №
20214210100588 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба, вх. №1293/29.03.2021 г. на Н. В. И., ЕГН ********** с
искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу П. С. Ц., с
твърдения за извършен на 29.03.2021 г., около 08.30 часа, акт на домашно насилие по
смисъла на чл.2 ЗЗДН.
Молителката поддържа, че ответникът е неин съжител и фактическото им
съжителство са родени две деца. Твърди, че срещу ответника многократно са налагани
мерки за защита по ЗЗДН. Излага, че след изтичане на срока на предходната заповед
ответникът се прибрал в дома където живее молителката с двете им деца и отново
започнал психически тормоз върху нея. Твърди, че на 29.03.2021 г. към 08.30 часа
ответникът започнал да блъска по масата и да събаря всичко по нея, като отправил
обиди към молителката. Обърнал се към по-голямото дете и му изкрещял в лицето
„Майка ти е курва”. Твърди, че ответникът започнал да блъска молителката и да й
криви пръстите, да блъска столовете, вратите, хладилника. Моли съда да наложи мерки
за защита по ЗЗДН. В представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН описва изложения в
молбата акт на домашно насилие.
В съдебно заседание молителката поддържа молбата, която счита за доказана.
В съдебно заседание ответникът П.С.Ц. признава, че е извършил твърдения акт
на домашно насилие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
1
намира от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са били във фактическо съжителство.
В представена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, молителката Н. В. И. е изложила
описание на твърдения акт на домашно насилие, осъществени от ответника П. С. Ц.
спрямо нея на 29.03.2021 г. , която декларация, предвид предвидената наказателна
отговорност за неистинността й и с оглед разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН, съдът
цени като доказателство за осъщественото от ответника поведение, доколкото
изложеното в декларацията не е опровергано от събраните в производството
доказателства.
Видно от приложеното за послужване гражданско дело № 1515/2019 г. по описа
на РС Габрово в полза на молителката Н. В. И. срещу ответника П. С. Ц. многократно е
констатирано и санкционирано домашно насилие по реда на ЗЗДН, като с последното
решение № 333 от 16.08.2019 г. са били наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.3,
предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН – задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на пострадалата, както и забрана извършителя на
домашното насилие да приближава пострадалото лице, обитаваното от него жилище и
местата за социални контакти и отдих на по-малко от 100 метра за срок от дванадесет
месеца.
В хода на производството ответникът изрично признава, че е извършил
твърдения акт на домашно насилие по отношение на молителката.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, като
необсъдените такива, съдът намира неотносими, тъй като не установяват факти и
обстоятелства от предмета на доказване.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира
следното:
Въз основа неопроверганата от ответника декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
обективираното в съдебно заседание признание на ответника, съдът приема, че автор
на акта на домашно насилие, подробно описан от молителката Н. В. И. в молбата й за
защита е П. С. Ц.. Доказателствата, събрани в производството безпротиворечиво
установяват, че същият, е предприел поведение, изразено в упражняване на физическо
насилие – чрез осъществено блъскане и кривене на пръсти и психическо и емоционално
насилие по отношение на молителката - нанасяне на обиди, блъскане на масата,
столовете, вратите, хладилника.
С оглед на изложеното, съдът счита, че спрямо ответника, като извършител на
физическо, психическо и емоционално насилие следва да бъдат приложени мерки по
чл. 5, ал. 1, т.1, т. 2, т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН, чрез които ще се даде защита на
пострадалото лице.
За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма да бъде
обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид тежестта на акта на
домашно насилие, времето, през което е извършен (в ранните часове на денонощието),
и мястото на извършването му (в семейното жилище), съдът счита, че мерките за
2
защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН трябва да бъдат наложени за
срок от дванадесет месеца, считано от издаването на заповедта за защита, а
неизпълнението на последната ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал.
2 ЗЗДН последици. Очевидно наложените предходни мерки по реда на ЗЗДН не са дали
резултат, а напротив – налице е продължаващо поведение на насилие от ответника.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита, съдът е длъжен
да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева.
При определянето на размера на глобата съдът отчита тежестта на нарушението,
времето и мястото на извършването му, множеството предишни прояви на домашно
насилие, като приема, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 300
лева.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. с чл. 16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, П. С. Ц.,
следва да заплати по сметка на ГРС и държавна такса в размер на 25 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу П. С. Ц.,
ЕГН **********, роден на 07.04.1984 г., с адрес: гр. Габрово, ул. „************” №
30, ет. 1, ап. 1, с която се:
ЗАДЪЛЖАВА П. С. Ц., ЕГН **********, роден на 07.04.1984 г., с адрес: гр.
Габрово, ул. „************” № 30, ет. 1, ап. 1 да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на Н. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„************” № 30, ет. 1, ап. 1.
ОТСТРАНЯВА П. С. Ц., ЕГН **********, роден на 07.04.1984 г., с адрес: гр.
Габрово, ул. „************” № 30, ет. 1, ап. 1 от съвместно обитаваното с Н. В. И.,
ЕГН **********, жилище, с адрес: гр. Габрово, ул. „************” № 30, ет. 1, ап. 1,
за срок от дванадесет месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на П. С. Ц., ЕГН **********, роден на 07.04.1984 г., с адрес: гр.
Габрово, ул. „************” № 30, ет. 1, ап. 1 да се доближава на по-малко от 50
/петдесет/ метра до Н. В. И., ЕГН ********** и жилището й с адрес: гр. Габрово, ул.
„************” № 30, ет. 1, ап. 1 за срок от дванадесет месеца, считано от издаване на
заповедта за защита, на основание чл.5, ал.1, т.3, предл.1 и 2 ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П. С. Ц., ЕГН **********, роден на 07.04.1984 г., с адрес:
гр. Габрово, ул. „************” № 30, ет. 1, ап. 1, че при неизпълнение на настоящата
заповед, на основание чл. 21, ал. 2 ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на П. С. Ц., ЕГН **********, роден на 07.04.1984 г., с адрес: гр.
3
Габрово, ул. „************” № 30, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, глоба в
размер на 300 (триста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА П. С. Ц., ЕГН **********, роден на 07.04.1984 г., с адрес: гр.
Габрово, ул. „************” № 30, ет. 1, ап. 1, да заплати по сметка на РС Габрово
държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН
вр. чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
както и сумата 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в 7-дневен
срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно
изпълнение, съгласно чл. 20 ЗЗДН.
Препис от решението да се изпрати на полицейското управление по адресите на
страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4