Р Е Ш Е Н И Е
№
260308/10.06.2022
г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 16312 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по постъпила искова
молба от В.О.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу „*, със седалище и
адрес на управление:***, р-н „*, с която е предявен частичен осъдителен
иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати
на ищцата сумата от 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/, част от сумата от 21
663 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в пълно унищожаване на лек автомобил марка „*“,
модел „*”, с рег.№ *,
в резултат на настъпило на 25.05.2020 г. застрахователно събитие - пожар,
представляващо покрит риск по сключена с ответника полица № 440119031072037 за
имуществена застраховка „КАСКО+“, със срок на действие 18.12.2019 г. –
17.12.2020 г., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба /17.12.2020 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
В първото открито съдебно заседание по делото на 29.06.2021
г. е допуснато изменение на иска, чрез увеличаване размера на претенцията до
сумата от 3 885 лв.
В исковата молба ищцата В.О.Ц. твърди, че е
собственик на лек автомобил марка „*“, модел „*”, с рег.№ *, като на 25.05.2020
г. е паркирала автомобила на ул. „*“ в гр. * и около 20 ч. на същата дата
получава обаждане, от което установила, че органите на МВР са получили сигнал
за запалване на автомобила. Сочи, че е отишла на мястото, където паркирала
автомобила, установила, че спрямо същия са нанесени щети в резултат на
запалването му и той е бил напълно унищожен, вследствие от пожара. Излага, че
доколкото има валидно сключена застраховка Автокаско,
е уведомила застрахователя и е образувана претенция по щета за изплащане на
застрахователно обезщетение, като е предоставила всички документи и автомобила
за оглед. Сочи, че застрахователят е отказал да заплати обезщетение с мотива,
че декларираните от нея обстоятелства не съответстват с установените и
събраните факти относно настъпилото събитие, естеството на уврежданията и
механизма на получаването им. Счита, че отказът на застрахователя е
неправомерен. В тази връзка сочи, че към датата на събитието е имала валидно
сключена застраховка, по която е заплатила застрахователна премия, като е
налице покрит риск по нея – тотална загуба на МПС, вследствие на пожар. Твърди,
че е представила всички изискуеми документи на застрахователя и е следвало да
и́ бъде изплатено застрахователно обезщетение. Твърди, че отказът е изцяло
неоснователен, като не става ясно въз основа на какви данни е направен. Излага,
че във връзка с пожара на автомобила е образувано наказателно производство, по
което е установено, че незаконно е била унищожена чужда движима вещ /процесният
автомобил/, но извършителят на престъплението не е установен. Счита, че застрахователят
следва да и́ заплати дължимото застрахователно обезщетение, което е в
размер на реално претърпените вреди, поради което и предявява настоящия
частичен осъдителен иск. Моли съда за осъждането на ответника и за присъждане
на разноски.
Ответникът „*“ ЕАД, подава отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен по основание и размер. Не
оспорва, че към датата на деликта 25.05.2020 г.
процесният автомобил е бил застрахован при него със застраховка „Каско+“ по процесната полица. Оспорва механизма на
настъпване на събитието. Сочи, че е налице несъответствие между описания от
ищцата начин на възникване на пожара и естеството на уврежданията по
автомобила. В тази връзка излага, че според назначените от него експерти като
причина за възникване на пожара е посочено прилагане на импровизирано
запалително устройство и заливане на леснозапалима течност в няколко места в
двигателния отсек чрез внесен външен огнеизточник за иницииране на горене. Твърди, че
обясненията на собственика са оскъдни и не дават информация за фактическото
техническо състояние, за възникналите технически повреди преди пожара и
предположенията за причината му. Сочи, че липсата на съответствие между
заявеното застрахователно събитие и действителното положение е основание за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение по т. 9.1.8 и т. 9.1.9 от ОУ и чл. 408 КЗ, защото застрахованият не
е предоставил вярна и точна информация при завеждане на застрахователната претенция,
премълчал е информация и съзнателно неточно е обявил друга. Сочи още, че е
налице неизпълнение на договорните задължения на застрахования по чл. 10.1 и т.
10.3 от ОУ, което дерогира отговорността на
застрахователя да плати обезщетение. Оспорва размера на претендираното
обезщетение, като твърди евентуално, че е налице тотална щета, от която трябва
да се приспадне стойността на запазените части. Сочи, че собственикът не е
представил доказателство за прекратяване на регистрацията на автомобила, което
е необходимо условие за заплащане на застрахователно обезщетение при тотална
щета. Счита, че лихва не се дължи, защото застрахователят не е изпаднал в
забава, след като не е представено доказателство за дерегистриране
на автомобила.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си
представител поддържа иска.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва иска. Представя писмена защита.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Установява
се, че между страните е сключен договор по застрахователна полица №
440119031072037 за имуществена
застраховка „КАСКО+“, със срок на действие
18.12.2019 г. – 17.12.2020 г., за лек автомобил „*“, модел „*”, с рег.№ * за застрахователна сума от
21 663 лв. /л. 10/ Представено е свидетелство за регистрация на автомобила
на името на ищцата. /л. 29-30/
Представена е преписката по щетата /л. 44-75/ от
която се установява, че на 26.05.2020 г. ищцата е уведомила застрахователя за
настъпило на 25.05.2020 г. застрахователно събитие във връзка с процесния
автомобил. Извършен е оглед на автомобила и е съставен опис на увредените
детайли, като са направени и фотоснимки. Поискана е информация от МВР за
настъпилото събитие. Назначена е частна пожаро-техническа
експертиза. Направена е оценка на щетите и е установено, че се касае за тотална
щета. На 14.12.2020 г. ищцата е получила писмо от ответника, с което я
уведомява, че не са налице основания за изплащане на застрахователно
обезщетение по заведената щета, доколкото се е установило по преписката, че
обстоятелствата декларирани при завеждането на претенцията не съответстват с
установените факти и събраните данни относно настъпилото събитие, естеството на
уврежданията и механизма на получаването им.
Представена е заверена за вярност преписка по
проведеното досъдебно производство № 431-311/2020 г. по описа на 01 РУ на МВР, *,
пор. 1093/2020 г. по описа на РП- * /л. 114-148 и л. 269-341/. От преписката се
установява настъпването на застрахователното събитие и извършените действия по
разследването. Производството е спряно с постановление от 18.11.2020 г. за
установяване на извършителя на престъплението.
От заключението на вещото лице инж. А.А. по изслушаната по делото комплексна
съдебно-автотехническа и поражо-техническа експертиза
се установява, че материалните щети по автомобила са в размер на 3 900 лв.
Причините за настъпването на уврежданията са използвана запалима
разлята течност върху горим материал /парцал/ в предната двигателна част на
автомобила. С възпламеняването на установения при разследването напоен лилаво
розов парцал с разлятата върху него течност и на няколко места по предницата на
автомобила, извършителят е целял да унищожи непоправимо и за кратко време целия
автомобил в невидимата зона на улицата, където е бил паркиран. Възпламеняването
не е по технически причини или от ремонт в двигателното пространство. Счита, че
причината е умишлено деяние от неустановен по делото извършител с цел
отмъщение, вандализъм или застрахователна измама. Практически е напълно
допустимо щетите по автомобила от пожара да са настъпили по описания в исковата
молба начин и да са в причинна връзка със застрахователното събитие.
Ремонтирането на автомобила не е икономически обосновано, защото
възстановяването му ще надхвърли значително неговата стойност. Налице е тотална
щета. Средната пазарна цена на автомобила е 5 000 лв. При огледа вещото
лице е установило, че макар и в опожарен вид е видно, че не са полагани
достатъчно грижи за автомобила – омаслен двигател, повредена тапицерия, опушен
таван, износени гуми, поправка в лаковото покритие, безгрижност. Счита, че към
датата на застрахователното събитие стойността на автомобила е била 4 900
лв. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че действителната стойност на
автомобила е определил от обяви в сайтове, както и от показанията на
собственика на автомобил в досъдебното производство, който е заявил, че е купил
автомобила за 5 000 лв.
От заключението на вещото лице А.В. по изслушаната
по делото съдебно авто-техническа експертиза се
установява, че действителната стойност на щетите по лекия автомобил е в размер
на 46 755,40 лв. Пазарната стойност на автомобила към датата на
застрахователното събитие е била 18 100 лв. Експертизата няма възможност
да установи с точност техническото състояние на автомобила и да съобрази с това
пазарната му стойност.
От показанията на разпитания по делото свидетел А. *
/съпруг на ищцата/ се установява, че с ищцата, детето им и кучето са отишли в *
да се видят с техен приятел и да сменят скоростна кутия на другия им автомобил,
като тръгнали с двете коли, за да оставят едната и да се приберат с другата.
Взели са си стая в хотел, настанили се и отишли на ресторант. Докато вечеряли
са им се обадили от полицията, че колата им е запалена. Отишли са до колата,
видели много полицаи и състоянието на автомобила – разбита предница, разбит
багажник, опушено предно стъкло, гумите и калниците изгорели. Полицаите са
предположили, че са спрели на мястото на някого, имат врагове или че свидетелят
е бърсал щеката с маслото с кърпа и я забравил, но всички са твърдели, че е
умишлен палеж. Няколко месеца са правили експертиза. Разказва, че са паркирали
колата там, защото не е имало място до хотела, като от хотела са отишли с такси
до ресторанта.
От показанията на разпитания по делото свидетел * се
установява, че същият работи в ДЗИ „Специална ликвидация“, като длъжностната му
характеристика включва проверка на застрахователни събития, връзка с полицията,
прокуратурата и съда за установяване достоверността на събитията. Получил е
съобщение на 20.05.2020 г. за процесното застрахователно събитие, извършил е
проверка на автомобила, установил, че през 2019 г. е бил застрахован за
14 200 лв., след което е прекратена регистрацията и след това е подновена
за 21 600 лв. Направило му впечатление увеличената стойност, направил
проверка и установил, че действителната стойност на автомобила е между 8 000 и 10 000
лв. При огледа на автомобила установил, че има няколко огнища на пожара. Счита,
че автомобилът е запален от вътрешната страна на двигателя, при затворен капак.
Смята, че автомобилът е бил предварително подготвен и запален, а не е полят.
Счита, че собственикът е декларирал неверни обстоятелства, защото свидетелят
счита, че някой, който е имал достъп до автомобила, е предоставил запалителните
вещества. Не е присъствал на първия оглед на автомобила, а после в базата на
МВР през 06.2020 г. След като е споделил съмненията си относно декларираните
неверни данни е докладвал на ръководството на ДЗИ, което е назначило
експертиза.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл. 405 КЗ,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса наличието на
валидно застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка
“КАСКО” (не се спори), с включено покритие на осъществения риск, със срок на
действие, покриващ датата на застрахователното събитие и че на сочената дата е
настъпило застрахователно събитие; че вследствие на събитието е претърпяла
твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена
връзка между събитието и вредоносния резултат; както и че е изправна страна в
правоотношение със застрахователя, като е заплатила дължимата застрахователна
премия и е изпълнилa задължението
си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи
необходимите документи. В тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил
надлежно задължението си за репариране на претърпените от ищцата имуществени
вреди.
Между страните няма спор, че е
налице валидно сключена застраховка „КАСКО+" по полица № 440119031072037
със срок на действие 18.12.2019 г. – 17.12.2020 г. на лек автомобил марка „*“,
модел „*”, с рег.№ *.
Установява се от доказателствата по делото, че на
25.05.2020 г. е настъпило процесното застрахователно събитие /пожар на
процесния автомобил/. Ищцата е изпълнила задължението си да уведоми
застрахователя за настъпилото събитие, заплатена е застрахователната премия по
застраховката КАСКО и са представени необходимите документи за изплащане на
обезщетение. Мотивът на застрахователя да откаже изплащането на обезщетение е, че обстоятелствата декларирани при завеждането на претенцията не
съответстват с установените факти и събраните данни относно настъпилото
събитие, естеството на уврежданията и механизма на получаването им. Подробно
мотиви за отказа не са изложени.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че причината за настъпване на застрахователното събитие е умишлен
пожар. Не е установена причината за извършване на деянието, което е в случая не
е от значение за пораждане на правото за заплащане на застрахователно
обезщетение, доколкото пожарът е покрит риск по застраховката. Не се установи
наличието на застрахователна измама. В резултат от пожара автомобилът е бил
повреден до степен тотална щета. Стойността на разходите необходими за
поправката му значително надхвърлят пазарната му стойност, поради което и
такава поправка е необоснована.
Спорните въпроси по делото са дали за
застрахователят е налице основание да откаже да изплати застрахователно обезщетение
и в случай, че не са налице такива основания, какъв е размерът на това
обезщетение.
Застрахователят е оспорил механизма на настъпване на
събитието, като твърди, че декларираните от ищцата данни не съответстват на
установеното. Видно от уведомлението за щета /л. 52/ ищцата е посочила, че на
25.05.2020 г. около 20:00 ч. предницата на автомобила й се е запалила, докато е
бил паркиран. Около 21:30 ч. същата вечер с нея се е свързал полицай, който я е
уведомил за инцидента. Застрахователят е назначил пожаро-техническа
експертиза, която е установила причината за възникване на пожара. Описаният в
отговора на исковата молба мотив да се откаже обезщетение е, че обясненията на
собственика са оскъдни и не дават информация за фактическото техническо
състояние и за възникналите технически повреди преди пожара и предположения за
възникването му. В тази връзка, за да откаже изплащането на обезщетение, се е
позовал на разпоредбите на т. 9.1.8 и т. 9.1.9 от ОУ и чл. 408 от КЗ.
Застрахованият не бил предоставил вярна и точна информация при завеждане на
претенцията, премълчал е информация и съзнателно е обявил друга. Отделно е
налице основание за отказ и по чл. 363, ал. 4 КЗ, защото са декларирани
различни обстоятелства. Счита, че действията съставляват измама или опит за
измама по т. 9.1.9 от ОУ. Допълнително счита, че са налице предпоставките по
чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ за неизпълнение на т. 10.1 и т. 10.3 от ОУ, именно да
пази и ползва МПС с грижата на добър стопанин и да взема мерки за предпазване
на застрахованото МПС от вреди.
Настоящият състав счита, че възраженията на
застрахователя за наличието на предпоставките за отказ от изплащане на
обезщетение са неоснователни. На първо място, в уведомлението си за щета ищцата
е посочила ясно какво събитие е настъпило. Същата няма задължение да описва
подробно всеки отделен детайл от събитието. От потребителя не може да се
изисква и да има специални знания, за да определи причината за настъпване на
пожара. Целта на уведомлението е да застрахователят да узнае, за да може да изпрати
съответния екип, за да опише щетите. За да установи причината за пожара
застрахователят е използвал вещо лице, което е дало заключение, като не може да
се изисква от обикновения потребител да има специални познания в тази област,
за да може да посочи точно причината за възникване на пожара. Още повече, че
ищцата не е присъствала на събитието, а е била уведомена от органите на реда,
поради което и няма как да посочи точно какво се е случило, защото не е била
очевидец. Ищцата е описала в уведомлението, че щетите по автомобила са
„предната част“. Не следва от същата да се изисква да посочва и конкретни
детайли по автомобила, като за наименованието на голяма част от тях също се
изискват специални знания, още повече, че се касае за пожар и установяването на
увредените части е значително затруднено.
Изобщо не се касае за описаните в т. 9.1.8, т. 9.1.9
от ОУ, чл. 408 КЗ и чл. 363, ал. 4 КЗ основания за отказ, а именно: умишлени
действия или груба небрежност, умишлено причиняване на застрахователно събитие
от друго лице, имащо право да получи застрахователно обезщетение, действия на
застрахования, които представляват опит за измама или измама на застрахователя,
в това число деклариране на обстоятелства различни от действително случилото се,
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие, неточно обявяване или премълчаване на обстоятелство,
което е оказало въздействие за настъпването на събитието.
Такива факти
не се установиха в настоящото производство. Не може да се направи такъв извод
от материалите по досъдебното производство, заключенията на вещите лица или
свидетелските показания. Изразените от свидетеля * съмнения за наличието на
горните предпоставки за изключване на отговорността на застрахователя по
никакъв начин не обвързват съда, доколкото представляват даване на оценка за
факти, за каквото не е допуснат свидетелят. В цялостното разследване в
образуваното досъдебно производство, както и в настоящото производство, не се
установи застрахованото или свързано с него лице да са предизвикали умишлено
палежа на автомобила. Не се доказа опит за застрахователна измама.
Застраховането на автомобила на по-висока стойност от пазарната му цена се
допуска от закона (чл. 388 КЗ - надзастраховане) и не
съставлява застрахователна измама. Непълното посочване на щетите в
уведомлението за щета, както и всички факти във връзка със събитието, от страна
на ищцата не може да се приведе под хипотезата на неточно обявяване или
премълчаване на обстоятелства, доколкото същата не е могла да знае причината за
пожара, кой го е предизвикал, както и какви точно са щетите. Това следва от
самото естество на застрахователното събитие, за установяването на
подробностите за което се изискват специални знания и за което дори се води
досъдебно производство, в което множество лица извършват следствени действия за
установяването на тези факти.
Не е и налице неизпълнение на задължения на
застрахования по т. 10.1 и т. 10.3 от ОУ, доколкото не се установи ищцата да е
виновна за увреждането на автомобила или пожарът да е възникнал поради това, че
не е поддържала вещта в добро техническо състояние, нито в резултат на
неправилна експлоатация. Ищцата и не може да носи вина за това, че не е опазила
МПС-во от вреди, като се има предвид, че същите са
предизвикани вероятно от трето лице, в тъмната част от денонощието и то в
резултат на злоумишлени действия.
Предвид всичко изложено настоящият състав счита, че
не са налице основания за отказ от страна на застрахователя да изплати
застрахователно обезщетение за настъпилия застрахователен риск – пожар.
По отношение на определя размера на
застрахователното обезщетение съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва
да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Според константната съдебна практика /напр. Решение №
115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение № 235 от
27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ
т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС,
Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение
№ 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./ актуална и
след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016
г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент
на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните
по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със
същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ,
при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.
Следва да се обърне внимание, че ищцата е дала
обяснения в досъдебното производство, че е закупила автомобила за сумата от
5 000 лв. Заключението по оценителната експертиза на вещото лице в
досъдебното производство, както и заключението на вещото лице инж. А. в
настоящото производство, дават пазарна стойност на автомобила близка до тази
сума. Вещото лице В. дава заключение с пазарна стойност от 18 100 лв.
Налице е значителна разлика в определянето на стойността на автомобила към
датата на застрахователното събитие. На първо място следва да се уточни, че е
без значение стойността, за която ищцата е закупила автомобила, доколкото в
настоящото производство се цели да се установи действителната средна пазарна
стойност на вещта. Останалите фактори, които са мотивирали ищцата или са
повлияли по някакъв начин за формирането на тази цена са вън от настоящото производство
и тя не следва да се взема предвид. Няма значение дали същата стойност е
по-висока или по-ниска от оценката на вещото лице. Може да се касае както за
лошо състояние на автомобила, така и за други фактори (незаписване на реалната
стойност на сделката, наличието на други отношения между страните по нея и
т.н.), които не могат да бъдат взети предвид. Вещото лице инж. А. е извършил
оглед на автомобила след настъпването на пожара и е преценил някакви външни
недостатъци, които са довели до извода, че стойността на автомобила е близка до
5 000 лв., но не е посочил конкретно защо счита, че определените от него
детайли са понижили стойността на МПС-то и до каква степен. Вещото лице В. е
посочило, че не може да се установи с точност техническото състояние на
автомобила преди пожара и е изследвало множество обяви на автомобили от същия
вид, както на българския пазар, така и на пазарите в ЕС, които са близки до
нашия, за да достигне до определената от него средна пазарна цена за
автомобила. Следва да се съобрази още, че застрахователят е сключил застраховка
„Каско“ за автомобила на стойност от 21 663 лв.,
върху която сума е и събирал застрахователна премия. Самият застраховател е
оценил автомобила на стойност значително по-висока от тази, на която ищцата
твърди ,че го е закупила. Предвид датата на сключване на полицата и датата на
застрахователното събитие съдът намира за вероятно средната пазарна стойност на
автомобила да е посочената от вещото лице В. в размер на 18 100 лв.,
поради което и този размер следва да се вземе предвид при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение.
Доколкото пазарната стойност на необходимите
части и труд за възстановяване на автомобила е 46 755,40
лв.,
а пазарната стойност на автомобила е 18 100 лв., се касае за претърпяна тотална
щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, доколкото стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на
имуществото. В този смисъл и дължимото застрахователно обезщетение следва да се
определи в размер на действителната стойност на автомобила към датата на
застрахователното събитие, която е 18 100 лв. Няма данни за продажбата на автомобила за скрап, поради
което и обезщетението не следва да се редуцира със стойността на запазените
част или стойността на автомобила за скрап, доколкото не съществува сигурност
дали автомобилът ще бъде изкупен и ищцата ще се обогати неоснователно. Още
повече, че вещото лице А. посочва, че депотата за
употребявани автомобили не се интересуват от такива, чиито увреждания са в
резултат от пожар. В заключение предявеният частичен иск се явява изцяло
основателен и следва да се уважи за сумата от 18 000 лв.
По отношение на претендираната законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 390 КЗ предвижда, че изплащането на обезщетение по този ред
при тотална щета е обусловено от представяне на удостоверение за прекратена
регистрация на МПС. Задължението е въведено ex lege, т. е. не е в зависимост от ОУ на отделния
застраховател. Инициирането на административна процедура не е поставено в
зависимост и от това дали застрахователят е изискал документ за дерегистрация или не. Предприемането на тази процедура е в
правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест е
представянето на предвидените в закона доказателства с оглед интереса му от
поставяне на длъжника в забава. /В този смисъл е постановената непроменена
практика на ВКС, изразена в Решение № 44/2015 г. по т.д № 775/2014 г., I т.о; Решение № 59/2015 г. по т.д. № 1256/2014 г.,
II т.о. и др./ В настоящия случай, доказателства за
прекратяване на регистрацията на МПС /талон/, обезщетение за чието увреждане е
предмет на спора, не е депозирано и не се твърди. Представянето на такова
доказателство няма отношение към дължимостта на застрахователното обезщетение,
но е релевантно към изпадане на застрахователя в забава в зависимост от
момента, в който това задължение е изпълнено от потребителя на застрахователна
услуга. Не е спорно по делото, че задължението по чл. 390 КЗ не е изпълнено от
потребителя, поради което и искът за присъждане на мораторна лихва е
неоснователен за периода преди изпълнението на това условие. Въпреки
направеното своевременно възражение от ответника с отговора на исковата молба,
ищецът не е ангажирал доказателства и не е изразил становище относно изпълнение
на това изискване. Същевременно, по делото липсват доказателства
застрахователят недобросъвестно да е попречил за настъпване на дерегистрацията на МПС, с цел да се освободи от заплащане
на претендираното обезщетение, поради което и последиците на чл. 25 ЗЗД не
намират приложение. Освен това, извод за тотална щета би могъл да бъде направен
единствено в хода на исковото производство и въз основа на установените суми за
възстановяване на щетите. Не е налице забава на кредитора. С оглед на горното и
доколкото вземането за лихва има акцесорен характер
спрямо главния дълг, обезщетението за забава - законната лихва, следва да се
присъди, считано от датата на представяне пред застрахователя на доказателства
за настъпване на обстоятелствата по чл. 390 КЗ.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното
искане, представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сторените по делото разноски в общ размер от 2 770 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА *“ ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***,
р-н „*“, бул. „*“ № *, ДА ЗАПЛАТИ на В.О.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 18
000 лв. /осемнадесет хиляди лева/, част от сумата от 21 663 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в пълно унищожаване на лек автомобил марка „*“, модел „*”, с рег.№ *, в резултат на настъпило на 25.05.2020 г.
застрахователно събитие - пожар, представляващо покрит риск по сключена с
ответника полица № 440119031072037 за имуществена застраховка „КАСКО+“, със
срок на действие 18.12.2019 г. – 17.12.2020 г., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от представяне на
удостоверение от ищеца за прекратена регистрация на МПС, на основание чл. 432, вр.чл. 390 КЗ.
ОСЪЖДА *“ ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***,
р-н „*“, бул. „*“ № *, ДА ЗАПЛАТИ на В.О.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 2 770 лв. /две хиляди
седемстотин и седемдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Дължимите
от ответника суми могат да се заплатят по посочената от ищцата банкова сметка ***:
***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: