Р Е Ш
Е Н И Е
№ 194/02.04.2018 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка Бойчева
при секретаря А*** А*** и с участието на прокурор Емил Александров при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 144 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение
№56 от 23.02.2018 г. по АНД № 15 по описа за 2018г. на Районен съд – Монтана, с
което е отменено наказателно постановление № 12-000841 от 27.11.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Монтана, с което на „А*** П*** 2013” ЕООД – Монтана, ЕИК * , с управител И.Т.М.,
е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00лева /две хиляди и петстотин
лева/, за административно
нарушение по чл. 62, ал.1
от КТ във вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Касационният жалбоподател Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, чрез
надлежно упълномощения процесуален представител старши юрисконсулт С*** К*** , поддържа жалбата и по същество навежда доводи за неправилност
на решението на първата инстанция поради нарушаване на процесуалните правила и
противоречие с материалния закон, като моли за потвърждаване на издаденото НП и
отмяна на решението.
Ответника по касационната жалба „А*** П*** 2013”
ЕООД – Монтана, ЕИК * , с управител И.Т.М., чрез процесуалния си представител
адвокат Й*** В*** в писмено становище по делото, оспорва жалбата и моли
решението да остане в сила, поради липса на сочените касационни основания за
отмяна на същото.
Окръжна прокуратура – Монтана, с
оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в
съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, като атакуваното решение
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е ОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във
вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отменил издаденото наказателно
постановление, въззивния състав на Районен съд – Монтана е приел от фактическа
страна, че с оглед представените доказателства договор за наем на имот от
01.03.2014год., нотариален акт за собственост на недвижим имот №189, том ІV,
рег. №3148, по н. дело №259/2013год. и договор за строителство от 02.10.2017год.,
както и доведените от жалбоподателя и разпитани свидетели – П*** и Л*** , са
мотивирали съда да приеме, че липсват несъмнени доказателства за наличието на
трудово правоотношение между лицето Ц*** Б*** К*** , като общ работник в „А*** П*** 2013”
ЕООД – Монтана, ЕИК * , с управител И.Т.М., тъй като е „било налице желание от
страна на Ц*** К*** да работи при майстора заварчик Т*** по изграждането на
навес в имота ползван и от Автоморгата на М.”.
Тези изводи на въззивния съд не се
споделят от настоящият касационен състав, тъй като съдът в мотивите си не е
посочил, показанията на кои от разпитаните свидетели кредитира, респективно
защо им дава вяра, необсъдени
нито поотделно, нито при съпоставяне и анализиране на останалите гласни и
писмени доказателства т.е. правно - релевантните
доказателствени материали не са обсъдени всестранно, обективно и пълно от което
следва, че принципните процесуални изисквания по чл. 14 ал. 1 НПК във вр. чл.84 от ЗАНН за надлежно формиране на вътрешното
убеждение на съда, са нарушени. В същото
време необсъдено е останало от съда факта, че нито при получаване на АУАН, нито
при съобщаване по телефона на управителя на търговското дружество за изготвения
протокол от извършена проверка, са били представени доказателствата свързани с
наличие на договор за строителство между трети лица, нито е направено каквото и
да е възражение в тази насока за да се цени този договор, като годно
доказателствено средство и то имащо отношение към авторството на извършеното
административно нарушение.
В същото време безспорно от приложената
декларация на л.30 от делото подписана от Ц*** Б*** К*** , същия собственоръчно е декларирал, че работи във „фирма за
Авточасти” като общ работник, в обект „А*** морга” и то с определено работно
време от 10.00часа до 17,00часа, като е написал, че е „поел ангажимент към И.”,
което води на извода, че именно административно наказаното дружество е негов
работодател, което е възприето дори и от Ц*** Б*** К*** .
Видно от договора за строителство в
неговия предмет е описано единствено навес и местност, без да са посочени други
индивидуализиращи белези, свързани с точното местонахождение на строителния
обект, наред с това въпреки съдържащите се в договора количествени и стойностни
сметки, като приложение към него, такива не са приложени, което води на извода,
че този договор е съставен след установяване на административното нарушение.
Вместо да извърши анализ на доказателствените материали,
следвайки хронологията по установяване на административното нарушение, въззивния
съд е подходил фрагментарно, късайки връзката между съществените обстоятелства
от предмета на доказване и позовавайки се откъслечно на някои доказателствени
източници, без да прецени останалите във взаимната им връзка. Именно
изложените по - горе факти, следва да намерят категоричния си отговор на база
на всички относими доказателствени средства, като се изхожда от формалната
логика.
Настоящият касационен състав кредитира показанията на
свидетелите М*** К*** Т*** , М*** К*** П*** и П*** С*** А*** , тъй като същите
не са заинтересовани от изхода на делото, възприели са описаната в АУАН
фактическа обстановка, като от показанията на св.Трифонова при посещението на
място в Автоморгата не са представени доказателства за други физически или
юридически лица които да осъществяват дейност в предприятието. Не следва да се
кредитират с доверие показанията на разпитаните свидетели П*** и Л*** , които
са работници в наказаното дружество и имат пряк интерес да защитят работодателя
си.
Инкриминираното в атакуваното НП деяние съставлява от
обективна страна административно нарушение, за което правилно е ангажирана
административната отговорност на „А*** П*** 2013”
ЕООД – Монтана, ЕИК * , доколкото при анализа на събраните писмени и гласни
доказателства се установява безспорно, че при извършена проверка на място на
12.10.2017год. и по документи на 16.10.2017год. по спазване на трудовото
законодателство и по повод станала злополука със смъртен изход от Дирекция „ИТ”
– Монтана в автоморга, находяща се в гр.Монтана, честност М*** поле, ул.”Д*** ”
срещу бензиностанция „АИТ”, обект на „А*** П*** 2013” ЕООД – Монтана,
представлявано от И.Т.М., дружеството в качеството си на работодател е
допуснало в автоморгата да работи лицето Ц*** Б*** К*** с ЕГН * като общ
работник, с фиксирано работно време от 10,00 до 17,00часа, престирайки работна
сила, без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени, като
трудови правоотношения.
Настоящият състав намира, че наказващия орган е изпълнил
задълженията си по чл. 52, ал.4
от ЗАНН и преди издаването на НП е извършил цялостна проверка на
законосъобразността на АУАН. Нарушението - наличие на работник, който престира
работна сила, без отношенията да са уредени с трудов договор в писмена форма, е
безспорно установено от приложените писмени доказателства. В този смисъл
неоснователни са доводите и възраженията на процесуалния представител на
административно наказаното дружество. Спецификите на работата на работодателя -
автоморга не могат да бъдат извинителни, с оглед на правното значение, което
законодателя придава на защитата на наемния труд, респективно действителността
на трудовите правоотношения. Касационният състав нееднократно е имал възможност
да отбележи, че важен критерий за преценката на характера на съществуващото
правоотношение е вида на дейността. Заетото лице е било общ работник. Тази
дейност не може да се приеме като постигане на определен резултат, а се
характеризира с работно време, работно място, спазване на трудова дисциплина и
въобще предоставяне на трудова сила т.е. налице е класическо трудово
правоотношение, без това да е регулирано с трудов договор в писмена форма,
каквото е изискването на разпоредбата на чл. 61, ал.1
и чл. 62, ал.1
от КТ във връзка с чл. 1, ал.2
от КТ. Доказателствата по делото установяват факти и обстоятелства,
обуславящи правни изводи за законосъобразност на наказателното постановление,
още повече, че при връчване на АУАН лично на управителя на търговското
дружество не са постъпили писмени възражения по него.
В хода на административно - наказателното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, като и двата акта от тази фаза на
процеса са издадени от компетентен
орган, при съответствие с материалния закон. Нарушението е доказано от
обективна и субективна страна. Спазени са сроковете за съставяне на акта и
издаване на НП, които са със съдържанието по чл. 42
и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Санкционираното
търговско дружество - „А*** П*** 2013” ЕООД – Монтана е осъществило състава на установеното
административно нарушение, поради което отговорността му е ангажирана
законосъобразно. Наложеното наказание по вид и размер е съобразено с целите на
наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като административния орган е отчел тежестта на конкретното
нарушение и правилно е определил санкцията.
При така направените изводи, касационният съдебен състав приема, че
първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено, а оспореното
наказателно постановление да бъде потвърдено.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2, предл.
второ от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение по
АНД № 15/2018 г. на Районен съд гр. Монтана и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 12-000841 от 27.11.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Монтана, с което на „А*** П*** 2013” ЕООД – Монтана, ЕИК * , с управител И.Т.М.,
е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00лева /две хиляди и петстотин
лева/, за
административно нарушение по чл. 62, ал.1
от КТ във вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: