№ 1126
гр. ***, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501625 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на С. В. М., чрез особен представител срещу
Решение № 1779 от 06.06.2022г. по гр.д. № 5251/2021г. по описа на ВРС, 46-ти състав, с
което на основание чл. 79, ал. 1, пр. I от ЗЗД въззивницата е осъдена да заплати на Й. Т.
Й. с ЕГН ********** сумата от 15632 лева, представляваща част от невърнат хонорар от
ответника дължим на основание сключен между страните договор от 04.02.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.04.2021г. до
окончателното плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение, постановяване в нарушение на съдопроизводствените правила,
както и необоснованост. Съдържа доводи, че по делото не е установено въззивницата да е
поела задължение да осигури окончателно придобиване на собствеността на недвижимия
имот при цена ненадвишаваща 72150 лв., с включени хонорари, комисионни и такси, както
и че не е налице условие по договора ответникът да възстановява на ищеца претендираната
сума по тези причини. В случая не е налице неизпълнение на договорно задължение от
страна на ответника. Ответникът няма вина, че цената на която е купен имота на публична
продан надвишава уговорената от 72150 лв. В договора от друга страна липсва срок за
изпълнение и съответно изискуемостта на задължението не е настъпила. Липсва и отправена
покана от ищеца към ответника с конкретен срок за изпълнение. Изявлението в исковата
1
молба не е достигнало до ответницата, именно поради която причина й е назначен особен
представител. Ето защо отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се
постанови друго, с което искът да се отхвърли.
В отговор на жалбата Й. Й. оспорва доводите в нея и излага други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението. Позовава се на недопустимост
на оспорванията въведени за първи път във въззивната жалба като преклудирани.
Доказването по делото е проведено съобразно предприетото в отговора оспорване, а
наведените за първи път във въззивната жалба оспорвания не следва да се разглеждат.
Отправя искане решението като правилно да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси с оглед посоченото в жалбата,
за да се произнесе съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Й. Т. Й. срещу С. В. М.
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I от ЗЗД за реално изпълнение на
задължението на ответницата, като изпълнител за връщане на сумата от 15632 лева,
представляваща част от невърнат хонорар на ищеца – възложител, дължим на основание
сключен между страните договор от 04.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 13.04.2021г. до окончателното плащане на
задължението.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: на 04.02.2019г. между
страните е сключен договор, по силата на който ищецът, като възложител възложил на
ответницата, като изпълнител, която от своя страна поела задължение да съдейства за
закупуването на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с ид. ***,
представляващ жилище – ***, обявен на публична продан по изп.д. № 20188950402125 по
описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 и с район на действие, този на ВОС, посредством
участие в търга, като осигури закупуването на имота в полза на „Марокан“ ЕООД, ЕИК
********* за цена ненадвишаваща 72150 лв. По силата на договора ищецът заплатил на
ответницата сумата от 18635 лв., представляваща сбор от дължим хонорар за участие в търга
/17550 лв./ и първа част от комисионно възнаграждение /1082.50 лв./. На проведения търг на
19.02.2019г. по цитираното изп.д. за купувач на имота е обявен друг участник по
предложена най-висока цена /около 85000 лв./. Поради непостигане на уговорения резултат,
ответницата е изпълнила задължението си да върне на ищеца сумата от 1082 лв. – заплатено
възнаграждение по договора, както и сумата от 1918 лв. от дължимите 17550 лв. – заплатен
хонорар по договора. Въпреки многократно проведените между страните разговори след
този момент ответницата не е изпълнила задължението си да върне останалата част от
предадените й суми в размер на 15632 лв., представляваща невърната част от заплатен
хонорар по договора, дължим в 14 дневен срок от неосъществяване на поръчката, съгласно
2
условията на договора – при неосъществяване на сделката, да върне в пълен размер
заплатения хонорар и възнаграждение на възложителя. Ето защо отправил искане за
осъждане на ответницата да изпълни реално поетото с договора задължение на връщане на
исковата сума в цялост.
В отговор на исковата молба, С. М., чрез назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител оспорила иска по основание и размер. Оспорила факта на договорната
обвързаност между страните; плащането от ищеца на ответницата на сумата от 18635 лв.;
както и на поето от последната задължение да осигури окончателно придобиване на
собствеността на имота и да върне исковата сума. Оспорила автентичността на представения
от ищеца договор, в частите на положения за „изпълнител“ подпис и ръкописния текст на
втора страница, с твърдение, че същите не изхождат от ответницата. Така обосновала
недължимост на исковата сума и отправила искане предявеният иск да се отхвърли с извод
за неоснователност.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е приет договор от 04.02.2019г., по силата на
който Й. Т. Й., като възложител възложил на С. В. М., като изпълнител да съдейства за
закупуването на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с ид. ***,
представляващ жилище – ***, обявен на публична продан да направи цялостна проверка на
имота и на документацията, да се яви на търга и да помогне на възложителя за закупуването
на имота. Възложителят от своя страна се задължил да заплати на изпълнителя хонорар в
размер на 17550 лв. при сключване на договора; комисионна в размер на 2165 лв., от която
1082.50 лв. платима в деня на сключване на договора, а разликата – още 1082.50 лв. – в деня
на приключване на сделката. Страните уговорили възложителят да закупи имота само и
единствено при условие ако след заплащане на всички разходи, цената му не надвишава
72150 лв. При неосъществяване на покупката по независещи от страните причини, хонорара
и заплатената частична комисионна се връщат на възложителя в срок от 14 работни дни. В
случай, че сумата не бъде възстановена на възложителя в срок, изпълнителят дължи
неустойка в размер на 1% върху дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от 40%.
При неспазване на договорните отношения – срока за заплащане на избрания имот от
възложителя – хонорара и заплатената част от комисионната не се връщат.
Видно от извършеното отбелязване на втора страница на договора сумата от 18635
лв. е получена в брой от ответницата.
С определение от 29.03.2022г. на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК е открито
производство по оспорване истинността на договора от 04.02.2019г. В хода на това
производство е проведена СГЕ от заключението на която е установено, че положените за
„изпълнител“ и под ръкописния текст „Получих сумата от 18635 лв….“ подписи са
изпълнени от С. В. М..
С писмени доказателства се установява подадено от „Марокан“ ЕООД, чрез
3
управителя заявление за участие в публична продан по изп.д. № 20188950402125 по описа
на ЧСИ Людмил Станев на ***; наддавателно предложение с предложена цена 54600 лв.,
придружено с документ за внесен на 18.02.2019г. задатък по сметка на ЧСИ.
При тези факти в обжалваното решение ВРС приел за доказано, че страните са
валидно обвързани от договор за поръчка с предмет извършване на правни и фактически
действия; договорения резултат не е доказано да е постигнат от ответника; задължението за
връщане на исковата сума е без срок, поради което изискуемостта му настъпва след покана
на основание чл. 69, ал. 2 от ЗЗД; поканата в случая е връчена с исковата молба чрез особен
представител и с оглед изтеклия разумен срок от този момент до приключване на устните
състезания по делото, то ответникът дължи връщане на средствата, предоставени му за
изпълнение на поръчката съгласно установеното и уговореното в договора. По тези
съображения уважил предявения иск.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. I от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В тежест на
ищеца по иск за реално изпълнение е да установи валидната облигационна обвързаност
между страните, по силата на която ответникът има правното задължение да плати/върне
парична сума в конкретен размер именно на ищеца; собствената си изправност, както и
настъпилата изискуемост на задължението на ответника.
С оглед конкретно заявеното правопораждащо основание, предмет на иска е
заплащане на сумата 15632 лв. – останала неплатена от ответника, получена по своеобразен
договор за поръчка от 04.02.2019г.
От събраните по делото доказателства в съвкупност се установява, че на 04.02.2019г.
между страните е сключен договор, по силата на който ищецът възложил, а ответницата
приела да изпълни задължение като се яви на търг и подпомогне ищеца с цел закупуване на
конкретно описан недвижим имот, предмет на публична продан в полза на трето лице. За
целта ищецът предал на ответницата „хонорар“ – 17550 лв. и 50% от „комисионна“ –
1082.50 лв. /общо сумата от 18635 лв./. Факта на точно изпълнение на задълженията на
ищеца – възложител за плащане на уговорените суми по договора е доказан с
обективираното в договора изявление на ответницата за получаване на същите в брой в деня
на сключване на договора.
Съгласно уговореното в договора, при неосъществяване на сделката – покупка, така
платените хонорар и частична комисионна се връщат на възложителя в срок от 14 работни
дни, а при незаплащане на имота от страна на възложителя – хонорара и заплатената част от
комисионната не се връщат. Волята, изявена от страните в договора е конкретна, ясна и няма
противоречие в отделните уговорки, а посредством тълкуване по реда на чл. 20 от ЗЗД
тяхното съдържание не може да се подменя. Истинността, конкретно автентичността на
договора и така постигнатите уговорки е оспорена от ответника, което оспорване с оглед
4
кредитираното като обективно и неоспорено от страните прието по делото заключение на
СГЕ е недоказано. Установено е, че подписите за „изпълнител“, както и под ръкописния
текст за получаване на сумата от 18635 лв. в брой, са изпълнени от ответницата.
Неоснователни с оглед така установеното са оспорванията на договорната обвързаност
между страните, както и вида и обема на поетите от всяка от страните задължения.
Оспорването в този смисъл е бланкетно и не е основано на твърдения за конкретни
положителни факти, на които страната да се позовава, респ. при евентуално доказване, да се
ползва от правните им последици.
Същевременно, принципите на точно и добросъвестно изпълнение на задълженията,
регламентирани в нормата на чл. 63 от ЗЗД и действието на договорите със силата на закон
между страните – чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД се прилагат с оглед зачитане на конкретните уговорки
между страните. Когато изискуемостта на изпълняемо задължение е поставена в зависимост
от определени положителни или отрицателни обстоятелства – изпълнение на други уговорки
между страните относно постигане на конкретен резултат или невъзможност същият да се
постигне занапред, след осъществяването на които да започва да тече уговорения между
страните срок за изпълнение, то задължението е уговорено като срочно. В тези хипотези
задължението е изискуемо с изтичането на срока. От писмените доказателства в случая е
установено, че публичната продан на *** в гр. ***, ж.к. „***“, *** по изп.д. №
20188950402125 по описа на ЧСИ Людмил Станев е проведена в периода 18.01.2019г.-
18.02.2019г., като твърдението, че за купувач по нея е обявено трето лице, различно от
посоченото от ищеца, не е оспорено в хода на делото. От друга страна, по делото не са
наведени твърдения, съответно липсват и ангажирани доказателства за „осъществяване на
сделката – покупка“ в полза на ищеца, респ. на посоченото от него юридическо лице.
Следователно, от момента на приключване на публичната продан на 19.02.2019г., на която
имотът е продаден, в тежест на ответницата е възникнало задължението за връщане на
получените по договора суми в срок от 14 работни дни, съобразно уговореното на стр. 2 от
договора. Задължението е срочно като срокът е уговорен в полза на длъжника /чл. 70, ал. 1
от ЗЗД/. Изпълнение на това задължение не е доказано по делото, а уговореният срок е
изтекъл на 12.03.2019г. Неоснователни в тази връзка са и поддържаните в жалбата доводи за
ненастъпила изискуемост на задължението.
Дори и да се приеме, че поетото задължение е без предвиден срок за изпълнение, то
съгласно константната съдебна практика и задължителната практика на
ВКС исковата молба се счита за изявление за разваляне, прекратяване или изменение на
договор между страните, както в конкретния случай за покана по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Така е
прието в Решение № 178 от 12.11.2010г. по т.д. № 60/2010г. на ВКС, II ТО; Решение № 156
от 30.10.2012г. по т.д. № 772/2011г. на ВКС, II ТО; Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. №
193/2018г. на ВКС, I ТО, ТК и др. Особеният представител, назначен от съда на основание
чл. 47, ал. 6 от ГПК надлежно приема изявления от името и за сметка на страната, на която е
назначен от съда да представлява. Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
5
свързаните с факта на връчване правни последици. Доводите в жалбата в обратния смисъл
поради това са неоснователни.
Следователно искът за реално изпълнение е доказан по основание и размер и следва
да се уважи. В обжалваното решение ВРС е постановил идентичен правен резултат и
съдебният акт като правилен следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на поискани
разноски. Съгласно представен от страната списък и доказателства за действително
извършени разноски от страната, същите под формата на платено адвокатско
възнаграждение /550 лв./, държавна такса /625.28 лв./ и депозит за особен представител /600
лв./, възлизат на сумата от 1775.28 лв. В този размер разноските следва да се възложат в
тежест на въззивницата.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1779 от 06.06.2022г. по гр.д. № 5251/2021г. по описа
на ВРС, 46-ти състав, с което на основание чл. 79, ал. 1, пр. I от ЗЗД С. В. М. с ЕГН
********** е осъдена да заплати на Й. Т. Й. с ЕГН ********** сумата от 15632 лева,
представляваща част от невърнат хонорар от ответника, дължим на основание сключен
между страните договор от 04.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 13.04.2021г. до окончателното плащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С. В. М. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Й. Т. Й. с ЕГН ********** сумата от 1775.28 лева, представляваща съдебни
разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК да се връчат на страните по
делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6