Р Е Ш
Е Н И Е
№ 767/11.12.2023г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВА ПЕЛОВА
При
секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 747/2023год., по описа на Административен съд – София град, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е въз основа Решение № 8194/27.07.2023 г.,
постановено по адм. дело № 8818/2022 г., по описа на ВАС, Пето отделение, с
което е отменено Решение № 543/27.06.2022 г., постановено по адм. дело №
324/2022г. по описа на Административен съд Пазарджик и делото е върнато на ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Производството е образувано по жалба на „Монтесито-87“ ЕООД гр. Велинград, чрез адв. М.,
срещу Разпореждане за забрана № 0000063/04.02.2022 г., издадено от д-р Д.Г.В. –
гл. инспектор в отдел „Контрол храни“ при ОБДХ Пазарджик.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди
се, че същият е нищожен, съответно издаден в нарушение на материалния закон и
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в
несъответствие с целта на закона. Прави се искане за отмяна на оспорения ИАА,
претендират се разноски.
Ответникът - д-р
Д.Г.В. – гл. инспектор в отдел „Контрол храни“ при ОБДХ Пазарджик, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата
като неоснователна, моли същата да се отхвърли, а обжалваното Разпореждане да
се потвърди като правилно и законосъобразно. Допълнителни аргументи навежда в
представени писмени бележки по същество на делото. Претендира присъждане на
разноски, съгласно представен списък.
Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за
установено следното:
Въз основа Заповед рег. № ПЗ-З-35/04.02.2022 г. на
директора на ОДБХ - гр. Пазарджик, била извършена съвместна проверка на
04.02.2022 г. със служители на РУ на МВР гр. Велинград в регистриран по Закона за храните (ЗХ) обект – ресторант „Парадайс“ с дейност
кетъринг, находящ се в гр. Велинград, ул. „Яко Молхов“ № 12, стопанисван от
„Монтесито-87“ ЕООД, представлявано от управителя К. Гончев. Проверката била
извършена относно официалния контрол и официалните дейности, извършвани с цел
да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и
противоепидемичните мерки. При извършената проверка било установено, че
дружеството-жалбоподател в стопанисвания от него обект, дистрибутира като
съхранява и предлага за търговия (продажба) в хладилните съоръжения на обекта
негодни за консумация от хората храни от животински произход, а именно: месо и
сурова наденица с общо тегло 13 800 кг. и кайма за кебапчета с тегло 4 кг. За
извършената проверка бил съставен констативен протокол от 04.02.2022 г. /КП/, в който било отразено, че въпросните месо и
сурова наденица нямат етикети от производител и придружаващи документи за
произход, а 4 кг. кайма за кебапчета "Майстор Митре“, произведена от „Маринели
62“ ООД, с партиден № L28012201, е с изтекъл срок на годност – с отбелязване „използвай
преди 02.02.2022г.“. Въз основа на тези констатации, хранителните продукти били
квалифицирани като СЖП (страничен животински продукт) категория 3 - негодни за
консумация от човека.
С оглед недопускане на консумация на цитираните по-горе
месни продукти е съставено оспореното Разпореждане за забрана № 0000063 от
04.02.2022 г. от главен инспектор към ОДБХ гр. Пазарджик – д-р Видаркинска, на
основание чл. 24, ал. 1 и чл. 138, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент, с
което е разпоредено забрана на търговията с горепосочените хранителни продукти.
Разпореждането за забрана е редовно връчено на
04.02.2022 г. срещу подпис на управителя на дружеството – собственик на
храните, предмет на забраната, с оглед недопускане на търговия с негодните за
консумация храни, които на място били отделени от останалите в обекта и
възложени на отговорно пазене на управителя на дружеството-жалбоподател до
предаването им за унищожаване.
В хода на съдебното производство са разпитана като
свидетели П. Т. – инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ - гр. Пазарджик,
която свидетелства, че при проверката са установили наличие на 13, 800 кг. месо
и сурова наденица, които са били без етикет и за които не са били представени
документи за произход, както и 4 кг. кайма за кебапчета с изтекъл срок на
годност. Месото било разфасовано и дълбоко замразено, без етикет. Липсвали
придружаващи го документи. Месото било претеглено с помощта на везна, която
била предоставена от заведението. По време на проверката присъствал персоналът,
управителят, имало е и други представители на институции при проверката. Ресторантът
работел, имало клиенти.
При разпита си св. А. С. заявил, че е присъствал в
обекта при самата проверка, при която е констатирано наличието на месо и месни
продукти без етикети и такива с изтекъл срок. Бил е в складовото помещение
отзад, където са установени и претеглени на кантара продуктите. Според
свидетеля са установени три вида месни продукти- месо, кайма и наденица, като
количеството на единия вид било около 14 кг., а на другия вид- 4 кг., като
точното количество е посочено в констативния протокол. Св. А. Т. твърди, че е бил в
помещението по време на проверката от началото до нейния края. В хладилните
витрини установили меса и месни продукти без етикети и такива с изтекъл срок на
годност. Посочва, че намерените продукти
са премерени в присъствие на лице от персонала.
Св. Г. сочи, че е
присъствала на проверката. Длъжностните лица проверявали хладилниците. Поискали
единствено да им предостави чувал, в който проверяващите слагали храна, полели
я веро, завързали го и го оставили на земята до вратата. Според нея измереното количество от страна на
готвач в заведението било около 11,800
кг.
За извършената проверка и направените констатации, в
присъствието на управителя е съставен и констативен протокол, чиято материална
доказателствена сила не е оборена по делото, а напротив- направените
констатации си кореспондират с гласните доказателства /показанията на св. Т., С.
и Т., чийто показания съдът кредитира изцяло като логични и вътрешнонепротиворечиви
/.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а
по същество НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Разпореждане за забрана № 0000063/04.02.2022 г. е
издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗУАХВ, ръководителите
на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на тяхната компетентност и в
зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от
мерките по чл. 138, параграф 2 от Регламент
(EС) 2017/625. В случая е
приложена мярката по чл. 138, § 2, б. "г" от Регламента - ограничаване или
забраняване пускането на пазара, движението, въвеждането в Съюза или износа на
животни и стоки и забраняват връщането им в държавата членка на изпращане или
разпореждат връщането им в държавата членка на изпращане, в случая търговията с
процесните стоки.
В съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗУАХВ, официалните
ветеринарни лекари с разпореждане насочват за унищожаване храни от животински
произход, когато установят, че се негодни за консумация или опасни за здравето
на хората.
Оспорения ИАА съдържа всички
необходими реквизити – дата на издаване,
номер, имената на съставителя и
длъжност, коректно е посочено правното основание на разпореждането за забрана,
вида и количеството на храните, предмет
на забраната, обекта, където същите са установени, както и неговият
управител. Относно формата на акта от гледна точка на изискванията към
административните актове, визирани в разпоредбата на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК
и по-конкретно т.4 от същия текст, съдът приема, че в същия са изложени мотиви за издаването му, като е направено пълно
и точно описание на установените в обекта процесни продукти. Посочена е
разпоредбата на закона, оправомощаваща административния орган да издаде акт от
рода на процесния.
Спазено е и изискването на чл.59, ал.1, т.5 от АПК. Разпоредбата изисква
в разпоредителната част на административния акт да са посочени ясно и конкретно
правата и задълженията, които произтичат от неговото издаване. В случая
това е спазено, като административният
орган е наредил забрана на търговия с процесните месо, наденица и кайма за
кебапчета. Предвид изложеното съдът приема, че в хода на проведеното
административно производство не са допуснати процесуални нарушения във формата
на акта от категорията на съществените, които да обусловят неговата отмяна.
В АПК не съществуват изрично формулирани
основания за нищожност на административните актове. В доктрината и съдебната
практика е възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност
по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено
съществени. Съобразно това, нищожен се явява само този акт, който е засегнат от
толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните
последици към които е насочен. Липсата на компетентност на органа, издал акта е
винаги основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за
нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на
липса на форма и оттам – на липса на волеизявление. Нарушенията на административнопроизводствените
правила са основания за нищожност само ако са толкова съществени, че
нарушението е довело до липса на волеизявление. Като правило, нарушенията на
материалния закон, касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт,
който изцяло е лишен от законова опора – т.е. не е издаден на основание нито
една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат.
Поради това единствено пълната липса на предвидените в приложимата
материалноправна норма предпоставки за издаване на акта, би довело до нищожност
на посоченото основание. Превратното упражняване на власт, също е порок, водещ
само до незаконосъобразност като правило, и само ако преследваната цел не може
да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя
нищожност.
Недействителността на административните актове се
проявява в двете си форми – нищожност и унищожаемост. И нищожният акт, както и
унищожаемият, за да бъде обявен като такъв, следва да е постановен в нарушение
на някое от петте изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Разликата между унищожаемия и нищожния
административен акт е в тежестта на порока, от който е засегнат и последиците
от засягането. При унищожаемият административен акт нарушението, което го
опорочава е съществено, а при нищожния – особено съществено. При унищожаемия
административен акт, той поражда предвидените в правната норма последици и до
отмяната му като редовен акт. При него отмяната има действие за в бъдеще докато
при нищожния, от момента на издаването му. Решението по отмяната на унищожаемия
административен акт има конститутивно действие, докато решението по отмяната на
нищожния акт има декларативно действие. На унищожаемия акт се дължи подчинение
до момента на отмяната, докато на нищожния акт не се дължи подчинение и той не
подлежи на изпълнение.
Съдебната практика е установила ясен критерий
единствено при нищожност на административния акт в хипотезата на липса на
компетентност. По отношение на останалите изисквания за законосъобразност на
административния акт твърдо установен критерий в съдебната практика липсва,
което не означава, че административния акт не може да бъде обявен за нищожен и
при липсата на останалите предпоставки по чл. 146 от АПК. Нищожност на административния акт може да има както
поради неспазване на изискванията за форма, така и при тези за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при
противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона.
Най-общо казано критерият за нищожност на
административния акт при порока материална незаконосъобразност е налице, когато
нарушението на материалния закон е такова, че нарушава особено съществени
изисквания на приложимата норма. Съществените изисквания могат да бъдат
относими, както до правното основание за издаване на акта, така и до
съществените елементи или изисквания на същата норма. Обявяването на нищожност
на административен акт е средство за отстраняване на незаконосъобразни
административни актове, засегнати от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране
на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир, чрез
прогласяване на неговата нищожност.
Съобразно това, и с оглед на всеки един от възможните
пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии,
кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1) Всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2) Порокът във формата
е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се
приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е
начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и
да е предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно
или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за валидно
действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на
акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента
на порока; Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са
основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е
довело до липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според
правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е
съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на
акта, когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение
на поставения пред административния орган въпрос; Нарушенията на материалния
закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност,
поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло
е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна
норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната
липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на посоченото основание. Т.е. нищожност на административния акт при
наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните
предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма;
когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото
съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един
орган. Административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон
тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено
различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от
гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална
незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички
останали до неговата унищожаемост.
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ
само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може
да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
Предвид изложеното следва, че във всеки отделен случай
действителността на административния акт се преценява конкретно, с оглед
тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика
промяна в правната сфера на адресата на акта.
В правната теория и съдебната практика
безпротиворечиво се приема, че липсата на компетентност на административния
орган и неспазването на установената форма във всички случаи води до нищожност
на административния акт, докато противоречието на акта с материалния закон, е
основание за нищожността му само тогава, когато правните му последици са
напълно несъвместими с правовия ред така, че по никакъв начин, включително, ако
би бил необжалваем, не биха могли да бъдат признати (Решение № 8035 от
01.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2008 г., II отд.). В случая пороци, обуславящи издадения ИАА за
нищожен не се констатират.
Регламент (ЕС) № 2017/625 се прилага по отношение на
официалния контрол, извършван за проверка на съответствието с правила –
независимо дали са установени на равнището на Съюза или от държавите членки – с
оглед на прилагането на законодателството на Съюза в областта, касаеща
въпросите, свързани с храните и тяхната безопасност, тяхната цялост и
здравословност на всички етапи на производството, преработката и
разпространението на храните – включително правилата, с които се цели да се
гарантират справедливи търговски практики и да се защитят интересите на
потребителите и правото им на информация (чл. 1, § 2, б. "а"). Законът за управление на агрохранителната верига (ЗУАХВ) определя органите,
които осъществяват държавната политика, официалния контрол и други официални
дейности по агрохранителната верига; органите, осъществяващи оценка на риска по
агрохранителната верига и обмен на информация за риска по агрохранителната
верига; общите изисквания при осъществяване на официален контрол и други
официални дейности по агрохранителната верига на територията на Република
България и специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол и
други официални дейности върху храните на територията на Република България
(чл. 1 от ЗУАХВ). С разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 10 и чл. 35 от ЗУАХВ се
установява, че БАБХ е един от компетентните органи по смисъла на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2017/625 по осъществяване на официален
контрол върху храните по реда на този закон. Контролът се извършва чрез централни и регионални
структури на БАБХ, съгласно чл. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност
на храните (ЗБАБХ) и чл.
30 от Устройствения правилник на БАБХ.
За целите на ЗУАХВ се прилагат определенията от Регламент (ЕС) 2017/625 (§ 2 от ДР на ЗУАВ). Определение за понятието "официален
контрол" е дадено в чл. 2 от Регламента и се свежда до следното: дейности,
извършвани от компетентните органи или от органите с делегирани правомощия или
физическите лица, на които са били делегирани определени задачи в съответствие
с настоящия регламент, с цел да се провери: дали операторите спазват регламента
и правилата, посочени в член 1, параграф 2; и дали животните или стоките
отговарят на изискванията, установени с посочените в член 1, § 2 правила.
"Компетентни органи", съгласно чл. 3, т. 3 от същия регламент са централните органи на
държава членка, които отговарят за организацията на официалния контрол и
другите официални дейности в съответствие с настоящия регламент и правилата,
посочени в член 1, § 2.
По делото е представена заповед № РД 11-472/22.06.2010
г. на генералния директор на Националната ветеринаромедицинска служба /НВМС/,
съгласно която, на основание чл. 9, ал. 1 от ЗВМД, д-р. Д. Видаркинска е добавена в
списъка на официални ветеринарни лекари, а съгласно разпоредбата на § 7, т. 16
от ПЗР към Закона за БАБХ, НВМС впоследствие се заменя с БАБХ. Представени са и
справка, видно от която д-р Д. Видаркинска
е работила и работи като държавен служител на длъжност "главен
инспектор" в отдел "Контрол на храните" при ОДБХ - гр.
Пазарджик, вкл. през 2022 г. и понастоящем, заповеди за преназначаване и
длъжностна характеристика, поради което настоящия съдебен състав приема, че
атакуваното Разпореждане е издадено от компетентен орган, тъй като неговият
издател е и официален ветеринарен лекар.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, § 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 г., при разглеждане на
необходимостта от задължителна информация за храните и за да се даде на
потребителите възможност за информиран избор, се отчита широко разпространената
потребност на мнозинството от потребителите от определена информация, на която
те придават значителна стойност, или от всички общоприети ползи за потребителя.
В настоящия случай проверяващите са установили, че в
стопанисвания от "Монтесито-87" ЕООД, обект – ресторант "Парадайс",
юридическото лице дистрибутира, като съхранява и предлага за търговия
(продажба) в хладилните съоръжения на обекта негодни за консумация от хората
храни от животински произход – месо и сурова наденица с общо тегло 13, 800 кг.,
които са без придружаващи документи за произход и без етикет, и кайма за
кебапчета – 4 кг, с маркировка "използвай преди 02.02.2022 г.", т. е.
с изтекъл срок на годност. Действията на контролните органи са предприети в
съответствие с чл. 9 "Списък на задължителните данни", § 1, букви
"а" – "й" и "л" от раздел 1 "Съдържание и
представяне" на глава IV "Задължителна информация за храните"
от Регламент (ЕС) № 1169/2011, тъй като за процесните храни от
животински произход липсват абсолютно всички задължителни данни по смисъла на
посочената разпоредба.
Съгласно чл. 138, § 1 от Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на
Съвета от 15 март 2017 година, относно официалния контрол, при установено
несъответствие компетентните органи предприемат подходящи мерки с цел да се
определят произходът и степента на несъответствието и да се установи
отговорността на оператора, иначе казано, предприемат се подходящи мерки с цел
да се гарантира, че съответният оператор ще коригира несъответствието и ще
предотврати повторната поява на такова несъответствие.
Според разпоредбата на чл. 138, § 2, б. "г"
от същия Регламент, когато предприемат действия в съответствие с параграф 1 от
настоящия член, компетентните органи вземат всички мерки, които смятат за
подходящи за гарантиране на спазване на правилата, което включва и ограничаване
или забрана пускането на пазара, движението, въвеждането в Съюза или износа
животни и стоки. А според разпоредбата на чл. 138, § 2, б. "ж" от
Регламента, компетентните органи разпореждат унищожаване на стоки и когато е
целесъобразно, разрешават използването им за цели, различни от началното им
предназначение.
В съответствие с цитираните разпоредби от Регламента с
процесното разпореждане са предприети такива подходящи мерки, като е
разпоредено забраната за търговия на описаните в КП храни. Извършител е
жалбоподателят, в качеството му на оператор по смисъла на чл. 3 от Регламента,
според който това е всяко физическо или юридическо лице, носител на едно или
повече от задълженията, предвидени в правилата, посочени в член 1, параграф 2 –
в случая б. "д" – предотвратяване и минимизиране на рисковете за
здравето на хората.
От представените по делото доказателства се установява
по категоричен начин, че по време на проверката в обекта са се съхранявали и
предлагали за продажба храни от животински произход – месо, сурова наденица и
кайма за кебапчета, първите без придружаващи документи за произход и етикети, в
разрез с изискванията на Регламент /ЕС/ №1169/21 на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2011г. Въпросните хранителни продукти – месо и наденица
не са притежавали етикети от производител
или придружаващи документи за произход, независимо от представените
нареждане за експедиция, дневник на входящия контрол и продажби, и именно поради липсата на етикетиране не е
могло да се установи, дали тези продукти са същите, вписани в посочените
документи. Според разпоредбата на чл. 9 "Списък на задължителните
данни", § 1, букви "а" – "й" и "л" от раздел
1 "Съдържание и представяне" на глава IV "Задължителна
информация за храните" от регламента в съответствие с членове 10-35 и
съобразно изключенията, които се съдържат в настоящата глава, е задължително да
се посочат: а) наименование на храната; б) списък на съставки; в) всички
съставки или спомагателни вещества, изброени в приложение II, или получени от
вещество или продукт, посочени в приложение II, причиняващи алергии или
непоносимост, които се използват за производство или приготвяне на храна и все
още присъстват в крайния продукт, дори и в изменен вид; г) количество на
определени съставки или категории съставки; д) нетно количество на храната; е)
срок на минималната трайност или срок на годност; ж) специални условия за
съхранение и/или условия за употреба; з) името или търговско наименование и
адрес на стопанския субект в хранителната промишленост, посочен в чл. 8, § 1;
и) страна на произход или място на произход, когато са предвидени такива в чл.
26; й) указания за употреба, когато при липсата на такива указания би било
трудно храната да се използва по подходящ начин; л) обявяване на хранителната
стойност. В конкретната хипотеза подобна информация за намерените в обекта месо
и сурова наденица не са били налице, поради липсата на етикети или придружаващи
ги документи за произход. По отношение
на кайма за кебапчета – 4кг „Майстор Митре“, произведени от „Маринели 62“ ООД,
на опаковката е имало маркировка „ използвай преди 02.02.2022г.“ – два дни преди извършване на проверката.
След като този хранителен продукт е бил
с изтекъл срок на годност правилно ответника е
приел, че същият следва да се квалифицира като СЖП категория 3 /
непредназначена за консумация от човека / по смисъла на чл.10, б.“е“, вр. чл.3,
пар.1 от Регламент ЕО № 1069/2009. На следващо място управителя на търговското
дружество се е намирал в обекта по време на проверката, подписал е съставените
КП и разпореждане за забрана, без да изложи възражения. Описаните в ИАА храни са
описани по конкретен и ясен начин, отчитайки обстоятелството, че не са били
обозначени по какъвто и да било начин/с изтекъл срок на годност, били са
отделени от останалите хранителни продукти и отговорно им пазене е било
възложено на управителя на дружеството-жалбоподател до предаването им за
унищожаване. Наличието на дневник не е от значение при проверката и
последвалата констатация за извършените нарушения. Същия по никакъв начин не
санира липсата на изпълнение на задължението за поставянето на етикети на
продуктите, съдържащи горепосочените задължителни данни по Регламента. Липсата
на етикиране, респективно на всички задължително данни по смисъла на Регламента
сама по себе си обективира наличието на констатираното нарушение. Видно от приложения по делото
документ за продажба № 292290/04.02.2022г. на кайма за кебапчета – 4кг.
„Майстор Митре“, произведени от „Маринели 62“ ЕООД е с партиден номер 03022201
и 07022201 и доколкото намерената в
обекта кайма е с партиден номер 28012201 очевидно се касае до различни
хранителни продукти. На следващо място в съставения КП е посочено, че същият се
издава въз основа Заповед № ПЗ-3-35/04.02.2022г., послужила за започване на
проверката, поради което обстоятелството, че в съставения АУАН е посочено, че
КП е неразделна част от последния, не
означава че КП не е част от материалите по административната преписка по
издаване на оспорения акт, доколкото същият удостоверява констатациите на
извършената проверка. Не почива върху
доказателствата по делото настояването, че управителя не е присъствал по време
на провеждане на проверката, което се установява от събраните гласни
доказателствени средства и наличието не неоспорени негови подписи в
разпореждането за забрана срещу „собственик на обекта/негов представител“ и в
КП - „присъствал на проверката“.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че правилно и законосъобразно компетентният административен орган е
издал разпореждане за забрана, за констатираното количество месо, сурова
наденица и кайма. По делото не са събрани доказателства, които да оспорят
констатациите на проверяващите служители към ОДБХ – Пазарджик, а именно че се
касае за съхранение с цел търговия на месо и сурова наденица с общо тегло 13
800 кг., за които липсват етикети и придружаващи документи за произход, както и
кайма за кебапчета с общо тегло 4 кг. с изтекъл срок на годност.
Предвид изложеното съдът приема, че не са налице
основания за отмяна на оспореното Разпореждане. Същото е издадено от
компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон, поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК основателно се
явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ,
вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер на 100 лв., за всяка съдебна инстанция с оглед фактическата
и правна сложност на делото, които следва да бъдат възложени в тежест на
жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – гр.
Пазарджик, XIII – ти състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Монтесито-87“
ЕООД - гр. Велинград, чрез адв. М., срещу Разпореждане за забрана №
0000063/04.02.2022 г., издадено от д-р Д.Г.В. – гл. инспектор в отдел „Контрол
храни“ при ОБДХ Пазарджик.
ОСЪЖДА „Монтесито-87“
ЕООД - гр. Велинград да заплати на ОБДХ
Пазарджик сумата от 300 лева, представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му, пред
Върховния административен съд на Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат
на страните.
СЪДИЯ:/п/