№ 437
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря МАРИОЛА М. МАНОВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110206598 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.Й. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „********“
№ ***, вх. Б, ет. 4, ап. 54, против наказателно постановление № 21-4332-005749/26.03.2021
г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР за нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. На основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП й е наложено
административно наказание глоба в размер на 700 /седемстотин/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразността на атакуваното
наказателно постановление и се прави искане за отмяната му. Изтъкват се допуснати при
съставянето на АУАН и НП съществени нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН.
За проведеното на 01.02.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Наказващият орган не изпраща процесуален представител, а жалбоподателката
Н. се представлява от адв. Й., която в дадения ход по същество поддържа доводите,
изложени в жалбата, и в допълнение застъпва, че АУАН е съставен след изтичането на
тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, което се явява допълнително самостоятелно
основание за отмяната на НП.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към 10.11.2020 г. лек автомобил „****“ с ДК № *** бил ползван от жалбоподателката
В.Й. Н.. На 10.11.2020 г. в 12:45 ч. тя управлявала въпросния автомобил в гр. София, по
1
„О.П.“, с посока на движение от бул. „Ч.В.“ към бул. „Св. К. О.”. Преминавайки през пътен
възел „С.“, скоростта, с която се движел автомобилът, била 134 км/ч. /след приспаднат
толеранс от - 3 % от реално измерената скорост от 138 км/ч./ Същевременно разрешената
скорост на движение за съответния участък от пътя била 80 км/ч., което ограничение било
въведено с поставен пътен знак В26.
Скоростта, с която се движел управляваният от жалбоподателката автомобил, била
установена и заснета с поставената на това място система за видеоконтрол TFR1-M,
записваща и заснемаща дата, час, скорост, място и регистрационен номер на преминаващите
МПС-та. Същата е одобрена и вписана в регистъра на 24.02.2010 г. със срок на валидност на
одобрение на типа до 24.02.2020 г. Към процесната дата техническото средство било
преминало последваща проверка за изправност на 12.11.2019 г., със срок на валидност на
проверката една година.
С оглед констатираното и заснето нарушение за скорост, била направена справка
относно собствеността върху лекия автомобил, след което Н. била призована да се яви в
ОПП СДВР. На 15.03.2021 г. свид. Д.Ч., мл. автоконтрольор при ОПП СДВР, й предоставила
да попълни декларация за предоставяне на информация във връзка с чл. 188 ЗДвП. Н.
декларирала, че на 10.11.2020 г. около 12:45 ч. тя е управлявала автомобила. С оглед на това
свид. Ч. я запознала с всички материали по административнонаказателната преписка и
съставила АУАН № 884670/15.03.2021 г., в който описала подробно времето, мястото и
обстоятелствата по извършване на нарушението. Като скорост на движение на управлявания
от Н. автомобил възприела 134 км/ч., отчитайки - 3 % в полза на водача от заснетата скорост
от 138 км/ч., с оглед допустимия съгласно спецификите на техническото средство толеранс.
Квалифицирала нарушението съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 165, ал. 2, т. 6
ЗДвП.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, Началник Сектор към
СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР Г.Б. издала атакуваното наказателно постановление, с
което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП наложила на Н. административно наказание
глоба в размер на 700 /седемстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, както следва: гласни -
показанията на свидетелката Д.Ч.; веществени - приложеният снимков материал; писмени -
декларация за предоставяне на информация във връзка с чл. 188 ЗДвП; справка-картон на
водач; заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.; заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г.; заверено
копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835; протокол за
проверка № 6-38-19/12.11.2019 г.; писмо рег. № 3286р-12416/12.03.2020 г.; протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-54260;
ежедневна форма на отчет; протокол от 22.04.2014 г. относно проведено обучение на
служители на МВР.
Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства.
Показанията на свид. Ч. са информативни относно обстоятелствата по констатиране на
нарушението и съставянето на АУАН, и като ги прецени като обективни, незаинтересовани
и достоверни, съдът ги кредитира в цялост.
От приложените писмени доказателства се установява, че системата за видеоконтрол, с
която е констатирано и заснето нарушението, е одобрена съобразно нормативните
изисквания и е преминала последваща проверка за изправност. Срокът за валидност на
одобрения тип е изтекъл, но предвид обстоятелството, че техническото средство се намира в
употреба и съответства на одобрения тип, приложение намира разпоредбата на чл. 30, ал. 5
от Закона за измерванията, съгласно която, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения
2
тип, се считат от одобрен тип.
Изискванията относно позициониране на техническото средство и проведен
инструктаж на полицейските служители, са спазени, видно от протокола за използване на
автоматизирано техническо средство, ежедневната форма на отчет и протокола за проведен
инструктаж.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира и приложения снимков материал, намирайки го за годно веществено
доказателствено средство. Посредством него се установяват позиционирането на
техническото средство, регистрационният номер на управлявания автомобил, мястото на
извършване на нарушението, което е подробно и точно описано и в АУАН и НП, датата и
часа на заснемането, и измерената скорост на движение.
Обстоятелството, че към процесната дата автоматизираната система, с която е заснето
нарушението, е била ситуирана на съответното място, се установява безпротиворечиво
посредством предоставения от ОПП СДВР снимков материал и данните от протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система. Посредством протокола за
използване на техническо средство се изясняват датата, началният и крайният момент на
използването му, мястото на ситуиране на техническото средство, наличието на въведено
ограничение на скоростта в участъка, и наличието на сигнализация за това с вертикален
пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта 80 км/ч.
Съобразявайки данните, обективирани в ежедневната форма на отчет и в протокола от
проведено обучение на МВР за работа с АТТС, сред които и позициониралият АТТС М.П.,
съдът прецени, че протоколът за използване на техническо средство според настоящия
съдебен състав отговаря на всички нормативни изисквания, въведени с Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г.
Обстоятелството, че жалбоподателката е управлявала заснетия лек автомобил в
процесните дата и час, се установява от саморъчно попълнената от нея декларация.
Компетентността на актосъставителя и наказващия орган по съставяне на АУАН и НП
следват от заеманите длъжности и правомощията, предоставени им по силата на заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. и заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи и съдържат всички
изискуеми от закона реквизити съгласно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
очертаващи с необходимата степен на конкретизация обстоятелствата по извършеното
нарушение, обусловили санкционирането на нарушителя по административен ред. Налице е
съответствие между словесното описание и цифровата квалификация на нарушението в
АУАН и НП - чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Мястото на извършване на нарушението, както и всички
останали, релевантни за съставомерността му обстоятелства, са коректно посочени и
съответстват на установеното посредством събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, и обстоятелствата относно нарушението са ясно и конкретно описани.
Предвид това оплакванията в жалбата относно допуснати при съставянето на АУАН и НП
нарушения на разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН са неоснователни.
За пълнота следва да се отбележи, че в НП поради техническа грешка е вписано, че
въведеното с поставения пътен знак В26 ограничение на скоростта в участъка е било 50
км/ч., въпреки действителното ограничение от 80 км/ч. Съответната неточност обаче според
3
настоящия състав е от техническо естество и не рефлектира върху законосъобразността на
акта на АНО, доколкото всички други релевантни за съставомерността на нарушението
обстоятелства са посочени коректно, както и коректно е посочена санкионната норма,
респективно наложеното наказание.
Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1-во ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. По
аргумент за противното, когато за съответното нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава АУАН, съответно наказателно постановление, както в случая.
АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели и в срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН,
който в случая е започнал да тече за актосъставителя от момента на попълване от страна на
Н. на декларацията, че на процесната дата и час тя е управлявала автомобила. Предвид това
и съответно релевираните възражения са неоснователни и съдът не ги споделя.
Относно разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и АУАН
и НП, следва да се отбележи, че от представения по делото протокол за проверка се
установява, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/-
3 % при измерена скорост над 100 км/ч. Тоест при съставянето на АУАН и НП, отразявайки
в същите като установена скорост 134 км/ч., вместо 138 км/ч., актосъставителят и
административнонаказващият орган са извадили 3 % от измерената скорост в полза на
нарушителя, с което правата на последната са гарантирани в максимална степен.
Предвид горното съдът прие, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да се явяват формални
основания за отмяната на санкционния акт.
Наказателното постановление е и материалноправно законосъобразно.
От доказателствата по делото се установи, че със своето поведение жалбоподателката
Н. е осъществила от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при
избиране скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство да не
превишава максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили,
сигнализирана с пътен знак В26, въвеждащ в съответния пътен участък ограничение на
скоростта от 80 км/ч. Движейки се на посоченото в АУАН и НП място и време със скорост
от 134 км/ч., жалбоподателката е нарушила забраната на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, превишавайки
разрешената скорост с 54 км/ч.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото е могла и е била длъжна да не превишава разрешената скорост,
но въпреки това не е съобразила поведението си със законовите изисквания. Нарушението е
формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на общественоопасни
последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, при превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място с над 50 км/ч. водачът се наказва с глоба в размер на
700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв.
В случая констатираното превишение на разрешената скорост е с 54 км/ч., поради
което в съответствие с цитираната разпоредба наложеното на жалбоподателката наказание е
4
правилно индивидуализирано - глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца. Наказателното постановление е законосъобразно и в
санкционната част.
Основания за преквалифициране на случая в маловажен и приложение разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН не се констатират, с оглед липсата на факти и обстоятелства, водещи до извод
за занижена обществената опасност на осъщественото нарушение в сравнение с обичайното
проявление на нарушенията от същия вид.
В заключение, след извършената цялостна служебна проверка на атакуваното
наказателно постановление, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна
или изменение. Същото е правилно - издадено в съответствие с изискванията на
материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде
потвърдено. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-005749/26.03.2021 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР срещу В.Й. Н. за
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, за което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6
ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 700 /седемстотин/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5