Р Е
Ш Е Н
И Е № 189
гр.Кюстендил, 01.12.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на първи ноември през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря
Светла Кърлова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 251 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по чл. 128а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано след като с определение № 5688/18.07.2022г. по адм. дело № 6098/2022г. на Административен съд София град, предявената от „И.Т.С.“ ООД исковата молба е изпратена по подсъдност на Административен съд - Кюстендил.
Делото е
образувано е по искова молба на „И.Т.С.“ ООД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление ***, пл. „****“
№ 1, ет.5, представлявано от управителя И.М.Ч., чрез пълномощника адв. И.Т.,*** с административен адрес гр. Кюстендил, пл. „****“ №1 и „***“ АД с ЕИК ****4, седалище и
адрес на управление ***, Промишлена зона. Ищецът е предявил иск с правно основание
чл.128, ал.1, т.8 от АПК за обявяване нищожността на Решение №
3172/05.04.2022г. и Решение № 5874/16.06.2022г., двете постановени по
административно дело № 7675/2021г. по описа на Върховния административен съд.
Сочи се, че съдебните актове са постановени извън пределите на
правораздавателната власт на съда и е абсолютно невъзможно да бъде разбрано
съдържанието им. Горното се обосновава с твърдения за това, че съдът е подменил
формираната и изразена воля на административния орган - кмета на община Кюстендил, при издаване на
заповед № РД-00-671/21.06.2019г., приемайки в мотивите на съдебните решения, че
правното основание на заповедта не е посочената в нея разпоредба на чл.99,
ал.1, т.6, предл. първо от АПК, а е разпоредбата
на чл.91 от АПК. Иска се уважаване на исковата претенция и
присъждане на деловодните разноски, сторени в настоящото производство.
В съдебно
заседание и в представени писмени бележки пълномощникът на ищеца адв. Т.
поддържа изцяло доводите в исковата молба и предявената искова претенция, която
счита за доказана от фактическа и правна страна. Допълнително, във връзка с
издадена в хода на делото заповед № РД-00-1053/05.08.2022г. от кмета на община
Кюстендил, формира изводи, че последния е признал иска.
Ответникът – кметът
на община Кюстендил, чрез процесуалния си представител юрк В.С., заявява
становище за оспорване на предявения иск.
Ответникът - „П.“
АД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, Промишлена
зона, чрез процесуалния си представител
адв. А.Д., устно в съдебно заседание и в представен писмен отговор по
исковата молба, поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Сочи,
че съдебните решения – предмет на иска са валидни, доколкото съдържат надлежно
формирана и ясно изразена воля на съда в рамките на неговата правораздавателна
компетентност. Прави искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение.
Административният
съд, постави на обсъждане доказателствата по делото, включително по приложеното
адм. дело № 360/2019г. по описа на Административен съд – Кюстендил, доводите и
възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка, прие за
установено следното:
Административното
производство, в което е издадена заповедта – предмет на съдебен контрол с
оспорените като невалидни съдебни решения, е започнало по заявление рег. № УТ-19-87/21.01.2019г.
на ищеца „И.Т.С.“ ООД ***, с искане да бъде издадено разрешение за изработване
на проект за изменение на ПУП в обхвата на УПИ ІV, кв.1В и улица с о.т. 37а-37б
по плана на гр. Кюстендил. Със заповед № РД-00-74/23.01.2019г. на кмета на
община Кюстендил е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП-ПР.
Следва заявление вх. № УТ - 474, 475/12.04.2019г. на „И.Т.С.“
ООД *** с искане за одобряване на проект за изменение на ПУП – ПР в обхвата на УПИ ІV в кв.1В и улица с о.т. 37а-37б на гр.Кюстендил. Към заявлението е приложен проект за
изменение, изработен от правоспособно лице; документ за собственост върху
имота-предмет на плана и предварителен договор рег. № Д-00-261/12.04.2019г.,
сключен между Община Кюстендил и „И.Т.С.“
ООД , съобразно който общината се задължава да прехвърли на дружеството правото
на собственост върху 568,00 кв.м.от задънена улица, представляваща ПИ с
проектен идентификатор 41112.502.815 от КККР на гр. Кюстендил. Със заповед №
РД-00-496/15.05.2019г. на кмета на община Кюстендил е одобряван
проект за изменение на ПУП-ПР в обхвата на УПИ IV – „За производствено складови дейности“, кв.1В
и улица с о.т. 37А до о.т. 37Б в кв.1В по плана за регулация на гр.Кюстендил, за
изменение на североизточната регулационна граница на УПИ IV - „За производствено складови дейности“, кв.1В
от плана, при което към УПИ IV се
придават 568 кв.м., представляващи част от задънената улица. Административният акт е съобщен на дружеството
– заявител, на И.М.Ч. и на Община Кюстендил.
Във
връзка с постъпило в община Кюстендил
писмо рег. № 26-00-1276/14.06.2019г. на „П.“ АД – *** с възражения за нарушения
в процедурата по изменение на ПУП-ПР, поради това, че дружеството не е
уведомено, въпреки, че се явява заинтересовано
лице като собственик на УПИ V, кв.1В, който е съседен на имота-предмет на
плана, до дружеството е изпратено
съобщение, което е получено на 19.06.2019г. Следва жалба
вх. № 26-00-1276/20.06.2019г. на „Пиринпласт“ АД до Областния управител
и до кмета на Община Кюстендил с искане издадената заповед №
РД-00-496/15.05.2019г. да се отмени. Предявеното искане дружеството
обосновава с правото си на собственост върху имот с идентификатор
41112.502.371, в който попада и УПИ V - съседен на УПИ ІV – „За производствено
складови дейности“, кв.1В и улица с о.т. 37А до о.т.37Б, поради което счита, че
се явява непосредствено засегнато от предвижданията на плана. Сочи се, че
дружеството вследствие на нарушаване на административнопроизводствените правила
е било лишено от възможността да участва в административното производство по
ЗУТ.
Сезиран с жалбата на „***“ АД, кметът на община Кюстендил приема, че дружеството
има качеството на заинтересовано лице по чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ в
производството по одобряване на проекта
за изменение на ПУП-ПР, но е било лишено от възможността да участва, поради
което счита, че са налице основания за възобновяване на административното
производство по влязлата в сила заповед № РД-00-496/15.05.2019г. При горните
мотиви и на осн. чл.99, ал.1, т.6 от АПК,
кметът на община Кюстендил издава заповед №
РД-00-671/21.06.2019г., с която отменя заповед
№ РД-00-496/15.05.2019г.
Засегнато от издадената заповед № РД-00-671/21.06.2019г.,
дружеството –заявител в административното производство „И.Т.С.“ ООД подава
жалба пред съда, във връзка с която е образувано административно дело №
360/2019г. по описа на Административен съд – Кюстендил, приложено като доказателство
по настоящото дело. По делото участва като заинтересована страна „П.“
АД – ***, за която съдът е приел, въз основа на изготвени съдебно технически
експертизи, че незаконосъобразно е лишена от участие в административното
производство по издаване на заповед № РД-00-496/15.05.2019г.,
тъй като има качеството на непосредствено засегнато от плана лице по см. на
чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ. Изискани са сведения от Община Кюстендил дали са
извършвани други действия след постановяване на оспорената заповед № РД-00-671/21.06.2019г.
и издаден ли е друг акт, който да слага край на административното производство.
Изпратени са писма рег. № 26-00-1276/17.03.2021г.
и рег. № 26-00-1276/26.03.2021г. на кмета на община Кюстендил, в които е посочено, че не е издаван друг акт в
производството по одобряване на ИПУП по
заявлението на „И.Т.С.“ ООД ***, доколкото заповед №
РД-00-671/21.06.2019г. не е влязла в сила
и не могат да бъдат предприети каквито и да било действия.
С
решение № 122 от 23.04.2021г. по адм. дело № 360/2019г., Административен
съд - Кюстендил отхвърля жалбата на „И.Т.С.“
ООД срещу заповед № РД-00-671/21.06.2019г.,
която е преценена за законосъобразен административен акт. Видно от
формираните мотиви, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от кмета на
Община Кюстендил, който е компетентен орган по арг. от чл.135, ал.1 от ЗУТ, в хипотезата на преразглеждане на
издадения акт на основание чл.91, ал.1 от АПК, независимо от посоченото правно
основание. Обсъдил е термина „оспорения акт“, употребен от
законодателя при формулировката на
чл.91, ал.1 от АПК в контекста на съдебната практика, с оглед на което е приел,
че за да бъде упражнено правото на отзив, е
необходимо като достатъчно условие пред административния орган да е
подадена редовна жалба или протест. В случая е констатирал предявена редовна жалба срещу постановен административен
акт, годна да предизвика преразглеждането му, както и спазване на срока за
произнасяне по чл.91, ал.1 от АПК. Налице
са изводи и за материалноправна
законосъобразност на оспорената заповед.
Прието е за доказано, че „П.“ АД – *** има качеството на непосредствено
засегнато от изменението на плана лице по см. на чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ, което
е лишено от участие в административното
производство по издаване на заповедта за
изменение на ПУП-ПР, а последното е квалифицирано като съществено нарушение на административнопроизводствените правила при
издаване на заповед № РД-00-496/15.05.2019г., респ. за основание за нейната
отмяна с оспорената заповед № РД-00-671/21.06.2019г. на кмета на община
Кюстендил. По горните съображения предявената жалба е отхвърлена.
Постановеното съдебно решение е обжалвано с касационна
жалба от „И.Т.С.“ ООД, във връзка с която е образувано адм. дело № 7675/2021г.
по описа на Върховния административен съд. В жалбата не се съдържат оплаквания
за неправилност на първоинстанционния съдебен акт във връзка с мотивите,
относими към основанието и производството за издаване на оспорената заповед.
Доводи в горния смисъл, вкл. твърдения за произнасяне на съда извън предмета на
делото с подмяна на правното основание
на органа за издаване на административния акт, са изложени в представени
писмени бележки по делото. С решение №
3172/05.04.2022г., ВАС оставя в сила оспореното решение на Административен съд
– Кюстендил, което е прието за валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция е посочила, че административният
орган законосъобразно е упражнил правомощията си по чл.91, ал.1 от АПК, тъй като в производството по издаване на заповед № РД-00-496/15.05.2019г.,
отменена с оспорената заповед № РД-00-671/21.06.2019г.
на кмета на община Кюстендил е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила предвид неуведомяването на
заинтересованата страна „Пиринпласт“ АД.
Касационният жалбоподател „И.Т.С.“ ООД подава молба до
ВАС с искане на осн. чл.175 от АПК да
бъде поправена писмена грешка, евентуално очевидна фактическа грешка в решение
№ 3172/05.04.2022г. по адм. дело № 7675/2021г. в мотивите на което е прието, че
процесната заповед № РД-00-671/21.06.2019г. на кмета на община Кюстендил е
издадена на основание чл.91, ал.1 от АПК, вместо на основание чл.99, ал.1, т.6
от АПК, както е приел органа. Със същата молба се иска и на осн. чл.176 от АПК,
да бъде допълнено постановеното решение № 3172/05.04.2022г. по адм. дело №
7675/2021г. в частта, в която съдът не е указал на административния орган –
кмета на община Кюстендил, че действията
по административното производство по издаване на индивидуален
административен акт по подаденото от дружеството заявление следва да продължат
съгласно чл.103 вр. с чл.106 от АПК и да приключи с издаването на нов
административен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване съгласно чл.104
ат АПК.
По молбата касационната инстанция се произнася с решение
№ 5874/15.06.2022г. по адм. дело № 7675/2021г. , с което оставя без уважение искането за поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 3172/05.04.2022г. и без разглеждане искането за допълване на решение №
3172/05.04.2022г. Формирани са изводи за отсъствие на несъответствие между
волеизявлението на съда в мотивите на решението и резултата по делото,
обективиран в диспозитива на решението, поради което се отрича наличието на очевидна фактическа грешка. Искането за
допълване на съдебния акт е преценено като недопустимо, тъй като цели промяна
на крайния резултат по делото, приключило с влязъл в сила съдебен акт.
При горните фактически обстоятелства „И.Т.С.“ ООД е
предявил иска по чл.128, ал.1, т.8 от АПК за обявяване
нищожността на Решение № 3172/05.04.2022г. и Решение № 5874/16.06.2022г.,
постановени по административно дело № 7675/2021г. по описа на Върховния
административен съд, който е предмет
на настоящото дело.
Освен посочените по-горе доказателства, по делото са
представени: определение № 260218/30.05.2022г. на Районен съд – Кюстендил по
гр. дело № 1553/2019г., от което се
установява, че е налице висящо съдебно производство, образувано по предявен иск
от Община Кюстендил против „И.Т.С.“
ООД за прогласяване на нищожността на предварителен договор №
Д-00-261/12.04.2019г. и окончателен договор № Д-00-348/28.05.2019г., съобразно
които общината прехвърля на дружеството
правото на собственост върху 568,00 кв.м. от задънена улица, представляваща ПИ
с проектен идентификатор 41112.502.815 от КККР на гр. Кюстендил; заявление от „И.Т.С.“
ООД ***.07.2022г. с искане на основание чл.99 и сл. от АПК да бъде възобновено
производството по издаване на актове по искания на дружеството с вх. №№
26-00-848/18.07.2018г.; 26-00-289/11.03.2019г.
и по заявление вх. № УТ
474,475/12.04.2019г.; заявление от „И.Т.С.“
ООД ***-00-627/06.07.2022г. с искане на осн. чл.54, ал.1, т.5 от АПК да бъде
спряно производството по издаване на актове по
искания на дружеството с вх. №№ 26-00-848/18.07.2018г.;
26-00-289/11.03.2019г. и по заявление вх. № УТ 474,475/12.04.2019г. до
приключване на адм. дело № 6898/2022г. по описа на АССГ; заповед №
РД-00-1053/05.08.2022г. на кмета на община Кюстендил, с която на осн. чл.54,
ал.1,т.5 от АПК спира административното производство по издаване на акт по
описаните искания и заявление на
дружеството до приключване на адм. дело № 6898/2022г. по описа на АССГ, т.е. на
настоящото дело.
Съдът,
като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК,
счита предявения иск за допустим, а разгледан по същество - за неоснователен по следните съображения:
Исковата
молба е подадена от надлежна страна, ответник в производството по административно дело №
7675/2021г. по описа на Върховния административен съд, по което са постановени решенията,
чиято нищожност се претендира.
Дружеството
има правен интерес от предявяване на иска, доколкото решенията на касационният
съд – предмет на исковата претенция са
неблагоприятни за него съдебни актове, а именно: с решение
№ 3172/05.04.2022г. на ВАС
е оставено в сила оспореното решение на Административен съд - Кюстендил, с
което е отхвърлена жалбата на „И.Т.С.“ ООД срещу заповед
№ РД-00-671/21.06.2019г. на кмета на община Кюстендил; с решение №
5874/15.06.2022г. на ВАС е оставено без уважение искането на ищеца за поправка
на очевидна фактическа грешка в решение № 3172/05.04.2022г. и без
разглеждане искането за допълване на
решение № 3172/05.04.2022г.
Спазени са и изискванията на чл. 128а, ал. 1 от АПК, според която разпоредба, искането за обявяване нищожност на решения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд на Република България, могат да се подават безсрочно. В случаят, предявеното искане е насочено срещу съдебни актове, постановени от ВАС като касационна инстанция, които са окончателни по правилото на чл. 223 от АПК, поради което с постановяването им е сложен край на висящото административно производство, свързано с издаването на процесната заповед на кмета на община Кюстендил. Предвид горното, искът е процесуално допустим.
Преценена с оглед доказателствата по делото, исковата претенция е неоснователна. Съгласно правната доктрина и съдебната практика, за да доведе до нищожност, порокът на съдебния акт трябва да е толкова съществен по вид и тежест, че да изключи въобще пораждането на правни последици от него. За да бъде обявено за нищожно едно съдебно решение е необходимо наличието на изключително тежък порок засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или липса на форма на решението. Приема се, че нищожност на съдебно решение би била налице ако то е постановено от незаконен състав, извън задължителната писмена форма, извън правораздавателната власт на съда или при липса на формирана воля, т. е. касае се за недостатъци, свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля /вж. в този смисъл ТП № 1829.09.2016г. по тълк. Дело № 1/2015г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС; ТР № 1/10.02.2012 г. по тълк. дело № 1/2011 г. на ВКС/.
В контекста на изложеното, съдът счита за неоснователни наведените от ищеца доводи за нищожност на процесните съдебни актове. Същият сочи, че решенията са постановени извън пределите на правораздавателната власт на съда и е абсолютно невъзможно да бъде разбрано съдържанието им. Горното се опровергава от съдържанието на постановените от ВАС решения. Обратно на поддържаната от ищеца теза, съдът констатира, че решенията са постановени в рамките на правораздавателната власт на касационната инстанция, от законен състав –тричленен, в съответствие с разпоредбата на чл. 217, ал. 1 от АПК, в писмена форма и са подписани от всички членове на съдебния състав. Ясно е изразена волята на съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като мотивите са подробни и напълно разбираеми. Ясно е изразена волята на съда да остави без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка, съотв. без разглеждане искането за допълване на постановеното решение, като мотивите са подробни и напълно разбираеми. Не е осъществено нито едно от посочените изключително тежки нарушения на процесните решения, които са валидни съдебни актове.
Първото
основание за нищожност – произнасяне извън пределите на правораздавателната
власт на съда, се обосновава с твърдения за това, че съдът е подменил
формираната и изразена воля на административния орган - кмета на община Кюстендил, при издаване на
заповед № РД-00-671/21.06.2019г., приемайки в мотивите на съдебните решения, че
правното основание на заповедта не е посочената в нея разпоредба на чл.99,
ал.1, т.6, предл. първо от АПК, а е
разпоредбата на чл.91 от АПК. Наведените в горния смисъл доводи са
неоснователни. Правораздаването е държавна функция и като такава е основното
съдържание в дейността на съда. Правораздаването е и правоприлагане, при което
се посочва какви са правните последици при решаването на един спор по повод на
едно нарушено или спорно право. Като съдебно правоприлагане правораздаването се
регулира от процесуалните норми на съдебното производство, в случая - от нормите на АПК.
В текста на чл.
168, ал. 1 от АПК
е изрично посочено, че съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.
146.
За касационната инстанция са приложими правилата на чл. 218, ал.1 и ал.2 от АПК
- да обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението,
а за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон - да следи служебно. В конкретния случай, жалбоподателя „И.Т.С.“
ООД релевира оплаквания срещу производството за издаване на оспорената заповед
в жалбата пред Административен съд – Кюстендил, както и в касационната жалба срещу постановеното решение, оспорвайки правилността на мотивите,
относими към основанието и производството за издаване на заповедта. Същите са
обсъдени от първоинстанционния съд, който е надлежно
сезиран с подадената от дружеството жалба срещу административния акт и е
упражнил законовата си компетентност по чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.168,
ал.1 от АПК. ВАС също се е произнесъл по
наведените оплаквания на касатора в решение
№ 3172/05.04.2022г., както и повторно в решение
№ 5874/15.06.2022г., двете по адм. дело
№ 7675/2021г. Касационната инстанция е приела оспореното решение на Административен
съд – Кюстендил за валидно, допустимо и правилно, като във връзка с твърденията
на касационния жалбоподател, е посочила,
че административният орган
законосъобразно е упражнил
правомощията си по чл.91, ал.1 от АПК. Касае се за проверка на съда, проведена
надлежно и в съответствие с правомощията й по
чл.218, ал.1 от АПК, т.е. в рамките на правораздавателната й компетентност като
касационна инстанция. Не е допуснато
произнасяне извън пределите на правораздавателната власт на съда, а е извършена
преценка на установените факти и на приложимите спрямо тях
административнопроизводствени правила, която преценка е обосновала извода за
издаване на процесната заповед в
производство по чл.91 от АПК на
преразглеждане на акта.
Тук
е мястото да се посочи, че ако за жалбоподателя „И.Т.С.“ ООД е било безспорно,
че заповед № РД -00-671821.06.2019г. на
кмета община Кюстендил е издадена на осн. чл.99, ал.1, т.1 от АПК, т.е. в
производство по възобновяване, то буди недоумение предприетото съдебно
оспорване на същата, което би било недопустимо, доколкото съгласно разпоредбата
на чл.104 от АПК, на оспорване подлежи издаденият нов административен акт,
съответно отказът да бъде издаден актът.
В този смисъл остава неясна логиката на
ищеца, заявена в исковата молба, че съдът като е променил правното основание на
обжалваната заповед от чл.99, ал.1, т.1 от АПК на чл.91 от АПК, е
възпрепятствал органа да продължи
производство по възобновяване като издаде нова заповед по предявеното искане
за изменение на ПУП. Ако се приеме за приложима процедурата по чл.99 и сл. от АПК, то желаният от ищеца резултат би
настъпил своевременно при липса на жалба срещу заповед № РД
-00-671821.06.2019г. на кмета община
Кюстендил, респ. подадената жалба само е забавила производството.
Неоснователни
са и доводите за нищожност на оспорените решения на ВАС поради това, че е абсолютно невъзможно да бъде
разбрано съдържанието им. Ищецът визира мотивите на съдебните
актове, независимо, че
правораздавателният акт по правило се обективира
в диспозитива на решението. В случая, ВАС като касационната инстанция е
оставила в сила оспореното пред нея решение на Административен съд – Кюстендил.
Видно е, че са формирани мотиви за
правилност на съдебния акт, вкл. на
изводите във връзка с процедурата за издаване на процесната заповед. Ясно е
посочено, че административният орган законосъобразно е упражнил правомощията си по чл.91, ал.1 от АПК, тъй като в производството по издаване на заповед № РД-00-496/15.05.2019г.,
отменена с оспорената заповед №
РД-00-671/21.06.2019г. на кмета на община Кюстендил, е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила предвид неуведомяването на
заинтересованата страна „Пиринпласт“ АД. Следва правният резултат, свързан с оттеглянето на акта, респ. с неговата отмяна, а именно заличаване на породените от акта правни
последици и ликвидиране на съществуващите дотогава правоотношения между
административния орган и адресата на акта. За да упражни компетентността си по
чл. 15, ал.6 от ЗУТ е необходимо надлежно сезиране на органа от страна на заинтересования
собственик. Горните изводи не се
променят от доказателствата за нареденото от кмета на община Кюстендил спиране
на административното производство на осн. чл.54, ал.1,т.5 от АПК. Последното е
постановено по искане именно на ищеца и не съставлява признание на иска от
ответника - кмета на община Кюстендил, както неоснователно се твърди от
пълномощника на ищеца.
В
допълнение следва да се посочи, че твърденията на ищеца по своята същност не са
за нищожност на постановените от ВАС съдебни решения, а касаят правилността им,
проверката на която е недопустима по
арг. от чл.223 от АПК.
С оглед на изложеното исковата претенция на „И.Т.С.“ ООД за обявяване нищожността на Решение № 3172/05.04.2022г. и Решение № 5874/16.06.2022г., двете постановени по административно дело № 7675/2021г. по описа на Върховния административен съд, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода по спора на ищеца не се следват деловодни разноски, а на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на „Пиринпласт“ АД следва да се присъди адвокатско възнаграждение в доказания размер от 500,00 лева, който е минималният, предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ред. преди изм. ДВ бр. 88/2022г. Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника е неоснователно.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.Т.С.“ ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, пл. „Демокрация“ № 1, ет.5, иск с правно основание чл.128, ал.1, т.8 от АПК, срещу кмета на Община Кюстендил с административен адрес гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1 и „***“ АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, Промишлена зона, за обявяване нищожността на Решение № 3172/05.04.2022г. и Решение № 5874/16.06.2022г., двете постановени по административно дело № 7675/2021г. по описа на Върховния административен съд.
ОСЪЖДА „И.Т.С.“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, пл. „Демокрация“ № 1, ет.5 да заплати на „Пиринпласт“ АД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, Промишлена зона, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
СЪДИЯ: