РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Девня, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20203120100642 по описа за 2020 година
Производството е за делба във фаза на извършването.
С влязло в сила Решение № 56 от 26.03.2021 г. на РС - Девня e
допуснато извършване на съдебна делба за следните недвижими имоти,
находящи се в гр. Девня, обл. Варна, а именно:
- поземлен имот с идентификатор 20482.501.1667 по КК на гр.
Девня, одобрена със Заповед № РД-18-85 от 17.09.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК с административен адрес: гр. ***, с площ 745 кв.м, с
трайно предназначение на територията - урбанизирана, при начин на трайно
ползване - средно застрояване от 10 м до 15 м, със стар идентификатор *,
заедно с построените в имота жилищна сграда - еднофамилна едноетажна с
идентификатор № *** със застроена площ 78 кв.м, постройка за допълващо
застрояване - едноетажна с идентификатор *** с площ 16 кв.м, постройка за
допълващо застрояване - едноетажна с идентификатор *** с площ 36 кв.м,
постройка за допълващо застрояване - едноетажна, с идентификатор *** с
площ 23 кв.м, постройка за допълващо застрояване - едноетажна с
идентификатор *** с площ 18 кв.м, постройка за допълващо застрояване -
едноетажна с идентификатор *** с площ 36 кв.м, постройка 7 за допълващо
застрояване - едноетажна с идентификатор *** с площ 3 кв.м, постройка за
допълващо застрояване - едноетажна с идентификатор *** с площ 6 кв.м, при
граници за имота: имоти с идентификатор***, ***, ***, ***;
- поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Девня, одобрена
1
със Заповед № РД-18-85 от 17.09.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК с административен адрес: ***, с площ 770 кв.м, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, при начин на трайно ползване
- средно застрояване от 10 м до 15 м, със стар идентификатор 1465. при
граници: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и ***, при квоти по ½
ид. части за АНТ. АНДР. АНДР., ЕГН: ********** и Т. Д. Д., ЕГН:
**********.
В първото с. з. от фазата по извършване на делбата е отправено
искане с правно основание чл. 349 ал. 2 от ГПК от ответника Т. Д. Д. за
възлагане на единия от делбените имоти - поземлен имот с идентификатор
20482.501.1667 и жилищна сграда и постройки в него, обосновано с
твърдения за неподеляемост на имота, придобиване чрез наследяване,
обитаване на имота от претендиращия съделител към смъртта на
наследодателя и липса на друга жилищна собственост за лицето.
Ищецът А.А. оспорва наличието на визираните в чл. 349 ал. 2 от
ГПК предпоставки за възлагане на делбения имот, като твърди, че ответникът
не ги е доказал.
С писмени молби, постъпили преди първото съдебно заседание от
фазата по извършване на делбата са отправени и са приети за резглеждане
следните претенции по сметки на страните:
От ищцата А. А. срещу ответника за заплащане на приспадаща се
част от стойността на извършени от нейния наследодател подобрения,
увеличаващи пазарната стойност на делбеното имущество в размер на 3 000
лева.
Ответникът оспорва така предявената претенция по сметки на
ищцата, като твърди, че същата е нередовна, доколкото не са посочени
количество вложени материали и квадратура на посочените обекти. Твърди
също, че гаража в имота е изграден от него, а не от ищцата, както и че
каменната ограда в имота съществува още от придобиването на имота от .й Д.
В. и не е изграждана от наследодателя на ищцата. В представена по делото
писмена защита, чрез проц. си представител излага, че претенциите по сметки
на ищцата не са доказани, а в с.з. оспорва заключението на СТЕ, извършила
тяхното оценяване, тъй като не е отчетено приложението на Закона за
деноминацията на лева от 1999 г., доколкото претендираните от ищцата
ремонти и подобрения са извършени преди тази дата. Счита, че направените
разноски от наследодателя на ищеца за подобрения, са се деноминирали по
силата на самия закон.
От ответника Т. Д. срещу ищцата е постъпила претенции по сметки
за заплащане на сума в размер на 9 544 лева, представляваща половината от
стойността на ремонт, изграждане и поддръжка на постройките в имот с
идентификатор *** по КК на гр. ***; сумата от 29, 23 лева, представляваща
половината от стойността на заплатената сума за ВиК за наследствения имот
в периода 09.05.2018 г. - 03.12.2018 г. и сумата от 408, 77 лева,
2
представляваща приспадаща се част 1/2 от стойността на заплатени от
ответника данъчни задължения за двата делбени имота за периода от 2012 г.
до 2021 г. вкл. Твърди, че извършените ремонти и подобрения в имота са
осъществени от него и с негови средства през периода 2015 г. – 2017 г., а
бетонната площадка от 27 кв. м. е била изградена през 2021 г.
Ищцата възразява срещу така предявените претенции от ответника с
твърдението, че претенциите за извършените през периода 2015 г. – 2017 г.
ремонти и подобрения са погасени по давност, бетонната площадка и
подпорната стена в имота не са били изграждани от ответника, а са
съществували в имота, като през 2021 г. бетонната площадка е била само
естетически оформена от ответника, като върху нея е била поставена шатра.
Оспорва, че претендираните подобрения са извършвани за поддържане и
запазване на имота, както и че са извършвани със съгласието и без
противопоставянето на нейния баща. Твърди, че данъците на процесните
имоти са били заплащани редовно и своевременно от нейния баща и от нея
самата, за което представя писмени доказателства, оспорва претенцията за
заплащане от ищцата на половината от стойността на заплатената сума от
общо 58, 45 лева за ВиК услуги в наследствения имот за периода 09.05.2018
г. - 03.12.2018 г. като погасена по давност. В представена писмена защита,
чрез проц. си представител излага подробни аргументи за недоказаност на
претенциите на ответника по основание и размер.
Видно от кредитираното от съда като неоспорено, компететно и
обективно дадено заключението по назначената съдебно - техническа
експертиза, допуснатите до делба имоти са реално неподеляеми. Изслушано в
с.з. вещото лице уточнява, че делбените имоти са реално неподеляеми всеки
по отделно, както по отношение на дворните места, така и по отношение на
разположените в едното от тях сгради. Посочва, че жилищната сграда се
състои от два самостоятелни обекта, които са функционално отделени с
отделни входове, но в единият има извършени множество подобрения и е
годен за ползване, като се ползва в момента, а другият е необитаем и
нуждаещ се от основен ремонт. Определената от експерта пазарна стойност
на ПИ с идентификатор 20482.501.1667 възлиза на 20 000 лева, на жилищната
сграда, построена в него на 9 200 лева, на останалите сгради, построени в
него на общо 9 600 лева и на ПИ с идентификатор 20482.501.1853 на 23 900
лева.
Видно от представената справка по партида на ответника Т.Д. СВ
при РС - Девня, към 29.10.2021 г. същият не притежава друг жилищен имот.
Представени от страните и приети като доказателство по делото са
фактура за закупени строителни материали, квитанции и разписки за
извършени плащания за данъци и такси за битови отпадъци и ВиК услуги.
Видно от заключение по назначената съдебно – техническа
експертиза е, че при непосредствен оглед на делбените имоти, вещото лице е
констатирало извършени след 2005 г. подобрения в процесния имот.
3
Изчислило е стойността на разходите за подобрения и поддръжка на имота,
направени от наследодателя на ищцата А. А. към момента на изпълнението
им в общ размер на 10 500 лева, към момента на експертизата в общ размер
на 5 300 лева. Отделно е посочило стойността на разходите, извършени от
наследодателя на ищцата А. А. за подобрения в имота, които водят до
увеличаване на неговата стойност в общ размер на 4 200 лева.
Експертизата изчислява и стойността на разходите за подобрения и
поддръжка на делбения имот, направени от ответника Т. Д. към момента на
тяхното изпълнение в общ размер на 15 200 лева, дава стойност на тези
разходи към момента на експертизата – 13 000 лева и отделно изчислява
стойността на разходите, извършени от Т. Д. за подобрения в имота, които
водят до увеличаване на неговата стойност, а именно в общ размер на 5 400
лева. В табличен вид вещото лице представя стойността на действително
извършените разходи за подобрения и ремонт по претенциите на
съделителите в два варианта – към годината на изпълнението им и към
момента на изготвяне на експертизата. В отделна колона /12/ извлича само
тези СМР, които водят до увеличаване на стойността на имота.
Заключението на СТЕ в тази му част се кредитира напълно от съда
като неоспорено от страните и като обективно и компетентно дадено от лице
със специални технически познания в областта на строителството.
В останалата й част експертизата дава оценка на делбените имоти
със и без подобренията, направени в тях, каквато задача не е била поставяна
на вещото лице, поради което и в тази му част заключението на експерта не се
кредитира. Освен това в тази му част заключението на втората СТЕ,
извършена от в.л. Т. О. не съответства на заключението на първата СТЕ,
извършена от в.л. Р. П., която е имала конкретно поставена задача да
определи пазарната цена на делбените обекти. Затова и по отношение на
оценката на имотите съдът кредитира заключението на в. л. Р. П. /л. 167 – 168
от делото/.
За доказване на извършените в имота строително - ремонтни и
монтажни работи по делото са разпитани две групи свидетели –
ангажираните от ищцата А. А. свидетели Ил. М. Ил. и Ст. М. Ил. и
ангажираните от ответника Т. Д. свидетели Г.Г.Г. и Христо И. И..
Видно от показания на свид. Ил. М. Ил., общия наследодател на
страните А. Д. В. - дядо на съделителя Т. Д. Д. и прадядо на съделителката
АНТ. АНДР. АНДР., до смъртта си настъпила по спомени на свидетеля през
70 – те години на миналия век, е живеел в къща, находяща се в един от
делбените имоти – сега ПИ с идентификатор №***, която понастоящем не
съществува. Свидетелят твърди, че ответникът Т. Д. Д. никога не е живял
заедно с дядо си във въпросната къща. Сочи, че е бил близък с бащата на
ищцата АНТ. АНДР. АНДР. - А. Д. А., който живеел постоянно в делбения
имот с идентификатор ***, където извършил редица подобрения – направил
кухня, стопански сгради, гараж и покрив, също и барче. Твърди, че
4
ответникът Т. Д. Д. не е живеел в общия имот, а е ползвал само гаража от него
за ремонт на автомобили. Сочи, че двамата братя се били разбрали – гаража
да се ползва от Т.Д., а останалата част от имота от А. А.. И двамата постоянно
ползвали имота, но Тошко живеел в апартамент в града и вечер се прибирал
там. Свидетелят заявава, че съделителят Т.Д. се преместил за постоянно в
имота през 2016 г. или 2017 г. Твърди, че бащата на съделителката А.А.
направил стая към ул. „П.“, с таван „Армстронг“ с пана 60 на 60,
топлоизолация на стените с 2 см стериопор, стените на шпакловка, пода с
изолацията, боя, предверие антре, плочки, боя и шпакловка. Също така излял
плоча и изградил таванско помешение над плочата. Плочата била с размери
над 12 кв. м. – около 14 кв.м. и е била направена през 2005 г. или 2007 г.
Стаята към ул. „П.“ е правена преди това. Също така направил и баня до
къщата, а двамата с брат си Т. изградили комин. Излял и плочник пред
къщата, който първоначално облепил с плочки, които след това изкъртил и
излял бетон. Два пъти изграждал гараж в имота, като втория път през 1990 г.
от камък, тухла и желязна конструкция, покрит отгоре с керемиди, които след
години били сменени с ламарина. Свидетелства и за други извършвани от А.
ремонти, като декоративна външната стена с орнаменти и вътрешна подпорна
стена, цялата ограда, която опасва двора с излят пояс и зидана с камък стена
откъм ул. „С.“. Сочи, че всички ремонти и подобрения, които А. е правил са
осъществени през 90 - те години на миналия и началото на този век. През
2008 г. и 2009 г. изградил и килер между двете сгради с тухли и бетонна
плоча около 5 см. и желязна врата. Сочи, че съделителят Т.Д. е знаел за тези
ремонти и двамата са имали уговорка. Не е участвал в тях, а по време на
извършването им е ползвал само гаража, където е поправял автомобили.
Заявява, че след смъртта на А. Т.Д. е изградил пояс на подпорната стена, за да
предпазва камъка да не се налива с вода, баня и тоалетна върху бетонна
площадка голяма 27 кв. м., които заели по – голямата част от площадката. В
имота имало три комина, като два от тях били правени от Андрея и един от
Т.. Свидетелят заключава, че А. е живял цял живот в имота, а Тошко до към
1985 г. или 1986 г., докато им дали апартамент на ул. „*** и се изнесли. След
това - през 2016 г. или 2017 г. съделителят Т.Д. се преместил в имота за
постоянно и направил подобрения на стаите, които били изградени от А., като
си ги ремонтирал по негов вкус. Изградил и баня и тоалетна върху бетонната
площадка пред къщата, като заел по – голямата част от площадката.
Свидетелят Ст. М. Ил., разпитан на страната на ищцата, също
заявява, че баща й А. Д. А. е извършвал редица ремонти в делбения имот –
през 90 - те години на миналия век - изградил барче в гаража на ул. „С.“ от
тухли, камъни и керемиди, приблизително около 23 кв. м. или 25 кв. м.,
цялата ограда на имота откъм ул. „Плевен“ и ул. „С.“ от камъни, със сводове
и облепена с керемиди; през 2007 г. излял плоча върху една от стаите и
изградил върху й таванско помещение; килер от тухли; поправка на покрив на
една от стаите; битова чешма като барбекю; бетонна площадка; теракот в
стаите; кухня и баня; комин; ремонт на северната стена - измазване. Твърди,
5
че не знае дали ответникът Т. Д. е правил някакви ремонти в имота, тъй като
след смъртта на Андрея през 2018 г. не е посещавал имота.
Свидетелят Х. И. И. /погрешно записан в протокола с имена И. Х. И./
сочи в показанията си, че откакто се помни ответникът Т.Д. е живял в имота
на ул. „П.” № 10 заедно със своя баща Д.. Сочи, че познава и брат му – А.,
който също живеел в имота, но не му е известно кой какви стаи е обитавал.
Твърди, че сина на Т. заедно с майстори е правил някакви постройки,
санитарен възел, кухня, подпорна стена, която била каменна и паднала,
бетонна площадка през 2015 г. или 2016 г. Заявява, че не е виждал кой е
правил гаража в имота и не знае кога Тошко е дошъл да живее в имота
постоянно.
Втория свидетел на страната на ответника - Г. Г. Г., твърди, че
заедно със сина на ответника Т.Д. е измазал с цимент и пясък стената зад
къщата през 2014 г. или 2015 г. След това свидетелят сам изградил две
помещения - баня с тоалетна и кухня с изливането на фундамент - кофраж,
арматурна скара и след това с дървена конструкция, тип сглобяема къща,
отвън с двупластов гипсокартон, изолация 5 см., шпакловка с мрежа и
релефна боя. Също така „облякъл” цялата къща с цокъл около 13 - 14 кв. м.
Вътре изолирал с двупластов гипсокартон с хидроизолация, сложил фаянс на
стените и теракот на пода, моноблок, душ и всичко, което е необходимо за
баня и тоалетна. В кухнята също шпакловка, обръщане на прозорци и
боядисване с латекс. В последствие направил и ремонт на две стаи с
изкъртването на стара основа, скара с бетон и фибран на стените с мрежа и
шпакловка, тавана растерен с пана 60 на 60, пода с фибран за по - добра
изолация и отгоре балатум. В другата стая направил шпакловка с латекс.
Ремонтирал и една подпорна стена от камъни – почти изцяло наново
пренареждане и изливане на пояс отгоре, за да е здрава стената. Излял пътека
с бордюри, изградил един комин с коминни тела, участвал в укрепване на
северната стена, която е към пътя. На въпроси на страните уточнява, че
коминните тела са правени още в началото на ремонта, пътеките с бордюри -
около 30 кв. м. са изграждани през 2021 г. – месец юли или август, а ремонта
на подпорната каменна стена мисли, че не през тази година /свидетелят има
предвид 2021 г./.
Съдът кредитира показанията на всички разпитани по делото
свидетели съобразно нормата на чл. 172 от ГПК като дадени в резултат на
непосредствени лични възприятия, считайки, че те са пряко относими към
предмета на доказване в настоящето производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Съдебната делба замества непостигнатата доброволна делба, като
по волята на един и независимо от волята на другите участници в
имуществената общност тя се прекратява. Прекратяването се извършва
посредством различни способи: теглене на жребий, разпределение на имотите
6
по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез
изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий за избора на способ
е дали броят на реалните дялове съответствa на броя на съделителите и
доколко стойността на реалните дялове съответствa на стойността на дяловете
на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е
налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите
до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на
нейното извършване. Основният принцип при извършване на делбата е по
възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото
имущество.
На основание чл. 349 ал. 2 от ГПК е направена претенция от
ответника Т. Д. за възлагане в негов дял на единият от допуснатите до делба
недвижим имоти – ПИ с идентификатор 20482.501.1667, заедно с построените
в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда и постройки за допълващо
застрояване. Искането за възлагане е депозирано своевременно.
Условията, при които законът дава възможност да бъде извършено
възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани, от една
страна, с обекта на съсобствеността - неподеляемо жилище, съсобствеността
върху което е възникнала от наследяване, от друга страна - с изискванията, на
които следва да отговаря съделителя с възлагателна претенция - лице, което е
придобило правото на собственост върху идеална част от имота по
наследство, живяло е в имота към момента на откриване на наследството и
няма друго жилище. Целта на разпоредбата на чл. 349 ал. 2 от ГПК е, ако
имотът е бил ползван от някой от сънаследниците за задоволяване на
жилищните му нужди при откриване на наследството, да не бъде изнасян на
публична продан, а да бъде дадена възможност на този сънаследник да го
получи в дял.
В закона няма дефиниция на посоченото в чл. 349 ал. 2 от ГПК
изискване претендиращият възлагане съделител "да е живял в него", т. е. в
процесното жилище. Но това законово изискване несъмнено предполага да е
доказано по делото трайно /продължително във времево отношение/
фактическо състояние по установяване и пребиваване не в друг, а само в
делбения имот, с цел използването му по предназначение на направилият
такава възлагателна претенция съделител, а доказването на този
правнорелевантен факт от последния, чиято е тук доказателствената тежест,
следва да е и пълно и пряко, т. е. несъмнено, респективно не може да почива
на предположения /така и т. 7 от мотивите на ТР № 1/2004 г. на ВКС и Р №
418 от 16.07.2004 г. на ВКС по гр. дело № 897/2003 г, I г. о./. Следва да се
отбележи също, че в посочената разпоредба не е предвидено условие
съделителят да е живял с наследодателя при откриване на наследството.
Според текста на закона съделителят е трябвало да е живял в този момент в
делбеното жилище.
Претендиращият възлагане съделител Т. Д. твърди, че е живял в
7
имота, чието възлагане иска със своя наследодател – А. Д. В. до и след
неговата смърт. Това твърдение освен ирелевантно е и недоказано, доколкото
по делото се установява категорично, че дядото на ответника е живеел не в
имота, чието възлагане се иска, а в другия делбен имот, като къщата, в която е
живеел понастоящем не съществува.
Дори и да се приеме за вярно твърдението на ответника Т. Д., че е
живял в имота с наследодателя си А. Д. В. към момента на неговата смърт,
настъпила през 1979 г. /нещо, което категорично не се установява по делото/,
то към този момент той е нямал качеството на негов наследник. Към този
момент наследник на А. Д. В. е бил неговия баща – Д. А. Д., починал през
1990 г. Както е прието и във влязлото в законна сила решение за допускане на
делба общият на страните наследодател, от когото пряко ответникът Т. Д.
придобива имота, чието възлагане иска, е неговия баща Д. А. Д.. Същият е
починал на 23.05.1990 г. Ангажираните от ответника свидетели заявяват, че
ответникът Т. Д. живеел в имота заедно със семейството си откакто се
помнели. Съдът не би могъл да знае откога двамата свидетели „се помнят“,
нито да гадае или предполага дали имат спомени и към 1990 г., когато
единият от тях е бил на 7 г., а другият на 13 г. Освен това свид. Хр. И. по –
късно в показанията си заявява, че няма представа откога Т. е дошъл
окончателно да живее в имота, което съставлява сериозно вътрешно
противоречие в показанията му. В същото време свидетелите, ангажирани от
ищцата с нужната убедителност твърдят, че в претендирания за възлагане
имот е живеел не Т. Д., а неговия брат - А. Д. А. – баща на ищцата. И двамата
заявяват, че ответникът е живеел в апартамент в същия град, като е ползвал
само построения в имота гараж за работилница на автомобили. Свид. И. М. И.
сочи, че ответникът Т. Д. се е преместил да живее в имота през 2016 г. или
2017 г., което е далеч след датата на откриване на наследството - смъртта на
неговия баща Д. А. Д.. Косвено доказателство в тази връзка е и
обстоятелството, че СМР ответникът Т. Д. е започнал да извършва в имота
сравнително по същото време, за което свидетелите на ищцовата страна
установяват, че се е преместил да живее в имота.
С оглед на това съдът приема, че претендиращия съделител Т. Д. не
отговаря на условието да е живял в имота към момента на откриване на
наследството, респ. че не са налице предпоставките претендирания имот да
му бъде възложен.
При това положение следва да бъдат обсъдени предпоставките за
извършване на делба съобразно някой от другите способи, предвидени в чл.
347 от ГПК, чл. 353 от ГПК и чл. 348 от ГПК.
Основен принцип в делбеното производство е, че всеки
съсобственик може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно и
само ако имотите не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична
продан /чл. 69 от ЗН вр. чл. 34 ал. 2 от ЗС/, т.е. всеки съсобственик има
правото на реален дял от съсобственото имущество, ако обособяването на
8
достатъчен брой реални дялове е възможно и удобно, като това право
съществува по отношение на всеки един имот /при наличие на възможност за
реалното му поделяне/, както и по отношение на всяка съвкупност от
имущества от съответен вид. Преценката дали подобно обособяване на
реални дялове е възможно и удобно зависи както от вида и предназначението
на допуснатите до делба имоти, т.е. от обективни фактори, така и от волята на
съделителите, т.е. от субективното им отношение към предвидената в закона
възможност да поискат, респ. да получат дял в натура, ако допуснатите до
делба имоти съществено се различават един от друг по предназначението си
или по други основни характеристики. И ако субективната преценка на
всички съделители за наличието на възможност от делбената маса да бъдат
обособени самостоятелни дялове за всеки един от тях съвпада, следва да се
приеме, че имотите могат да се поделят удобно по смисъла на чл. 69 ал. 2 от
ЗН, независимо от различния им вид или същественото разминаване в
стойността им. В този случай делбата може да се извърши чрез разпределение
по чл. 353 от ГПК или чрез теглене на жребий. Когато обаче между страните
е налице спор, в частност когато всички имат еднакви права, претендират
един и същ имот, а в същото време допуснатите до делба имоти са неделими
и съществено се различават по вид и предназначение, макар и броят им да
съответства на броя на съделителите, съставянето на равностойни дялове и
тегленето на жребий е невъзможно. В тези хипотези следва да се направи
преценка за възможността за разпределение като се изходи от обективни
критерии /напр. фактическо разпределение на ползването на имотите до
делбата, извършването на значителни преустройства от някой от
съделителите/, а при липса на такива неподеляемите имоти следва да бъдат
изнесени на публична продан.
В настоящия казус допуснатите до делба имота са два, всеки един от
които е реално неподеляем. Същите са с еднакво предназначение и
сравнително еднаква квадратура, но единият е застроен, като в имота
съществуват жилищна сграда със застроена площ от 78 кв. м. и още шест
постройки за допълващо застрояване – стопански сгради, работилница,
масивен склад и др. и са на съществено различаващи се една от друга
пазарни стойности. Видно от приетото заключение на в. л. Р. П. пазарната
стойност на ПИ с идентификатор ***, ведно с построените в него жилищна и
нежилищни сгради е 38 800 лева, а оценката на другия имот е в размер на 23
900 лева. В същото време квотите на страните са равни, а данните по делото
сочат, че повечето строително – ремонтни дейности и подобрения в
застроения имот са извършвани от наследодателя на ищцата.
Поради това, съдът намира, че в случая не могат да бъдат обособени
два равностойни дяла, кореспондиращи на квотите на съделителите и най-
вече осигуряващи получаването на еднакви по вид имоти. Ето защо делбата
не може да бъде извършена чрез съставяне на разделителен протокол и
теглене на жребий.
Не са налице и основанията за разпределение по реда на чл. 353 от
9
ГП. При разпределение на имотите в дялове от съда във всеки дял трябва да
се включат по възможност еднакви по количество и вид, и приблизително
равни по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по стойност на
дяловете на съделителите, като неравенството на дяловете се изравнява в
пари. Допустимо е разпределение на различни по вид самостоятелни имоти
само ако между страните липсва спор относно обособяването им в
самостоятелни дялове. При наличието на спор обаче, за да е приложим
способът на чл. 353 от ГПК е необходимо да се образуват еднородни дялове
от делбеното имущество. В този смисъл е решение №258/25.10.2011 г. на ВКС
по гр. дело №144/2011 г., II г.о. В случая ищцата А. А. не претендира никой
от имотите и оспорва възлагателната претенция на ответника, който от своя
страна желае възлагането само на застроения имот, в който наследодателя на
ищцата е извършил редица подобрения. Доколкото обектите подлежащи на
разпределение не са еднородни, съдът счита, че делбата не би могла да бъде
извършена по реда на чл. 353 от ГПК, тъй като не е възможно оформянето на
равностойни дялове между съделителите. От друга страна между двамата
съделители липсва съгласие относно това делбата да се извърши чрез
разпределение, а по отношение на двамата не са налице основания, които да
налагат конкретен имота да бъде възложен на конкретен съделител.
По тези съображения съдът намира, че делбата следва да се извърши
по реда на чл. 348 от ГПК - чрез изнасяне на имотите на публична продан,
като сумата от продажбата им се разпредели между съделителите по равно
съобразно квотите при които е допусната делбата и в която публична продан
съделителите могат да участват съобразно правилата на чл. 354 от ГПК.
ОТНОСТНО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ:
В т. нар. производство по сметки съделителите предявяват искания
за присъждане на вземания, които имат един срещу друг във връзка
с делбената общност. Касае се за вземания, възникнали от правоотношения,
свързани с имотите, предмет на делбата.
Необходими разноски са тези, без които вещта съществено би се
повредила или би погинала. Подобрения са налице, когато фактически е била
увеличена стойността на имота. Те следва да са направени с оглед
конкретното предназначение на имота. Необходимите разноски са парично
оценими разходи, които се извършват, за да се запази вещта и без които тя би
погинала или би се повредила. Те са наложителни и не увеличават стойността
на вещта. Тези разноски са обективна последица от използването на вещта и
от нейното ежедневно изхабяване. Критерият, от който се изхожда при
тяхната квалификация, е обективна наложителност от извършването им – ако
не бъдат направени при определени обстоятелства, вещта може да се повреди
или изобщо да погине. Тук следва да се включат и данъчните задължения,
таксите и др. подобни, които се дължат за съсобствената вещ. За направата на
необходими разноски не е необходимо съгласието на останалите
съсобственици. Действията по поддържане състоянието на общата вещ са
10
управителни и останалите съсобственици, съгл. чл. 30 ал. 3 от ЗС, дължат
възстановяване на направените разноски, съразмерно на частта си.
Необходимите разноски се дължат в размера, в който действително са
направени, т. е. дължи се стойността, която съсобственикът е заплатил към
момента на извършване на разноските.
Извършените в имота подобрения по силата
на приращението увеличават дяловете на всички съсобственици съобразно
частта, която всеки от тях има в съсобствеността. Съделителят претендиращ
заплащане на подобрения от останалите сънаследници има качеството на
държател на дяловете на останалите съсобственици. Когато подобренията са
извършени със съгласието на останалите съсобственици, правоотношенията
се уреждат по реда на чл. 30 ал. 3 от ЗС. Присъждат се действително
извършените разходи, а не увеличената стойност на имота, тъй като всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на
частта си. Когато подобренията са извършени без съгласието на другите
собственици, правоотношенията се уреждат съобразно правилата за водене на
чужда работа без пълномощие – 60 - 62 от ЗЗД. В този смисъл е и
константната практика на ВКС. /така Решение № 146 от 15.02.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 1238/2020 г., I г. о., ГК и др./ При условията на чл. 61 ал. 1 от ЗЗД
/когато работата е предприета уместно и е управлявана добре/ се дължат
необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването
им, т.е. ако размера на обогатяването е по - висок от размера на разноските,
възстановяват се само полезните разноски. При условията на чл. 61 ал. 2 от
ЗЗД /когато работата е предприета и в собствен интерес/ отговорността е до
размера на обогатяването, т.е. дължи се увеличението на стойността на
квотата на всеки от съсобствениците.
Претенцията на ищцата А. А. срещу ответника Т. Д. по реда на чл.
346 от ГПК е за заплащане на сумата от 3 000 лева, представляваща ½ част от
стойността на извършените от нейния наследодател подобрения на
допуснатите до делба сгради в един от делбените имоти, подробно описани в
депозираната по – делото писмена молба на л. 109 от делото, с които се е
увеличила стойността на имота, поради което другият съделител следва да й
заплати увеличената стойност на дела си от имота. Подобренията са посочени
подробно по вид и цена и не е необходимо да бъдат конкретизирани с
вложени в тях материали, квадратура и т.н., доколкото и вещото лице ги
установява при извършения оглед на место. Претенцията е формулирана
правилно и намира правното си основание в разпоредбата на чл. 61 ал. 2 от
ЗЗД. За да бъде уважен този иск, ищецът по него следва да докаже, при това
главно и пълно, че той е извършил подобрения в имота, допуснат до делба,
без участието на другите съделители и с тези подобрения се е увеличила
стойността на делбения имот. Дори в писмената защита на ищцата се твърди
че според установената съдебна практика съсобственикът, който е извършил
подобрения в съсобствения имот, има право да получи от останалите
съсобственици обезщетение. При собствените твърдения на ищцата, че
11
подобренията в делбения имот са осъществени не от нея, а от нейния баща
претенцията й се явява неоснователна. Това е така, щото към момента на
извършването им – 1990, 1994, 1995, 2000, 2005 и 2007 г. бащата на ищцата е
бил жив и съсобствеността между страните по делото не е била възникнала. А
в производството за съдебна делба на съсобствен имот могат да се разглеждат
сметки между страните по делото, само ако са възникнали от правоотношения
във връзка със съсобствения имот. Съдът приема, че по времето, когато са
правени тези подобрения, А. А. не е била съсобственик на имота, тъй като
собственик на имота е бил нейния баща. Той, а не тя е извършил
подобренията в имота, поради което и тя не може да ги претендира.
В преклузивния срок по чл. 346 от ГПК е предявена претенция от
ответника Т. Д. против ищцата А. А. с правно основание чл. 30 ал. 3 от ЗС и
по чл. 60 ал. 2 от ЗН за заплащане на ½ част от стойността на извършваните
от него ремонти и подобренията в застроения делбен имот, половината от
заплатените от него суми за ВиК услуги в имота през периода 09.05.2018 г. –
03.12.2018 г. и половината от заплатените от него данъци за двата имота,
допуснати до делба за периода 2012 г. – 2021 г.
Видно от изложеното от ищцата писмено становище /л. 176 – 177 от
делото/, тя е заявила, че нейния баща не е знаел за подобренията и не е давал
съгласието си за тяхното извършване, възразила е срещу дължимостта на
претендираните суми за подобрения подобренията, с твърдението, че част от
тях не са извършвани, други завишени, а трети погасени по давност,
изложила е,че редовно е плащала своята част от дължимите за делбените
имоти данъци, оспорила е представените в тази връзка писмени доказателства
от ответника.
На първо място и доколкото е направено възражение за погасяване
на част от сумите по давност, съдът следва да го обсъди и го намира за
основателно. Изискуемостта на вземането за претендираните ремонти и
подобрения е настъпила към момента на тяхното извършване, респективно от
този момент започва да тече и погасителната давност по отношение на
същите, като срокът е този, предвиден в чл. 110 от ЗЗД, а именно 5 години.
Искането за присъждането им е депозирано в първото по делото с.з. по
втората фаза на делбата, проведено на 29.09.2021 г., поради което претенцията
на ответника за заплащане на съответната на дела й част от извършени от
него ремонти, подобрения и заплатени данъчни задължения за периода преди
29.09.2016 г. е погасена по давност. Тъй като давността спира да тече с
предявяване на вземането по съдебен ред, което става с подаването на искова
молба по претенциите по сметки във втората фаза на делбата /арг. от чл. 116
б. „б“ от ЗЗД/, погасени по давност ще са тези вземания за извършени
разходи, които са направени повече от 5 години преди предявяване на
претенциите по реда на чл. 346 от ГПК.
Ангажираният от ответника свидетел Г. Г., който основно е
извършвал СМР в имота, заедно със сина му, два пъти заявява в показанията
12
си, че ремонтните работи в имота са започнали през 2014 г. – 2015 г. с
измазването на задната стена на къщата и изграждането на един комин
/доказателства за изграждането на 3 бр. комини по делото няма/. Това идва да
рече, че ответникът не може да претендира заплащането им с депозираната на
29.09.2021 г. молба, тъй като са погасени по давност. Твърдението му, че тези
дейности са извършвани през м. август 2017 г. е голословно и недоказано, тъй
като не се подкрепя от нито едно доказателство по делото.
За доказани въз основа на показанията на свид. Г. Г. и непогасени по
давност съдът приема единствено разходите, извършени от съдителителят Т.
Д. през лятото на 2021 г. - изграждане на бетонна площадка с полагане на
бордюри и ремонт на съществуващата в имота подпорна каменна стена, за
укрепването на която в горната й част е излят бетонен пояс. Съдът приема за
безспорно доказано п оделото въз основа на показанията на ищцовите
свидетели, че въпросната каменна стена е изградена от бащата на ищцата,
доколкото и двамата го заявяват, а свидетелите на ответника не го
опревергават. Съгласно описанието на осъществените дейности и отразеното
в колона 12 на СТЕ, изготвена от в.л. Т. О. тези ремонтни дейности не следва
да се квалифицират като неотложни и необходими за поддръжка на имота, а
като подобрения, довели до увеличаване на неговата стойност. В унисон с
казаното по – горе правната квалификация на претенцията за тези
подобрения, извършени без знанието и съгласието на другия съделител следва
да бъде тази по чл. 61 ал. 2 от ЗЗД, респективно отговорността на ответната
страна следва да бъде до размера на обогатяването, т. е. по - малката стойност
между вложените разноски и увеличената стойност на имота. /В този смисъл
е и Решение № 339/10.10.2011 г. по гр. д. № 1072/2010 г., І г.о.; Решение №
461/12.05.86 г. по гр. д. № 570/85 г. на ВС, ІІ ГО и др./ Съгласно т. 6 от
Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на
ВС, увеличението се заплаща доколкото съществува към деня на
постановяване на решението за заплащането му. Стойността на подобренията,
които ответникът е направил в делбения имот се установява от заключението
на в. л. Т. О. по изготвената съдебно - техническа експертиза. Видно от
същото стойността на извършените строително - ремонтни дейности е общо
2 597, 86 лева, а стойността на признатите от съда две подобрения е 1 633, 21
лева за бетонната площадка и 790, 45 лева за каменната стена или общо 2 423,
66 лева. Съобразно квотите на страните в съсобствеността, ищцата дължи на
ответника ½ част от стойността на подобренията, а именно 1 211, 83 лева. За
разликата над тази стойност до предявения размер от 2 510 лева, претенцията
следва да бъде отхвърлена.
Претенцията за заплащане от единия съделител на приспадаща се
част от сторените от другия съделител разноски за платени текущи разходи за
потребени ел. енергия и вода и платени данъци и такси за делбения имот
намират материалноправното си основание в разпоредбата на чл. 30 ал. 3 от
ЗС. Но по своето естество, първият вид разходи е обусловен от ползването на
имота и е в тежест само на реалните негови ползватели в съответния период,
13
докато вторият - за текущите данъци и такси е в тежест на собствениците, без
значение осъществява ли се ползването лично или не и представлява
необходими разноски. В този смисъл, доколкото по делото е безспорно, че
съделителят А. А. не е ползвала изобщо процесния имот през целия период,
за който се отнасят платежните документи за извършени от съделителя Т. Д.
плащания за ВиК услуги, претенцията за тяхно възстановяване от
неползвалия имота съсобственик се явява неоснователна и в тази част следва
да бъде отхвърлена.
Претенцията за приспадащата се част от заплатени от съделителя Т.
Д. данъци за делбените имоти през периода от 2012 г. до 29.09.2016 г., когато
е предявена е погасена по давност на основание чл. 110 от ЗЗД, а направеното
от ответната страна възражение основателно. Ищцата представя квитанции за
заплатени от нея данъци и такси за периода 2014 г. – 2021 г. по партида №
5308Н8493, под който партиден номер е декларирала ПИ с идентификатор
501.1667 с декларация по чл. 14 от ЗМДТ след неговото придобиване по
наследство. С това провежда успешно оборване на твърдението на ответника,
че той единствено е заплащал данъците и таксите за този имот през същия
период. По отношение на останалите квитанции представени от ответника –
две от тях касаят плащания, осъществени от други лица, а за останалите
липсват доказателства, свързващи ги по какъвто и да било начин с
процесните имоти, обект на делба. Поради недоказаност на претенцията от
408, 77 лева за заплащане на данъчни задължения за съсобствените имоти в
периода 29.09.2016 г. – 2021 г. същата следва да се отхвърли изцяло като
неоснователна.
На основание чл. 355 от ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд -. Девня, държавна такса съобразно стойността на квотата му
от съсобствеността, определена върху установената от кредитираната от съда
съдебно - техническата експертиза актуална пазарна стойност на процесните
делбения имот, а именно - от по 1 254 лева. /4 % върху ½ от 38 800 лв. +
23 900 лв./
На основание чл. 71 ал. 1 и чл. 72 ал. 2 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 10
от Тарифа държавната такса за предявените от страните искове по сметките
следва да бъде разпределена между тях съобразно уважената и отхвърлената
част от исковете, като ищцата А. А. следва да заплати държавна такса по
уважената част от претенцията по сметки на ответника в размер на 50 лева /4
% върху сумата от 1 211, 83 лева, но не по – малко от 50 лева/ и държавна
такса върху предявения от нея иск по сметки, който изцяло се отхвърля в
размер на 120 лева /4 % върху сумата от 3 000 лева/, а ответникът Т. Д. следва
да заплати държавна такса съразмерно на отхвърлената част от предявения от
него иск по сметки в размер на 311, 53 лева /4 % върху сумата от 7 788, 17
лева/
14
Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 346, 348
и чл. 349 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция по чл. 349 ал. 2 от ГПК на
съделителя Т. Д. Д., ЕГН: ********** за възлагане в негов дял на
делбения имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
20482.501.1667 по КК на гр. Девня, одобрена със Заповед № РД-18-85 от
17.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с административен адрес:
гр. ***, с площ 745 кв.м, с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, при начин на трайно ползване - средно застрояване от 10 м до
15 м, със стар идентификатор *, заедно с построените в имота жилищна
сграда и постройки за допълващо застрояване, като неоснователна.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните неподеляеми делбени
недвижими имоти:
- поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Девня, одобрена
със Заповед № РД-18-85 от 17.09.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК с административен адрес: гр. *** с площ 745 кв.м, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, при начин на трайно
ползване - средно застрояване от 10 м до 15 м, със стар идентификатор *,
заедно с построените в имота жилищна сграда - еднофамилна едноетажна с
идентификатор № *** със застроена площ 78 кв.м, постройка за допълващо
застрояване - едноетажна с идентификатор ***с площ 16 кв.м, постройка за
допълващо застрояване - едноетажна с идентификатор *** с площ 36 кв.м,
постройка за допълващо застрояване - едноетажна, с идентификатор ***с
площ 23 кв.м, постройка за допълващо застрояване - едноетажна с
идентификатор *** с площ 18 кв.м, постройка за допълващо застрояване -
едноетажна с идентификатор *** с площ 36 кв.м, постройка 7 за допълващо
застрояване - едноетажна с идентификатор *** с площ 3 кв.м, постройка за
допълващо застрояване - едноетажна с идентификатор *** с площ 6 кв.м, при
граници за имота: имоти с идентификатор ***7, ***, ***, *** с пазарна
стойност на целия имот от 38 800 лева /тридесет и осем хиляди лв., 00 ст./ и
- поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Девня, одобрена
със Заповед № РД-18-85 от 17.09.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК с административен адрес: гр. ***, с площ 770 кв.м, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, при начин на трайно ползване
- средно застрояване от 10 м до 15 м, със стар идентификатор 1465. при
граници: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и *** с пазарна стойност
23 900 лева /двадесет три хиляди и деветстотин лв., 00 ст./ , на основание
чл. 348 от ГПК.
ОСЪЖДА АНТ. АНДР. АНДР., ЕГН: **********, с адрес: гр.*** ДА
ЗАПЛАТИ на Т. Д. Д., ЕГН: ********** сумата от 1 211, 83 лева /хиляда
15
двеста и единадесет лв., 83 ст./, представляваща припадащата й се част от
стойността на извършените от Т. Д. Д. подобрения в допуснатия до делба
поземлен имот с идентификатор 20482.501.1667 по КК на гр. Девня, довели
до увеличаване на неговата стойност, като ОТХВЪРЛЯ предявеният срещу
нея иск за разликата над сумата от 1 211, 83 лева до претендираните 9 000
лева, на основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 60 ал. 1 вр. чл. 61 ал. 2 от ЗН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 30 ал. 3 от ЗС, предявен от
АНТ. АНДР. АНДР., ЕГН: ********** срещу Т. Д. Д., ЕГН: ********** за
заплащане на сумата от 3 000 лева, представляващи припадащата се част на
стойността на извършените от нейния наследодател подобрения в делбените
имоти, като неоснователен.
ОСЪЖДА АНТ. АНДР. АНДР., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС -
Девня сумата 1 424 лева /хиляда четири стотин и двадесет и четири лв., 00
ст./, от която 1 254 лева държавна такса по иска за допускане и извършване на
делба, 50 лева държавна такса върху уважения размер на предявения срещу
нея иск по чл. 60 ал. 1 вр. чл. 61 ал. 2 от ЗН и 120 лева държавна такса върху
размера на изцяло отхвърления предявен от нея иск по чл. 30 ал. 2 от ЗС, на
основание чл. 71 ал. 1 вр. чл. 72 ал. 2 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.
ОСЪЖДА Т. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр*** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Девня сумата 1 565,
53 лева /хиляда петстотин шестдесет и пет лв, 53 ст./от които 1 254 лева
държавна такса по иска за допускане и извършване на делба и 311, 53 лева
държавна такса върху отхвърлената част от предявения от него иск по чл. 60
ал. 1 вр. чл. 61 ал. 2 от ЗН, на основание чл. 71 ал. 1 вр. чл. 72 ал. 2 от ГПК вр.
чл. 1 и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
16