№ 1210
гр. Пловдив, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330202856 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000265/04.05.2022г.,
издадено от и.д. директор на РД "АА"-Пловдив, с което на А. ТРЪКС БГ
ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по
104а ЗАвтП.
С жалбата не се оспорва извършването на нарушението, но се моли за
приложение на чл. 28 ЗАНН. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
ОТМЕНЯНЕ по следните съображения:
1
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 07.04.2022 г. в гр. Пловдив, бул. "Христо Ботев" № 82 - седалището
на РД "Автомобилна администрация" - гр. Пловдив, А. ТРЪКС БГ ООД,
като лице с предмет на дейност международен превоз на товари по шосе,
срещу заплащане, притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари №
21173, е извършил следното нарушение:
1. След настъпила промяна в обстоятелство, вписано в лиценз на
Общността, а именно: промяна на седалището и адресът на управление на
дружество "А. Тръкс БГ" ООД, превозвачът не е подал заявление за
отразяването му в 30-дневен срок от настъпване на промяната. Промяната е
настъпила на 07.03.2022 г., видно от актуално състояние на фирмата.
Срокът за правомерно заявяване на промяната е изтекъл на 06.04.2022г.,
нарушението е извършено на 07.04.2022г. промяната в обстоятелството е
заявена доброволно на 08.04.2022 с заявление, входирано под № 30-14-23-
2461/08.04.2022 г., от управителя на дружеството.
Съдът приема, че така установената фактическа обстановка изцяло
съответства на реализиралото се в действителността, доколкото се установява
от:
-показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично
потвърди констатациите в АУАН;
-приложените по делото писмени доказателства и по-конкретно
При вярно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и
материалния закон, доколкото изложените факти формално консумират
административния състав на чл. 104а ЗАвтП.
Неправилна е обаче преценката на наказващия орган, че
жалбоподателят следва реално да понесе административно наказание за
допуснатото нарушение.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28 ЗАНН.
Това е така, доколкото съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело
1/2005г. на ВАС преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, а не по целесъобразност. От изложеното следва, че
изводът, че нарушителят следва да бъде реално санкциониран, задължително
2
следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли
констатираната действителна обществена опасност да деянието
ангажиране на държавна репресия спрямо дееца.
Настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, приемащи, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Аналогична легална дефиниция по-настояще е налице и в т.4 от ДР на
ЗАНН, според която "Маловажен случай" е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид“
Според съда конкретното нарушение е типично такова, което разкрива
по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с
подобна правна квалификация, по следните аргументи:
На първо място, видно от приложените по делото писмени
доказателства, нарушението е отстранено доброволно, като това е станало
едва 1 ден след допускането му и по мнение на настоящия състав този
период следва да се счете за очевидно незначителен.
Крайният срок за заявяване на промяната в обстоятелствата е бил
06.04.2022г., нарушението е извършено на 07.04.2022г., заявлението, с
което нарушението е отстранено е входирано в РДАА на 08.04.2022г.
Особено съществено в конкретния случай за преценката, че се касае за
маловажен случай е обстоятелството, че нарушението е отстранено
доброволно, по собствена инициатива на наказания субект, още преди да
бъде констатирано от наказващия орган. Това е така, доколкото в АУАН и
3
НП изрично е отбелязано, че АУАН е съставен именно по повод и след
входиране на заявление с № 30-14-23-2461/08.04.2022 г.
Освен това в НП изрично е посочено, че нарушението е за първи път,
което говори за занижена степен на обществена опасност на дееца.
Не на последно място, съдът намира, че обществените отношения
реално не са били засегнати по никакъв начин със забавеното подаване
на уведомление за промяна в седалището и адреса на управление на
дружеството. Видно от приложената извадка за актуално състояние тези
обстоятелства са били надлежно вписани в Търговския регистър още на
дата 07.03.2022г.
Същевременно според чл.7 и чл. 9 от ЗТРРЮЛНС регистърът е
публичен и вписаните в него обстоятелства се считат, че са станали
известни на третите добросъвестни лица от момента на вписването им.
В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 23, ал.6 от ЗТРРЮЛНС, според
която ако е посочен идентификационен код (ЕИК), съдът и другите
държавни органи нямат право да изискват доказването на
обстоятелства, вписани в търговския регистър и представянето на актове,
обявени в търговския регистър
Мотивиран от горното съдът намира, че действителната обществена
опасност на извършеното е толкова явно незначителна, че изобщо не
оправдано използването на административно-наказателна репресия
спрямо нарушителя.
С оглед гореизложеното на основание чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 63, ал.2, т.2
ЗАНН наказателното постановление следва да се отмени и нарушителят да се
предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят би имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния
случай не могат да се присъдят по следните съображения:
На първо място липсва нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
4
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
На следващо място липсват и доказателства разноски по делото
реално да са сторени за заплатено възнаграждение за адвокатска защита и
съдействие. Тук следва да бъдат съобразени и постановките на т.1 от ТР
6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за адвокатски хонорар могат да
бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди
приключване на последното открито заседание по делото.
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат
поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване
на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането им не е автоматична последица от постановяването на
благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се
произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай по делото не са представени:
-нито пълномощно в полза на адвокат;
-нито договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено
заплащането на адвокатско възнаграждение;
-нито доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен,
-нито доказателства за реално използвана адвокатска защита и
съдействие,
-нито доказателства за използвана юрисконсултска защита, доколкото
жалбата е подадена от самия управител,
поради което и разноски не следва да се присъждат
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000265/04.05.2022г.,
издадено от и.д. директор на РД "АА"-Пловдив, с което на А. ТРЪКС БГ
ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по
104а ЗАвтП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А. ТРЪКС БГ ООД, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6