Решение по дело №4942/2022 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към решение по НАХД № 4942 по описа за 2023год. на
Варненския районен съд – ХХІІ наказателен състав.

По отношение на подс.И. Хр. Б. от Варненска районна прокуратура е
възведено обвинение по чл.131 ал.1 т.5, вр. чл.130 ал.1 от НК: за това, че на
13.07.2022г. в гр.Варна причинил на С. Св. Г. лека телесна повреда – разкъсно
контузна рана в областта на лявата вежда и лявата скула, травматични отоци в
същите области, кръвонасядания и травматични отоци по клепачите на лявото
око, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето не опасно за живота, отзвучаващи без дефицит за период от около 2
седмици, като деянието е извършено в условията на домашно насилие. За
разглеждане във ВРС е внесено предложение от ВРП по реда на чл.78а от НК.
В съдебно заседание представител на ВРП не се явява.
В съдебно заседание подсъдимият Б. редовно призован се явява лично,
признава се за виновен и не дава обяснения.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следната фактическа обстановка:
Досъдебното производство е образувано за това, че на 13.072022 г. в
гр. Варна, на С. Св. Г. били причинена лека телесна повреда, изразяваща в
разкъсно контузии рани в областта на лявата вежда и лявата скула,
травматични отоци в същите области, кръвонасядания и травматични отоци
по клепачите на лявото око, които в своята съвкупност са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, отзвучаващи без
дефицит за период от около 2 седмици, като деянието е било извършено в
условията на домашно насилие - престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а вр. чл.
130, ал. 1 от НК.
В хода на разследването е установено следната фактическа обстановка:
С. Г. от шестнадесет години живеела на семейни начала с И. Хр. Б., а от
съвместното им съжителство имали син Хр. Ив. Б. на 15 години. И. Б. от
много време имал зависимост към алкохол и ежедневно злоупотребявал, а
под неговото въздействие ставал агресивен към близките си като ги обиждал
и им нанасял побой. В продължителен период от време, от началото на 2019 г.
до настоящия етап, И. Б. осъществявал системен тормоз над С. Г. като
непрестанно я обиждал, нанасял й удари в областта на лице, в главата, по
ръцете, а освен това я заплашвал, че ще я бутне през терасата, за да могат
хората да останат с впечатление че е паднала докато простира прането.
Всичко това повлияло върху психическото състояние на Г., започнала да се
страхува за безопасността на себе си и тази на сина си, поради което
1

предприела посещение при психиатър, където й било назначено
медикаментозно лечение. И. Б. не бил критичен към себе си и не предприел
никакви действия да съобрази своето поведение. В резултат от ежедневна
употреба на алкохол той проявявал вербална и физическа агресия спрямо
своите близки, което от своя страна било причина за честите инциденти в
дома им.
Последният такъв датирал от вечерта на 13.07.2022 г. когато С. Г.
решила да ползва банята, но установила че топлата вода в бойлера била
изчерпана от И. Б.. Включила бойлера да загрява с намерение на следващата
сутрин да вземе душ преди работа, но тъй като била първа смяна, а работното
време започвало в значително ранен час, тя помолила Б. да я откара с
автомобила до работното й място за да не закъснява. Под влияние на
употребеното количество алкохол Б. изпитал раздразнение, отправил обиди
към Г. и безпричинно й нанесъл побой като с юмрук я ударил в областта на
лявата скула, в резултат от който тя паднала на пода, изпитвала силна болна, а
от скулата и носа й течала кръв. Позвънила на сина си да се прибере в дома
им, за да й окаже помощ, а той от своя страна я мотивирал да се
освидетелства и да подаде сигнал в полицията, тъй като положението вече
било нетърпимо.
В процесуално качество на свидетел Хр. Ив. Б. заявил, че живеел с
майка си С. Св. Г. и баща си Ив. Хр. Б. В началото на 2022 г. за период от
около два месеца той и майка му се изнесли от жилището и заживели
отделно, поради това, че баща му им осъществявал системен тормоз, изразен
в отправяне на обиди и заплахи от различен характер спрямо двамата,
нанасяне на удари, изхвърляне на дрехите им и вещи от бита през терасата и
пр. В началото на м. април 2022г. постепенно отношенията между майка му и
баща му се подобрили и тя отново повярвала, че баща му ще започне да се
държи добре с тях и да ги уважава, поради което се върнали в семейното
жилище. За съжаление баща му не предприел никаква инициатива, а
продължил по стария начин като всяка вечер употребявал алкохол и под
негово влияние ставал агресивен и системно осъществявал тормоз над майка
му като отправял обидни изрази, заплахи и физическо насилие посредством
нанасяне на удари в областта на главата. Свидетеля също неведнъж ставал
обект на физическо и психическо насилие от страна на баща си, поради която
причина изпитвал страх за живота и здравето си, както се страхувал и за
майка си. Вечерта на 13.07.2022г. той бил навън в квартала с приятели когато
майка му го потърсила по телефона и го помолили да се прибере, изпитвала
страх и притеснение, тъй като за пореден път била й бил нанесен побой от
баща му. Когато влязъл в жилището видял, че майка му имала отворена рана
на скулата от която течала кръв, а окото й било подуто. На следващия ден той
мотивирал майка си да потърси съдействие от полицията.
Към материалите по делото са приобщени и заверени за вярност
преписи от Решение № 2723/22.08.2022 г., влязло в законна сила на
30.08.2022 г. и Заповед за защита № 93/22.08.2022 г. по гр.д. № 9550/2022 г.
по описа на PC -Варна. По делото била назначена и изготвена
Съдебномедицинска експертиза /л.35/, от което заключение е видно:
Касае се за жена на 38 години, правилно развита за възрастта,
ориентирана за време, място и собствена личност, при прегледа на която се
2

установиха следните травматични увреждания: разкъсно контузии рани в
областта на лявата вежда и лявата скула, травматични отоци в същите
области, кръвонасядания и травматични отоци по клепачите на лявото око.
Описаните травматични увреждания са резултат на действието на
твърд, тъп предмет, биха могли да бъдат получени при удар с юмрук
реализиран в областта на лявата вежда, лявата скула.
В този смисъл описаните травматични увреждания биха могли да бъдат
получени по начин посочен в показанията на свидетелката Г.
В своята съвкупност същите са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота, отзвучаващи без дефицит за период от около 2
седмици.
Не се установяват данни даващи основание да се приеме наличие на
обусловено от травмата безсъзнателно състояние, т.е. не е било налице
разстройство на здравето й временно опасно за живота в този смисъл.
По делото е била изготвена съдебно психиатрична експертиза /л.57/, от
чието заключение е видно:
Освидетелстваният И. Х. Б. не страда от психично разстройство. Не са
налице анамнестични и клинични белези за зависимост към алкохол и
психоактивни вещества.
Към момента на извършване на деянието на 13.07.2022 той е бил в
състояние на Обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същото се отнася
и за момента на извършване на съдебно психиатричното освидетелстване.
Физическото и психичното състояние му позволява да възприема
фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни обяснения.Той
може да участва в наказателното производство.
Видно от приложените към делото справка съдимост е, че обвиняемият
не е осъждан.
Горепосочената фактическа обстановка се доказва по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно –
показанията на свидетелите дадени в Д.П., свидетелство за съдимост, съдебно
- психиатрична експертиза и др.
Като се има предвид вида на престъплението и времето и мястото на
извършването му, съдът намира, че в досъдебното производство и в с.з. са
събрани всички допустими и възможни доказателства.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно
разпоредбата на чл.14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
счита, че подсъдимият Б. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл. 131, ал.1, т.5а вр. чл. 130, ал. 1 от НК: за това, че на 13.07.2022
г. в гр. Варна, причинил на С. Св. Г. лека телесна повреда, изразяваща се в
разкъсно контузии рани в областта на лявата вежда и лявата
скула,травматични отоци в същите области, кръвонасядания и травматични
отоци по клепачите на лявото око, които в своята съвкупност са обусловили
3

временно разстройство на здравето неопасно за живота, отзвучаващи без
дефицит за период от около 2 седмици, като деянието е извършено в
условията на домашно насилие.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, не осъждано
физическо лице.
Изпълнителното деяние се изразява в нанасянето на удари и
причиняването на леки телесни повреди на лице в условията на домашно
насилие.
Изпълнителното деяние е довършено - подсъдимия е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и е целял тяхното настъпване.
Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът не
установи.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема
липсата на критичност към извършеното престъпление, обстоятелството, че с
жестокост са нанасяни удари в областта на лицето на пострадалата.
Причината за извършване на деянието са ниската правна култура на
подсъдимия и незачитане на обществените отношения, свързани с правата на
личността.
Съдът, след като съобрази правната квалификация на деянието,
предвиденото за същото наказание и като отчете, че от деянието не са
настъпили материални вреди и подс.Б. не е осъждан или освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, намери, че са налице
предвидените в закона предпоставки за освобождаване на подс.Б. от
наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание,
съответно при условията на чл.78а от НК Съдът, като взе предвид и
личността на подсъдимия, начина на извършване на деянието и настъпилия
вредоносен резултат, намира, че целите на наказанието могат да се постигнат
с налагане на наказание “Глоба в размер на 1000.00 лева”.
Съдът намери, че глобата наложена на Б. следва да бъде в минималния
предвиден от закона размер, тъй като това наказание съответства на
обществената опасност на подс.Б. и на извършеното от него деяние и същото
е съобразено и с личността и финансовите възможности на Б.

По гореизложените съображения, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	128
Дата:	25 януари 2023 г. (в сила от 10 февруари 2023 г.)
Съдия:	Христо Милков Минев

Дело:	20223110204942
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	5 декември 2022 г.

Решение по дело №4942/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите