Р Е Ш Е Н И Е № 162
гр. МОНТАНА, 14
април 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание
на 24 03 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав,
Адм.д. № 388 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.
18 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка
214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г., вр. чл. 144 от АПК.
Образувано е по жалба на М.Т.Б.,***,
чрез адв. Л.А. против Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/9662#11 от 21.07.2021 г. на Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”
София.
В жалбата се твърди, че при издаване на
обжалвания АУПДВ административният орган не е обсъдил възражението, депозирано
с вх. № 01-6500/9662 от 05.08.2021г. на ДФА-РА против писмо с изх. № № 01-6500/9662
от 13.07.2021. за откриване на производство по издаване на АУПДВ, което
представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. В конкретния случай, от
процесния индивидуален административен акт не става ясно върху каква сума е
изчислена финансовата санкция и по какви мотиви е приета именно тази сума за
референтна. Административният орган уведомява оспорващата за откриването на
производство по издаване на АУПДВ, в което сочи, че за част от заявените площи
е доказала невъзможност да спази поетият ангажимент в следствие на изменението
на § 15 и 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ и същите са изключени от нейния ангажимент, като
в резултат на това новата референтна площ е 17,48 ха. Липсва обаче пояснение в
какъв размер са изключените площи, не са коментирани доказателствата, въз
основа на които същите са изключени, не е посочено изплатените през кампании
2012, 2013, 2014 и 2015 г. върху каква референтна площ са, както и върху коя
референтна площ /първоначално заявената или редуцираната поради форсмажорни
обстоятелства/ е изчислена наложената с АУПДВ санкция, както и основанието за
това. С оглед на това, счита, че е нарушено правото й на защита, тъй като за нея
не става ясно как точно е изчислена сумата, чието възстановяване се претендира,
върху коя сума е начислено и при какви обстоятелства, което е пречка да
организира защитата си в пълен обем. Липсата на мотиви препятства и съда да
осъществи контрол за законосъобразност спрямо процесния АУПОДВ. тъй като не е
ясно как е формирана волята на административния орган, което е самостоятелно
основание за отмяна на процесния АУПДВ. На следващо място, счита че неправилно
е приложен материалният закон. По подаденото заявление за подпомагане по мярка
214 „Агроекологични плащания” през 2012 г., оспорващата е уведомена с писмо от
24.07.2012г. на ДФЗ-РА, че одобрената площ, която ще бъде финансирана е 27,35
ха /референтна площ/. По-голямата част от тази площ е наета от Община Георги
Дамяново въз основа на законосъобразно проведени тръжни процедури по реда на
ЗСПЗЗ и надлежно сключени наемни договори със същата. Настъпилата промяна в
нормата на чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ създава задължение за кандидатите по
§ 15, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 61/2015 г., съгласно което ползвателите,
сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския
поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016
г.да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 от
ЗСПЗЗ, в противен случай, на основание § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. същите
се прекратяват. Сключените договори за наем са с предмет ливади, пасища и мери,
без да има регистрирани животни, поради което оспорващата е уведомила
административния орган за предсрочното прекратяване на договорите й за наем.
Уведомяването е извършено надлежно и своевременно, а настъпилите обстоятелства
са независими от волята на оспорващата и имат характер на изключителни такива,
по смисъла на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на Наредба № 11 от 06.04.2009
г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични
плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г. за прекратяването на многогодишен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични
плащания". Счита, че настъпилата законодателна промяна със ЗИДЗСПЗЗ, обн.
ДВ бр. 61/2015 г., обуславя прилагането на чл. 47, т. 4 от Регламент (ЕС) №
1305/2013 на Европейския парламенти на Съвета от 17 декември 2013 г. относно
подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005
на Съвета, според която разпоредба възстановяване на получената помощ не се
изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени
в член 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. В текста на чл. 2 от Регламент (ЕС)№ 1306/2013
са определени неизчерпателно случаите, които могат да бъдат признати като "непреодолима
сила" и "извънредни обстоятелства" за целите на финансирането,
управлението и мониторинга на ОСП. В случая прекратяването на договорите за
наем с Община Георги Дамяново, въз основа на които договори са подадени
заявления за подпомагане по мярка 214 за първите четири години от 5-годишния
ангажимент, на основание законодателно решение, е обстоятелство, непредвидимо
за нея към датата на подаване на заявлението през 2012 г., а съгласно чл. 2, §
2, б. "е" от Регламент (ЕС) № 1306/2013, която разпоредба в настоящия
случай намира за приложима, за целите на финансирането, управлението и мониторинга
на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства"
могат да бъдат признати в случаите на отчуждаване на цялото стопанство или на
голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено
към деня на подаване на заявлението, каквото обстоятелство в случая е налице. В
конкретния случай, преминаването на земеделското стопанство към животновъдно,
не е било предвидено, същото представлява поемането на прекомерно голям ангажимент,
без същото да е изрично записано като изискване пред ползвателите на подпомагане
по Наред6а№ 11/06.04.2009 г. Изискването за преминаване кьм животновъдство спрямо
ползвателите на подпомагане по направление "Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност по мярка 214" предполага
незаконосъобразно вменяване на ангажимент за ползвателите в противоречие с
материалния закон, без да има нарочна правна норма, регламентираща такова
задължение. Адаптиране на стопанството също би било незаконосъобразно поради
това, че евентуална замяна на площите с нови би била недопустима доколкото
съобразно § 13 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11/
06.04.2009 г., през кампания 2014 г. и всички последващи кампании могат да
подават само "Заявления за плащане" за поети през предходните години
агроекологични ангажименти. Иначе казано, има нормативно въведена забрана пред
ДФЗ - РА да се депозират "Заявления за 'подпомагане" и да се поемат
нови агроекологични ангажименти след кампания 2014 г. Не на последно място
евентуална промяна в заявените от лицето площи би била в противоречие и с чл.
24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г., т.е. би била незаконосъобразна.
Нормата на чл. 24, ал. 2 от Наредбата е недвусмислена, че одобрената площ за
извършване на агроекологични дейности може да бъде намалена, респективно
заменена с не-повече от 10% като всяка година поне 90% от площта по съответното
направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен
ангажимент /в т. см. Решение № 11160/20.08.2020 г. по адм. д.№ 373/2020 г. на ВАС/.
Счита, че в резултат на непредвидените законодателни промени е в невъзможност
да продължи да изпълнява поетия ангажимент, поради което административният
орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 18. ал. 6 от Наредба № 11 от
06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 2!4
"Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007-2013 г., като прекрати ангажимента, без да изисква частично
или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ.
Оспореният АУПДВ е незаконосъобразен и поради противоречието си с целта на
Закона. В чл. 2 от ЗПЗП е предвидено, че държавното подпомагане има за цел
насърчаване развитието на селското стопанство, както и развитие на селските и
планинските райони. Т.е. целта е финансиране на дейности с цел развитие на тези
райони, но не и самоцелно събиране на отпуснатите по сключените договори за
финансиране средства на всяка цена и на несъществуващи основания. По този начин
административният орган допуска заобикаляне на закона като издава актове,
налагащи възстановяване на отпуснати на бенефицерите средства на несъществуващи
основания или незначителни отклонения, което е недопустимо. Моли за отмяна на
Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/9662/11 от
21.07.2021 г. на Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие"
като незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. В
съдебно заседание процесуалният представител на оспорващата поддържа жалбата и
моли присъждане на направените разноски, съгласно представен списък. В писмени
бележки поддържа аналогични съображения. Счита, че изслушаната
съдебно-техническа експертиза не установява начина на формиране на рефернтната
площ след адаптиране на ангажимента. Заключението не дава яснота относно
формиране на процесните площи, нито за документите и обстоятелствата, които са
взети предвид от ответника при постановяване на оспореното решение. Счита, че
ДФ „Земеделие” е уведомен своевременно за настъпилото форсмажорно
обстоятелство, а именно с документ наименован „Писмено обяснение към Заявление
за подпомагане 2016 във връзка с намаляване на площи, заявени по мярка 214
„Агроекологични плащания”. Твърдението на процесуалния представител на
ответника, че образецът на Заявлението за форсмажорни обстоятелства е наличен на
интернет страницата за кампания 2014 – 2020 г., счита за неотносимо, поради
неотносимостта на тази кампания. При липсата на представен по делото образец на
заявление за форсмажорни обстоятелства, то подаденото такова се явява
достатъчно. Счита за неясни причините довели до прекратяване на агроекологичния
ангажимент през 2018 г., който ангажимент е приключил след изтичането на
стопанската 2015 – 2016 г. Счита, също така, че неправилно е определен процента
на наложената санкция, в случай че същият би бил дължим, тъй като след петата
година, какъвто е настоящият случай, процентът на санкцията е 10 %, а не 20 %,
както е приел АО. Моли за отмяна на издадения акт.
Ответната страна, чрез юрк Н.Й., в с.з.
оспорва жалбата. Счита, че актът е издаден от компетентен по материя, място и
степен орган, като е издържан в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК форма, и съдържа изложение на
фактическите и правните основания за издаването му, които кореспондират помежду
си. При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да водят до неговата отмяна.
Същият е материално законосъобразен и отговаря на целта на закона. По отношение
на твърдението на процесуалния представител на жалбоподателката, че същата е
подала заявление за наличие на форсмажорни обстоятелства, в случая не са налице
такива, доколкото не е изпълнена хипотезата на нито едно от определените като
форсмажорни обстоятелства в параграф 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11 от 2009 г. и
на следващо място такова заявление за форсмажор не е подадено. Писменото
обяснение, на което се позовава представителят на жалбоподателката всъщност е
дадено с оглед възможността за намаляване на поетия агроекологичен ангажимент,
което обаче следва да е до нормативно определените размери на чл. 24, ал. 2 от
Наредбата. Такова обяснение жалбоподателката е подала и към заявлението си от
2013 г., което е приложено и прието по делото. На следващо място видно от чл. 60
на Наредба № 11 от 2009 г. кандидатите за подпомагане подават общо заявление за
плащане на площ, съгласно изискванията на Наредба № 5 от 2009 г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.
Производството по подаване на заявление пред общинските служби, респ. ДФ
„Земеделие“ е формално и образецът на Заявление за наличие на форсмажорни
обстоятелства по смисъла на чл.13, ал.1 от цитираната Наредба № 5 от 2009 г. е
наличен и към настоящия момент на интернет страницата на ДФ „Земеделие“, Модул
„Директни плащания“ за кампания 2014-2020 като същият следва формата на
заявлението за подпомагане. Дори да се приеме наличието на форсмажорни
обстоятелства, следва да бъде отбелязано, че не са налице предпоставките за
прилагане на разпоредбата на чл. 18 ал. 7 от Наредбата. От събраните по делото
доказателства е установено, че подаденото писмено обяснение е дадено от
жалбоподателката много след установения срок от 10 работни дни след настъпване
на обстоятелствата и от когато тя е могла да направи това. По делото са
приобщени анексите, които са с дата 01.02.2016г., подписани от жалбоподателката
и същите са съществували към момента на подаване на твърдяното Заявление за
форсмажорни обстоятелства, което е от 25.05.2016 г. Към него не са приложени
никакви писмени доказателства, каквото е изискването на нормата на чл. 18, ал.
7, или с други думи, доколкото не са спазени изискванията на тази норма,
жалбоподателката не може да се позовава на тези обстоятелства. Претендира и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Разпореждане от 20.09.2021 г. /л. 306,
том І/ настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните,
като при условията на чл. 171, ал. 5 и чл. 9, ал. 3 от АПК на страните са
дадени допълнителни указания.
Съгласно Заявление за регистрация 2012
г. оспорващата е кандидатствала по мярка 214 „Агроекологични плащания” 2012 с
направление „Възстновяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност”. /л. 386, том І/
С Уведомително писмо за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007 –
2013 за кампания 2016 г. изх. № 01 – 6500/9662#7 от 10 09 2019 г. на Зам Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие”, този
административен орган е отказал финансова помощ и е прекратил Агроекологичния
ангажимент. Писмото е получено на 03 10 2019 г. В писмото в табличен вид са
посочени номерата на парцелите и кадастралните номера, за които не са представени
доказателства за невъзможност за спазване на ангажимента. Със същото е даден 14
дневен срок за неговото обжалване.
С Уведомително писмо изх № 01-6500/9662#9 от 13 07 2020 г. на Зам Изпълнителен Директор на ДФЗ /л. 9, 28/, получено
на ръка на 31 07 2020 г., оспорващата е уведомена за откриване на производство
по установяване на публично задължение и възстановяване на 20 % от изплатената
сума на основание чл. 18, ал. 4 от Наредба 11/2009 г. С писмото е даден 7
дневен срок да бъдат представени доказателства и възражения по описаните
обстоятелства. В писмото са посочени изплатените за всяка една година суми и
въз основа на чл. 18, ал. 4, б. „в” от Наредба № 11/2009 г., дължимата сума,
която следва да се възстанови е 20 % от 37185.17 лева, което се равнява на 7437,03
лева.
По това писмо оспорващата е падала
възражение /л. 10, 26/, в което се позовава, че за последната, пета година от
ангажимента, а именно 2016 г. са настъпили промени в ЗСПЗЗ, което обстоятелство
е форсмажорно/изключително. Счита също така, че правилната площ, която остава
за 2016 г. е 16,53 ха и за тази единствено площ нарушава ангажимента, не и за
цялата заявена площ за периода 2012 – 2015 г. В този смисъл възразява срещу
начина на изчисляване на дължимата сума.
С оспорения акт на
основание чл. 18, ал. З, т. З и ал. 4, буква „в", във връзка с чл.
24, ал. 1 и 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, на оспорващата М.Т.Б. е издаден Акт за установяване
на публично държавно вземане, представляващ изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП”
от ПРСР 2007-2013 г., направление ”Възстановяване и поддържане на затревени площи
с висока природна стойност (ВПС 1)" за кампании 2012, 2013, 2014, 2015 и във връзка с
подадените от М.Т.Б. Обши заявления за плащане на площ за 2012 с УИН: 12/300512/54562, за 2013 с УИН: 12/140613/60734,
за 2014 с УИН:12/050614/64313, за 2015 с УИН: 12/040615/67747 в размер на 7437.03 лв., което
вземане следва да бъде платено в 50 дневен срок от деня следващ уведомяването.
Като съображения за издаване на Акта са посочени регистрацията на оспорващата в
ИСАК и одобряването й за участие по мярка 214 „АЕП” от ПРСР 2007-2013 г., през
кампания 2012, подновен през кампания 2013 г., прекратеният агроекологичен ангажимент и с
оглед нормата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/06 04 2009 г. за възстановяване
от подпомаганите лица на получената финансова помощ по съответното направление
съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 24,
ал. 2 от същата наредба. Като основания за издаване на акта са посочени текстовете
на чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 то ДОПК и чл. 18,
т. 1, б. „б” от Регламент на ЕС № 65/2011 на Комисията. В оспореното писмо по
години са посочени подадените заявления и изплатените по тях суми, като общата
изплатена сума, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по
направлението през годините, предхождащи годината на прекрояване на
ангажимента, е в размер на 37185.17 лв.
С изслушаното заключение на вещото лице Д.Д.,
специалност геодезия и картография, неоспорено от страните по делото, се
установява, че за кампания 2016 г. оспорващата не е заявила площи от 3,24 ха,
които са отразени в Таблица 1 на заключението /л. 36, том ІІ/. Същите площи са
приети и от АО за незаявени, като вещото лице не е могло да установи причината,
поради която оспорващата не е заявила тези площи. Установява, също така, че имоти
с кад. номера 000555 и 000573 са част от имот с кад. номер 000530, които са
включени в референтен парцел 14965-47-1-1 с обща площ от 1,03 ха. Имоти с кад. номера
000430, 000431 и 000434, са част от имот с кад. номер 000394, които са включени
в референтен парцел 14965-202-8-1 с обща площ от 0,81 ха. За тези имоти вещото
лице установява, че прекратяването на договора не е при условията на приетото в
ЗСПЗЗ изменение. Вещото лице установява, че общата референтна площ за 2016 г.,
след адаптиране на ангажимента, т.е. след приспадане на площта от 17,75 ха, за
която площ АО приема наличието на основание на пар. 15 от ЗСПЗЗ, е 17,48 ха. В тази
площ от 17,48 ха е включена и площта на референтни парцели 14965-47-1-1 и 14965-202-8-1.
Процента площ, която се припокрива географски с площта, за която има поет
агроекологичен ангажимент вещото лице изчислява на 78,66, т.е. като разделя
заявената площ на незаявената (13,75 ха : 17,48 ха), при което получава
процента, който се припокрива географски с площта, за която има поет
агроекологичен ангажимент. Изчислението извършва съобразно указаното в чл. 24, ал.
2 от Наредбата, а именно: географското припокриване, изразено в отношение между
заявената площ за съответната кампания към площта на поетия ангажимент. В
съдебно заседание пояснява, че в таблицата по т. 1 от заключението, където е
отговорила на въпроса кои са незаявените площи – стр. 6 от заключението и
посоченият в края сбор от 3,24 ха незаявена площ, остава една разлика от 0,49
ха до общата незаявена площ, която е 3,73 ха, които разлики са площи в
минимални размери, касаещи заявените от оспорващата парцели. Тези минимални
площи са разлики от географското пресичане на заявените и референтните парцели,
което се получава при очертаването през 2015 г. и 2016 г. Като казва
"референтни" има предвид тези, които са останали в ангажимента, а
именно: 17.48 ха. Това което е останало по ангажимента, след като са
приспаднати 17,75 ха, поради представяне на документи, (за тези 17,75 ха няма
санкции) като ангажимента е адаптиран до 17,48 ха. (17,75 ха + 17,48 ха дава общият
сбор на ангажимента от 35,23 ха.) Първоначалните референтни парцели са тези,
които са заявени 2012 г., след което ангажимента се разширява и референтните
парцели стават в размер на 35,23 ха за кампания 2013 г. - след влизането в сила
на изменението на ЗСПЗЗ, площта от 17,75 ха се приспада от ангажимента и той се
адаптира за останалите площи, които са 17,48 ха. Не се извършват проверки за
10-те %, а единствено се търси да има 90% припокриване.
Със Заповед № 03-РД/2891#2/16 06 2021 г. Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на П*** Д*** С*** – Зам.Изпълнителен Директор на ДФЗ правомощия да издава и
подписва Актове за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и
мерки по директните плащания. /л. 19/
По делото са представени още Уведомително
писмо за откриване на производство по издаване на акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент по мярка 214 „АЕП”, по направление ”Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1/2)”, Общо
заявление за подпомагане през 2016 г. /л. 39 и сл./, писмено обяснение от 25 05
2016 г. /л. 48/, Придружително писмо от 25 11 2016 г., ведно с приложени
договори, Анекси и Заповед на Кмета на Община Георги Дамяново /л. 76-102/,
заявленията за регистрация за периода 2012 – 2015 г., пълна история на незаявените
през 2016 г. имоти.
По повод дадените от съда указания от 07
01 20222 г. за представяне на доказателства за уведомяване на ДФЗ – РА за
настъпилите форсмажорни обстоятелства, ведно с доказателствата за това,
оспорващата в молба от 18 01 2022 г. посочва, че такова доказателство е Писмено
обяснение от 25 05 2016 г.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е против индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подадена от надлежно
легитимирано лице - адресата на акта, на което се засягат законни негови права
и интереси. Обжалваният акт е получен на ръка на 17 08 2021 г., както е
отбелязано вьрху самия него /л. 15/, а жалба против него е подадена на 19 08
2021 г., видно от печат на ДФ Земеделие /л. 3/ или същата е подадена в законоустановения
14 дневен срок, поради което същата се явява допустима за разглеждането й по
същество.
Страните не спорят по размера на
площите, които са заявени - 13,75 ха, респ. незаявени - 3,24 ха, за кампания
2016 г., както и по установената разлика от географското пресичане в размер на
0,49 ха /разликата между колона 2 и колона 4 на Приложение № 1 на Уведомително
писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 от ПРСР
2007-2013 г./, така както същите са описани в цитираното Уведомително писмо и
установени от вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Спорът между страните е дали незаявените
за кампания 2016 г. площи, за които оспорващата има поет агроекологичен
ангажимент през 2012 г., попадат в изменението на чл. 37и, ал. 1 и 4 и § 15 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и/или са възстановени по реда и условията на същия закон, което е
създало отчуждаване от стопанството на оспорващата, респ. създало е
невъзможност същите да бъдат заявени и за тях да бъде продължен ангажимента,
което от своя страна да се счита за форсмажорно обстоятелство, респ. дали
процента на незаявените площи попада в минималните 90 % от площта по
съответното направление, която да се припокрива географски с площта, за която е
поет агроекологичния ангажимент.
Съгласно чл. 45, т. 4 от Регламент (ЕО)
№ 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за определянето на подробни
правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно
подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР - Когато бенефициерът не е в състояние да
продължи да спазва поетите задължения поради преразпределяне на стопанството,
или бъде включен в обществени мерки за комасация на земята или в мерки за
комасация на земята, одобрени от компетентните обществени органи,
държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да позволят задълженията да
бъдат приспособени за новото положение на стопанството. Когато подобно
приспособяване е невъзможно, срокът на задължението се счита за изтекъл и не се
изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който се е
изпълнявало задължението.
Съгласно § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗПЗП -
Министърът на земеделието и продоволствието издава наредби по прилагането на
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
Съгласно § 6 от ПЗР на Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда
за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/2009 г./ - Наредбата се издава
на основание § 35, ал. 3 от преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за
подпомагане на земеделските производители и отменя Наредба № 12 от
2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични
плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г.
Съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП -
Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба
№ 11/2009 г. - Агроекологичните дейности или направления се изпълняват за
период от пет последователни години. Срокът по ал. 1 започва да тече от
началото на годината на подаване на "Заявление за подпомагане", което
през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане".
През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за
подпомагане подават "Заявление за плащане".
Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба
№ 11/2009 г. - Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния
ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по
съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато: преустановят
прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление преди изтичане
на срока по чл. 7, ал. 1, според който агроекологичните дейности или
направления се изпълняват за период от пет последователни години. Алинея
четвърта, буква „в” на нормата, гласи че подпомаганите лица възстановяват
получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост
от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е
прекратен агроекологичният ангажимент, както следва: до края на петата година -
20 %.
Съгласно чл. 18, ал. 7 от Наредба №
11/2009 г. - Случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със
съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен
орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от
друго упълномощено от него лице или от неговите правоприемници в рамките на 10
работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от
него лице или неговите правоприемници са в състояние да направят това.
Съгласно чл. 24, ал. 1, 2 и 3 от Наредба № 11/2009 г.
- Агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква
"а", т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи
блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на
агроекологичното задължение. Одобрената площ за извършване на агроекологични
дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4
може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от
площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която
има поет агроекологичен ангажимент. При намаляване на одобрената площ за
извършване на агроекологични дейности или направления по ал. 2 подпомаганите
лица не поемат ново агроекологично задължение за петгодишен период и
финансовата помощ за текущата година се изчислява на база на намалената площ.
Съгласно § 1, т. 4, б. „в“ от ДР на Наредба № 11/2009
г. - По смисъла на тази наредба: "Форсмажорни или изключителни
обстоятелства" са: отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не
е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът.
Съгласно § 15, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.
61 от 2015 г.) - Ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища,
мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г.,
са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с
изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4. Договорите за наем или аренда на пасища,
мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в
съответствие в срока по ал. 1 или 2, се прекратяват от кмета на общината,
съответно директора на областната дирекция "Земеделие".
Настоящият състав не установява нарушение на формата
на оспорения акт. Специална форма за този вид и характер актове не е предвидена
в Наредба № 11/2009 г. или ЗПЗП, поради което по аналогия приложение следва да
намери чл. 59 от АПК. Актът съдържа реквизитите на цитирания текст, в това
число правните основания и фактическите обстоятелства за неговото издаване,
изложени са и мотиви, обосноваващи неговото издаване.
Този състав на съда не установява да
е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на акта, което само
по себе си да обуславя незаконосъобразност на издадения акт. Видно от
доказателствата по делото производството е открито с уведомително писмо, което
е надлежно получено и с което на оспорващата са осигурени обективни процесуални
възможности за вземане на становище и представяне на доказателства, каквито са
и представени.
По отношение на предходно издадения акт
по прекратяване на агроекологичния ангажимент, който акт не е предмет на
настоящото производство, със същия единствено е постановено прекратяване на
ангажимента, без да е установено задължение, което следва да бъде събрано по
реда на ДОПК и каквото е предвидено в разпоредбата на чл. 18, ал. 3, във връзка
с ал. 4 от Наредба № 11. Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде
издаден отделен акт за установяване на задълженията, като предпоставките за
дължимостта на същото следва да бъдат установени с надлежни доказателства, тъй
като само влизането в сила на акта за прекратяване на ангажимента не представлява
такова доказателство. В тази връзка АО е прекратил ангажимента, но от това
прекратяване не следват автоматично задължения, тъй като последните не са
резултат от прекратяването на ангажимента, а от други, различни на този акт
обстоятелства. В този смисъл е и чл. 18, ал. 6, който текст предвижда, че не
всяко прекратяване на поет агроекологичен ангажимент има за последица
възстановяване, било то частично или пълно, на получената от земеделския
стопанин финансова помощ.
По отношение на последното обстоятелство
и за да се установи дали бенефициента дължи възстановяване на получената помощ,
е изслушано заключение на вещо лице, което съдът кредитира като дадено
обективно, безпристрастно, пълно, ясно и обосновано, съответно на
доказателствата по делото. Заключението не е оспорено от страните и въз основа
на него този съд приема, че за кампания 2016 г. оспорващата не е заявила площи
в размер на 3,24 ха, което формира процент на географско припокриване по-малък
от определените в закона 90 % в сравнение с референтните площи, за които
ангажимента продължава и през кампания 2016 г., която кампания се явява начало
на петата година от ангажимента. В тази връзка се установи, че ДФ Земеделие е
приел за обективна невъзможност от оспорващата да продължи поетия ангажимент за
част от заявените площи, а именно до размера на 17,75 ха, които площи не са включени
в изчисленията при определяне на процента от географското припокриване. Това е
така, тъй като референтната площ за 2015 г. е 35,23 ха, а след приспадане на
площта от 17,75 ха, приетата референтна площ от АО е в размер на 17,48 ха (17,75
ха + 17,48 ха = 35,23 ха) и тази площ е
послужила за изчисляване на съответния процент на припокриване, който в случая
е определен на 78,66 %.
От заключението се установява още, че
незаявените от оспорващата площи /имоти, парцели/ съвпадат с площите, за които
АО е приел, че не са представени доказателства, касаещи изменението на ЗСПЗЗ,
които площи са в размер на 3,24 ха. С оглед на дадените, в проведеното на 02 12
2021 г. о.с.з., пояснения от това вещо лице, общата незаявена площ всъщност е
3,73 ха, като разликата от 0,49 ха /от 3,24 ха до 3,73 ха/ представлява разлики
на площи в минимални размери и се свързва със заявените за кампанията площи,
които разлики се получават при географското пресичане на заявените и
референтните парцели при очертаването за съответната година. Тези минимални
площи са отразени като разлики между колона 2 и колона 4 от Приложение № 1 на
Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент, /л. 33, том
І/ който акт не е оспорван и е влязъл в законна сила и което обстоятелство не
се оспорва.
Същевременно и извън кредитираното от
съда заключение, този състав не кредитира направените от това вещо лице изводи
в същото заключение, в частта и по отношение на обстоятелствата, че за имоти с
кад.номера 000530 /000555 и 000573/ и 000394 /000430, 000431 и 000434/ не са
налице основания за отпадане от агроекологичния ангажимент, тъй като този
въпрос се явява правен извод и не е от компетентността на вещото лице. От друга
страна този извод на вещото лице не се отразява върху правния резултат на
постановения съдебен акт, тъй като съдът обсъжда заключенията на вещите лица,
без да е обвързан с техните изводи. В тази връзка и по отношение на площите на
имоти с кадастрални номера 14965-000-573 и 14965-000-555, формиращи референтен
парцел 14965-47-1-1 от 1,03 ха, както и по отношение нза площите с кадастрални
номера 14965-000-431, 14965-000-430 и 14965-000-434, формиращи референтен
парцел 14965-202-8-1 от 0,81 ха, последните незаявени за кампания 2016 г., по
делото се установява, че за същите има сключени договори за наем през 2012 г. и
2013 г., които съгласно едностранен акт на Кмета на Община Георги Дамяново са
прекратени на основание пар. 15, ал. 3, вр. с ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ,
вр. с чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ. /л. 84-90, 97-102, том І/. Доказателства
за това прекратяване и на това основание оспорващата е представила на ДФЗ на
дата 25 11 2016 г. /л. 76, том І/ Площите на тези имоти, обаче основателно са
включени в референтната площ за съответната година, въпреки представените
доказателства за прекратяване на договорите при условията на приетото изменение
в ЗСПЗЗ, тъй като от историята на въпросните имоти /л. 18-24,том ІІ/ се
установява, че основанието за прекратяване, не съответства на действителното правно
положение, т.е. извършената в тях промяна е въз основа на друго правно
основание. Съдът счита, че въпреки че е налице официално издаден
административен акт за прекратяване на договорите за наем, с основание пар. 15
от ЗСПЗЗ /л .6 и л. 13, том ІІ/, в които договори са включени площите на имоти,
за които е поет агроекологичен ангажимент, то тези площи не следва да бъдат
изключвани от адаптираната референтна площ. Оспорващата като страна по
облигационното правоотношение е следвало да прояви процесуална активност и да
установи валидността на основанието, на което са прекратени договорите й за
наем, тьй като неспазването на договорните й отношения с трето за ангажимента
лице, няма правно значение за настоящия правен спор. В тази връзка по делото са
представени доказателства, че част от тези имоти са възстановени по реда на
ЗСПЗЗ, друга част, обаче, са останали в собственост на Общината, а от момента
на узнаване на съответните релевантни обстоятелства, за оспорващата текат
преклузивно предвидените по закон срокове.
За пълнота следва да се отбележи, че
дори от приетата от АО обща референтна площ в размер на 17,48 ха /14,24
(13,75+0,49) + 3,24/, която е сбор от заявените и незаявените площи, се извади
площта на двата референтни парцела, за които площи са представени доказателства
за прекратяване на договорите при условията на пар. 15, ал. 3 от ЗСПЗЗ, т.е. се
извади площта от 1,84 /1,03+0,81/, (1,03 ха за 14965-47-1-1 и 0,81 ха за 14965-202-8-1),
се получава референтна площ от 15,64 ха, която следва да бъде заявена за
кампания 2016 г., а заявената площ е от 13,75 ха.
Отделно от тези два референтни имота (1,03
ха за 14965-47-1-1 и 0,81 ха за 14965-202-8-1) и въпреки положените по делото
усилия, не се събраха доказателства, от които да е видно, че останалите
незаявени от оспорващата площи попадат в обхвата на изменението на ЗСПЗЗ,
каквото е твърдението в жалбата, което прави това твърдение необосновано,
съответно неоснователно. Не се представиха и доказателства, от които да се
установи, че са настъпили обективни обстоятелства, независещи от волята на
оспорващата, в това число преразпределение на стопанството или комасация на
земята по смисъла на Регламент № 1974/2006 на Комисията, респ. да са настъпили
форсмажорни или изключителни обстоятелства, по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на
Наредбата, които да съставляват пречка оспорващата да продължи да спазва
поетите задължения и да са причина за тяхното незаявяване за кампания 2016 г.
С оглед на изложеното и изчислявайки съобразно
условията на чл. 24 от Наредба № 11 и при референтна площ от 15,64 ха /13,75 : 15,64/
процента незаявена площ остава под 90 %, а именно 87,92 %, което в случая не
променя постановеният краен правен резултат по оспорения административен акт и
не го прави незаконосъобразен.
Възражението на
процесуалния представител адв. Л.А., касаещо неправилно определен процент,
съдът счита за неоснователно, тъй като ангажимента е прекратен преди края на
петата година, поради което обосновано АО е приел, че се следват 20 % от
получената финансова помощ. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11, ангажимента
започва от годината, в която се подава първото заявление или в случая 2012 г.
Същевременно подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова
помощ, заедно със законните лихви, в зависимост от годината на първоначално
одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент,
което прекратяване в случая е за кампания 2016 г., т.е. преди края на петата
година. В тази връзка първата година на поетия агроекологичен ангажимент е през
май 2012 г., тъй като това е годината, в която е получено първото плащане. До
следващата кампания през 2013 г. изтича първата година; втората година изтича през
2014 г., третата - през 2015 г., четвъртата – през 2016 г., в който смисъла е
чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Петата година изтича 2017 г. или за кампания 2016 г.
и преди изтичането на петата година, оспорващата не е заявила площите, за които
е поела съответния петгодишен ангажимент, т.е. не попада в хипотезата след
петата година, която хипотеза се отнася за случаите, когато петата година е
започнала, но не е довършена. В случая заявлението се подава за 2016 г., но ангажимента
продължава до 2017 г., когато считано от май 2012 г. се навършват пет пълни
години.
Въпреки че в оспорения акт като правни
основания за неговото издаване са посочени текстовете на чл. 162, ал. 2, т. 8 и
т. 9 от ДОПК и чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП, то тези текстове нямат отношение
към съдържанието на акта.
С оглед на гореизложеното и при
извършената служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК съдът намира оспореният
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната форма и при спазване на административнопроизводствените
правила, материалният закон и в съответствие с неговите цели.
При извършената служебна проверка
съгласно чл. 168 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма и при
спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и в
съответствие с неговите цели.
При този изход на делото основателно се
явява искането на юрк Н.Й. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М.Т.Б.,***,
чрез адв. Л.А. против Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/9662#11 от 21.07.2021 г. на Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”
София.
ОСЪЖДА М.Т.Б.,*** ДА ЗАПЛАТИ на ДФ
„Земеделие” София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Монтана
пред Върховен Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :