Р Е Ш Е Н И
Е № 260245
гр. Пловдив, 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 26.05.2021г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Милена Левашка, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 248 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. а от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Претендира
се от ищеца А.В.К. ЕГН ********** сумата от 100 000 лева - причинени му
неимуществени вреди от смъртта на сестра му З.В.К., настъпила при ПТП, осъществено при следните обстоятелства:
на 16.12.2019г., около 12.20 часа З.Г.Ш., управлявайки
л.а. марка Форд, с рег. № **** по път I - 8 км.201 + 000, при разклона за село
Мало Конаре, Общ. Пазарджик причинява ПТП с пострадали МПС марка „Форд“, модел
„Транзит“, с рег. № ****, при което е починала З.В.К.. Твърди, че за
станалото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег. №
1006р. - 13632 от 17.12.2019г., от дежурен служител ПТП при ОД - МВР - гр.
Пазарджик, и е образувано досъдебно производство № 1415/2019 по описа РУ към ОД
на МВР - гр. Пазарджик, пр. пр. № 3805/19 по описа на ОП – Пазарджик. Твърди се от ищеца, че е бил в изключително близки
отношения със сестра си, поради което е материалноправно легитимиран да търси обезщетение
за причинените му от смъртта ѝ болки и страдания. Твърди също, че за
автомобила, с който е причинено произшествието, не е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, което обосновава пасивната легитимация на
ответника. Твърди също, че е спазил извънсъдебната процедура за уреждане на
спора, но без резултат. Допълнителни съображения излага в писмени бележки. Претендира
разноски.
Ответникът
Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет.4 оспорва
претенцията. Оспорва изложения в исковата молба механизъм на осъществяване на
произшествието. Оспорва доказателствената сила на представения Констативен
протокол за ПТП. Прави при евентуалност възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат поради това, че починалата не е използвала задължителен обезопасителен
колан, с което сама е допринесла за вредите. Оспорва като прекомерно
претендираното обезщетение. Намира, че не е съобразено с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, а също и с максималния праг, който е предвиден в § 96 от КЗ. Допълнителни
съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски.
По
искане на ответника на негова страна е привлечено трето лице – помагач: Е.З.Ш.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез законен представител Е.Й.С., ЕГН **********,
с адрес ***. Третото лице – помагач оспорва иска по основание и размер по съображения в писмена защита.
В
допълнителната искова молба ищецът оспорва доводите и възраженията на
ответника.
В
допълнителния отговор ответникът поддържа своите възражения и оспорва доводите
на ищеца.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
По допустимостта:
Съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако Гаранционният фонд не е платил в
срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Следователно предвидена е допълнителна
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
Гаранционния фонд, а именно безрезултатно изтичане на тримесечния рекламационен
срок от сезиране на ГФ по реда на чл. 380 КЗ
за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и фонда по повод
плащането на обезщетение /мълчалив или изричен отказ, респ. несъгласие с
определения или изплатен размер на обезщетението/.
В случая няма
спор, че ищецът е сезирал извънсъдебно ответника, който не е изплатил
претендираното обезщетение – факт, изрично признат за безспорен с протоколно
определение на съда от 03.02.2021г. Т.е. изчерпана е процедурата по доброволно уреждане
на спора, приключила без удовлетворителен за ищеца
резултат, което прави прекият иск по чл. 558, ал. 5
КЗ допустим.
По основателността:
Съдът
е указал на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя по
следния начин: всяка от тях следва да установи твърдените изгодни за нея
позитивни факти. В тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, свързани с
настъпване на произшествието, неговия механизъм, наличието на противоправно
поведение на виновния водач, причинил произшествието, наличието на пряка
причинно-следствена връзка със смъртта на сестрата на ищеца, действителния
характер на претърпените неимуществени вреди по вид, интензитет,
продължителност, като, доколкото ищецът попада в разширения кръг на увредените
лица, той трябва да установи, че е съществувала трайна, дълбока емоционална
връзка между него и починалата, в резултат на което търпи продължителни болки и
страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Ответникът носи доказателствена
тежест да установи обстоятелствата, свързани с възражението си за
съпричиняване. Помагачът би могъл да проведе насрещно опровергаване на
твърдените от ищеца факти.
По делото няма спор,
че образуваното по случая наказателно производство е прекратено на основание
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като не е налице престъпление по чл.343, ал.1,
б. „в“ вр. чл.342, ал.1 от НК или друго престъпление от общ характер.
От доказателствената
съвкупност – писмени доказателства, САТЕ, СМЕ и свидетелските показания,
категорично се установява описания в исковата молба механизъм на произшествието
и причинната му връзка със смъртта на сестрата на ищеца. Няма спор също, че към датата на произшествието за лекия
автомобил, с който е причинено произшествието, няма сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“. Не се спори и относно сочената от ищеца
родствена връзка с починалата.
Спорът е преди всичко относно
материалноправната легитимация на ищеца като брат на починалата да получи
обезщетение за болките и страданията от смъртта й.
С ТР 1/2016 на ОСНГТК на ВКС се прие, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение
се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Обяви се
за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния
съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления №
4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по
отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и
сестри.
За да се разбере правилно идеята на ТР, е
необходимо да се обсъдят и мотивите му. С тях се разясни, че най-близките на
починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е
логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.
Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно
чл.52 ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и
доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на
принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20 и чл.47 от Хартата за основните
права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако
те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо
е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено
близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен
случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и
нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Действително с това ТР се изостави досегашната практика на ограничаване на
кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди. С него обаче не
се дава неограничена възможност за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди винаги и на всички близки на починалия, които страдат от смъртта. Смисълът
на ТР е изрично поставеното в него изискване за изключение, породило връзка,
трайна и дълбоко емоционална, отличаваща
се от обичайните. Това изключение налага тези случаи - за разлика от
обичайните житейски ситуации, ищецът да е най – близкия или сред най – близките
на починалия, а не съпругата, низходящите или възходящите му. Такова изключение
напр. ще е налице, ако починалият е нямал друго семейство освен ищеца /или
обратно/ и заедно, споделяйки едно домакинство, са изградили отношения, заместващи тези между най – близките –
съпруг, низходящи, възходящи. Т.е., дори ищецът да не е сред най – тесния
родствен кръг съобразно цитираните постановления, следва да се установи, че на
практика е бил най – близкият на починалия, поради което и е справедливо да
бъде обезщетен вместо или заедно с тях. Възможно е напр. поради определени
житейски обстоятелства брат и сестра да са изградили отношения, сходни на тези
между най – близки кръвни роднини, /останали без родители, споделяли трайно
общо домакинство, при взаимна помощ и грижа/, което обаче не бива да ги лишава
от правото на обезщетение, само защото са такива по съребрена линия. Или
племенник, за когото също поради стечение на обстоятелствата, леля/чичо са
поели заместваща родителска грижа.
В този смисъл вече е формирана практика на
ВКС, която ще бъде предмет на коментар именно за установяване на действителния
смисъл на новите постановки.
Така с Решение № 372/14.01.2019г, по т.д. №
1199/2015г, на ВКС, ТК, ІІ отд., е присъдено обезщетение на брат от смъртта на
сестра му, настъпила преди приемане на коментираното ТР. В разглеждания казус
по делото е установено, че сестрата на ищеца е била на 12 - 13 години, когато родителите им заминали
за чужбина и оттогава ищецът поел изцяло грижите за нея, поради което двамата
били много близки. Поради отсъствието на родителите им от България ищецът
трябвало да понесе изцяло първоначалната тежест от случилото се, вкл.
разпознаване на починалата при доста неприятни обстоятелства. Установено е също,
че ищецът нямал собствено семейство, поради което трудно би преодолял загубата
на сестра си. Въз основа на тези факти е направен извод, че поради конкретна
житейска ситуация - ангажираност на родителите с работа в чужбина, между ищеца
и сестра му е създадена особено близка връзка, която е надхвърляла обичайната
за този вид родствени отношения и дори е
наподобявала по съдържание връзката родител - дете.
С решение № 310/06.02.2019г по т.д. № 2429/2017г е
присъдено обезщетение на братя и сестра, за които е прието, че са били единствени наследници по закон на починалото при ПТП
лице, което не е имало други по – близки роднини и собствено семейство. Подпомагал е
финансово ищците и техните семейства, като до смъртта си живеел в едно
домакинство с единия от братята си, а с другия и сестра му също бил изградил
особено близка връзка предвид конкретните житейските обстоятелства: ищците били
единствените близки на починалия, който нямал свое семейство, и между него и
братята и сестра му са поддържани постоянни отношения на взаимна обич,
материална и морална подкрепа и емоционална близост, сочещи на силна
привързаност, надхвърляща по интезитет и времетраене нормално присъщите за
родствената връзка брат – сестра болки и страдания.
С решение № 20 от 30.06.2020г по т.д. №
376/2018, ВКС, І т.о. е присъдено обезщетение на внучка при установена
изключителност на случая - развод на родителите й в детска възраст и алкохолна
зависимост на майката, поради което фактически е била отгледана от загиналите
баба и дядо, които са имали пряка родителска функция в живота й и др. съдебни
актове, в които са коментирани особени обстоятелства, извън рамките на
обичайните.
С решение № 17 от 16.03.2021г по т.д. №
291/20 на ВКС, ІІ т.о., обжалваното въззивно решение е допуснато до касация по преценения като
значим за изхода на делото правен въпрос дали традиционните за българското
общество семейни отношения между баба/дядо и внуци с присъщите им взаимопомощ
при отглеждане на внуците, особено близка привързаност, взаимна обич и
подкрепа, духовна и емоционална близост и обитаване на общо жилище покриват
изведените в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д.
№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС критерии за изключителност като предпоставка за
признаване правото на внуците да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинената при деликт смърт на бабата/дядото. С него е прието, че идеята на
тълкувателното решение е да се признае по
изключение активна легитимация на други лица, извън най-близките (по
смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г.), в
частност на бабите/дядовците и внуците, за получаване на обезщетение за
неимуществени вреди, когато поради
конкретни житейски ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено
близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно
съществуващите връзки между баби/дядовци и внуци, и интензитетът
и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на
близкия човек надвишават тези, които е
нормално да се понасят в случай на смърт на баба/дядо и внук. Житейските ситуации и обстоятелства,
придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна,
не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за
възникване на такава връзка могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина
на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на
родителя/родителите в чужбина (решение № 92/17.11.2020 т. по т. д. №
1275/2019 г. на ВКС, II т. о.), трайно
полагане на грижи за бабата/дядото от внука, вместо от неговите родители.
Независимо от спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в полза
на бабата/дядото и внука е обусловено от провеждането на пълно и главно
доказване на критериите, възприети в тълкувателното решение по тълк. д. №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС - наличие на особено близка духовна и емоционална
връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от
правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно постановления № 4/1961
г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и проявление на неимуществени вреди в
правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за
отношенията между баби/дядовци и внуци морални болки и страдания.
Несъмнено цитираната практика е относима и
към братята и сестрите като членове на разширения семеен кръг.
В разглеждания случай нито се твърдят, нито
се установяват сходни на коментираните особени житейски обстоятелства, като
всичко изложено покрива съдържанието на традиционните
за българското общество семейни отношения между братя и сестри /вкл. описаното в депозираните от ищеца
писмени бележки/. Изключителност на
отношенията не се установява и от свидетелските показания, които са в посока на
изградена между брат и сестра топла и хармонична връзка на разбирателство и
взаимопомощ. Дори изложеното от ангажираните от ищеца свидетели да се възприеме
безкритично /въпреки събраните в противен смисъл доказателства за
компрометирана интензивна близост помежду им предвид честото и продължително
отсъствие на починалата от страната и липсата на данни дори за единично
посещение на брат й по време на некраткото му пребиваване в затвор Пловдив и
затвор Пазарджик/, от него не се установява помежду им да е била изградена
такава особена връзка, която поради определени
житейски обстоятелства да се
различава от нормалната и да обосновава изключителност на отношенията, водеща до неимуществени вреди,
надхвърлящи обичайните при добри, хармонични, социално – активни отношения в
бита, без конфликти и при взаимна грижа, помощ и изградена емоционална близост
и съответно оправдаваща присъждането на обезщетение вместо или наред с най –
близките на пострадалия. Така напр. св. Д. /без родство с ищеца/ споделя
следното: „те
бяха много близки, в смисъл такъв като брат и сестра и не са имали някакви
спорове, поне аз не знам да имат някакви обтегнати отношения или някакви
проблеми между тях, те са си близки. Аз не мога да знам тяхното ежедневие, тъй
като пак Ви казвам, аз съм бил там за период от време максимум едно денонощие,
но те се държаха хармонично, нямаха някакви напрежения, напротив - шегували са
се, сядали са заедно, излизали са заедно като брат и сестра, включително,
когато сме ходили да пием кафе навън и съм виждал, че имат хармонични отношения“.
В настоящия
казус нито се твърди, нито се
установява, поради определено стечение на житейските обстоятелства да е била
създадена ситуация, в резултат на която брат и сестра да са били най-близките в
живота си хора. Дори да не се подлагат под съмнение болките и страданията на ищеца,
продължаващата тъга от непрежалимата загуба на сестра му, то те категорично не
са от вида на тези, които подлежат на репариране по изключение, т.е., че са били създадени
отношения между брат и сестра извън
присъщите и обичайни такива, формирани с оглед на различни от обичайните
житейски обстоятелства.
Доколкото в случая не се установяват
отношения, заместващи отношенията на ищеца с най – близките от тесния семеен
кръг – съпруг, деца, родители, нито друго особено житейско обстоятелство,
каквото не се и твърди, претенцията
е неоснователна и ще се отхвърли.
При този изход на делото и претенцията за това на
ответника се дължат направените по делото разноски в размер на 180 лв – за СМЕ
и депозит за свидетел, съобразно списък на разноските на л. 414.
По аргумент от чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на претенцията,
както и платения от бюджета на съда депозит за вещи лица остават за сметка на
бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал. 10 ГПК на
помагача не се присъждат разноски.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.В.К. ЕГН ********** против Гаранционен
фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2,
ет.4 иск за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сестра му З.В.К., настъпила при ПТП, осъществено при следните обстоятелства:
на 16.12.2019г., около 12.20 часа З.Г.Ш., управлявайки
л.а. марка Форд, с рег. № **** по път I - 8 км.201 + 000, при разклона за село
Мало Конаре, Общ. Пазарджик причинява ПТП, при което настъпва смъртта на З.В.К.,
ведно със
законната лихва от 06.04.2020г, до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.В.К. ЕГН ********** да заплати на Гаранционен
фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2,
ет.4 сумата от 180 лв – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на
трето лице- помагач на страната на ответника Е.З.Ш., ЕГН **********, чрез
неговия законен представител Е.Й.С., ЕГН **********, с адрес ***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: