Решение по дело №466/2016 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 201
Дата: 10 декември 2016 г.
Съдия: Йорданка Георгиева Майска-Иванова
Дело: 20162150100466
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№201                                             10.12.2016г.                                       гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                              ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на четвърти ноември                                  две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

                                          Председател: Йорданка Майска-Иванова

секретар Р.М.

като разгледа докладваното от съдия Й.Майска

Гражданско дело № 466 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод исковата молба от О. Ю. Б., в качеството й на Председател на Управителния съвет на ЕС в жилищна сграда с идентификатор с адрес гр.Несебър, м.А., к-с“Р.“, бл.1 против Елмира М.М., гражданин на Руска Федерация, родена на ***г. в гр.Фрунзе, с адрес гр.Санкт Петербург, , кв.35, в качеството й на етажен собственик на ап.64 с идентификатор *************.64, находящ се на ет.5, в бл.1 в жилищен комплекс „“, находящ се гр.Несебър, м.А., в жилищна сграда с идентификатор *************.

Моли се да бъде постановено решение по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1206,90лв., представляваща незаплатен остатък от разходи за обслужване, управление и поддържане на общите части на ЕС в жилищна сграда с идентификатор ************* с адрес гр.Несебър, м.А., к-с“Р.“, бл.1, дължими от етажния собственик за 2015г., по силата на Решения по т.13 и т.14 на ОС на ЕС от 10.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.  Претендира се и обезщетение за забавено плащане в размер на 75,88лв. върху главницата за периода от 30.09.2015г. до 12.05.2016г. и съдебни разноски. Представени са писмени доказателства.

Предявените обективно съединени претенции са с правно основание чл.6, ал.1, т.8 и т.10, вр.чл.11, ал.1,т.5, вр.чл.38, ал.1, вр.чл.48, ал.3 и ал.8, вр.чл.50, ал.1 от ЗУЕС, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

    В месечния срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се потвърждава, че същият е етажен собственик в посочената етажна собственост, но претенциите се оспорват по основание и размер, като аргументите са насочени към незаконосъобразност на взетите решения на ОС на ЕС от 10.07.2015г., евентуално нищожност на същото, по подробно изложени съображения. Претендират се разноски. Представени са писмени доказателства.

След поотделна и съвокупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Не се спори между страните, а е видно и от нотариален акт № 133/29.10.2010г., том ХVІІІ, рег. № 14589, дело № 3483/2010г. по описа на нотариус с рег. № 208 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие РС-Несебър ответника Е.М.М. е собственик на самостоятелен обект-апартамент № 64  на пети етаж в сграда с идентификатор *************.64 на площ от 79,53кв.м., ведно с 14,45кв.м./ид.части от общите части на сградата, с административен адрес гр.Несебър, местност А., ж.к.Рич.

С решения на ОС на етажната собственост, проведено на 10.07.2015г. на собствениците от етажната собственост на жилищен комплекс „Р.”, бл. 1, находящ се в гр. Несебър, м. „А.”, в сграда с идентификатор *************, като по т. 13 от дневния ред общото събрание приело бюджет за сезон 2015 – 2016г. Видно от решенията по т. 13 и т. 14 от дневния ред, общото събрание приело бюджет в общ размер от 173 089,80 лв. Общото събрание приело, че 43 858,50 лв. са разходите на етажната собственост, приети с решение на общото събрание от същата дата. По т. 14 от дневния ред било взето решение тези разходи да се разпределят поравно между всички самостоятелни обекти в сградата. За фонд  „Ремонт и обновяване” била предвидена сума в размер на 4500 лв., а за фонд „Непредвидени разходи” сума в размер на 17 308,98 лв. С решението по т. 14 от дневния ред общото събрание приело, че тези суми следва да се разпределят между собствениците съобразно идеалните им части от общите части на сградата. Останалата сума от бюджета в размер на 105 422,32 лв. била приета като бюджетен резерв. С решението по т. 14 от дневния ред се приело, че финансовата година следва да се започне от 01.05. на съответната година и да продължи до 01.05. на следващата година. Било взето решение крайният срок за плащане на вноските от собствениците да е до 30.09. на финансовата година. Решенията не са обжалвани и са влезли в сила.

Претендира се от ищеца, че ответникът като собственик на 1,38% ид.ч. от общите части на сградата дължи пропорционална сума от цялата сума за фонд“Ремонт и обновяване“ в размер на общо 4500лв., или 62,10лв., която следва да се заплати до 30.09.2015г.; от общата сума по фонд“Непредвидими разходи“ от 17308,98лв. годишно, на ответника се пада 238,86лв. годишно, която следва да се заплати до 30.09.2015г.; с цитираното решение на ОС на 10.07.2015г. са приети разходи в размер на 45858,50, която сума е решено за бъде разпределена поравно между всички самостоятелни обекти в сградата, които са 88бр., следователно всеки етажен собственик, вкл. и ответникът дължи сума в размер на по 521,12лв., които следва да се заплатят в срок до 30.09.2015г.; като собственик на 1,38% ид.ч. от общите части на сградата дължи пропорционална сума от цялата сума за фонд“Резервен“, която възлиза на общо 105422,32лв. или по 1454,82лв., която също следва да бъде заплатена в срок до 30.09.2015г.. Така се претендира общо главница в размер на 2276,60лв., от която етажният собственик е заплатил 1070лв., поради което се претендира остатъкът от 1206,90лв., както и обезщетение за забавено плащане от 75,88лв., за периода от 30.09.2015г. до 12.05.2016г..

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

С определение, постановено в о.с.з. на 07.10.2016г., предвид изявления на страните е прието за безспорно по делото, че ответникът е етажен собственик в /етажна собственост/ЕС в жилищна сграда с идентификатор ************* с адрес гр.Несебър, м.А., к-с“Р.“, бл.1, както и че решенията, взети на посоченото в исковата молба решение на общо събрание/ОС/ на ищцовата ЕС от 10.07.2015г., са влязли в сила.

Основният спор между страните се свежда до това дали ответникът дължи на ищеца сумата посочена в исковата молба като припадаща се от общия размер на фондРезервен. В исковата молба е посочено, че от общото събрание е определен фонд „Резервен”, който възлиза общо на 105 422,32 лв., като задължението на ответника от 1096,39 лв. е формирано като 1,04 % (стойността на дела му от общите части в сградата) от тази сума. Първата група възражения на ответника се свеждат до твърдения, че с решението на общото събрание такъв фонд не е създаден, че не е посочено в какъв размер се създава резервният фонд, за какви цели, както и по какъв ред и в какъв размер собствениците на апартаменти трябва да правят вноски в него.

Вярно е, че в текста на приетите решения по т. 13 и т. 14 от проведеното на 10.07.2015г. общо събрание липсва изрично отбелязване, че се създава фонд „Резервен”. От друга страна обаче собствениците в етажната собственост изрично са приели, че бюджетът за сезон 2015/2016г. следва да е в общ размер от 173 089,80 лв. Освен това са приети и конкретните пера на този бюджет – 45 858,50 лв. за приети от общото събрание разходи, 4500 лв. за фонд „Ремонт и обновяване” и 17 308,98 лв. за фонд „Непредвидени разходи”. Както е посочено и в представения по делото екземпляр от гласувания на общото събрание бюджет, останалата сума в размер на 105 422,32 лв. е вписана в графата „Разходи” – „Бюджетен резерв”. От една страна ЗУЕС наистина не борави с термина „Фонд Резервен”, но според същия закон в правомощията на общото събрание е да приема годишен бюджет за приходите и разходите (арг. от чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС). При това положение безспорно собствениците на самостоятелни обекти имат свободата да гласуват решенията за извършването на разходи и за други фондове, извън изрично разписаните в ЗУЕС. Общото събрание се е възползвало от това свое правомощие и в бюджета за 2015/2016г. е прието, че сумата от 105 422,32 лв. следва да се използва за бюджетен резерв. Самият ответник не спори, че това решение на общото събрание е влязло в сила, тъй като не е атакувано по надлежния ред. Същевременно доводите му срещу законосъобразността на приемането на сума от бюджета за фонд „Резервен” могат да се развият единствено в производство по оспорване по реда на чл. 40 ЗУЕС на решението, с което е приет бюджетът. Такова оспорване не е проведено от ответника, поради което съдът намира, че е налице валидно решение на общото събрание. Недопустимо е за първи път в процеса по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС да се развиват съображения, че не става ясно с какви цели е създаден резервният фонд. Както се установява от протокола от проведеното общо събрание и приетия на него бюджет такъв фонд безспорно е създаден, като е определен и размерът му като част от общия бюджет – 105 422,32 лв. Следователно за собствениците в етажната собственост безспорно е възникнало задължение да направят съответните вноски за покриване на сумите от така формирания резерв.

По отношение възражението за неправилно определяне на процентите ид.части от общите части за етажните собственици, включително и ответника в това му качество и респективно от там неправилно определяне на дължимите такси за поддръжката и управлението на етажната собственост, следва да се посочи следното: Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части. Един от основните въпроси, които се поставят във вътрешните отношения между участниците в притежанието и използването на помещения в етажната собственост, се отнасят до участието в разноските по поддържане, възстановяване и подобрения на общите части и разноските по текущо използване на общите части. Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците или на сдружението, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата (чл. 41 ЗС, чл. 48, ал. 3 ЗУЕС). Тези разходи спадат съответно към необходимите и полезните разноски. Само необходимите и полезни разноски за общите части се понасят задължително и изключително от собствениците на апартаменти и други самостоятелни помещения в ЕС, без оглед на това дали тези собственици обитават или използват притежаваните от тях обекти или ги отдават под наем на други лица изцяло или частично. От компетентността на ОС е вземане на решения относно определяне на месечни парични вноски за покриване на разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата и за други общи разходи, както и за определяне размера на месечни парични вноски за извършване на непредвидени разходи, свързани с отстраняване на аварии или повреди на общите инсталации, оборудване, уредби или други общи части на сградата, както и начина на съхраняване на натрупаните средства ( чл. 48, ал. 8 ЗУЕС). Правомощията в тази насока на общото събрание са регламентирани с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС, съгласно която "ОС...определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата." Няма регламентиран механизъм за разпределението им като такива „за управление“ и такива „за поддръжка“. Според нормата на  чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС за поддържането на общите части на ЕС собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят вноски, чийто размер се определя именно с решение на ОС (или с правилник за вътрешния ред). Разпоредбата на чл.51 от ЗУЕС касае разпределението на разходите между собственици, ползватели и обитатели на собствениците на самостоятелни обекти. Съгласно чл. 38, ал.1 от ЗУЕС, решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове. Както е указано на страните с доклада при разпределение на доказателствената тежест подлежат на доказване в това производство обстоятелството, че ответника е етажен собственик и основанието за това/посочени са доказателства от ищеца, а и за това обстоятелство не се спори между страните/; размера на дължимите такси за поддръжка, управление и ремонт, с кои решения на Общото събрание на етажната собственост е определена таксата/вноската, начина на нейното определяне за всеки етажен собственик и спори ли се между страните, че тези решения на ОС на ЕС са влезли в сила. В този смисъл и съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че за ответницата е възникнало задължение за заплащане на сумите, че задълженията по същите са валидни, изискуеми и ликвидни, което предвид посочените по-горе доказателства е и сторено. В допълнение следва да се посочи, че ответникът е използвал самостоятелния обект в етажната собственост повече от 30дни в годината, което се установява от представена от ЕВН Електроснабдяване България ЕАД справка за консумирана ел.енергия за периода от месец май 2015г. до месец май 2016г./вж.л.120 и л.121 по дело/.

По отношение претенцията за обезщетение за забавено плащане: В доказателствена тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава за периода от 30.09.2015г. до 15.05.2016г. По делото се доказа, че е налице главен дълг (частично погасен в хода на процеса). Освен това по т. 14 от дневния ред общото събрание е приело изрично решение, че вноските следва да се заплащат до 30.09 на съответната финансова година. Т.е. вноските за разходи по гласувания бюджет за 2015г. е следвало да се заплатят до 30.09.2015г., като след тази дата длъжникът безспорно е изпаднал в забава. Същевременно в решението по т. 14 от дневния ред е посочено изрично и по какъв начин се формират индивидуалните вноски на всеки собственик във фонд „Ремонт и обновяване”, фонд „Непредвидени разходи”, както и за разходите, приети с Решение на ОС. Следователно по тези пера за всеки един от собствениците е било напълно ясно какви суми дължи, като всеки от тях е можел на базата на математически изчисления да определи точните си задължения.

Ето защо претенциите се явяват доказани по своето основание и размер и като такива подлежат на уважаване.

Искането за направените от ищеца съдебни разноски не подлежи на уважаване, тъй като отправеното такова не отговаря на изискванията на чл.80 ГПК, вр. т.2 от ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС, а именно не е представен списък за сторените разноски в срок до приключване на последното съдебно заседание.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р      Е        Ш      И:

 

ОСЪЖДА Елмира М.М., гражданин на Руска Федерация, родена на ***г. в гр.Фрунзе, с адрес гр.Санкт Петербург, *************, кв.35, в качеството й на етажен собственик на ап.64 с идентификатор *************.64, находящ се на ет.5, в бл.1 в жилищен комплекс „Р.“, находящ се гр.Несебър, м.А., в жилищна сграда с идентификатор ************* да заплати на Етажна собственост в жилищна сграда с идентификатор ************* с адрес гр.Несебър, м.А., к-с“Р.“, бл.1, представлявана от О. Ю. Б., в качеството й на Председател на Управителния съвет на ЕС, сумата от 1206,90лв., представляваща незаплатен остатък от разходи за обслужване, управление и поддържане на общите части на ЕС в жилищна сграда с идентификатор ************* с адрес гр.Несебър, м.А., к-с“Р.“, бл.1, дължими от етажния собственик за 2015г., по силата на Решения по т.13 и т.14 на ОС на ЕС от 10.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-12.05.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 75,88лв. върху главницата за периода от 30.09.2015г. до 12.05.2016г..

ОСТАВЯ без уважение искане по чл.78, ал.1 от ГПК от ищеца, тъй като отправеното такова не отговаря на изискванията на чл.80 ГПК, вр. т.2 от ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: