О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1075
гр. Попово, 30.12.2021 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на и декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като постави на разглеждане гр.д. № 283/20 г. по
описа на ПпРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
от Т. С. Т., като представляващ Кооперация „М. Л.“, със седалище и адрес на
управление: с. *****, против В.П.Л. ***, за присъждане на сумата 574.60 лв.,
представляваща дължимо и незаплатено наемно плащане по договор за наем на
земеделска земя, вписан в СлВп – Попово под № 1929/05.05.2016 г., акт 125, т.
ІV, за присъждане на сумата 1149.20 лв., представляваща обезщетение за лишаване
от ползване на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. поради забавеното
връщане на земеделските земи и нереализирани печалби от ползването им, както и
за осъждане на ответника да върне държането на кооперацията върху имотите,
предмет на договора за наем, предвид извършената и приключила процедура по чл.
87 от ЗЗД.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК Е ПОДАДЕН писмен отговор от ответника В.П.Л.
***, в който същият изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. С отговора е направено и възражение за прихващане на
претендираната сума със задължение на кооперацията към ответника.
Съдът
намира, че исковата молба е редовна, предявеният иск е допустим, родово
подсъден на районен съд и местно подсъден на Районен съд – Попово.
Съдът
прецени, че приложените към исковата молба писмени доказателства, са относими,
допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да бъдат допуснати.
Следва
да бъде насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, да
им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и да бъде съобщен проектът
за доклад по делото.
Предвид
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 09.02.2022 г. – 9.50
ч., за
която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА страните към възможността да постигнат
съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ДОПУСКА приложените към исковата
молба, подробно описани в нея писмени доказателства.
СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА
ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възражения:
Ищцовата
страна чрез законния си представител твърди в исковата молба, че е земеделски
производител и обработва зем. земя в землищата на община Попово.
Твърди, че по
силата на нотариални актове е собственик на идеални части от поземлени имоти –
земеделски земи в землището на с. Помощица, общ. Попово, както следва: №№
017001 и 037001.
За посочените
имоти имало сключен договор за наем на земеделска земя, вписан в СлВп под №
1929/05.05.2016 г., акт № 125, т. ІV, между страните: П. В. Л. – наемодател и
ЗП В.П.Л. – като наемател.
Тъй като
ищцовата кооперация се явявала частен правоприемник по силата на договорите за
покупко-продажба на идеални части от имотите, същата имала правен интерес от
предявяване на исковете.
С уведомително
писмо, изх. № 103/09.10.2019 г. ищцовата кооперация уведомила наемателя по
договора за придобитата собственост върху идеални части от имотите, уведомила
го за настъпилото заместване като страна
по договора за наем, дала му подходящ срок за изпълнение на задължението по
договора да заплати уговорената рента за стопанската 2018/2019 г., който срок
бил до 30.10.2019 г. В договора за наем не бил уговорен срок за заплащане на
наемните вноски, но в обичая и в практиката, както и по реда на чл. 28 от ЗАЗ,
най-късният такъв срок можел да бъде до 3 месеца след приключване на
стопанската година – в случая – 31.12.2019 г.
До момента на
подаване на исковата молба не било постъпило годишното наемно плащане за ползването
на имотите за стопанската 2018/2019 г., в размер на по 40.00 лв. на декар земя.
Считано от последния нормативно уреден срок – 31.12.2019 г., договорът се
считал за едностранно прекратен, на основание чл. 87 от ЗЗД. Уведомителното
писмо било писмено предупреждение за
предоставяне на подходящ срок за изпълнение на задължението по договора, като
поради неспазването му и неизпълнението на задължението договорът се считал за
едностранно прекратен.
Тъй като
имотите, предмет на договора, не били освободени от наемателя, кооперацията
претендирала и обезщетение за лишаването от ползването на имотите поради
забавеното връщане и нереализираната печалба за стопанската 2019/2020 г. – в
размер 1149.20 лв., както и за връщане държането на имотите.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на кооперацията сумата 574.60 лв., представляваща дължимо и незаплатено
наемно плащане по договор за наем на земеделска земя, вписан в СлВп – Попово под
№ 1929/05.05.2016 г., акт 125, т. ІV; сумата 1149.20 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на земеделски земи за стопанската 2019/2020
г. поради забавеното връщане на земеделските земи и нереализирани печалби от
ползването им, както и да го осъди да върне държането на кооперацията върху
имотите, предмет на договора за наем, предвид извършената и приключила
процедура по чл. 87 от ЗЗД.
В едномесечния
срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника В.П.Л.,***,
в който същият изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове.
Ответникът
възразява, че договорът за наем не е сключен с ищцовата кооперация и същата
нямала право да замества наемодателя като страна по договора, тъй като, от една
страна, това не било предвидено в клаузите на самия договор, а от друга страна,
тъй като лицата, от които кооперацията закупила идеални части от имотите,
предмет на договора, също не били страна по този договор. Отношенията между
съсобствениците следвало да се уредят по реда на чл. 31 и сл. от ЗС. Ответникът
твърди, че е платил дължимото наемно плащане на наемодателя по договора – Петър
Велчев Л., поради което и счита иска за неоснователен и недоказан.
В случай, че съдът
приеме иска за заплащане на дължим наем за стопанската 2018/2019 г. за
основателен, ответникът прави възражение за прихващане на горното задължение
със задължение, което кооперацията имала към него съгласно 2 бр. договори за
наем, сключени със Стефка Димитрова Александрова, както следва: от 07.10.2020
г., вписан в СлВп, рег. № 3965 и от 20.01.20112 г., вписан в СлВп, рег. № 282,
за поземлени имоти №№015107, 013083 и 039089, находящи се в землището на с.
Садина, общ. Попово, в общ размер 660.00 лв. за стопанските 2015/2016,
2016/2017 и 2017/2018 г.
Счита иска за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имотите, предмет на
договора за наем, за изцяло неоснователен, предвид неоснователността на иска за
заплащане и на наемно плащане. Освен това, твърди, че ищцовата страна никога не
е искала от него връщане на имотите, предмет на наемния договор. Твърди, че
ползва имотите на основание договора за наем, който и до момента не бил
развален.
В случай, че
съдът приеме иска за връщане на земеделските земи за основателен, моли
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 2262.57 лв. за извършените в
двата имота оран, засяване, торене, опаковане и др., тъй като единият от
имотите бил засят с царевица и разходите за това били в размер на 152.00 лв. за
декар, а другият имот бил засят с пшеница и разходите за това били в размер
163.00 лв. за декар.
2. Правната квалификация на предявените искове е
по чл. 79 и сл. от ЗЗД; по чл. 82 във вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които да се признават: няма изрични
признания на факти или права, но ответникът не оспорва правото на собственост
на ищеца върху идеални части от процесните зем. земи
4.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: горепосоченото.
5. Разпределение на доказателствената тежест:
Всяка от страните носи тежестта да докаже всички
твърдения и възражения, от които претендира изгодни за себе си правни
последници.
Ищецът в иска по чл. 79 ЗЗД носи тежестта
да докаже, че за претендирания период от време е налице валидно обвързващ
страните договор за наем на земеделска земя, в т.ч. че ищецът е заместил като
страна наемодателя по договора; че ищецът е изправен кредитор по този договор,
следва да докаже уговорения между страните размер на наемното плащане, както и
че падежът на задължението за заплащане на уговорената наемна цена е настъпил.
В случай на
доказване от ищеца на горните факти, ответникът носи тежестта да докаже, че е
изпълнил задължението си за заплащане на уговореното наемно плащане по договора
за стопанската 2018/2019 г.
В иска по чл. 82 във вр. чл. 79 от ЗЗД ищецът следва да
докаже, че в резултат на неизпълнението на задължението на ответника да върне
отдадените под наем зем. земи, ищецът е претърпял вреди под формата на
пропусната полза от нереализирана печалба от ползването на земите, в
претендирания с исковата молба размер.
В иска по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже: наличието на
валидно обвързващ страните договор за наем на зем. земи, по който ищецът е
изправен кредитор, както и прекратяването на договора на заявеното основание.
При доказване
от ищеца на горните факти и в случай, че твърди това, ответникът следва да
докаже изпълнението на задължението за връщане на имотите, предмет на договора
за наем.
Ответникът
носи тежестта да докаже правоизключващите, правопогасяващите и др. възражения
срещу правата на ищеца, като в направеното възражение за прихващане следва да
докаже наличието на ликвидно, изискуемо и незаплатено задължение на ищеца към
него.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните,
като на ищеца да се връчи и препис от писмения отговор, подаден от ответника.
СЪДИЯ: