Решение по дело №900/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 103
Дата: 2 март 2022 г.
Съдия: Антония Кирова Роглева
Дело: 20215001000900
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20215001000900 по описа за 2021 година
С решение 260297/13.07.2021 г., постановено по т.д. № 1/2021 г.,
Старозагорски окръжен съд:
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК З." АД ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление град С., район „В.", ж.к. „В.", ул. „С. С." № 7, ет. 5 да заплати
на М. М. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в град С., ж.к. „О.к." бл. 513,
вх. А, ет. 4, ап. 7 сумата от 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
претърпени от смъртта на нейния баща М.В.М., от ПТП, възникнало на
02.07.2019год., ведно със законната лихва върху сумата 08.07.2019год. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК З." АД ЕИК .... със седалище и адрес
на управление град С., район „В.", ж. к. „В.", ул. „С. С." № 7, ет. 5 да заплати
на СТ. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в град С.З., кв. „К.", бл. 33,
вх. 0, ет. 6, ап. 22, сумата от 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
претърпени от смъртта на нейния баща М.В.М., от ПТП, възникнало на
02.07.2019год., ведно със законната лихва върху сумата 08.07.2019год. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК З." АД ЕИК .... със седалище и адрес
на управление град С., район „В.", ж. к. „В.", ул. „С. С." № 7, ет. 5 да заплати
1
на СТ. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в град С.З., кв. „К.", бл. 33,
вх. 0, ет. 6, ап. 22 и М. М. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в град С.,
ж.к. „О.к." бл. 513, вх. А, ет. 4, ап. 7, чрез адв. П.П., сумата от 3930 лв. /три
хиляди деветстотин и тридесет лева/, разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК З." АД ЕИК .... със седалище
и адрес на управление град С., район „В.", ж. к. „В.", ул. „С. С." № 7, ет. 5, да
заплати дължимата държавна такса в размер на 12 000 лв. и разноски за
назначените по делото експертизи в размер на 835 лв., заплатени от бюджета
на съда, по сметка на ОС Ст. Загора в обслужващата го банка.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач
на страна на ответника ЕЛ. Р. АК., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ул. „С.“
№ 20.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от ЗАД
"ОЗК З." АД ЕИК ...., което го обжалва в следните части:
За присъдените обезщетения за неимуществени вреди на СТ. М. В. и М.
М. Ц. за разликата над 90 000 лв. до присъдените 150 000 лв. за всяка
една от тях;
в частта, с която са уважени претенциите за законна лихва за периода
08.07.2019 – 02.01.2020 г.
Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението и моли в обжалваните части решението
да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят
претенциите за обезщетение за разликата над 90 000 лв. до пълния присъден
размер, както и претенциите за законна лихва за периода 08.07.2019 –
02.01.2020 г. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемите страни СТ. М. В. И М. М. Ц., чрез адв. П.П., са
подали отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Молят обжалваното решение като правилно и незаконосъобразно да бъде
оставено в сила. Претендират разноски пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд С.З. е било образувано по
предявени преки искове от СТ. М. В. И М. М. Ц. против ЗАД "ОЗК З." АД за
присъждане на обезщетения за причинените им неимуществени вреди -
болки и страдания, претърпени от смъртта на техния баща М.В.М., настъпила
2
вследствие ПТП от 02.07.2019 год., виновно причинено от ЕЛ. Р. АК. като
водач на л.а. "Ф." с рег. № ..., за който автомобил е била налице валидна
застраховка „ГО“ на автомобилистите при ответното застрахователно
дружество. Прието е, че са налице всички елементи от фактическия състав на
деликта, като е зачетена задължителната сила на влязла в сила присъда №
260001 от 02.09.2020год., постановена по НОХД № 297/2019 г. на ОС - С.З., с
която ЕЛ. Р. АК., е призната за виновна за това, че е нарушила правилата за
движение и по непредпазливост е причинила смъртта на М.В.М., като
деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление чл. 343, ал. 3,
предложение „последно", б. „б", предложение „първо", във връзка с чл. 342,
ал. 1 НК. Предвид наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за увреждащия автомобил, съдът е приел,
че са налице условията за ангажиране отговорността на ответното дружество
по предявените срещу него искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, като е
присъдил обезщетения в размер на 150 000 лв. за всяка една от ищците, ведно
със законна лихва, считано от 08.07.2019 г. до окончателното изплащане на
сумите.

Във въззивната жалба се поддържа оплакване, че
първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил като недоказано
възражението за съпричиняване на пострадалото лице. Излагат се доводи, че
преди навлизане на платното за движение пешеходецът е имал техническа
възможност да забележи приближаващия се л.а. Ф., като не е имало нищо,
което да ограничава видимостта му към автомобила, като при стъпването
върху пешеходната пътека пострадалият е попадал в опасната зона на спиране
на автомобила, при което ударът е бил непредотвратим за водача;
пешеходецът е решил в последния момент да пресече, без да съобрази
поведението си с останалите участници в движението, каквото задължение
има съгласно чл. 113, ал.1,т.1 от ЗДвП; пешеходецът не е положил
елементарна грижа за опазване на собствените си живот и здраве, като с
поведението си се е поставил в опасност и е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП.
В обжалваното решение, на база приетото заключение на
комплексната СМАТЕ съдът подробно е описал установения механизъм на
3
настъпване на ПТП, като съществено обстоятелство в случая е това, че
пресичането на пътното платно е предприето на пешеходна пътека.
Обстоятелството, че ПТП настъпва на пешеходна пътека, не
само че е потвърдено от приетото заключение на комплексната СМАТЕ, но е
част от фактическия състав на влязлата в сила присъда № 260001 от
02.09.2020год., постановена по НОХД № 297/2019 г. на ОС - С.З., с която ЕЛ.
Р. АК. е призната за виновна в това, че е нарушила правилата за движение:
чл. 5, ал.1,т.1 от ЗДвП: Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението,
не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди;
чл. 20, ал.2, изр. последно от ЗДвП: Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението;
Чл. 116 от ЗДвПВодачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците…;
Чл. 119, ал.1 от ЗДвП При приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите
на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре,
в резултат на което по непредпазливост е причинила смъртта на
М.В.М., като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление
чл. 343, ал. 3, предложение „последно", б. „б", предложение „първо", във
връзка с чл. 342, ал. 1 НК.
На осн. чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните
последици от деянието относно извършване на деянието – т.е. всички
елементи на деянието, които влизат във фактическия състав на
4
престъплението, не могат да бъдат преразглеждани в гражданския процес. В
случая пресичането на пешеходна пътека е квалифициращо обстоятелство по
чл. 343, ал.3, предл.последно от НК. Същото е прието за установено от
наказателния съд с влязлата в сила присъда и следва да бъде зачетено в
настоящето производство.
Съгласно чл. 119, ал.5 от ЗДвП при пътнотранспортно
произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна
пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за
движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по
пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се
счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие.
В случая са допуснати нарушения на правила от ЗДвП от страна
на водача на МПС, които са изрично изброени и във влязлата в сила присъда.
Т.е. налице са всички изискуеми елементи от нормата на чл. 119, ал.5 от
ЗДвП, при което съобразно изричното правило на нормата се изключва
наличието на съпричиняване от страна на пешехода.

По отношение оплакването за допуснато нарушение на чл. 52 от
ЗЗД:
Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд не е оценил
в правилна насока всички релевантни за спора факти, при което е нарушен
принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението във
връзка с конкретния характер и тежест на претърпените вреди. Изложени са
доводи, че в случая не са налице изключителни обстоятелства, които да
налагат присъждане на обезщетения в такъв голям размер. Позовава се на
обстоятелствата, че ищците и починалия не са живели в едно домакинство, не
са имали общи разходи, ищците не са били финансово зависими от своя
баща; ищцата М. е създала семейство в САЩ, където е заминала преди повече
от 10 години и не се е завръщала в България, а ищцата С. също имала свой
самостоятелен живот и не е живеела с баща си още отпреди заминаването на
М. за САЩ. Жалбоподателят счита, че по делото не са събрани доказателства
да е било налице пълноценна и всестранна връзка между родителя и децата,
характеризираща се с трайно и задълбочено общуване, което да е създало
5
отношения на взаимна обич, доверие, съпричастност с нуждите и проблемите
на другия, като няма данни ищците да са нарушили обичайния си ритъм на
живот, да са ограничили контактите си, да търпят някакви здравословни
проблеми или да са налице някакви други изключителни обстоятелства.
Освен това се излагат доводи, че разпитаните свидетели не са споделили
непосредствени впечатления, а само обобщения и квалификации, като в
свидетелските показания нужната конкретност.

Пред първоинстанционния съд са разпитани като свидетели Т. М.
В., М. Д.Н., Д. А. С..
Свид. Т.М. В. е заявила, че познава двете момичета и баща им,
тъй като са комшии в С.З.. От С. разбрала за инцидента. М. била заминала за
Щатите преди 10 години, но постоянно се чували и контактували, били в
много добри отношения като сестри. Починалият им баща постоянно бил при
тях, помагал им – по-скоро на ищцата, която е в България, а с другата се
виждал по скайп, уважавали се, помагали си финансово. М. разбрала за
инцидента с нейния родител от сестра й, тя й се е обадила. След инцидента С.
била много разстроена. М. виждала по скайпа да й изкаже съболезнования. С.
не била на себе си, неадекватна, не говорила. Празнотата останала, мъката и
била голяма, нямало как да не съжалява за загубен родител. Не мисли, че
двете ищци са успели да преживеят това трагично събитие, натъжавали се,
болката в тях била останала и не била преминала. М., откакто била заминала
за САЩ, не се била връщала в България, не успяла да дойде на погребението
на баща си, тъй като е с малко дете, като свидетелката заявява, че не знае
подробности.
Свид. М. Д.Н.сочи, че С. и М. ги познава повече от 15 години,
тъй като със С. са приятели, като от същото време познавал и баща им.
Заявява, че отношенията между двете сестри са много добри, постоянно се
чували по скайп и поддържали връзка, помагали си. М. била в Америка от
около 10 години, но поддържали връзка всеки ден. Преди да замине за
Щатите, С. и М. живеели заедно в К., а баща им живеел при съпругата си на
друг адрес също в С.З.. Отношенията между тях и баща им били
изключително нормални, постоянно говорели по скайп с М., тъй като тя
имала бебе и го виждал по скайп. След инцидента паниката била голяма и С.
6
съобщила на М. лошата вест. Когато се случил инцидента състоянието им
било страшно, ужасна паника, не можел да разбере какво се случва. С.
присъствала на погребението, но М. не успяла да присъства. Това се отразило
много зле на М., че не успяла да дойде на погребението на своя баща.
Разговаряли няколко пъти с ищцата, но тя постоянно плачела. Ищците се
били променили, станали по затворени, покрусени от нелепата смърт на баща
им.
Свид. Д.А.С., майка на ищците е заявила, че седем години била
женена за М. преди да се разделят. М. и С. живели в с. П. с майка й и със
сестра й, но не може да си спомни точно кога, в кой период. М. заминала за
Америка преди 12-13 г., като преди това живеела в С.З. заедно със сестра си.
Две – три години преди смъртта на М. отново се събрали с него, като живеели
в кв.К.. Когато се събрали с М., С. имала приятел и с него живеела.
Отношенията между М. и С. и М. били много добри. Когато разбрали какво е
станало с баща им, двете момичета се почувствали зле. Все още с тях
говорили за този инцидент, вече притръпвали.

При така събраните доказателства относно претърпените от
ищците болки и страдания съставът на ПАС намира за основателни
оплакванията във въззивната жалба, че размерите на присъдените
обезщетения не кореспондират изцяло с принципа на справедливостта,
заложен в чл. 52 от ЗЗД. Събраните по делото доказателства, в частност
показания на свидетели, не подкрепят изцяло твърденията в исковата молба за
наличие на изключителна близост, доверие взаимно подпомагане, семейно
единство, както и за настъпила сериозна промяна в обичайния ритъм на
живот на ищците. От показанията на свидетелите е установено, че ищците не
са живеели с баща си от повече от 10 години, включително и от преди М. да
напусне България и да замине за САЩ; създали са самостоятелни
домакинства; те са поддържали връзка помежду си и със своя баща, но без
данни за наличие на някаква изключителна близост и привързаност. Няма
конкретни доказателства случилото се трагично събитие да е довело до
сериозно и трайно нарушаване обичайния ритъм на живот на ищците или до
някакви здравословни проблеми. Основателни са оплакванията в жалбата и за
това, че част от свидетелските показания не са конкретни и непосредствени, а
7
са по-скоро предположения и квалификации /напр: „не мисля, че са успели да
преживеят това трагично събитие“, „няма как да не съжалява за изгубен
родител“/. Без да отрича добрите отношения преживе между ищците и техния
баща, както и дълбоката скръб от претърпяната загуба, съставът на ПАС
намира, че съобразно коннкретните данни за тежестта, интензитета,
продължителността на претърпените морални страдания, справедливият
размер на обезщетението следва да бъде определен на 100 000 лв., като за
разликата до присъдения размерот 150 000 лв. за всяка една от ищците
обжалваното решение е необосновано, не кореспондира с принципа на
справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД и следва да бъде отменено, като се
постанови друго, с което в тази част исковете да бъдат отхвърлени.

По отношение началния момент, от който се дължи законна лихва:

С обжалваното решение е присъдена законна лихва с начален
момент - датата на предявяване на претенция пред застрахователя – 8.7.19
г. , от която съдът е приел, че за застрахователя настъпва задължението да
заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че посочената дата
не е тази, на която ищците са предявили претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение, а такава в действителност е предявена на
02.10.2019 г. Счита, че приложение следва да намери правилото на чл.
497, ал.1,т.2 от КЗ и да се приеме, че забавата настъпва с изтичане на три
месеца от предявяване на претенцията, а не от уведомяване от увредените
пред застрахователя. Поради изложените съображения счита, че законна
лихва се дължи от 02.01.2020 г.
Уведомлението от 08.07.2019 г. е приложено на л. 31 от
първоинстанционното дело. Същото изхожда от пълномощник на ищците,
като в него се заявява, че представлява уведомление до застрахователя за
настъпило събитие – ПТП от 02.07.2019 г., като не представлява молба,
обективираща застрахователна претенция и не носи белезите на такава по ред
причини – не съдържа доказателства за приключило наказателно
производство, не се сочи претендирана сума за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, не се сочи банкова сметка. Изрично се заявява, че
предназначението на уведомлението е само и единствено застрахователното
дружество да бъде уведомено за настъпилото застрахователно събитие, както
и че не се представят необходими доказателства за настъпилото ПТП поради
липса на обективна възможност за това.
Застрахователна претенция е предявена с вх.№ 99-7043/02.10.20 г. -
л. 32 от първоинстанционното дело, като към същата са приложени: присъда,
8
удостоверение за наследници, копия от документи по наказателното дело и
др. По така заявената претенция застрахователното дружество е изпратило
отговор, с който се предлага сключване на извънсъдебно споразумение, като е
предложило обезщетение в размер на 60 000 лв. за всеки един от
наследниците. По предложения размер ищците не са изразили съгласие.
Съдът намира, че в случая началният момент на лихвата следва да
бъде определен съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ.
Съгласно чл. 497, ал.1 от КЗ застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го
е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Цитираната норма се в Глава 47
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗАСТРАХОВКА "ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ"
НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ от КЗ и има характер на специална норма за
този вид задължителна застраховка, като следва да се приложии в случая.
В случая се установява, че застрахователната претенция е
предявена на 02.10.20 г., като са представени всички необходими
документи за разглеждането й. Самият застраховател не е изискал
допълнителни документи, а е преценил, че е налице основание за
заплащане на обезщетения, като не е постигнато съгласие за техния
размер.
При това положение застрахователят изпада в забава с изтичането
на 15 работни дни, считано от 02.10.20 г., или от 24.10.2020 г.

Първоинстанционното решение е обжалвано в частта за
присъдената лихва за периода 08.07.19 – 02.01.20 г. Предвид изложените
съображения за този период лихвата е недължима и жалбата се явява
основателна.
Ето защо съставът на ПАС приема, че обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта относно присъдената законна лихва за
обжалвания период: 08.07.2019 – 02.01.20 г., като вместо него се
постанови друго, с което претенцията за законна лихва за този период се
отхвърли като неоснователна.


За разноските:
9
Съобразно изменените размери на обезщетенията от въззивната
инстанция обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
ЗАД "ОЗК З." АД е осъдено да заплати на ищците разноски за първата
инстанция за разликата над 2620 лв., както и в частта, с която е осъдено да
заплати по сметка на ОС С.З. ДТ за разликата над 8 000 лв. до 12 000 лв.,
както и разноски, направени от бюджета на съда – за разликата над 556.67
лв. до 835 лв.
В първоинстанционното производство ответното
застрахователно дружество е претендирало присъждане на разноски в общ
размер на 8 446 лв., от които 835 лв. – платено възнаграждение за експертиза,
15 лв. – такса за три бр. съдебни удостоверения и 7 596 лв. – заплатен
адвокатски хонорар. С оглед изменения размер на обезщетението, съразмерно
на отхвърлената част на исковете, на същото се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 2815.33 лв.
За второинстанционното производство жалбоподателят
претендира разноски в общ размер на 7 992 лв., от които 2400 лв. – ДТ и
5 592 лв. – заплатен адвокатски хонорар. Съответно на уважената част на
въззивната жалба въззиваемите следва да бъдат осъдени да му заплатят
разноски в размер на 6660 лв.
От въззиваемите е представен списък по чл. 80 от ГПК за
претендираните разноски пред втората инстанция – такива се претендират от
въззиваемата СТ. М. В. в размер на 2330 лв. – адвокатско възнаграждение.
Съответно на уважената част от въззивната жалба на същата се дължат
разноски в размер на 388.33 лв.
Предвид изложеното съставът на ПАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260297/13.07.2021 г.,
постановено по т.д. № 1/2021 г. на Старозагорски окръжен съд, В ЧАСТТА
МУ, с която ЗАД "ОЗК З." АД ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление град С., район „В.", ж.к. „В.", ул. „С. С." № 7, ет. 5 е осъдено да
заплати на М. М. Ц. ЕГН **********, с постоянен адрес в град С., ж.к. „О.к."
бл. 513, вх. А, ет. 4, ап. 7 и СТ. М. В. ЕГН **********, с постоянен адрес в
10
град С.З., кв. „К.", бл. 33, вх. 0, ет. 6, ап. 22, обезщетения за неимуществени
вреди, - болки и страдания, претърпени от смъртта на техния баща М.В.М.,
от ПТП, възникнало на 02.07.2019год., за разликата от 90 000 лв. до 100 000
лв. за всяка една от тях.

ОТМЕНЯ решение № 260297/13.07.2021 г., постановено по
т.д. № 1/2021 г. на Старозагорски окръжен съд , В ЧАСТТА:
с която ЗАД "ОЗК З." АД ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление град С., район „В.", ж.к. „В.", ул. „С. С." № 7, ет. 5 е осъдено
да заплати на М. М. Ц. ЕГН **********, с постоянен адрес в град С., ж.к.
„О.к." бл. 513, вх. А, ет. 4, ап. 7 и СТ. М. В. ЕГН **********, с
постоянен адрес в град С.З., кв. „К.", бл. 33, вх. 0, ет. 6, ап. 22,
обезщетения за неимуществени вреди, - болки и страдания, претърпени
от смъртта на техния баща М.В.М., от ПТП, възникнало на
02.07.2019год., за разликата от 100 000 лв. до 150 000 лв. за всяка една
от тях;
с която е присъдена законна лихва върху дължимите обезщетения за
периода 08.07.2019 – 02.01.2020 г.

като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ
предявените искове от М. М. Ц. ЕГН ********** и СТ. М. В. ЕГН
********** против ЗАД "ОЗК З." АД ЕИК .... за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди, - болки и страдания, претърпени от
смъртта на техния баща М.В.М. в резултат на ПТП, настъпило на
02.07.2019год., за разликата от 100 000 лв. до 150 000 лв. за всяка една от
тях,
11
както и претенциите за присъждане на законна лихва върху
присъдените обезщетения за периода 08.07.2019 – 02.01.2020 г.


ОТМЕНЯ решение № 260297/13.07.2021 г., постановено по т.д.
№ 1/2021 г. на Старозагорски окръжен съд, В ЧАСТТА:
с която ЗАД "ОЗК З." АД ЕИК .... е осъдено да заплати на СТ.
М. В. ЕГН ********** и М. М. Ц. ЕГН **********, чрез адв. П.П.,
разноски за първата инстанция за разликата над 2620 лв. до 3930 лв.
с която ЗАД "ОЗК З." АД ЕИК .... е осъдено да заплати по сметка
на ОС С.З. дължима държавна такса за разликата над 8 000 лв. до
12 000 лв., и разноскиза разликата над 556.67 лв. до 835 лв.

ОСЪЖДА М. М. Ц. ЕГН **********, с постоянен адрес в град
С., ж.к. „О.к." бл. 513, вх. А, ет. 4, ап. 7 и СТ. М. В. ЕГН **********, с
постоянен адрес в град С.З., кв. „К.", бл. 33, вх. 0, ет. 6, ап. 22, да заплатят на
ЗАД "ОЗК З." АД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление град
С., район „В.", ж.к. „В.", ул. „С. С." № 7, ет. 5, сумите:
2 815.33 лв. – разноски пред първата инстанция
6 660.00 лв. – разноски пред въззивната инстанция

ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК З." АД ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление град С., район „В.", ж.к. „В.", ул. „С. С." № 7, ет. 5 да заплати на
СТ. М. В. ЕГН **********, с постоянен адрес в град С.З., кв. „К.", бл. 33, вх.
0, ет. 6, ап. 22, сумата 388.33 лв. – разноски пред втората инстанция.

В необжалваната си част решение 260297/13.07.2021 г.,
постановено по т.д. № 1/2021 г. на Старозагорски окръжен съд, е влязло в
сила.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач
на страна на ответника ЕЛ. Р. АК., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ул. „С.“
№ 20.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13