№ 765
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503186 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на М.Г. В.- Х. срещу
решение № 264591/ 09.07.2021г. на СГС, ГО, 21 състав, постановено по гр.д.
№ 6337/20г. в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 5 100 лв. до 25 100лв./ за 20 000 лв./ за
обезщетение за неимуществени вреди.
Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната част решението е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Съдебният акт противоречи
на чл.52 от ЗЗД. Съдът правилно е приел, че трябва да се ангажира
отговорността на ответника и искът е доказан по основание, но при
постановяването на решението си е присъдил обезщетение, което е в занижен
размер, който не може да компенсира претърпените от нея болки и страдания.
Съдът не е отчел в достатъчна степен, че настъпилите увреждания са
причинили силен стрес на ищеца, както и че досега тя се страхува да минава
на мястото на инцидента, страхува се от автомобили, да излиза сама. Това й
носи ежедневни отрицателни емоции и ограничава социалните й контакти.
Постоянните болки са довели до безсъние, лесна уморяемост и психични
проблеми, заради което е приемала успокоителни. Не е отчетена
1
възможността дегенеративният процес в областта на шийните прешлени да
бъде ускорен вследствие на травмата, което води до допълнителни болки и
страдания. Жалбоподателят се позовава на размера на застрахователните
лимити.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да присъди още 20 000лв. като
обезщетение за неимуществени вреди
Ответникът „ЗД Евроинс“ АД в депозиран писмен отговор оспорва
жалбата. Счита първоинстанционното решение за правилно. Установените
увреди по своя медико-биологичен характер представляват средни телесни
повреди, причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота
на ищеца. Приетата комплексна медицинска експертиза е посочила, че
измененията в шийния отдел на гръбначния стълб са се развили през
годините и касаят хроничен процес, предшествал травмата. Процесното
произшествието може и да е катализирало клиничната им проява, но не
инцидента е пряката причина за първичното им възникване.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба и молбата
уточнение, депозирана пред САС, ищецът М. Х. твърди, че на 26.07.2018г.
около 10.05 ч. в гр. София е пътувала като пътник на предна дясна седалка в
лек автомобил „Ситорен Ц4 Пикасо“ с рег. № СА 5226 РС, управлявано от Б.
С. Х.. Това МПС е било спряло на бул. „Цариградско шосе“ в колона като
отзад го е ударил лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № ********,
управляван от Й. С. С.. При този удар лекият автомобил, в който е пътувала
ищецът, се е ударил в спрелия пред него товарен автомобил с рег. №
********. След инцидента М. Х. е откарана в УМБАЛ „Царица Йоанна –
ИСУЛ“ ЕАД, гр. София, където е прегледана. На 27.07.2018г. е прегледана от
д-р В. М.- невролог, поради оплаквания от болки и ограничена подвижност в
шийната част на гръбнака, изтръпване към двете рамена и тила, гадене без
повръщане. При прегледа е установено, че има ограничени и болезнени
активни движения в шийната област. Поставена е й е диагноза контузия на
шията. На 30.07.2018г. й е направена лицева рентегенография на гръден кош и
2
МРТ на цервикалния отдел на гръбначния стълб. Заключението е
магнитнорезонансната находка отговаря на деформация на прешленото тяло
на С6 поради начален колапс на краниалната фасета. Субдискален
костномозъчен едем в телата на С5 и С6. Дегенеративни промени в
цервикалния отдел на гръбначния стълб с дискови протрузии и пролапси на
дисталните две нива, клинично значим и с неврални компресии на ниво С5-
С6. На 01.08.2018г. ищецът е била в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ , където е
била прегледана от неврохирург и е било назначено медикаментозно лечение.
След ПТП е посетила психиатър, който е поставил диагноза „Разстройство на
адаптацията“. Назначена й е терапия. На 08.08.2018г. М. Х. е постъпила в
„Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕООД с оплаквания от задух и
сърцебиене, болки в гърба и гърдите. Поставена й е диагноза Травма на
торакалната част на аортата. На 16.08.2018г. й е направено МРИ на торакален
отдел на гръбначния стълб и на лумбалния отдел на гръбначния стълб. Като
заключение е посочено, че има данни за дегенеративни промени в торакалния
и лумбалния отдел на гръбначния стълб, с дискови протрузии. Към датата
на инцидента за лек автомобил „Дачия Дъстър“ е имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 05.04.2018г. до
04.04.2019г. при ответното дружество. Освен претърпените болки и
страдания е извършила и имуществени разходи във връзка с лечението си в
размер на 1365, 40лв. На 13.05.2017г. е предявила претенция пред
застрахователя като й е определено и изплатено обезщетение от 4900 лв. за
неимуществени вреди и 1276 лв. за имуществени вреди. Счита, че това
обезщетение е недостатъчно да репарира болките и страданият й. Затова
ищецът М. Х. моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., в едно със законната лихва,
считано от 26.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
заявява, че оспорва иска по размер. Не оспорва механизма на
произшествието, както и наличието на застраховка „Гражданска
отговорност“ за водача на лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № ********.
Не оспорва, че е заплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от
4 900лв. Оспорва, че посочените в исковата молба травматични увреждания
са в пряка причинно- следствена връзка с ПТП. Прави възражение за
3
съпричиняване, тъй като ищецът е била без поставен предпазен колан.
Безспорно е, че на 26.07.2018г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него е съставен констативен протокол за ПТП.
Безспорно е, че при произшествието е пострадал ищецът.
Не се спори, че за лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № ******** е
имало застраховка „Гражданска отговорност“ валидна към датата на
произшествието при ответника.
Безспорно е, че ищецът е отправила извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като същият й е изплатил
такова от 4 900лв. За това обстоятелство към отговора на исковата молба е
приложено преводно нареждане от 22.07.2019г.
По делото не се спори относно механизма на пътния инцидент, вината
на водача на лек автомобил „Дачия Дъстър“.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил
медицински документи- епикризи, изходящи от „Аджибадем Сити Клиник
УМБАЛ Токуда“, от НМТБ „ Цар Борис III“, амбулаторни листа и болнични
листа за ползван отпуск по болест, документи от проведените образни
изследвания.
В хода на съдебното дирене е допусната комплексна медицинска
експертиза, изготвена от вещо лице неврохирург, невролог и специалист
съдебна медицина. Тя е установила травматичните увреждания, получени от
ищеца: травма на шийния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в
множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния
отдел на гръбначния стълб- Дисторзио коли. Контузия на шийния сегмент на
гръбначния стълб. Травма на гръдния кош, състояща се от счупване на
девето и десето ребро в дорзалните сегменти вляво без дислокация на
фрагменти. По своя медико- биологичен характер увредите са причинили
временно разстройство на здравето неоспасно за живота. Вещите лица са
посочили начина на възникване на контузията на шийята, а именно при
камшичести увреждания. При този удар глава първо отива назад, а след това
напред. Според вещите лица фрактурата на ребрата отзад говори, че ищецът е
била без поставен предпазен колан. Вещите лица , след преглед на
представени от ищеца образни изследвания са направили извод, че
4
описаните в изследването промени не са в резултат на инцидента. Травмата
не може да причини дегенеративни промени. Те не са получени при
инцидента. Той може да има катализираща роля за изява на оплаквания.
Възможно е травмата да ускори наличния дегенеративен процес в шийния
сегмент на гръбначния стълб. До инцидента дегенеративния процес е
протичал безсимптномно. В съдебно заседание вещите лица са допълнили
експертизата.
В хода на съдебното дирене е допусната психиатрична експертиза.
Според нея ищецът е получила разстройство на адаптацията. Няма данни тя
да страда от психично заболяване.
По делото е допуснато ретгенологична експертиза, която категорично е
отхвърлила наличието на счупване на девето и десето ребро.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и
безпристрастни, основаващи се на научните правила и професионалния опит
на експертите.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Х. е съпруг на ищеца и желае да свидетелства. Заявява, че
на 26.07. около 10 ч. е бил спрял от алея Яворов към Орлов мост поради
задръстване преди светофара. Имало е колона от автомобили. Бил е спрял в
лентата до тази за автобусите. Ограничението на скоростта е 60 км/ч.
Автомобилът му е бил в покой. Тогава отзад ги е ударил друг автомобил и ги
е отхвърлил и са се ударили в спрелия пред тях бял пикап. Свидетелят
описва повредите по автомобила, който е управлявал. Дошли са полицаи и
линейка, която е отвела съпругата му и майка й в болница ИСУЛ.
Прегледали са я и са й казали, че нищо й няма. Вечерта на същия ден
съпругата му се е оплакала от болка отзад във врата в дясно, сълзене на очите
и главоболие. На другия ден са отишли на лекар и са направили ЯМР на
врата. Установена е травма на С6 прешлен, който е бил смачкан и че има
гръбначно- мозъчен едем между два прешлена. На рентген е установено, че
има счупени две ребра- 9то и 10то. Ходили са при неврохирург като са им
препоръчали операция. В резултат от стреса ищецът е имала невродермит, не
е можела да спи добре от болките. Ходили са в психодиспансера на ул.
„Искър“, където психиатър й е предписал лекарства, които е пила около
месец. Правила е вливания за болката, които заради пандемията е
5
преустановила. Сега ищецът се оплаква от болки, не може да върши
домакинска работа, понякога свидетелят й помага да стане от леглото, а друг
път децата им. Приема непрекъснато обезболяващи. Била е в отпуск по болест
шест месеца и се е върнала на работа. Носела е твърда шийна яка около 7-8
месеца. В момента не носи такава. Изпуска предмети с дясната ръка.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Преценява ги при
условията на чл.172 от ГПК поради близките взаимоотношения между
свидетеля и ищеца, но ги счита за достоверни и убедителни.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10
000лв., от които е приспаднал доброволно платеното от ответника. Решението
е влязло в сила в частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен
над 25100лв. до пълния предявен размер, както и в частта, в която е уважен за
сумата от 5 100лв.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
6
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а
и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция
към застрахователя. В тримесечният срок застрахователят се е произнесъл
и е платил доброволно 4 900 лв. обезщетение за неимуществени вреди, но
пострадалият не е доволен от размера. С оглед на това следва да се приеме,
че предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим. Това
обуславя активната материалноправна и процесуалноправна легитимация на
ищеца да претендира обезщетение за претърпените от нея вреди срещу
застрахователя на деликвента.
Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с
всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за лек автомобил
„Дачия Дъстър“ с рег. № ******** е била застрахована при ответника-
застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на
произшествието. Не се оспорва механизма на настъпилото ПТП. С оглед на
това следва да се приеме, че са се осъществили предпоставките от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и застрахователят е пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.
7
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната е медицинска експертиза, която е посочила
получените от ищеца травми: травма на шийния отдел на гръбначния стълб,
изразяваща се в множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните
връзки на шийния отдел на гръбначния стълб- Дисторзио коли. Контузия на
шийния сегмент на гръбначния стълб. По своята същност контузията
представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Травмите са причинили на ищеца временно разстройство на здравето
неоспасно за живота. В резултат от получената контузия М. Х. е била
временно неработоспособна за период от 6 месеца. Съдът не обсъжда
болничен лист от 06.12.2019г., тъй като периодът на временната
неработоспособност е далече във времето от пътния инцидент. Временната
нетрудоспособност е времето на лечение и възстановяване на ищеца от
травмата. Свидетелят Х., неин съпруг, заявява, че тя е носила шийна яка 7-8
месеца, като съдът възприема показанията му, че това е било само за шест
месеца, но не и за останалия период. От медицинската експертиза се
установява, че въззивникът е имала дегенеративни промени, които са се
развивали преди пътния инцидент с напредване на възрастта и получената
травма в шийния отдел на гръбначния стълб не е причината за тях. Тя само е
довела до по-ясното им клинично усещане и проявлението им. Следва да се
вземе предвид, че в резултат от травмата се е нарушил за кратко обичайният
начин на живот на ищеца, като в определени случаи/ при ставане от леглото/
8
се е нуждаела от помощ. Към настоящият момент не може да се извършва
домакинска работа. М. Х. е изпитвала дискомфорт в ежедневието си и не е
могла да извършва обичайните дейности, свързани с бита й.
Възстановителният период е бил около 6 месеца, като няма данни за
настъпили усложнения. Съдът следва да вземе предвид, че лечението на
травмата на шийния отдел на гръбначния стълб е било консервативно с
шийна яка. При определяне на обезщетението следва да се съобрази, че М.
Х. е получила обичайното разстройство на адаптацията, характерна за
емоционалното състояние на пострадали при пътни инциденти, както и че в
момента няма клинични данни за психично заболяване. Тя е възстановена в
обичайното си психично функциониране. Като съобрази, че ищецът има
добро общо здравословно състояние, нейната възраст – 43години към
момента на пътния инцидент, нормален като продължителност
възстановителен период без усложнения счита, че справедливият размер на
дължимото обезщетение е 10 000лв. От него следва да се приспадне сумата
от 4 900лв., платена доброволно от застрахователя или остават дължими 5
100лв.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2018г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените
вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС, Р №
60090/29.07.2021г. по т.д. № 1472/20г., ВКС, I т.о./. Обезщетението отразява
степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както
и други обективни факти, които са предмет на доказване и които да са
доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение
на М. Х. от 5 100 лв. представлява 10 минимални работни заплати за
страната за 2017г./510 лв. МРЗ за 2018г./ и 4 средно месечни заплати при
1120 лв. средно месечна работна заплата за страната за месец юли на 2018г.
Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на страната към
правнорелевантния момент.
Поради изложеното решението на СГС следва да се потвърди в
обжалваната част .
9
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се дължат разноски за
производството пред САС
На ответника разноски за настоящата инстанция се дължат в размер на
100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264591/ 09.07.2021г. на СГС, ГО, 21
състав, постановено по гр.д. № 6337/20г. в частта, в която е отхвърлен
искът на М.Г. В.- Х. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 5 100
лв. до 25 100лв. за обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА М.Г. В.- Х., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София,
пл. „Македония“ № 1, ет.18 чрез адв. С.Н. да заплати на „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Хр. Колумб“ № 43
сумата от 100 лв. /сто лева/ разноски по делото пред САС.
Решението на СГС е влязло в сила в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10