№ 196
гр. Горна Оряховица, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20214120100975 по описа за 2021 година
Искова претенция по чл.410,ал.1,т.3 КЗ
Депозирана е искова молба от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"АД против АС. ЯНК. Й..
Ищецът твърди, че между него и ЕТ -Надежда-Надежда Христова има сключена имуществена
автомобилна застраховка КАСКО на 13.04.2018г. На 20.08.2018г. в с. Д., ответникът като
собственик и водач на ППС с животинска тяга ги е оставил без надзори конският впряг навлиза
внезапно на платното за движение и се блъска странично със застрахования от ищеца
автомобил.Съставен е протокол за ПТП, подписан от ответника без възражения.На ответника е
съставен АУАН . За настъпилото събитие е образувана щета при застрахователя.Стойността на
щетата е оценена на 7 509.00 лева, заплатена с платежно нареждане на застрахования.Налице са и
обичайни разноски, възлизащи на 15.00 лева.Отправя се искане да бъде постановено съдебно
решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 7 509.00 лева,
застрахователно обезщетение, заплатена с платежно нареждане на застрахования.Налице са и
обичайни разноски, възлизащи на 15.00 лева, ведно със закона лихва върху главницата.
Претендират се разноски.
В законноустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. К., назначен особен
представител на ответника.Счита иска за недопустим, неоснователен и
недоказан.Изготвения протокол за ПТП не съставлява достатъчно доказателство за
виновността на ответника, не е налице влязло в сила наказателно постановление, за да се
ангажира отговорността на ответника.Липсват доказателства ответникът да е собственик на
конски впряг.Оспорва съдържанието на приложения протокол за ПТП .Оспорват се два броя
опис заключения установени щети относно вида, елементите и степента на
увреждане.Приложените калкулации не са подписани и не става ясно кой ги е съставил по
какъв начин са определени стойностите, не представляват годно доказателство и моли да не
бъдат приемани. Към исковата молба няма приложени доказателства в какъв сервиз и кога е
извършен ремонта на пострадалото МПС. Собственикът на пострадалото МПС не е
представило фактури за извършения ремонт.Оспорва се претендираната сума за ремонт.
1
Оспорва се иска по размер.Липсват фактури за закупени части и положен труд.Липсват
данни за поведението на водача на МПС, движил ли се е същият със съобразена скорост,
налице ли е съпричиняване.Моли да се отхвърли изцяло исковата претенция.Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Следва да бъдат допуснати като писмени доказателства приложените към исковата молба
писмени доказателства, чиято доказателствена стойност ще бъде ценена от съда в крайния
му съдебен акт .
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представената застрахователна полица № *************/13.08.2018г. се
установява, че между застрахователят и застрахования ЕТ‘НАДЕЖДА –НАДЕЖДА
ХРИСТОВА“е сключен договор за застраховка "Каско +", клауза А - "Пълно каско", по
силата на който застрахователят се задължил да обезщети застрахованото лице за нанесени
щети по автобус ***, рег. № *****, за щети настъпили в резултат на ПТП.
Застрахователното правоотношение между страните е уговорено като срочно и валидно за
периода от 16.04.2018 г. до 15.04.2019г.
От събраните писмени и гласни доказателства чрез разпита на свидетел В.М.
показанията на които съдът кредитира като основани на възприятия при съставен протокол
за ПТП, но най-вече неопровергани от останалите събрани в производството доказателства,
се установява, че на 20.07 2018г. вечерта кон с каруца е излязъл на странична на ул.*** в с.
Д. отдясно на автобуса и е настъпил удар, свидетелят е съставил протокола , установен е
механизма по сведение на водача на автобуса и по разположението на каруцата, водачът на
конския впряг е заявил, че конят е бил вързан на стълб и впоследствие се е развързал.
Видно от представения и приет по делото протокол за ПТП № *****/20.07.2018г.
ответникът по делото се е подписал като водач на конски впряг.
Представени са два броя описи заключения по щета, които са оспорени от
ответната страна за вида на елементите и степента на увреждане, затова че не са
представени фактури за извършен ремонт във външен сервиз, в който смисъл се оспорва
размера на исковата претенция, оспорва се механизма, наличието на съпричастност на
застрахования.
Приет по делото като писмено доказателство е акт № *****/20.07.2018г. , съставен
на ответника и подписан от същия без възражение.Дадени са сведения от ответника по
отношение на инцидента и затова, как завързания от него кон се е отвързал и побягнал.
Изготвено по делото е заключение на САЕ,с установен механизма за настъпилото
ПТП , отговарящ на описанието в процесния протокол за ПТП, налице е причинна връзка
между щетите и настъпилото ПТП, към датата на настъпване на събитието размера на
щетите е 6484, 40 лева, а с ДДС 7781, 28 лева, застрахованото МПС не е отремонтирано в
доверен сервиз.
2
След подадено до застрахователя уведомление за настъпилото ПТП е образувана
преписка по щета № *********/2018 г., в рамките на която на застрахования е заплатена
сумата от 7 509 .00 лева, което не се оспорва от ответника.
В съдебно заседание, вещото лице предполага, че застрахованият се е движил със
скорост,40, 50 км.,
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение,
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно основателността на
предявения иск, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: договор
за имуществена застраховка "Каско", плащане от застрахователя по реализиран покрит риск
в рамките на сключения договор, деликтна отговорност на процесуално легитимирания
ответник .
От събраните доказателства се установява наличието на всички елементи от
правопораждащия фактически състав на предявеното вземане.
В случая е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на увредения автомобил - обстоятелство, което не се спори по делото, като е
налице и настъпило застрахователно събитие - ПТП, уговорено като покрит риск по
договора за имуществена застраховка.
Настъпването на застрахователното събитие в срока на валидност на
застрахователния договор се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, като и от заключението по авто-техническата експертиза, според което
описаната повреда по автомобила е в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.
Установява се също, че ищецът в изпълнение на задължението си по чл. 405 КЗ е
обезщетил застрахованото лице чрез плащане на сума в размер на 7 509,00 лева, като с това
е встъпил в правата на увредения срещу ответника, отговарящ на деликтно основание за
причинената щета до размера на платеното.
В описа на уведомлението за щета, не са описани фактури, а декларация от
застрахования за обезщетение по експертна оценка на застрахователя , когато МПС не е
ремонтирано в доверен сервиз.
В този смисъл е издаден ликвидационен акт от назначена комисия при
застрахователя с определен размер на щетата съгласно опис заключение на вещото
лице.Неоснователни се явяват възраженията на ответната страна по оспорени опис
заключения, доколкото установения размер на щетите от вещото лице съответства, даже е в
повече от заплатеното на застрахования обезщетение.
Според съда, именно ответникът е лицето, носещо отговорност за причинените
щети, тъй като са осъществени предпоставките за ангажиране на отговорността
му.Ответникът е собственик на конски впряг, подписал се като участник №1 в издадения
3
протокол за ПТП и не е оспорил това обстоятелство.
С оглед безспорно установения механизъм на настъпване на ПТП - съдът намира
че ответникът е материално легитимирана да отговаря за причинените вреди, като
собственик и водач на ППС с животинска тяга, ги е оставил без надзор.
Предвид установеното наличие на вреда и причинна връзка между вредата и
вредоносното въздействие на вещта върху преминаващия автомобил, както и предвид
бездействието на лицето, което отговаря за надзора на конския впряг, съдът приема, че
ответникът следва да отговаря за причинените вреди.
Доколкото ответникът осъществява правни действия, респ. бездействия, същият
отговаря за причинените вреди при и по повод изпълнението/неизпълнението на вмененото
му задължение/. В случая ответникът не е осъществявал надзор върху конския впряг и от
това негово бездействие са настъпили вреди за собственика на застрахования автомобил.
Причинно-следствената връзка между установеното неизпълнение на нормативно
задължение и претърпените вреди се установява от приетото заключение на авто-
техническата експертиза. При движение по процесния път застрахованият автомобил е
ударен странично от кон с каруца, което обективно и неизбежно е довело да увреждането му
като движима вещ, чрез привеждането му в състояние временно негодно за употреба по
предназначение.
От изложеното следва, че предявеният иск е доказан по основание.
По отношение на размера.
Тук важи принципът за реална обезвреда на вредите на застрахованото имущество,
като съдът намира, че при застрахователно събитие - покрит риск по договор за
имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по
пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, за отстраняване на
претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Реалната
обезвреда предполага вещта да бъде приведена в състоянието, в което се е намирала към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като обезщетението не може да
надвишава действителната стойност (при пълно увреждане) на застрахованото имущество,
т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, като не може да надвишава и възстановителната му стойност (при
частично увреждане), необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.
400, ал. 2 КЗ). Поради изложеното, в конкретния случай действителната стойност на
причинените вреди по автомобила се съизмерява с пазарната стойност на необходимите
авточасти за подмяна, без да се приспадат суми за овехтяване. Така, в своята практика
Върховният касационен съд приема, че стойността на застрахователното обезщетение е
ограничена само до минимален размер, съобразно правилата по Методиката по Наредба №
24/8.3.2006 г. на КФН, като при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
обезщетението по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
4
застрахователното събитие, без да се прилага корекционен коефициент за овехтяване на
вложените при ремонта части, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност. Тук следва да се има предвид още, че въпросната Методика дава
указания относно начина за изчисляване на щетите в случаите, когато обезщетението се
определя от застрахователя, на който не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз, и когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.
Настъпването на застрахователното събитие в срока на валидност на застрахователния
договор се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като и от
заключението по авто-техническата експертиза, според което описаната повреда по
автомобила е в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.
Установява се също, че ищецът в изпълнение на задължението си по чл. 405 КЗ е
обезщетил застрахованото лице чрез плащане на сума в размер на 7 509,00 лева, като с това
е встъпил в правата на увредения срещу ответника, отговарящ на деликтно основание за
причинената щета до размера на платеното.
В описа на уведомлението за щета, не са описани фактури, а декларация за
обезщетение по експертна оценка на застрахователя , когато МПС не е ремонтирано в
доверен сервиз.
В този смисъл е издаден ликвидационен акт от назначена комисия при
застрахователя с определен размер на щетата съгласно опис заключение на вещото
лице.Неоснователни се явяват възраженията на ответната страна по оспорени опис
заключения, доколкото установения размер на щетите от вещото лице съответства, даже е в
повече от заплатеното на застрахования обезщетение.
Ето защо, съдът намира, че възстановителната стойност възлиза на сумата от
7 509.00 лева, респ. това е бил и размерът на дължимото застрахователно обезщетение, и
изплатено и понастоящем се претендира, то искът следва да бъде уважен именно до този
размер.Основателна се явява и претенцията за законна лихва от датата на предявяване на
иска. Застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение, което съответства и на размера на реално претърпените вреди, т.е. за сумата
от 7 509.00 лв., както и за обичайните разноски, направени за неговото определяне, които
възлизат на 15 лв. Следователно ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 7524.00
лв., като по делото няма представени доказателства някаква част от това задължение да е
доброволно погасено от ответника. Това прави предявеният иск за главница основателен за
пълния предявен размер.
По възражението за съпричиняване.
Ответникът следваше да установи, че поведение на водача на процесния лек
автомобил, предприето в нарушение на ЗДвП, стои в причинно-следствена с причинените
вреди. Такива доказателства не бяха ангажирани. Още повече, че инцидентът е настъпил при
страничен удар на процесния автомобил автомобил, а в действащото законодателство не
съществуват разпоредби, вменяващи задължения на водачите да извършват маневри, които
5
застрашават безопасността на движението. От друга страна, следва да се има в предвид, че
при преценка за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита
не само факта на извършено от пострадалия нарушение на правилата за движение по
пътищата, но и дали нарушението е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
Релевантен за съпричиняването на вредата от увредения е само онзи конкретно установен
принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен резултат. Поради това не
всяко поведение на водача, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може
да бъде определено като съпричиняващо по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
По разноските.
С оглед изхода на спора в ползва на ищеца следва да се присъдят разноски, като
последният е доказал извършени такива в общ размер от 1992.20 лева, съгласно представен
списък, които следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АС. ЯНК. Й. ЕГН **********, адрес с. Д. 5137, общ. Г.О., ул.*** да
заплати на ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД ЕИК *****, адрес гр. С., бул.***,
представляван от Главен изпълнителен директор К.Х.Ч. и Б.Х.П. –Изпълнителен директор
сумата от общо 7 524.00 лева , от които 7 509.00 лева, застрахователно обезщетение, преписка
по щета № ********* по описа на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, на основание
застрахователна полица № *************/13.08.2018г. по сключен договор за застраховка
"Каско +" на МПС , за причинени увреждания на застрахован автобус ***, модел *** с рег.
№ ****** при ПТП реализирано на 20.07.2018г. в с . Д. и 15.00 лева, представляващи
обичайни разноски, ведно със законна лихва върху сумата от 7 509.00 лева начиная от
подаване на исковата молба 21.05.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от
1992.20 лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6