Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Крумовград ...14 .08. 2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Крумовградският районен
съд........................................................колегия в публичното
заседание на шестнадесети юли......……..............….........................................................
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Иван Йорданов ……………..…..
Членове : ................................................
Съдебни заседатели: ...................................................
Секретар Емилия
Василева.............................................………..………...…………...........
Прокурор ………………………..……………………...................………….............................
като разгледа докладваното от
съдията Йорданов.......................…………....................
гр . дело №319..…….....….................
по описа за 2019 год.…..........................................
Предявен е установителен иск с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр.с чл.79, ал.1 от ЗС..
В В исковата молба ищцата Е.Т.Г. ***, чрез процесуалния си представител адв. З.Ш. твърди, че повече от 10 години владее
недвижим имот - жилищна сграда, разположена в южната част с вх. Б от запад, с
идентификатор 39970.501.130.5.2, с обща застроена площ 127,77 кв. м., състояща
се от сутерен, включващ входно антре, три складови помещения и тоалетна и
жилищен етаж, включващ входно антре, две спални, кухня, баня и тоалетна и
тераса, при граници и съседи: на същия етаж: 39970.501.130.5.1, под обекта:
няма; над обекта: няма, като наследници на жилищната част били тя и ответникът П.Т.Г.,
с ЕГН **********. Жилищната сграда била застроена в ПИ с идентификатор
39970.501.130 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Крумовград, одобрени със Заповед № РД 18-96/30.12.2009 г. на Изпълнителния
директор на АК с площ 416,67 кв. м.,при граници и съседи: 39970.501.136,
39970.501.137, 399700.501.129, 39970.501.1196, 39970.501.131, 39970.501.135.
После твърди, че
упражняваното владение върху недвижимия имот от нейна страна било явно, необезпокоявано, спокойно,
непрекъснато, несмущавано, действителният собственик не се противопоставял на
факта, че имотът се владее от трето лице - владелец, да не водил дела срещу нея
и не оспорвал този факт по никакъв начин. Другият
съсобственик не се противопоставял
относно владението й, като същият пребивавал от няколко десетилетия в чужбина.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника П.Т.Г., с ЕГН **********, че тя е
собственик по давностно владение на недвижим имот - жилищна сграда, разположена
в южната част с вх. Б от запад, с идентификатор 39970.501.130.5.2 с обща
застроена площ 127,77 кв. м., състояща се от сутерен, включващ входно антре,
три складови помещения и тоалетна и жилищен етаж, включващ входно антре, две
спални, кухня, баня и тоалетна и тераса, при граници и съседи: на същия етаж:
39970.501.130.5.1, под обекта: няма; над обекта: няма, която е застроена в
поземлен имот с идентификатор 39970.501.130 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Крумовград, одобрени със Заповед № РД
18-96/30.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АК с площ 416,67 кв. м.,при
граници и съседи: :39970.501.136, 39970.501.137, 399700.501.129,
39970.501.1196, 39970.501.131, 39970.501.135 ведно с построената в него
В отговора си ответника чрез
назначения му особен представител адв.Ч. сочи, че искът е недопустим и неоснователен, като излага съображения.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител адв. З.Ш. поддържат предявения иск.
Ответникът П.Т.Г. се
представлява от назначения му особен представител адв.Д.Ч.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, приема за установено от фактическа и правна страна на следното:
Видно
от приетото като доказателство по делото заверено копие на техническо
описание се установява, че се отнася и до процесния имот.
От
приетото като доказателство по делото заверено копие на
удостоверение на основание чл.202 от ЗУТ, че се отнася и до процесния имот.
Видно
от приетото като доказателство по делото заверено копие на
скица №15-581275-28.06.2019г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор:
39970.501.130.5.2, издадена от СГКК - гр.Кърджали, се установява, че се отнася
до процесния имот.
От
приетото като доказателство по делото заверено копие на
удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК,
изх.№**********/22.05.2020 г., се вижда, че се отнася до процесния имот и
възлиза на 5671, 50 лв. за целия имот.
Видно
от приетото като доказателство по делото заверено копие на
удостоверение за наследници, изх.№9400-808/19.05.2020 г.се вижда, че
наследниците на Тодор Петков Г. починал на 28 .01. 1994 г. и Василка Христова
Гинева починала на 06 .05. 2007 г. са ищцата и ответника.
От
приетото като доказателство по делото заверено копие на
схема №1766/23.05.2013г. и схема № 15 - 581275/28 .06. 2019 г. на самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор 39970.501.130.5.2, издадена от СГКК - гр.Кърджали,
се установява, че се отнасят до процесния имот.
Видно
от приетото като доказателство по делото заверено копие на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, че в него е
посочено, че на 28 .02. 1962 г. П.Г. К. в качеството си на продавач подписва
този договор с Тодор Петков Г. в
качеството му на купувач апартамент процесния имот, като същия няма изискуемата
по закон нотариална форма, тъй като е без нотариална заверка на подписите на
страните .
От
приетото като доказателство по делото заверено копие на
нотариален акт за собственост по давностно владение №39, том I, дело №83/1974 г. , че с него се
признава А.В.К. за собственик по давностно владение на 1/3 ид. част от дворно
място, представляващо парцел III-135 в кв. 34 по плана на гр. Крумовград, , целия с площ
от 540 кв.м. , ведно със самостоятелния апартамент откъм северната страна.
Видно
от приетото като доказателство по делото заверено копие на
нотариален акт за собственост по давност №3, том I, дело №5/1965г., че с него се
признава П.Г. С.(К.) за собственик по
давностно владение на дворно място, представляващо парцел XIII-135 в
кв. 35 по плана на гр. Крумовград, целия с площ от 576 кв.м.
От приетото като
доказателство по делото заверено копие на удостоверение за
наследници, изх.№94-00-1732/25.06.2019
г. се отнася за наследниците на А.В.К..
Видно
от приетото като доказателство по делото заверено копие на уведомление, изх.№09-10-578/17.05.2013г.
издадено от СГКК - гр.Кърджали се установява, че същото е изпратено до ищцата
заедно със на
заповед №КД-14-09-94/17.05.2013г. и акт № 48 от 29 .04. 2013 г. за непълноти и
грешки в сгради в 39970.501.330.1и 39970.501.330.2 по кадастралната карта на
гр. Крумовград.
От
приетото като доказателство по делото заверено копие на
заповед №КД-14-09-94/17.05.2013 г. се вижда, че с нея е одобрено изменение на
КККР отнасящи се и до процесния имот.
Видно
от приетото като доказателство по делото заверени копия на
разписни листове, в тях има отразяване само на дворно място на името на Т.Г.П..
От
приетото като доказателство по делото заверено копие на
скица на поземлен имот №15-581249-28.06.2019г.. на ПИ с идентификатор: 39970.501.130. се вижда, че
в нея е отразен и процесния имот.
При тези данни съдът намира предявеният иск с правно
основание чл.124 от ГПК за допустим, основателен и доказан.
Така заявената претенция е допустима – заявена от лице, което твърди, че е
придобило право на собственост на основание давностно владение, пред надлежния
съд – по местонахождение на имота.
За да се твърди, че правото на собственост върху недвижимия имот е
придобито на основание давностно владение следва в условията на пълно главно
доказване да се установи в хода на процеса, че ищецът по този иск е установил
своя фактическа власт върху вещта, която фактическа власт е противопоставил на
всяко трето лице, в това число и на ответниците по иска, демонстрирал е пред тях своенето на
имота, като свой, и освен това е осъществявал владението продължително – 10
години, спокойно и необезпокоявано. Следва да е налице всеки един от елементите
на давностното владение, т.е. следва за основателността на този иск да се
установи в хода на
процеса, че ищецът е установил върху вещта своя фактическа власт,
представляваща владение на имота, а не държане. Според легалната дефиниция на чл.68 ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго като своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражнявата
фактическа власт, подобно на разпоредбата на чл.302 ЗИСС (отм.), но както в
правната теория, така и в съдебната практика се приема, че владението трябва да
е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се
приемат като логическо следствие от основните два признака- упражняване на
фактическа власт и намерение за своене на вещта (така решение № 304 от 4.V.1995
г. по гр. д. № 75/95 г., I г. о, решение № 649/1993 г. по гр.д.№
477/1992 г. на ВС, I
г.о). Без да се
установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху
една вещ не може да се определи като владение. Владението не е обикновено
фактическо господство върху вещта, чрез него се упражнява съдържанието на
вещното право на собственост - правомощието на собственика да си служи с вещта.
Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително
и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта. Фактическата власт
върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига
същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани
от действия на трети лица. Обективният признак на владението обаче изисква
упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се
отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира
пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът
не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим
имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва
явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия
собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има
възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. За разлика от
собственика, който не е длъжен да упражнява правомощията си, владелецът трябва
да осъществява владението непрекъснато, ако бъде прекъснато за повече от шест
месеца, последиците му се изгубват и то трябва да започне отново - чл.81 ЗС. В чл. 83 ЗС е установена оборимата
презумция, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е
владял и в промеждутъка. За да е налице владение в различни времена обаче, е
необходимо фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно владелцът да
извършва еднократни въздействия върху вещта - инцидентно посещаване на имота
или извършване на отделни епизодични действия през значително отдалечени във
времето периоди. Само при владение с постоянен характер, владелецът може на
основание чл. 82
ЗС да присъедини към
своето владение и владението на праводателя си и след изтичане на предвидения в
чл.79
ЗС срок, да придобие
собствеността по давност. В тази връзка, следва да се отбележи, че в Тълкувателно решение № 1/2012
година на ОСГК на ВКС ясно е посочено, че владението на вещта не е правно
състояние, а факт, който подлежи на доказване.
В производството не се установи да са предприемани от ответника действия, водещи до
прекъсване на давността по реда на чл.81 от ЗС и/или по реда на чл.116
от ЗЗД. Според настоящия съдебен състав от анализа на събраните доказателства се
налага извода, че ищцата Е.Г. е установила свое трайно владение върху имота, като факт от обективната
действителност. През периода, за който се твърди от нея, че е владяла имота с цел да придобие собствеността върху него, тя е демонстрирала на ответника по този иск, че го владее като свой и никой не се е
противопоставил на това фактическо положение, като това не е правено и от
страна на самия ответник. През време на осъщественото владение ищцата е извършила редица необходими
разходи, свързани с неговото опазване и съхранение, направила е и редица подобрения, както на самата жилищна
сграда, така и в самия поземлен имот, които подобрения са увеличили стойността
на самия имот към началния момент на осъществяване на фактическото владение
върху него. Това налага и правния извод, че в
неговото поведение е налице субективния елемент на владението – намерението да се държи вещта като своя
– animuss domini. С оглед гореизложеното и като взе предвид това, че Е.Г. е придобила собствеността
върху процесния недвижим имот по силата на давностно владение продължило повече от 10 години .
При горните правни изводи искът на Е.Т.Г. с петитум - Да бъде признато за установено по отношение на ответника П.Т.Г., че е придобила правото на собственост върху недвижим имот
- жилищна сграда, разположена в южната част с вх. Б от запад, с идентификатор
39970.501.130.5.2, с обща застроена площ 127,77 кв. м., състояща се от сутерен,
включващ входно антре, три складови помещения и тоалетна и жилищен етаж,
включващ входно антре, две спални, кухня, баня и тоалетна и тераса, при граници
и съседи: на същия етаж: 39970.501.130.5.1, под обекта: няма; над обекта: няма,
застроена в поземлен имот с идентификатор 39970.501.130 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Крумовград, одобрени със Заповед № РД
18-96/30.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АК с площ 416,67 кв. м.,при
граници и съседи: :39970.501.136, 39970.501.137, 399700.501.129,
39970.501.1196, 39970.501.131, 39970.501.135, на основание непрекъснато давностно владение в продължение на повече от
десет години – придобивно основание по чл.79, ал.1 от Закона за собствеността е
основателен и доказан.
При този изход на делото ответникът на основание чл. 78 от ГПК следва да заплати на ищцата направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, за
особевн представител и ДТ в размер на 1677 лева.
Водим от
изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника П.Т.Г., с ЕГН **********,***, представляван от особен представител адв. Д.Ч.
***, че ищцата Е.Т.Г., с постоянен адрес
***, чрез пълномощник адв. З.Ш. с адрес за призоваване и съобщения гр.
Кърджали, ул. „Булаир“ №1, бл. „Момина
сълза“, вх. Б, ет.5 е собственик по давностно владение на недвижим имот -
жилищна сграда, разположена в южната част с вх. Б от запад, с идентификатор
39970.501.130.5.2 с обща застроена площ 127,77 кв. м., състояща се от сутерен,
включващ входно антре, три складови помещения и тоалетна и жилищен етаж,
включващ входно антре, две спални, кухня, баня и тоалетна и тераса, при граници
и съседи: на същия етаж: 39970.501.130.5.1, под обекта: няма; над обекта: няма,
застроена в поземлен имот с идентификатор 39970.501.130 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Крумовград, одобрени със Заповед № РД
18-96/30.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АК с площ 416,67 кв. м.,при
граници и съседи: :39970.501.136, 39970.501.137, 399700.501.129,
39970.501.1196, 39970.501.131, 39970.501.135.
ОСЪЖДА П.Т.Г., с ЕГН **********,***, представляван от особен представител адв. Д.Ч.
*** да заплати на Е.Т.Г., с постоянен адрес ***, чрез пълномощник адв. З.Ш. с
адрес за призоваване и съобщения гр. Кърджали, ул.„Булаир“
№1, бл. „Момина сълза“, вх. Б, ет.5 направените по делото разноски в размер на
1677 лв. (хиляда шестстотин седемдесет и седем лева).
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :