№ 237 / 3.7.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
Гр.МОНТАНА, 03.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана. ….…. четвърти наказателен състав в публично заседание на 22 юни…..............................……..........……………….
през двехиляди и осемнадесета година….....….………………..……в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Николинка Александрова.......…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……....……....……….……....…...................като разгледа докладваното от съдията Николова.............…...…..….АНД 678 по описа за 2018г. и............................. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 319/19.04.2018г. Началника на Митница Лом е наложена глоба в размер на 4581.50 / четири хиляди петстотин осевдесет и един и 0.50/ лева на Б.Д.В. xxx за административно нарушение по чл.126 от ЗАДС и са отнети в полза на Държавата на основание чл.124, ал.1 от с.з. стоките предмет на нарушението: Етилов алкохол- 350 литра с алкохолно съдържание 59,5% vol без документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, на стойност 3284.28 лева, представляваща пазарната цена на стоката по смисъла на чл.4, т.39 от ЗАДС.
Б.Д.В., в качеството си нанаказано лице обжалва постановлението с оплакване за незаконосъобразност, като излага доводи в тази насока. В съдебно заседание лично и чрез пълномощникът си подържат жалбата. Последният представя и писмена защита.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност жалбата. По делото представя и писмена защита, в която също излага мотиви за законосъобразността на атакуваното наказателно постановление.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
На 17.08.2017г. е извършена проверка от служители на ОД на МВР - Монтана в база стопанисвана от фирма „Електра Ойл” ЕООД находяща се в гр. Монтана, ул. „Сирма Войвода” № 8А. Целта била да се установи дали в обекта се съхраняват, предлагат или продават акцизни стоки в нарушение на ЗАДС. При проверката е констатирано, наличието на пвц бидон, в който се съхранява течност с алкохолно съдържание. Служители на митница Лом били извикани по компетентност, като и те от своя страна извършили проверка на обекта. Представили се на управителя на фирмата В. А. и поискали от него сведения за откритата стока. В писмено сведение управителя посочил, че течността, която се съхранява в пвц бидона е на негов приятел Б. Д.В., който е бивш съдържател на казан - специализиран малък обект за дестилиране /СМОД/. След проведен телефонен разговор от А. след около 30 минути пристигнал жалбоподателя и потвърдил, че течността в бидона е негова. В негово присъствие проверяващите установили че бидона, в който е намерена течността е с вместимост 1000 литра и същата е с обем 350 литра, със зеленикъв оттенък и остър мирис. Със служебен денситометър DNA-35N № 80490241 митническите служители измерили алкохолното съдържание на течността и установили, 60 % vol. Попитали Б.В. има ли документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза и той отговорил, че не разполага с такъв документ. Жалбоподателят дал сведение, че течността в пвц бидона представлява технологичен отпадък от дестилационния процес при изваряване на течности и материали и не става за хранителни цели, поради което той смята, че не представлява акцизна стока.
За извършената проверка е съставен протокол № 603/**********/17.08.2017г. От стоката предмет на нарушението са иззети 4 бр. проби в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки. Пробите са изпратени за анализ в митничиска лаборатория гр. Пловдив. Изготвена е физико-химична експертиза № 13-25.08.2017г., заключението, от която е, че по показателите изпитаната проба представлява дестилатен етилов алкохол, неденатуриран с алкохолно съдържание по обем под 80 %vol., установено е действителното алкохолно съдържание по обем при 20 градуса по Целзий - 59,5% vol. Изследваната проба отговаря на дефиницията съгласно чл.9,т.1 от ЗАДС за „етилов алкохол”, включен в кодове по КН2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 %vol.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства, както и от разпитаните в хода на въззивното производство свидетели Д.И.Д., Г.С.Г. и М.П.Д.. Съдът изцяло кредитира тези свидетелски показания, тъй като същите са обективни, непротиворечиви и допълващи се.
Неоснователни в случая са наведените от жалбоподателя, респ. защитникът му твърдения, че стоката не е акцизна , тъй като същата не е годна за пиене. Аргумент за това е чл.2 т.1 от ЗАДС, който визира, че алкохолът и алкохолните напитки подлежат на облагане с акциз. „Етилов алкохол” по смисъла на чл.9, т.1 от ЗАДС е всеки продукт, включен в кодове по КН2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol., дори и в случаите когато този продукт е част от продукт, попадащ в друга глава от Комбинираната номенклатура. В случая изследваната проба отговаря на това определение и същата се определя като акцизна стока. Относно твърдението, че алкохола не е годен за консумация, това е ирелевантно в случая, т.к е налице хипотезата на чл.9, т.1 от ЗАДС според която, определящо дали стоката е акцизна е алкохолното съдържание по обем.
От представените доказателства по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил нарушение по чл.126 от ЗАДС, а именно на 17.08.2017г. държи в помещение находящо се в гр. Монтана, ул. „Сирма Войвода” № 8А, акцизна стока - етилов алкохол общо 350 литра, без акцизен данъчен документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаване на дължимия акциз.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, тъй като са налице безспорни доказателства за факта, че именно жалбоподателят е държал акцизни стоки - етилов алкохол без документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, с което е осъществил състава на нарушение по чл.126 от ЗАДС. Дори и да предположим, че не е знаел, че е необходимо да притежава документи удостоверяващи плащането и начисляването на акциз, жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да предвиди, че държи акцизна стока без необходимите документи.
От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушение по чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове, тъй като е налице изпълнение на фактическия състав на санкционираното деяние, а именно държане на акцизни стоки без данъчен документ, фактура или друг документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, като в случая е ирелевантно предназначението на стоката - предмет на нарушението т.е. без значение е предназначението на акцизната стока.
Съгласно чл.60 ал.1 и ал.2 от ЗАДС алкохол и алкохолни напитки/ракии/ могат да се произвеждат само в данъчен склад, а алкохолни напитки /ракии/ могат да се произвеждат в специализиран малък обект за дестилиране /СМОД/, като при освобождаването им за потребление, съгласно чл.20 ал.2 т.1 от ЗАДС се издава акцизен данъчен документ, който удостоверява начисляването на дължимия акциз. Съгласно ЗАДС лице, което държи, предлага, продава, превозва такъв алкохол следва да притежава такъв документ.
Случаят не може да бъде квалифициран, като маловажен. Предвид разпоредбата на чл.126б ал.2 от ЗАДС маловажни случаи по чл.126 са тези, при които двойния размер на акциза за стоките -предмет на нарушението, не надвишава 100 лв. В административнонаказателното производство дължимия акциз за стоката предмет на нарушението е определен с протокол вх.№ 32-362140 от 21.12.2017г. и е в размер на 2290.75 лв. / две хиляди двеста и деветдесет лв.и 0.75 ст./. Двойния размер на дължимия акциз е 4581.50 лв., което означава , че не би могло случаят да бъде приет за маловажен и не може да се приложи разпоредбата на чл.126б ал.1 от ЗАДС, а именно на жалбоподателят да се наложи глоба с фиш по реда и в размерите, установени в чл.39, ал.2 от ЗАНН.
Както в акта за административно нарушение, така и в издаденото НП е описана точно и ясно фактическата обстановка, както и в какво е обвинен нарушителят. Същите съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН и съдът служебно констатира, че водената административно наказателна процедура не е нарушена. Не е нарушен и материалния закон.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя и е определил минималния предвиден в закона размер на наказанието предвидено за конкретното нарушение.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а издаденото НП - да се потвърди, като законосъобразно.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 319/19.04.2018г. Началника на Митница Лом, с което е наложена глоба в размер на 4581.50 / четири хиляди петстотин осевдесет и един и 0.50/ лева на Б.Д.В. xxx за административно нарушение по чл.126 от ЗАДС и са отнети в полза на Държавата на основание чл.124, ал.1 от с.з. стоките предмет на нарушението: Етилов алкохол- 350 литра с алкохолно съдържание 59,5% vol без документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, на стойност 3284.28 лева, представляваща пазарната цена на стоката по смисъла на чл.4, т.39 от ЗАДС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС - Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: