№ 1929
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА Административно
наказателно дело № 20211110212386 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Парти Сълюшънс България“ ЕООД, ЕИК *********,
срещу наказателно постановление № 558723-F562956 от 03.02.2021 г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на НАП, с което на
основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че НП не е издадено на посочената в него
дата. Сочи се, че дружеството не притежава каса за съхранение на парите, като
установената разлика представлявала лични средства на служителите в обекта.
Поддържа се, че в НП не е констатирано неотразяване на приходи, поради което и не е
приложима нормата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС.
В съдебното заседание по решаване на делото въззивникът, редовно призован,
представлява се от адв. Маноилов, който поддържа жалбата по изложените
съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Календжиева,
която моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Твърди, че ирелевантно
е обстоятелството дали е имало обособена каса на дружеството. Сочи, че установената
разлика не е в малък размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На 21.07.2020 г. инспектори по приходите извършили проверка в търговски
обект - бар „Теос“, находящ се в гр. София, ул. „Ангел Кънчев“ № 33, стопанисван от
„Парти Сълюшънс България“ ЕООД. Към този момент дневният оборот от
монтираното в обекта фискално устройство, модел "DATECS DP-25X", с ИН на
фискалното устройство DT578995 и ИН на ФП № 02578995, бил в размер на 45,83 лв.
Била извършена проверка на касовата наличност - при преброяването била установена
1
сума в размер на 127,28 лв. Констатирана била разлика в размер на 81,45 лв.
Установено било, че промяната в касовата наличност не се отчитала с монтираното и
работещо в обекта фискално устройство, което притежавало функциите "служебно
въведени" и "служебно изведени" суми. Проверяващите констатирали, че търговецът
не е изпълнил задължението си: Да отбележи всяка промяна в касовата наличност чрез
операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми. За извършената
проверка бил съставен протокол от 21.07.2020 г. от проверяващите инспектори АНТ. С.
Г. и Емил Стоянов Петров.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение на 05.08.2020
г. от АНТ. С. Г. - „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП - за нарушение на чл. 33, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Актът бил връчен срещу подпис на
управителя на дружеството на 05.08.2020 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 558723-F562956 от 03.02.2021 г. от Началник Отдел „Оперативни
дейности“ в Централно управление на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал.
1 от Закона за данък върху добавената стойност, на дружеството била наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Препис от НП бил връчен на управителя на
дружеството на 15.08.2021 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите АНТ. С. Г. и М.Т.П..
Свидетелят Г. поддържа фактическите констатации отразени в АУАН, като
подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви
доказателства е направила извод за извършено нарушение. В показанията си твърди, че
е съставила посочения по-горе АУАН за установеното от нея нарушение, констатирано
на място.
Свидетелят Петрова излага, че е работела в търговския обект на длъжност
„сервитьор“, като е била свидетел на проверката от органите на НАП. Твърди, че в
обекта не е имало обособена каса, а всички пари от оборота са се намирали в
сервитьорите.
Съдът намира показанията на свидетелите за подробни, последователни и
съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с
доверие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите АНТ. С. Г. и М.Т.П.
и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред -
протокол за извършена проверка от 21.07.2020 г., разпечатка на дневен финансов
отчет, опис на парични средства, обяснение, заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.,
заповед № 44/21.01.2019 г., заповед № 3766/25.09.2019 г. и разпечатки от система на
НАП - 2 броя.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото
на защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно,
при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на
2
АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на
05.08.2020 г., след като на 21.07.2020 г. е извършена проверка в обекта и именно от
тази дата контролният орган се счита за уведомен, и въз основа на проверката е било
установено и нарушението, и неговият извършител (автор). АУАН е бил предявен за
запознаване и подписан от управителя на дружеството - жалбоподател, като в 6 -
месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Съдът не споделя
довода на жалбоподателя, че НП е издадено на друга дата, доколкото не са налице
доказателства в тази насока.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от АНТ. С. Г. - „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП.
Със заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП органите
по приходите са оправомощени да съставят актове за установяване на
административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС
наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната
агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. НП е съставено
от Л.П.Х. - Началник Отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на НАП,
като със заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП е
оправомощен да издава наказателни постановления.
Налице е словесно описание на нарушението, по безспорен начин е посочена и
датата на извършване на нарушението - 21.07.2020 г. - датата на проверката. Правилно
е посочено и мястото на извършване на нарушението.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото
връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в
присъствието на двама свидетели и на управителя на дружеството, на когото екземпляр
от акта е бил връчен.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно който
извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че е осъществен съставът на нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ. При извършената проверка от контролните органи е
констатирано, че е налице положителна разлика от 81,45 лв. между дневния оборот от
монтирания в обекта ЕКАФП и фактическата наличност в касата. Така установената
промяна в касовата наличност не е била отразена на фискалното устройство в момента
на извършването чрез функцията "служебно въведени", с което е нарушена
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Тази разпоредба
е част от установения ред за регистрация и фискална отчетност, които са задължителни
за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия
за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на
суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните
средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и
представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност, поради което
независимо от причината, заради която не са били въведени парите, всяко движение на
парите по касата, е следвало да се отрази. Без значение за фактическия състав на
осъщественото нарушение е какъв е бил произходът на парите, тъй като безспорно е
установено разлика между касовата наличност и отразените суми в дневния финансов
отчет на работещото фискално устройство. Извършващите търговска дейност от името
и за сметка на търговеца следва да са наясно с това, че всяка промяна в наличността на
касата подлежи на въвеждане във ФУ, чрез функциите "служебно въведени" и
3
"служебно изведени" суми. Това налага извода, че и сумата, която представлява
установената разлика в касовата наличност, за която в жалбата се твърди, че са лични
средства на сервитьорите, също е следвало да бъде въведена с функцията "служебно
въведени" суми във ФУ, след като фактически е въведена в касата.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС регламентира, че извън случаите по ал. 1 на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не
са търговци, в размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв. Когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Видно от съдържанието на акта за нарушение и обжалваното постановление
липсват констатации установената разлика между фактическата наличност и
разчетената касова наличност да е резултат от неотчетени продажби. С оглед
гореизложеното, настоящият състав приема, че в случая приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 185, ал. 1, вр. ал. 2 ЗДДС, тъй като не е установено нарушението
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ да е довело до неотразяване на
приходи. Незаконосъобразно размерът на отговорността за извършеното от
жалбоподателя нарушение е определен по състава на чл. 185, ал. 2, вместо по по-леко
наказуемия състав по чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 ЗДДС, който предвижда, че на
лице, което извърши нарушение на нормативен акт по неговото прилагане, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи се налага имуществена санкция за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 3 000 лв.
Правилно АНО е посочил нарушената правна норма - по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-
18/2006 г. на МФ, но неправилно е посочил и приложил санкционната норма на чл.
185, ал. 2 ЗДДС, тъй като не е установено нарушението да води до неотразяване на
приходи.
В правомощията на съда по чл. 63, ал. 1 ЗАНН е да измени наказателното
постановление, включително и да го преквалифицира в по-леко наказуем състав, ако
счита, че са налице предпоставките за това.
Наказателното постановление следва да бъде изменено в частта относно правното
основание за налагане на административно наказание, като наложената имуществена
санкция в минималния размер по чл. 185, ал. 2 ЗДДС от 3 000 лв. бъде определена в
минимален размер по чл. 185, ал. 1 ЗДДС от 500 лв. В останалата част наказателно
постановление следва да се потвърди.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не
следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението.
Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други деяния от същия вид. Същевременно следва да се отчете, че нарушаването на
правилата по ЗДДС застрашава съществено обществените отношения обект на защита
от посочените разпоредби.
Предвид изхода на делото, следва да бъде уважено и направеното искане на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски под
формата на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя, на основание чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 60 лв. Жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати и сторените от свидетеля Г. разноски за явяване в
съдебни заседания в размер на 34,40 лв., за което е подадена молба и се представят
доказателства. За да достигне до този извод съдът съобрази разпоредбата на чл. 144
АПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 558723-F562956 от 03.02.2021 г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на НАП,
с което на „Парти Сълюшънс България“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 185,
ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като НАМАЛЯВА, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал.
1 ЗДДС, имуществената санкция до размер от 500 /петстотин/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА „Парти Сълюшънс България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
Национална агенция по приходите сумата от 60 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството.
ОСЪЖДА „Парти Сълюшънс България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
АНТ. С. Г., ЕГН **********, сумата от 34,40 лв., представляваща разноски за явяване
в съдебно заседание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5