№ 5824
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110102715 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от С и Д /////// ООД с
искане ответникът ////////// ЕООД да бъде осъден да му заплати сумата от
1262,60 лева – стойност на доставени стоки, ведно със законната лихва
считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 208,70 лева – мораторна лихва върху главницата.
Ищецът твърди, че с ответника били в трайни търговски отношения, в
рамките на които в качеството на продавач доставял и продавал стоки на
ответника в качеството му на купувач. Ищецът доставил на ответника стоки
на 08.05.2020 г. и на 12.05.2020 г., за които били издадени фактура №
********** от 08.05.2020 г. с падеж 23.05.2020 г. на стойност 964.01 лв.,
фактура № ********** от 12.05.2020 г. с падеж 27.05.2020 г. на стойност
288.25лв. и фактура № ********** от 12.05.2020 г. с падеж 27.05.2020 г. на
стойност 25.86 лв. Ответникът заплатил частично задължението си за сумата
от 15,52 лева с кредитно известие № ********** от 12.05.2020 г. към фактура
№ ********** от 12.05.2020 г. Към настоящия момент дължал на ищеца
стойността на стоките и тъй като не заплатил задълженията си на падежа на
всяка от фактурите, дължал и мораторна лихва. Ищецът подал и искане за
обезпечаване на настоящия иск, въз основа на който било образувано 37793
от 2021 г. по описа на Софийски районен съд. Ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати незаплатената стойност на стоките и мораторната
лихва. Претендира разноските в настоящото и обезпечителното производство.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на иска. Оспорва наличието на трайни
търговски отношения с ищеца, приемането на стоките и получаването на
процесните фактури.
В открито съдебно заседание страните – редовно призовани – се явяват
и поддържат исканията си.
1
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
По делото са представени три броя фактури с номера: № //////////////// г.
Предмет на доставката са различни видове алкохолни и безалкохолни
напитки. Представено е и едно платежно нареждане № 962859 от 12.05.2020 г.
(л. 6 – л. 9 от делото) документите са подписани, като за получател на две от
фактурите и платежното нареждане е посочен получател „Софрониев“.
По делото е представена и кореспонденция изпратена между два
телефонни номера чрез приложението „Вайбър“. На 07.05.2020 г. на лице,
записано като „Коко-Райдърс“ е изпратено изображение – снимка с лист, на
който са написани различни думи и цифри. Записано е, че се търсят данни за
фирма и адрес на обект. На това запитване е отговорено, че данните са за
фирма „//////////“ ЕООД, даден е адрес на обекта и като материално отговорно
лице е посочен Константин Костов. С определение от открито съдебно
заседание за безспорен между страните беше обявен факта, че
кореспонденцията е от телефон с номер ********** към телефон с номер
**********.
По делото е назначена и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза. Дава заключение, че процесните фактури са осчетоводени в
счетоводството на ищеца и не са осчетоводени в счетоводството на ответника,
не фигурират в дневника му за покупките и за тях не е ползван данъчен
кредит. Размерът на мораторната лихва възлиза на 205,19 лева. Няма
обяснение защо фактурите не са осчетоводени в счетоводството на ответника.
В открито съдебно заседание по реда на чл. 175, ал. 1 ГПК, съдът
изслуша Константин Костов – управител на ответника. Лицето заяви, че не е
абонат на тел. **********. Не си спомня към месец май 2020 г. ответникът да
е имал служител с фамилия Софрониев, Дружеството – ответник разполагало
с няколко мобилни телефона, като не може да каже точната бройка.
Телефоните се използвали за различни цели, не само за провеждане на
разговори. Телефон с номер ********** се ползвал от барманите, както и за
мобилна каса.
Като свидетел по делото беше разпитан Анатоли Валентинов Маринов.
Заявява, че работи като търговски представител на ищеца. Обслужва обекти в
гр. София и не само. Клиентите му давали заявки по телефон, през
приложение или чрез обаждане, той ги изписвал и колегите му ги докарвали
до дадения обект на неговата фирма. Свидетелят не се занимава пряко с
докарване на стоки по обекти а с координационна дейност. Получавал заявки
от ответника за алкохол главно и инцидентно вода. Получавал повече от една
заявка от ответника. Срещал се с Константин Костов повече от един път.
Разпознава лицето, което също е в залата в момента на разпита. От няколко
години ползвал телефонен номер **********. Получавал заявка от ответника
от телефон **********, от неговия Вайбър. Твърди, че посочената в
кореспонденцията заявка била от обекта на ответника. Обектът се намирал на
адрес: ж.к. Толстой, ул. Ген. Жеков 1, като не е сигурен за името на улицата.
Свидетелят не бил извършвал доставките. Не извършвал физически доставки
с превозно средство на ищеца. Възможно е да е получавал чрез телефонно
обаждане заявки, но не може да каже със сигурност. Срещал се с Константин
Костов по повод на ответника. Първоначалната им среща била по повод
ответника и друго търговско дружество – Айсфрог – което впоследствие
започнало дейност на обекта. Имало спорове за доставени и неплатени
2
сметки. Срещите му с Константин Костов не били свързани с Айсфрог, а по
повод „//////////“ ЕООД и се виждали там, в заведението на „//////////“ ЕООД –
"Бар енд Динър Райдърс". Първоначалната среща била преди доставката.
След доставката се срещали в друго заведение. Не помни номера на г-н
Костов. Не знае наизуст номера на Константин Костов. Номер **********,
който посочи по-горе в разпита му бил казан от адв. Обидимска, че е номер на
Константин Костов. Заявява, че вярва на своя адвокат. Ищецът имал повече
от една заявка от ответника. Не помни съдържанието на всички заявки.
Помни тази, защото това било първоначалното зареждане за обекта „//////////“.
За конкретния случай не е имало уговорени отстъпки от цената. Свидетелят
си спомня, че е провел разговор по телефона с Константин Костов за да се
уговорят кога ще бъде доставена заявката. Знае, че е провеждал разговор с г-н
Костов, но не си спомня за какво. Преди първоначалното зареждане
свидетелят и Константи Костов се били срещали. Било около Гергьовден
2020 г. Извадката на л.36 до л.39 от делото била кореспонденция от Вайбър на
неговия телефон. На снимката в разпечатката стоял г-н Костов. Свидетелят
получавал съм заявки от ответника и от друг телефон.
След анализ, съдът намира, че в по-голямата си част показанията на
свидетеля са безпротиворечиви и логични и следва да бъдат ценени, въпреки
наличието на евентуална заинтересованост от изхода на процеса, обусловена
от служебните му взаимоотношения. Не следва да бъдат ценени единствено
по отношение на твърдението му, че телефон ********** бил използван от
ответника, тъй като, както стана ясно в процеса на самия разпит, това не е
обстоятелство, което е било възприето от самия него, а информация, която му
е била казана от процесуалния представител на ищеца по делото.
Като свидетел по делото е разпитана и Елена Георгиева Костова, сестра
на Константин Костов. Заявява, че работи за ответника като управител на
обект: заведение. Отваряла ресторанта, грижела се за персонала и за заявките.
Приемала доставки и правела заявки, когато са за повече от 150 лева.
Служители нямали право да извършват заявки за суми над 150 лева.
Ответникът работел с борса „Оригинал“ и не бил правил поръчки от
дружество „С и Д ///////“ ООД. Не разпознава кореспонденцията по „Вайбър“,
приета по делото, нито почерка в списъка, сниман в нея. Ответникът нямал
служител с фамилия Софрониев. Свидетелката никога не била
кореспондирала със служител на „С и Д ///////“ ООД. Не познава и не била
виждала никога другия свидетел, който също беше в залата, по време на
разпита. Стоките над 150 лева се поръчвали по телефона чрез обаждане,
плащането им най-често се извършвало в брой. По банков път не били
изисквани фактури. Свидетелката била управител на това заведение от
създаването на фирмата, но не помни кога била създадена. Имали сервитьор с
първо име Ивайло. Не си спомня наизуст телефонните номера, които
дружеството ползва. Към настоящия момент не може да посочи колко
служители има ответника, но при създаването на фирмата били по-малко.
Обектът се намирал в ж.к Толстой. Казвал се „//////////“. Не знае дали
Константин Костов правил заявки към ищеца. Ответното дружество не било
получавало доставки от „С и Д ///////“ ООД. Двама сервитьори приемали
заявките в обекта, когато свидетелката не била там. Ответното дружество
работело с „Галатея“ и „Оригинал“ като доставчици за храни и алкохол.
По отношение на този свидетел съдът отново намира, че служебната
обвързаност с ответника няма отношение към показанията. Същите са
3
вътрешно безпротиворечиви и ще бъдат ценени в цялост.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните
правни изводи.
Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът по една търговска продажба е
длъжен да заплати цената на предоставената стока. По отношение
авторството на фактурите и кредитното известие, съдът намира следното: в
дъното им е поставен подпис, от лице с фамилия, Софрониев, който беше
оспорен от ответника. Дори и да се приеме, че подписът действително е
поставен от това лице, това не може да се счете за приемане на получената
стока, доколкото от съдържанието на фактурата не може да се заключи, че
това лице представлява ответника. Подписът е положен под надписа
получател. Ако се приеме, че лицето Софрониев е действало без
представителна власт, то съдът счита, че презумпцията на чл. 301 ТЗ не може
да намери приложение. Съгласно константната и непротиворечива съдебна
практика на ВКС, когато фактурата е подписана за получател от лице без
представителна власт или не е подписана, но същата е осчетоводена,
включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се
приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по
приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ.
Видно е от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че процесните
фактури и платежно нареждане не са осчетоводени към ищеца, спрямо тях не
е ползван данъчен кредит и не са включени в дневника за покупките на
ответника, т.е. не е налице извънсъдебно признание за приемане на
доставката на описаните в тях стоки. По делото на практика липсват
доказателства, от които да се установява, че ответникът е бил запознат с тези
документи преди получаването на препис от тях заедно с исковата молба.
Същите, действията на лицето Софрониев и връзката му с ответника са
оспорени с отговора на исковата молба, което действие съдът приема за
противопоставяне „веднага след узнаването“ по смисъла на чл. 301, ал. 1 ТЗ,
т.е. презумпцията не може да намери приложение в случая. Представената по
делото кореспонденция по „Вайбър“ не доказва наличие на изпратена
поръчка. На първо място по делото остана недоказан факта, че телефон
********** е бил използван от ответника. В тази част показанията на
свидетеля Маринов не бяха ценени с доверие от съда, а от показанията на
свидетеля Костова и от обясненията на управителя на ответника Костов не се
установи колко телефонни номера използва ответникът в дейността си. Съдът
намира за доказан факта, че тази кореспонденция е водена от телефона на
свидетеля с номер **********, но не и че е водена с лице, представляващо
ответника. Наличието на снимка на Константин Костов в рамките на тази
кореспонденция или факта, че адресатът е записан като „Коко-Райдърс“ не
доказват наличие на такава връзка. На следващо място, листът с изписани
думи и цифри, сниман в кореспонденцията, не може да се приеме като
доказателство за направена поръчка, най-малкото защото няма автор, не е
подписан и няма качеството на документ. Освен това от съдържанието му не
може да се извлече достатъчно ясно какъв би бил евентуалният предмет на
тази поръчка. Свидетелят Маринов заяви, че е получавал повече от една
поръчка от ответника, следователно не може да се приеме, без съмнение, че
именно стоките, предмет на процесните фактури са били поръчани при
първата им среща. На следващо място, дори и да се приеме, че е била налице
направена поръчка, от доказателствата по делото няма как да се направи
категоричен извод, че стоките са били реално доставени, тъй като, както
4
свидетелят посочи, не той е извършвал предаването на стоките. В заключение
съдът намира, че основният иск за заплащане на сумата от 1262,60 лева не
беше доказан при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца,
поради което следва да бъде отхвърлен. Като обусловен от него следва да
бъде отхвърлен и предявения акцесорен иск за лихва.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ответника.
От него бяха доказани сторени разноски в размер на 300 лева, които следва да
му се присъдят.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С и Д /////// ООД, ЕИК: ///////////// с адрес гр.
София, ул. Уилям Гладстон № 9, ет. 2 иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ
за осъждане на ////////// ЕООД, ЕИК: ///////////////// с адрес гр. София, бул.
/////////////////, ет. 8 да му заплати сумата от 1262,70 лева – стойност на
доставени алкохолни и без алкохолни напитки, подробно описани във
фактури с № //////////////// г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 19.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането като
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С и Д /////// ООД, ЕИК: /////////////, иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ////////// ЕООД, ЕИК:
///////////////// да му заплати сумата от 208,70 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 23.05.2020 г. до 18.01.2021 г. като недоказан.
ОСЪЖДА С и Д /////// ООД, ЕИК: ///////////// да заплати на ////////// ЕООД,
ЕИК: ///////////////// на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лева – разноски
в производството на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5