Решение по дело №699/2015 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  08.VІІІ.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на втори август, две хиляди и шестнадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

Предявени са обективно, субективно и комулативно съединени искове с прав-но основание чл.242 вр. чл.128 , чл.245 ал.2,  чл. 150 вр. чл. 262 от Кодекса на труда и иск за лихви с правно основание в чл. 86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите .

 

В исковата молба ищецът П.Х.Ж.  ЕГН ********** *** твърди, че работел в ответното дружество„В.- Н.”*** като „охранител” -по трудово правоотношение,с месторабота BP 2167-Сладини-ца- гр.Симеоновград. Със Заповед № 6880 от 21.VІІІ.2015г. на работодателя трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание „чл.325 т.1 КТ по „вза-имно съгласие”. Ищеца оспорва посоченото в заповедта, че е връчена на 21.VІІІ.2015 г. Тази дата била написана предварително с написване на документа, а не при връчването му. В действителност заповедта била връчена на 28.VІІІ.2015г.

Ищецът твърди, че за периода от 20.Х.2012г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение не му е изплатено изцяло дължимото трудово възнагражде-ние, което било в размер на 500 лв. За забава на това плащане работодателят дължал мо-раторна лихва за периода 20.Х.2012г. до завеждане на делото в размер на 150лв.

Счита ,че трудовия договор в частта, на уговореното възнаграждение и обезщетения е недействителен, тъй като бил под императивно установения от разпоредбите на КТ минимум- чл.244 КТ. В тази част клаузите на трудовия договор се заместват по право от императивните разпоредби на закона-чл.244 КТ и издадените във връзка с приложението му подзаконови нормативни актове. Следвало в трудовото възнаграждение да се включат и всички дължими допълнителни плащания-за прослужено време и професионален опит и др.

Ищецът твърди, че за периода от 20.Х.2012г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение, през който изпълнявал задълженията си по трудовия договор, поради нарушение от страна на работодателя на трудовото законодателство, той не установил разпределение на работното  време/ начален и краен час на работният ден или смяна/, нито определил начин на отчитане на работното време-по дни или сумарно. Счита, че при използването на работната му сила работодателят е нарушил трудовото за-конодателство в частта уреждащо установяване, отчитане, нормална продължителност на работното време, извънредния труд, почивките и празничните дни/ глава VII от КТ. Единственото място, в което му било определено, че ще полага труда си по 40 часа ме-сечно по график- без обаче смените да са уточнени като часове и трудовия договор. Въпреки това ищецът фактически престарал работната си сила по около десет дни месечно с продължителност на работния ден от дванадесет часа, което означавало, че е работил по около сто и двадесет часа месечно, включително в почивни и празнични дни, за което били налице и писмени доказателства-съставяни и водени от регионалния командир на работодателя  месечни графици и присъствена книга /тетрадка/ на охранителите.

Изложеното налагало извода, като се приложат правилата на глава VII от КТ, че за целия срок на трудовият договор ищецът е полагал извънреден труд, който не му е заплатен от работодателя.  Като се имало предвид правилата на глава VII от КТ и че ча-совата продължителност на работния ден реално била дванадесет часа, както и че е ра-ботил и в почивни дни и официални празници, ищецът счита, че положил извънреден труд, който не му е заплатен от работодателя в увеличен размер.

Сочи се, че на основание чл.150 вр. чл.262 КТ работодателят бил  длъжен да  заплати на ищеца трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 500 лв. за периода от 20.Х.2012 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение. За забава на това плащане за периода от 20.Х.2012г. до завеждане на делото се дължала  мораторна лихва в размер на 150 лв.

Моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати:

- сумата от 500 лв.-главница, представляваща дължимо трудово възнагражде-ние за периода от 20.Х.2012 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение и 150лв. мораторна лихва за периода 20.Х.2012г. до завеждане на делото, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата и

и

- сумата 500лв.-главница, представляваща дължимо трудово възнаграждение за извънреден труд за периода от 20.Х.2012г. до датата на прекратяване на трудовото пра-воотношение и 150 лв. мораторна лихва за периода 20.Х.2012г. до завеждане на делото, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата.

Претендира присъждане на разноски по делото.

 

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от „Викинг- Ни-колов”ЕООД гр.София, ЕИК *** – представлявано от управителя Т.Н.Т., с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Твърди, че на-чина на заплащане на трудовото възнаграждение е уреден във вътрешните правила за ра-ботната заплата приети от дружеството. С отговора се оспорва размера на претендира-ните суми както за основно трудово възнаграждение, така и за допълнителни за трудов стаж и професионален опит, извънреден и нощен труд.

 

С молба вх. № 3019/30.V.2016г. процесуалния представител на ищеца е поискал да бъде допуснато изменение на исковете – увеличение, като същите се считат предявени, както следва: иска с правно основание чл.128 вр. чл.242 КТ- трудово възнаграждение за периода от 20.Х.2012 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 28.VІІІ.2015г. в общ размер на 7 020.85лв.– главница; по отношение на иска за лихва за забава в общ размер на 891.37лв.; по отношение на иска с правно основание чл.150 вр. чл.262 КТ – в общ размер на 232.74лв. , а иска за забава за неиз-платено възнаграждение за извънреден труд , да се счита предявен за общата сума от 36.49лв.

С определение, постановено в съдебно заседание на  02.VІІІ.2015г. на основа-ние чл.214 ал.1 от ГПК, съдът е допуснал поисканото изменение на предявените искове.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

По делото не се спори, че  ищеца и ответното дружество са се намирали в трудовоправни отношения по силата на сключен между тях трудов договор въз основа на който ищеца П.Ж. е заемал в ответното дружество длъжността „охрани-тел”  с място на изпълнение BP 2167-Сладиница- гр.Симеоновград за периода от 21.ІІ. 2008г. - 28.VІІІ.2015г. Не се спори съща така, че със Заповед № 6880/28.VІІІ.2015г. на управителя на дружеството трудовото правоотношение било прекратено. 

За правилното изясняване на спора от фактическа страна съдът, по искане на ищеца е назначил съдебно счетоводна експертиза, заключението на която не е оспорена от страните и се възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено.От също-то съдът установи, че: неизплатените брутни трудови възнаграждение на ищеца за исковия период : 20.Х.2012 г.– 28.VІІІ.2015г.  възлизат в общ размер на 7 020.85лв. или нетно 4 597.63лв.  Вещото лице е определило и размера на лихвата за забава върху не-изплатените трудови възнаграждения на ищеца по месеци или общо в размер на 891.37лв.  Определено е дължимото неизплатено възнаграждение за извънреден труд за исковия период – общо в размер на 232.74лв.- главница , както и обезщетението за заба-ва – 36.49лв.

 

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следни-те правни изводи:

Според нормата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работ-ниците за положения от тях труд.  Освен това обаче той е длъжен и да изплаща угово-реното трудово възнаграждение. Видно от събраните доказателства и преди всичко от приетото по делото заключение на  вещото е, че втората част от своето задължение ра-ботодателят не е изпълнил. Същият  е начислил по месеци трудово възнаграждение, но няма данни същото да е било изплатено изцяло на работника. С оглед изложеното съ-дът намира предявените искове за неизплатени трудови възнаграждения за исковия период: от 20.Х.2012г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 28. VІІІ.2015г.  за основателни и доказани именно до размера определен от вещото лице по назначената и приета съдебно счетоводна експертиза.

Следва да се посочи още, че съгласно чл.128 от КТ работодателят е длъжен да заплаща уговорения размер на трудовото възнаграждение, върху което обаче във всички случаи се правят задължителни удръжки /ДОД, осигурителни, пенсионни и др./.  В този смисъл не може да се приеме, че когато присъждането на трудовото възнаграж-дение става по съдебен ред, то тези задължителни удръжки не следва да се приспадат от размера на заплатата. Освен това в подкрепа на горното следва да се посочи, че в КТ изчерпателно са посочени случаите, когато за база се взема брутното трудово възнаг-раждение и това са обикновено хипотезите на обезщетяване на работника, но не и при неплащане на трудовото възнаграждение.

С оглед гореизложеното иска за неизплатено трудово възнаграждение за пе-риода 20.Х.2012г.–28.VІІІ.2015г. следва да се уважи до предявения размер от 7 020.85лв. Върху присъдената главница следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 20.Х.2015г. до окончателното й изплащане.

 

По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва върху заба-веното и неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл. 245 ал.2 от КТ съдът намира следното: Според посочената правна норма работодателят винаги дължи на работника пълния  размер на трудовото му възнаграждение, като то се дължи ведно със законна лихва от момента, от когато вземането е станало изискуемо. В случая се до-каза по несъмнен начин- от заключението на вещото лице, че ищеца не е получил изця-ло своето възнаграждение за претендирания период,а при задължението на работода-теля да заплаща ежемесечно трудовото възнаграждение, то този размер на лихвата възлиза на сумата посочена по пера в заключението на вещото лице – общо 891.37лв.  С оглед гореизложеното предявения иск следва да се уважи изцяло.

 

Претенцията на ищеца за неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд , намиращ правно основание в чл.150 вр. чл.262 от КТ, състава на съда намира за основателна и доказана в пълния и предявен размер от 232.74лв.

Съгласно чл.262 от КТ работниците и служителите, какъвто е бил и ищецът Ж. съгласно документите, приложени по делото, имат право на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд. Според нормата на чл.136 ал.1 и ал.3 от КТ, нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмич-но при 5-дневна работна седмица, като работното време за работниците и служителите, работещи на смени, се изчислява сумирано и при работа извън нормативно определено-то работно време се извършва компенсация с възнаграждение за извънреден труд.

Имайки предвид така изложено и съгласно експертното заключение налице е положен от ищеца извънреден труд за процесния период от 20.Х.2012г.до 28.VІІІ. 2015г., включително. Видно от това заключение за този период, възнаграждението за извънредните и неплатени часове се равнява на 232.74 лв.

В полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата от 232.74лв., считано от предявяване на иска - 20.Х.2015г. до окончателното изплащане на вземането, на която има право предвид така установената забава за заплащането й и която му се дължи предвид искането в тази насока.

 

В случай на ненавременно изплащане на допълнителни възнаграждения от страна на работодателя, същият изпада в забава. Този факт обуславя основателността на предявения иск за мораторна лихва. Видно от събрания по делото доказателствен материал, ответноно дружество не е изплатило в законния срок, респ. е изплатило нес-воевременно полагащото се на ищеца възнаграждение за положения извънреден  труд за процесния период 20.Х.2012г.до 28.VІІІ. 2015г., включително, поради което и рабо-тодателят дължи на работника следващата се мораторна лихва върху главницата. С ог-лед уважаване на главния иск, касаещ неизплатено възнаграждение за извънреден труд, следва де се уважи и исковата претенция за мораторната лихва за забава върху тази главница в размер на 36.49лв., съгласно данните от заключението на приетата Съдебно икономическа експертиза.

 

С оглед на този изход на делото следва ответникът да бъде осъден на основа-ние чл.78 ал.1 от ГПК  да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1000.00лв. за адвокатско възнаграждение- съгласно представения списък за разноски.  Предвид уважаването на предявените искове и на основание чл.78 ал.6 от ГПК следва ответника да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 430.83лв. -по предя-вените искове, а така също и сумата  от 100лв. за възнаграждение на вещо лице. Ответ-никът дължи и по 5 лв. държавни такси в случай на служебно издаване на Изпълни-телни листи.

Съгласно чл.242 ал.1хип.2 от ГПК съдът постановява предварително изпъл-нение на решението, когато присъжда възнаграждение, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

Водим от горното съдът,

Р      Е      Ш      И      :

 

ОСЪЖДА „В.- Н.”***, ЕИК *** със седа-лище и адрес на управление гр.С. ул.”**”№ * ет.* ап.*, да заплати на П.Х.Ж.  ЕГН ********** *** както следва: су-мата от 7 020.85лв. главница - представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода 20.Х.2012г.–28.VІІІ.2015г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.Х.2015г. до окончателното й изплащане; сумата от 891.37лв.-представляваща мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 20.Х. 2012г. до 28.VІІІ.2015г.; сумата от 232.74лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд за периода 20.Х.2012г.–28.VІІІ.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.Х.2015г. до окончателното й изплаща-не и сумата от 36.49лв. -представляваща мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за извънреден труд за периода от 20.Х. 2012г. до 28.VІІІ.2015г.

 

ОСЪЖДА „В.- Н.”***, ЕИК ** със седа-лище и адрес на управление гр.С. ул.”**”№ * ет.* ап*, да заплати на П.Х.Ж. ЕГН ********** *** сумата от 1000.00лв.- разноски по делото.

 

ОСЪЖДА „В.- Н.”***, ЕИК ** със седа-лище и адрес на управление гр.С. ул.”**”№ * ет.*ап.*, да заплати, в полза на държавата, по сметка на Районен съд- Харманли държавна такса в размер на 430.83лв., 100лв.- възнаграждение за вещо лице и по 5 лв. държавни такси в случай на служебно издаване на Изпълнителни листи.

 

ДОПУСКА, на основание чл.242 ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .

 

 

 

                                                                       Районен съдия: ........................