Решение по дело №8793/2019 на Районен съд - Бургас

      Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер 260412                            13.10.2020г.                                             град Бургас

                         

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                      шести граждански състав

На седемнадесети септември                                       през две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова  

                                                                                                                                                                                                                                                 

 

Секретар Илияна Гальова

като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова

гражданско дело номер 8793 по описа за  2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „БУЛДЕНИ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Боянски водопад” № 103,  представляван от Иван Василев Николов, с която е предявил срещу ответника „КОБО-НЕВА“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Цар Калоян“ № 7, ет. 4, представляван от Коста Илиев Йовчев, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 286 вр. с чл.288 от ТЗ вр. с чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 258 вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати ищеца сумата от 7300 лв.– главница, представляваща половината от общите разходи за СМР на УБФК с L= 44.5м., строителен надзор, такса за геодезически услуги и протокол обр. 16, съгласно чл. 6 от сключения помежду им договор за строителство от 24.03.2014г. на обект „Улична битово-фекална канализация“ за УПИ XXXV-528, кв. 33 по плана на с. Равда, общ. Несебър, обл. Бургаска, който договор ищецът твърди, че е изпълнил точно и в срок, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищецът чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа исковата молба и моли съдът да уважи предявените искове. 

            В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен не е депозирал отговор на исковата молба, не е взел становище по исковете и не е направил доказателствени искания. В съдебно заседание ответникът, чрез упълномощения си адвокатски представител депозира становище за неоснователност на иска по съображения, че обекта не е завършен и не е въведен в експлоатация, както и поради липсата на представен от ищеца отчет за СМР и извършените плащания на подизпълнителя. По изложените съображения моли съдът да отхвърли исковете. Представя писмени бележки.

Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :

По делото е представено разрешение за строеж, издадено на 20.02.2014г. от община Несебър  за обект:  Улична битово-фекална канализация“ за УПИ XXXV-528, кв. 33 по плана на с. Равда, общ. Несебър, обл. Бургаска с инвеститор – ответното дружество.

По делото е представен сключен между страните писмен договор от 24.03.2014г., по силата на който по възлагане на ответника- възложител ищцовото дружество- изпълнител е поело задължението да изпълни строително-монтажни работи на улична битово-фекална канализация“ за УПИ XXXV-528, кв. 33 по плана на с. Равда, общ. Несебър, обл. Бургаска от съществуващата шахта на ул. „Ривиера“ до РШ.1 на ул. „Лазур“ с обща дължима 44.5 м. съгласно утвърдените работни чертежи и разрешението за строеж. В чл. 4 от договора е посочено, че общата стойност на подлежащите на изпълнение работи, описани съгласно Приложение № 1 /неразделна част от договора/ възлизат в размер на 16 008лв. с ДДС, като съгласно чл. 5 отчитането им следва да се извърши на базата на Протокол обр. 19 на базата на действителнпо изпълнени количества и цени съгласно същото Приложение № 1 /неприложено по делото/. Уговорено е разплащането на изпълнените СМР да се извърши най-късно на 30.06.2015г. в размер на 7300 лв., която е представлява половината от направените и очаквани разходи, подробно изброени в чл. 6 от договора, като в чл. 9 е посочено, че при допълнително извършени СМР, непредвидени в Приложение № 1, същите  ще бъдат заплащани по единични цени след предварително утвърждаване от ответника. В чл. 16 от договора изпълнителя е поел задължението да съставя и представя в срок всички документи, протоколи и сертификати, необходими за отчитане и заплащане на изпълнените СМР и приемането на обекта.

По делото е представено разрешение от 17.04.2014г. от кмета на Община Несебър за прокопаване на 29 кв.м. алфалтова настилка във връзка с изпълнение на горепосочения проект, като съгласно съставен констативен протокол от 05.06.2014г. прокопаната от ищеца 29 кв.м. асфалтова настилка е възстановена в предишния й вид. Ищецът е представил издадена от него проформа фактура от 30.06.2015г. за плащане от ответника на сумата от 7300 лв. по процесния договор, като с писмена покана, връчена на представител на ответника на 14.05.2018г. е изискал плащане на процесната сума в едноседмичен срок по посочената банкова сметка.

***-икономическа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че съгласно представени фактури, счетоводен регистър, протоколи за СМР и банково извлечение в счетоводството на ищеца са отчетени разходи по изграждане на процесния обект в общ размер от 21 649.20 лв. Вещото лице е посочило, че тази сума от 21 649.20 лв. е заплатена от ищеца на „СРЕГИ“ ООД- гр. Бургас по банков път мна 07.07.2014г. с основание – плащане по фактури за обект Равда,  както следва:  по фактура от 07.09.2014г., издадена за сумата от 18 876 лв. от подизпълнителя „СРЕГИ“ ООД- гр. Бургас с посочено основание  -СМР- Протокол № 19 от 31.05.2014г., подписан между ищеца и „СРЕГИ“ ООД- гр. Бургас  и по фактура от 04.06.2014г., издадена за сумата от 2773.20лв. от подизпълнителя „СРЕГИ“ ООД- гр. Бургас с посочено основание  -СМР по договор и акт обр. 19г., подписан между ищеца и „СРЕГИ“ ООД- гр. Бургас.

По делото страните не спорят, а и от експертизата се установява, че липсват извършени от ответника в полза на ищеца плащания по сключения помежду им договор от 24.03.2014г. Вещото лице е посочило, че в счетоводствата на страните са отчетени следните разходи по изграждане на процесния обект – при ищеца сумата от 21649.20лв. /платена на подизпълнителя „СРЕГИ“ ЕООД съгласно горепосочените фактури/, а при ответника – 5 340 лв. по издадени фактури за периода 2013- 2014г., подробно описани в заключението. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че въпреки искането й, никоя от страните не й е предоставила първичен счетоводен документ, който да е послужил за издаване на представенатра от ищеца по делото проформа фактура от 30.06.2015г. за сумата от 7300 лв. По делото не е установено тази проформа фактура да е осчетоводена при ответника, като вещото лице е посочило, че единствения документ, който й е бил предоставен е подписания между ищеца и подизпълнителя „СРЕГИ“ ЕООД протокол № 19 от 31.05.2014г., който извършените СМР касаят процесния обект.

С оглед гореустановената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 286 вр. с чл.288 от ТЗ вр. с чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 258 вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е изпълнил възложените му СМР съгласно сключения договор и претендира осъждане на ответника да му заплати уговорената в чл. 6 от съшия договор сума от 7300 лв., а ответникът възразява, че СМР не са приети с приемо–предавателен протокол между страните и, че обекта не е въведен в експлоатация.

Съдът намира, че от съдържанието на сключения между страните договор, следва, че с оглед естесвото на възникналите права и задължения помежду им е възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ, тъй като ищецът като изпълнител е поел задължението да извърши на свой риск изработка възложените СМР, т.е. да изпълни възложения от ответника трудов резултат, а ответникът като поръчващ - да му заплати уговореното възнаграждение. Независимо, че договора за изработка не е измежду изброените в чл. 1, ал. 1 от ТЗ търговски сделки, по аргумент на чл. 286, ал. 1 и чл. 1, ал. 3 от ТЗ, тъй като е сключен между търговци, а освен това и ищецът като изпълнител осъществява по занятие тази търговска дейност, договорът се счита за търговска сделка. Тази търговска сделка обаче не е регламентирана в ТЗ, затова за нея съгласно чл. 288 от ТЗ ще важат правилата на гражданското законодателство – а именно чл. 258 и сл. от ЗЗД.

Тъй като видно от съдържанието на процесния договор липсват данни за уговорен конкретен срок на изпълнение на възложените СМР, а страните в чл. 5 са уговорили, че отчитането на СМР ще става помежду им на база Протокол обр. 19 въз основа действително изпълнени СМР и цени съгласно Приложение 1 /непредставено по делото/, като съгласно чл. 6 разплащането на изпълнените СМР следва да се извърши от ответника в срок до 30.06.2015г.  в размер на 7300 лв., представляваща половината от направените и очакваните разходи, тълкувайки волята на страните съгласно чл. 20 от ЗЗД съдът приема, че дължимото в чл. 6 плащане на сумата от 7300лв. не уговорено да се извърши от ответника авансово в посочения срок, а  само след като възложените СМР са изпълнени и отчетени съгласно Протокол обр. 19, т.е. плащането е дължимо в срок до 30.06.2015г. след като работата на изпълнителя е приета от възложителя по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД съгласно съставен помежду им протокол обр. 19 /чл. 5 и чл. 16 от договора/.

Въпреки доказателствената тежест, която носи ищецът не представи доказателства, от които да се установи по категоричен начин, че процесните СМР са действително извършени съгласно възложеното, както и, че за извършването им между страните е  съставен протокол обр. 19  съгласно клаузите на чл. 5 и чл. 16 от договора, с който ответникът да е приел СМР-тата. Що се касае до посочения от вещото лице протокол обр. 19, същият не е представен по делото и доколкото става ясно от заключението, този документ е бил съставен между ищеца и неговия подизпълнител „СРЕГИ“ ООД. Няма данни такъв протокол обр. 19 да е съставен между страните по делото. Тъй като съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващият по договора за изработка дължи  заплащане на възнаграждение за приетата работа, това означава, че до съставяне на такъв протокол задължението на ответника за заплащане на дължимото възнаграждение на ищеца по процесния договор не е изискуемо, тъй като съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващият по договора за изработка дължи  заплащане на възнаграждение за приетата работа.

По гореизложените съображения, предвид липсата на доказателства, че процесните СМР са извършени от ищеца и приети от ответника в уговорения срок, съдът намира иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца уговореното възнаграждение в размер на 7300 лв. - главница за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане в размер на законна лихва по чл. 86 от ГПК, считано от подаване на исковата молба– 15.10.2019г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК поради изцяло отхвърляне на исковете в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 500 лв. съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

                                          Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на ”БУЛДЕНИ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Боянски водопад” № 103,  представляван от управителя Иван Василев Николов, за осъждане на „КОБО-НЕВА“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Цар Калоян“ № 7, ет. 4, представляван от управителя Коста Илиев Йовчев, ДА МУ ЗАПЛАТИ на основание чл. 286 вр. с чл.288 от ТЗ вр. с чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 258 вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 7300 лв.– главница, представляваща половината от общите разходи за СМР на УБФК с L= 44.5м., строителен надзор, такса за геодезически услуги и протокол обр. 16, съгласно чл. 6 от сключения помежду им договор за строителство от 24.03.2014г. на обект „Улична битово-фекална канализация“ за УПИ XXXV-528, кв. 33 по плана на с. Равда, общ. Несебър, обл. Бургаска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер от 1200 лв.

ОСЪЖДА ”БУЛДЕНИ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Боянски водопад” № 103,  представляван от управителя Иван Василев Николов  ДА ЗАПЛАТИ на „КОБО-НЕВА“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Цар Калоян“ № 7, ет. 4, представляван от управителя Коста Илиев Йовчев на основание чл.  78, ал. 3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 550 лв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                       

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова

Вярно с оригинала:

И.Г.