Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
град
София, ….04.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 15/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 179597/25.07.2017
г., постановено по гр. д. № 63788/2016 г. на СРС, I ГО, 42
състав, е отхвърлен предявеният от П.И.З. срещу „Т.С.“ ЕАД осъдителен иск с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца неоснователно получената сума от 159,52 лв., поради извършено
от ищеца плащане над размера на задължението му, което е било установено с
влязло в сила решение.
Недоволна от
решението П.З. е подала въззивна жалба срещу него от 28.08.2017 г., в която
счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в периода 15.02.2011
г. – 29.04.2014 г. е изплатила сума в общ размер от 1892,98 лв., която
съответствала на прогнозно определената от ответника стойност на доставената в
имот с аб. № 069432 топлинна енергия за периода 12.2010 г. - 04.2012 г. Във
всяко едно от платежните нареждания било посочено основанието за извършеното
плащане. Дължимостта на тези вземания била предмет на производството по гр.д. №
19148/2014 г. на СРС, ГО, 53 състав, като с решение от 21.12.2015 г., влязло в
сила на 29.01.2016 г., било установено, че дължимата на „Т.С.“ ЕАД сума възлиза
общо на 1733,46 лв., включваща стойността на реално потребената топлинна
енергия в имота за посочения период от 1429,74 лв. и обезщетението за забава в
размер от 303,72 лв. за периода 01.02.2011 г. – 28.04.2014 г. Така сумата от 159,52
лв., която сума била предмет на иска пред СРС и плащането на която било
доказано по делото, се явявала платена без основание. Противно на приетото от
съда, плащанията се отнасяли именно за вземанията на ответника за топлинна
енергия за процесния период. Нямало представени доказателства за наличие на
задължения на ищеца, извън установените с посоченото съдебно решение.
Претендира отмяна на обжалваното решение, уважаване на иска и присъждане на
разноските за двете съдебни инстанции.
От страна на
ответника не е подаден
отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 08.01.2018 г. по
реда на чл. 267 ГПК съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, като е констатирал, че не са заявени доказателствени искания на
страните във въззивното производство.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът
прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на
първоинстанционния съд да е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата – изр. 2 на цитираната правна норма, при
което настоящият съдебен състав намира следното:
За да отхвърли предявения осъдителен
иск, районният съд е приел, че претенцията не е доказана, тъй като с
извършените в полза на „Т.С.“ ЕАД парични преводи, ищцата признала наличието на основание за
дължимостта на сумите. В платежните нареждания, с които наредителят П.З.
изпълнила задължението си по договора за продажба на топлинна енергия, изрично били
посочени конкретните фактури, които се заплащат. Не били представени
доказателства за извършени от ищеца плащания, чиито сбор надвишава размера на
претендираната от „Т.С.“ ЕАД по гр.д. № 19148/2014 г. на СРС главница. Само по
себе си наличието на изпълнение на парично задължение в по-голям размер от
претендираната по съдебен ред сума не можело да доведе до извод, че сумата е
получена без основание. Липсата на основание за получаване на сумата не можело
да се изведе и от обстоятелството, че част от плащанията били от 2011 г. и не
били включени в претенцията на топлопреносното дружество по посоченото дело.
По отношение правилността на
решението, във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания по
съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд съобрази следното:
По иска по чл. 55, ал.1, пред. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже даването, в случая плащането на сумата за
потребена топлинна енергия в претендирания размер от 1892,98 лв., което се
установява от представените в първоинстанционното производство писмени
доказателства, а в тежест на ответника е да докаже основанието си за получаване
на сумата, включително и на спорната част от 159,52 лв. За да може искът да бъде уважен, основанието трябва
да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване
на претенцията за реституция на даденото, като неоснователно обогатяване е
налице и при изпълнение на съществуващо задължение, но с превишаване на
действителния му размер.
В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1
или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове,
а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното
отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски
са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При
всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни
или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Независимо от начина за първоначално
изплащане на консумираното количество топлинна енергия за всеки потребител, при
формиране на крайната дължима сума, следва да се вземе предвид реалното
потребление на топлинна енергия. От представените от ищеца изравнителни фактури
(кредитни и дебитни известия) за стойността на реално потребената топлинна
енергия за подгряване на вода и битово отопление за процесния имот и за периода
12.2010
г. - 04.2012 г., които
са издадени от „Т.С.“ ЕАД, се установява, че общият размер на реално потребената
енергия за посочения период енергия възлиза на 1429,74 лв. По този начин
прогнозно начислените суми превишават стойността на приспадащия се на
потребителя дял, определен въз основа на реалното потребление с посочените
изравнителни фактури. Въззивникът твърди, че с платената от него сума са
погасени и дължимите на „Т.С.“ ЕАД лихви за забава за периода 01.02.2011 г. –
15.11.2013 г. и 30.12.2013 г. – 28.04.2014 г. в общ размер от 303,72 лв. Поради
изложеното СГС приема, че въззивникът се легитимира като кредитор за останалата
сума от 159,52 лв., което прави претенцията му по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
основателна.
По тази причина обжалваното решение
е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
Разноски по делото при този изход на
спора следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника П.З..
От представения към молбата от 18.02.2019 г. списък с разноските по чл. 80 ГПК
не следва да се уважи единствено претенцията за адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция в размер от 300 лв., тъй като е представено единствено
пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие във въззивното
производство, съдържащ изявление за уговорен и заплатен размер на
възнаграждението.
Предвид размера на обжалваемия
интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год.,
ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №
179597/25.07.2017 г., постановено по гр. д. № 63788/2016 г. на СРС, I ГО, 42
състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.И.З.,
ЕГН **********, с адрес: ***, по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 159,52, представляваща подлежаща на връщане разлика между
начислена стойност на топлинната енергия за отопление на имот и битово горещо
водоснабдяване по прогнозно месечно потребление и по реално потребление за
периода 12.2010 г. - 04.2012 г., в топлоснабден имот – апартамент № 11, находящ
се гр. София, ж.к. „**************с абонатен № 069432.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.И.З., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 389,50 лева, представляваща разноски по делото за първата и
въззивната съдебни инстанции.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.