№ 17930
гр. ....., 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20231110132263 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
02.11.2023 г., гр......
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
деветнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Гергана Данаилова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №32263 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.233, ал.1 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от наемодателя .........,
1
ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от д-р .....- Управител,
чрез адв. И. П. от САК, срещу наемателя ....... като ......., ЕИК:......, със седалище и адрес на
управление: гр......., с която е предявен иск за предаване на държането на наето помещение-
.., находящ се в гр......, ....., с площ от 12,66 кв.м., съгласно сключени договори за наем от
02.10.2008г. и от 30.03.2012г. по трансформирано в безсрочно наемно правоотношение, при
месечна наемна цена от 50,64 лв., с ДДС, платима до 20- то число на текущия месец. Твърди
се неизпълнение от наемателя, за което е бил писмено предупреден, като е налице частично
изпълнение. Посочва се, че е не са заплатени задължения за общо 684,48 лв., в която сума се
включват задължения за наем, за периода: м.05.2020г.- м.10.2022г. и консумативни разходи
за ел. енергия, вода, отопление и охрана, за периода: м.04.2020г.- м.11.2020г. Ищецът счита
правоотношението за развалено, като иска връщане на отдадената под наем вещ.
Претендират се сторените разноски.
В срок е постъпил отговор на искова молба от д-р ......., с който се оспорва предявеният
иск като неоснователен, като се излагат аргументи във връзка със собствеността на
лечебното заведение и такива относно липсата на договорни отношения с ищеца.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен, поради следните съображения:
Приложен към исковата молба е Договор за наем от 30.03.2012г., сключен между
страните по делото, с предмет отдаване под наем на помещение- .., находящ се в гр......, .....,
с площ от 12,66 кв.м., за ползване съгласно обичайното му предназначение: за
осъществяване на извънболнична първична медицинска помощ, при месечна наемна цена от
50,64 лв., с ДДС, платима до 20- то число на текущия месеци задължение за наемателя за
допълнително заплащане на консумативни разходи за ел. енергия, вода, отопление и охрана.
Представен е Учредителен акт на лечебното заведение.
С предупреждение от .11.2022г., връчен на ответния ЕТ с известие за доставяне на
17.12.2022г. се търси заплащане на наем, за периода: 12.02.2021г.- 31.01.2022г., в размер на
1 063,44 лв. и режийни разноски за помещението в размер на 546,49 лв., както и да се заяви
дали ще се ползва кабинетът занапред, като е посочено, че при неизпълнение на горното в 7-
дневен срок от получаване на предупреждението договорът се счита за развален. Подаден е
отговор на предупреждението от ответния ЕТ на 04.10.2023г., с което се заявява, че се
ползва неплатен отпуск по болест и е представено платежно нареждане за сумата от 878,41
лв. Представено е уведомление от 16.01.2023г. , връчено на 04.02.2023г., с което се
уведомява ЕТ, че болницата счита наемното правоотношение за прекратено поради
неизпълнение и се насрочва дата за предаване на държането на 16.02.2023г. В отговор са
подадени уведомителни писма от 04.02.2023г., с което се уведомява болницата за сезиране
на ПРБ по случая и за оспорване наличността на изискуеми и неплатени задължения за
кабинета. Представени са заповед за назначаване на комисия за получаване на ключовете на
помещението, протокол, съставен от комисията за запечатване на помещението и доклад.
Видно от уведомление от 29.03.2023г., болницата счита, че са налице неизпълнени
задължения за наем от 241,45 лв., за периода: м.05.2020г., м.12.2020г., м.08.2022г.-
м.09.2022г. и за режийни разноски от 4443,03 лв., за периода: м.04.2020г.- м.11.2020г., с
което се претендират горните суми и се прави изявление за разваляне на договора за наем по
реда на чл.238 от ЗЗД с 1- месечно предизвестие, считано от получаване на същото, като е
връчено по пощата с обратна разписка на 10.04.2023г. В отговор е постъпило уведомително
писмо от ЕТ, с което се твърди пълно изпълнение.
Представени са по делото фактури, издадени от лечебното заведение, за периода:
м.12.2019г.- м.01.2022г., за задължения за наем на лекарски кабинет от 42,20 лв. и режийни
разноски.
По делото е проведен разпит на ........- началник на „.......“ в болницата, който посочва,
2
че кабинетът рядко се ползва в периода след пандемията и твърди неизпълнени в цялост
задължения. Посочва, че са провеждани преговори в опит за уреждане на отношенията,
както и че е предприето запечатване на кабинета с хартиен стикер от назначена комисия от
болницата.
Съдът достигна до следните правни изводи:
При прекратяване на наемното правоотношение наемателят има задължението да върне
наетата от него вещ. Връщане на вещта по смисъла на чл.233, ал.1 от ЗЗД се изразява в
предоставяне на държането й от наемателя на наемодателя, като конкретните обстоятелства
относно предаването се определят съобразно договора, вида на вещта и други фактори.
Искът по чл.233, ал.1 от ЗЗД предполага да се докаже наличието на валидно сключен наемен
договор, при който е предоставена от наемодателя вещта за ползване и надлежно
прекратяване на облигаторната връзка. Активната и пасивна материалноправна легитимация
на страните в това производство произтича от качествата им на наемодател и наемател по
прекратено наемно правоотношение. С оглед облигационния характер на предявения иск
принадлежността на правото на собственост е без значение за неговата основателност. При
предявен иск по реда на чл.233, ал.1 от ЗЗД въпросът за собствеността на вещта е
ирелевантен.
Установява се сключването на наемно правоотношение между страните и неговото
прекратяване на основание чл.238 от ЗЗД, считано от 10.05.2023г., както и липсата на
освобождаване на имота и предаване на държането на наемодателя след изтичане срока на
действие на договора. Ответникът не може да оспорва правото на собственост на
наемодателя, от който е получил вещта в рамките на производството по чл.233, ал.1 от ЗЗД,
доколкото договорното му задължение е да върне наетата вещ на наемодателя, от който я е
получил, съгласно представения по делото и подписан от ответния ЕТ договор за наем.
Въпросите относно съответствието на сградата за извършваната медицинска дейност,
принципала на болницата или наличието на медицински изисквания за болнично заведение
от диспансерен тип нямат отношение в това производство и не подлежат на изследване. В
случая не се представят доказателства от ответника за заплащането в пълен размер на
наемното възнаграждение за лекарския кабинет. Следва да се посочи, че не се установява
методиката, по която се определят съответния размер дължими режийни разноски от всеки
нает кабинет в болницата. При безсрочния наемен договор, в какъвто е трансформиран
процесният съгласно чл.236, ал.1 от ЗЗД, предаване държането на вещта се дължи след
надлежното отправяне на предизвестие. Ако получаването му е оспорено, преписът от
исковата молба, връчен на страната може да бъде разглеждан като предизвестие по смисъла
на чл.238 ЗЗД. До изтичане на месечния срок на предизвестието страните са обвързани с
договора. Наемодателят има правото да прекрати наемното правоотношение и да ползва
помещението по начин, който намира за удачен. Наемното правоотношение е прекратено
преди съдебното сезиране и кабинетът следва да бъде освободен от наемател, поради което
искът е основателен.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В полза на ищеца следва да се присъди сумата от общо
530 лв., съобразно сторените съдебно- деловодни разноски ищеца, за държавна такса от 50
лв. и сума от 480 лв.- адвокатско възнаграждение за производството, съгласно представен
договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
3
ОСЪЖДА ....... като ......., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., да
предаде на ........., ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от
д-р .....- Управител, държането на .., находящ се в гр......, ..... с площ от 12,66 кв.м., в сградата
на ........., разположена в ПИ с идентификатор ...... по КККР на гр......, одобрени със Заповед
№РД- 18- 15/06.03.2009г. на Изп. директор на АГКК, с предназначение: за осъществяване на
извънболнична първична медицинска помощ, предадено на ответника от ищеца съгласно
Договор за наем от 30.03.2012г.
ОСЪЖДА ....... като ......., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ........., ЕИК:......., със седалище и адрес на
управление: гр......, представлявано от д-р .....- Управител, сума в размер общо на 530
/петстотин и тридесет/ лв., представляваща сторени съдебно- деловодни разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от 02.11.2023г., на
основание чл.315, ал.1 от ГПК.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4