№ 1344
гр. Бургас, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Съдия:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212120108850 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „ЮБЦ“ ЕООД“,
понастоящем с наименование "УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София – 1404, район Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8,
представлявано от М.А.У., против Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б., с искане да бъде
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 59,97 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер
***********, сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, представляващо сбор от трикратния размер за
месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена
фактура № 1**** г., за периода от 22.02.2019 г. до 21.03.2019 г.
Твърди се, че ищецът предявява исковата си претенция срещу длъжника въз основа
на договор за цесия от дата 01.10.2019 г. с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ ООД,
което дружество от своя страна е цесионер и собственик на вземанията по договор за цесия
от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземанията „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД. „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземания спрямо физически и юридически лица, подробно
описани в Приложение № 1 от договора, приложено по делото като доказателство.
Твърди се още, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
длъжника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер *********** от дата 19.04.2018 г. за ползване на мобилна услуга за номер **********
при условията на тарифен план Smart L, месечна абонаментна такса 23,99 лева /с ДДС/, като
срокът на договора бил за 24 месеца, съответно до 19.04.2020 г. Въз основа на посочения
договор абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за четири
последователни отчетни месеца - 11/2018 г., 12/2018 г., 01/2019 г., 02/2019 г. Неизплащането
в срок на издадените от оператора фактури на абоната за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на „БТК“ /чл. 50 от ОУ, във връзка с чл.43, т.1/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. След едностранно прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер *********** на
дата 23.03.2019 г. крайна фактура № *****. В издадената крайна фактура е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в
1
размер на 59,97 лева, представляваща сбор от трикратния размер на месечните такси /без
ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения договор/ и е включена сумата за
потребените мобилни услуги от предходните четири отчетни периода. Дата на деактивация
на процесния абонамент била 07.03.2019 г., като същата се генерирала автоматично по
вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така
абонатът бил в неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер ***********,
като същият не би спазил крайния срок за ползване на абонаментите Smart L, съответно до
дата 19.04.2020 г. Неизпълнението на ответника било обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно клауза, съдържаща се в
т. 2 от Договора, която предвижда че в случай на прекратяване на договора преди изтичане
на уговорения срок при искане или по вина на абоната, включително при неплащане на суми
абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не
повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за
които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка. Неизпълнението на задълженията на абоната било обусловило правото
на мобилния оператор да прекрати предсрочно гореописания договор на дата 11.03.2019 г.,
като тази дата се генерирала автоматично и да претендира търсената в настоящото дело
неустойка.
Твърди се още, че в изпълнение на т.1.1.1. от договора за цесия от дата 16.10.2018 г.,
вземането спрямо длъжника е прехвърлено на дата 24.03.2020 г. от „БТК“ ЕАД на
„С.Г.Груп“ ЕАД, съгласно уведомление по т.1.1.1. към договор за цесия от дата 16.10.2018г.
С Анекс към Договора за цесия от дата 01.10.2019 г. на дата 10.03.2020 г. „С.Г.Груп“ ЕАД е
прехвърлило придобитото от „БТК“ ЕАД вземане, спрямо същия длъжник, на „ЮБЦ“
ЕООД. В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ЕАД
била дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1 - неразделна част от
договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от
длъжниците по тях, както следва: име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника,
с който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. Цедентът бил декларирал в чл. 3.5 от
договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в Приложения № 1, не
съществуват други правоотношения. Твърди се, че представянето на Приложение № 1 в
цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични
данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило
целите, за които се обработват. Посочва се, че към исковата молба е приложено уведомление
за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп“ ЕАД, с което
дружеството е уведомило длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018
г. и от свое име в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
В законоустановения срок е постъпил отговор от назначения особен представител на
ответника, с който се твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Посочва, че с оглед
липсата на връзка с ответника е в невъзможност да представя доказателства за изпълнение
на договора, като навежда единствено съображения, че ответникът не е уведомяван за
извършеното прехвърляне на вземането в съответствие с изискванията на закона. Поради
това, счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.92 ЗЗД.
2
На 19.04.2018 г. между „Българска Телекомуникационна Компания“ АД и Д. Г. Д. е
подписан договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
***********, с предмет услугата „Нова допълнителна услуга“, включваща ползване на
мобилна услуга за номер *********, с избран тарифен план „Smart L“, с месечна
абонаментна такса 25,44 лв. /с ДДС/, като срокът на договора е бил 24 месеца, до датата
19.04.2020 г.
Тъй като абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги за четири
последователни отчетни месеца – м. ноември 2018 г., м. декември 2018 г., м. януари 2019 г.,
м. февруари 2019 г., „БТК“ АД прекратява едностранно договора на основание чл. 50 от ОУ
и издава крайна фактура № 1**** г., с която претендира сумата от 59,97 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни
съобщителни услуги, формирана като сбор от трикратния размер на месечната абонаментна
такса /без ДДС/, избрана от потребителя.
На 16.10.2018 г. между „БТК“ ЕАД (цедент) и „С.Г. Груп“ ООД (цесионер) е сключен
договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера вземането си към ответника в размер на 59,97 лева. Цедентът издава на
цесионера и потвърждение за прехвърляне на вземането, което е с длъжник именно Д. Г. Д..
Съгласно чл.5 от договора за цесия цесионерът е упълномощен да уведомява длъжниците за
факта на цесията. Като приложение към исковата молба, респективно като доказателство по
делото, е прието пълномощно, с което „БТК“ ЕАД упълномощава „С.Г. Груп“ ООД да
представлява оператора пред лицата, чиито задължения към него са предмет на договора за
цесия, и да им изпраща уведомления за цесията.
На 10.03.2020 г. е сключен Анекс към договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
дата 01.10.2019 г. между „С.Г. Груп“ ООД (цедент) и „ЮБЦ“ ЕООД (цесионер), по силата
на които цедентът прехвърля на цесионера вземането си към ответника. Представено е
извлечение от приложение № 1 към уведомление по т 1.1.1 от дата 24.02.2020 г. и договора
за цесия от 01.10.2019 г., с което се потвърждава, че цедентът прехвърля на цесионера
вземането си към Д. Г. Д. с ЕГН ********** в размер на 59,97 лева.
Няма доказателства ответникът да е уведомен за цесиите преди подаване на исковата
молба. Като приложение към исковата молба, респективно като доказателство по делото, е
прието уведомление за цесия, адресирано до Д., подписано от управителя на „С.Г. Груп“
ООД, което дружество е цесионер по първата цесия и цедент по втората. Това уведомление
е връчено на ответника, заедно с исковата молба. С него длъжникът се уведомява за двете
цесии и че единствен титуляр и разпоредител на вземането е „ЮБЦ“ ЕООД.
На 08.10.2021 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу Д., по което е образувано ч. гр. дело № 7056/2021 г. по описа на РС –
Бургас. На 11.10.2021 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № 2745, с която се
разпорежда на Д. да заплати на дружеството сумата от 59,97 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Тъй като съобщението, изпратено до
длъжника за връчване на препис от заповедта по чл. 410 от ГПК, е върнато с отрязване за
залепване на уведомлението по чл. 47 от ГПК, кредиторът предявява установителен иск, по
който е образувано настоящото производство.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Както вече се посочи, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника, от който момент установителният иск се счита предявен
(чл.422, ал.1 от ГПК), няма доказателства цесиите да са били съобщени на Д..
Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия
кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да
3
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.
3 и ал. 4 от ЗЗД. Доказа се по делото, че „БТК“ ЕАД е упълномощило „С.Г. Груп“ ООД да
представлява оператора пред лицата, чиито задължения към него са предмет на договора за
цесия от 16.10.2018 г. и да им изпраща уведомления за цесията, като пълномощното е
прието като доказателство по делото и връчено на ответника.
Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Уведомление за
цесия е връчено на Д. като приложение към исковата молба. То изхожда от „С. Г. Груп“
ООД, което действа в двойно качество- като пълномощник на „стария“ кредитор по договор
за цесия 16.10.2018 г. и като „стар“ кредитор по договора за цесия от 01.10.2019 г. Така „С.
Г. Груп“ ООД изпълнява задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД и по двата договора за
цесия. С връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включително и
уведомлението за настъпилата цесия, на особения представител на ответника, следва да се
счита, че последният вече е уведомен за прехвърлянето на вземането, с което действие са се
породило правните последици по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД. Не следва да се споделят
съображенията на адв. М., като особен представител на ответника, че връчването на
уведомлението за цесията на него не било произвело целеното действие, поради особения
характер на представителството на назначения от съда по чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален
представител и обема на неговите правомощия. Съгласно нормата на чл. 45 ГПК връчването
на представител се смята за лично връчване, като под представител няма законова забрана да
се приеме и особения такъв. В този смисъл следва да се счете, че връчването на особения
представител, което закона приравнява на лично връчване, е достатъчно за да се породи
действието на уведомяването. В този смисъл Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на I-во т.о. на ВКС, както и Решение № 260218 от 23.03.2021 г. на ОС - Бургас
по в. гр. д. № 2846/2020 г., Решение № 260470 от 24.06.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. №
2759/2020 г., Решение № 633 от 15.12.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1549/2021 г.
По отношение на претендираната сума, представляваща неустойка относно
предсрочното прекратяване на договора по вина на ответника, съдът намира, че същата не се
дължи от него по следните съображения:
Не се спори по делото, че между страните е налице валидна облигационна връзка, по
която са предоставени сочените от ищеца услуги. Последният твърди, че поради предсрочно
прекратяване на договора по вина на ответника, същият, съобразно правилата Общите
условия, дължи неустойка, формирана като сбор от трикратния размер на месечната
абонаментна такса /без ДДС/, избрана от потребителя. Действително, съгласно приложените
4
по делото Общи условия, мобилният оператор може да прекрати едностранно договора при
изрично посочени предпоставки. По делото обаче липсват доказателства, че от страна на
ищеца са били предприети действия в тази насока, а именно да е достигнала волята на
дружеството за прекратяване на договора до ответната страна. Всичко това налага извода, че
не са изпълнени условията на чл.87 от ЗЗД. В този смисъл съдът няма основание да приеме
за безспорно, че до ответника е стигнало уведомлението на ищеца за желанието му да
прекрати договорните отношение по вина на последния поради неизпълнение на
задължението му за заплащане на суми, съставляващи месечни такси. Това налага извода, че
договора не е бил прекратен, поради което и клаузите за неустойка не са породила
действието си, съответно Д. не дължи заплащането на търсената сума. Предвид на това, че
договора е със срок, които вече е били изтекъл към датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК- 08.10.2021 г., и като се вземе предвид, че за първи път ответника следва да се
счита за узнал за упражнено право на прекратяване от ищеца, с връчване на препис от
исковата молба на особения представител- 01.03.2022 г., то съдът счита, че облигационната
връзка между страните не е била предсрочно прекратена, както твърди ищеца, а е
прекратена с изтичане на срока на договора. Ето защо за ответника не е възникнало
задължението да заплаща търсената неустойка, поради което тази претенция не следва да
бъде уважена.
При този изход на делото на ищеца не следва да се присъждат разноски, а ответникът
не е направил искане за присъждането им и няма доказателства да е направил такива.
Поради това съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, понастоящем с наименование
"УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София – 1404, район Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от
М.А.У., против Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б., за приемане за установено по
отношение на ответника съществуването на вземане в размер на 59,97 лева /петдесет и девет
лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор с клиентски номер ***********, сключен между ответника и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 7056/2021 г. по описа на БРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5