и за да се произнесе,взе предвид следното:
С Решение № 442 от 07.07.2005г. по гр.д.N 389/2005г., Кърджалийският районен съд е допуснал да се извърши делба на недвижим имот – апартамент №5, находящ се в гр.Кърджали, със застроена площ 96,90 кв.м., застроен върху държавно място от 600 кв.м. в кв.102 по плана на гр.Кърджали, заедно с припадащите му се две зимнични помещения, намиращи се в източната част на сградата , при съседи Георги Нинов Савчев, коридор и стълбище, и таванско помещение от 21 кв.м., ведно с 7 755/100 000 процента ид.части от общите части на сградата, между Димитрина Савчева Николова от гр.Пловдив и Десислава Генкова Димитрова от гр.Кърджали, при дяловеј1/4 ид.част за Димитрина Савчева Николова и 3/4 ид.части за Десислава Генкова Димитрова. Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Десислава Генкова Димитрова, която го атакува като неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения. Моли атакуваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Не сочи нови доказателства. Претендира разноски. Ответницата по иска, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски. Окръжния съд, като съобрази наведените с жалбата оплаквания и доказателствата по делото, констатира следното: Жалбата е подадена в срока по чл.197 от ГПК от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима, а по същество е неоснователна. Предявен е иск от Димитрина Савчева Николова от гр.Пловдив, с правно основание чл.34 от ЗС във вр. с чл.278 от ГПК. Ищцата твърди в исковата молба, че с ответницата по иска не могли да поделят доброволно съсобствения си недвижим имот - апартамент №5, находящ се в гр.Кърджали, ул.”Изгрев” №7, жил.блок “Изгрев”, вх.Б, ет.3. Моли да се допусне и извърши делба на имота при дялове 1/4ј идеални части от имота за ищцата и 3/4 идеални части от имота за ответницата. От представените по делото доказателства се установява, че страните по делото са наследници на Савчо Банов Савчев, който заедно с Гица Генова Банова били съсобственици на процесния недвижим имот. След смъртта на Савчо Банов Савчев, имотът бил наследен от съпругата му Гица Генова Банова, и децата им Генко Савчев Бранчовски и Димитрина Савчева Николова. Генко Савчев Бранчовски дарил своя дял – ј1/4 ид.част от имота на майка си - Гица Генова Банова, а в последствие с нотариален акт за дарение на недвижим имот №155, том 5, дело № 1426/1996г. Гица Банова дарила собствените й 3/4 идеални части от имота на ответницата Десислава Генкова Димитрова. Спорно по делото е дали ответницата по иска е едноличен собственик на процесния имот, или е собственик на 3/4 идеални части от него, наред с ищцата като собственик на 1/4 ид.част. От показанията на свидетелите Бижев, Гегов и Гица Банова се установява, че през периода 1994г. ищцата работела като лаборант в гр.Кърджали, а децата й учели в училища в с.гр. и всички те живели в имота през периода 1995-1996г. След дарението на 3/4 идеални части от имота на ответницата Десислава Генкова Димитрова на 19.12.1996г. до датата на завеждане на иска, ищцата неколкократно изявила желание да й бъде заплатен нейния дял от имота, но до това не се стигнало. Събрани са доказателства за платен данък недвижими имоти за различни периоди от време, от страна на ищцата; такива са събрани и по отношение на ответницата. Т.е. всяка една от страните е заплащала дължимите за съответните им идеални части от имота данъци и такси. Като съобрази изложеното, и с оглед направеното от пълномощника на ответницата твърдение за придобиване на целия имот поради непрекъснато 10 годишно владение, съдът намира, че същото е неоснователно и недоказано. Ищцата е собственик на 1/4 ид. част от процесния имот, а ответницата – на 3/4 идеални части от имота. Това е така, тъй като не се установява въззивницата да е владяла съсобствения недвижим имот само за себе си спокойно и необезпокоявано повече от 10 години. Въззивницата е придобила своите 3/4 идеални части от имота през декември 1996г. Т.е., очевидно е, че към датата на предявяване на иска, 10 години владение на целия имот само от жалбодателката, не са изминали. Също така, владението следва да бъде явно и необезпокоявано. Безспорно е, че от м.декември 1996г. въззивницата явно е владяла процесния имот, но не може да се направи категоричен извод, че владението е било непрекъснато. От свидетелските показания се установява, че преди изтичане на 10 годишния срок от придобиването на 3/4 идеални части от имота от въззивницата, въззиваемата е плащала данъци за своята част от имота; направила е постъпки за уреждане на съсобствеността чрез заплащане на нейния дял; предявила е иска за делба. Т.е. следва да се направи извода, че владението на ответницата на целия имот не е продължило 10 години, а също така владението на ищеца не е било отблъснато чрез категорично противопоставяне на намерение от страна на ответницата по иска да свои и идеалните части на ищцата. Ето защо и с оглед изложеното по-горе, следва да се допусне делба на процесния имот, чрез която създалата се между страните имуществена общност да се трансформира в имуществена разделност при дялове 1/4 ид.част за Димитрина Савчева Николова и 3/4 ид.части за Десислава Генкова Димитрова. Следва атакуваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. С оглед претенцията на страните за деловодни разноски, съдът намира, че такива се следват в полза на въззиваемата, но от нея за тази инстанция разноски не са правени. Водим от изложеното ,Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от № 442/07.07.2005г., постановено по гр.д.N 389/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в 30-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|