Решение по дело №577/2017 на Районен съд - Тервел

Р Е Ш Е Н И Е

№

                                       От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел, 23.04.2018 година

          Решение от книга за открити заседания №…… от 23.04.2018 година

В името на народа   

          Тервелски районен съд в открито съдебно заседание , проведено на   дванадесети март , през две хиляди и   осемнадесета    година  в състав:

Районен съдия : Росен Балкански 

При участието на секретаря Иванка Чукачева    и участието на прокурора......................................................... като сложи на разглеждане  докладваното от районния съдия....................... гр.дело No577 по описа на Тервелски районен съд за 2017 година и за да се произнесе взе предвид  следното:

          Предявен  е положителен  установителен иск, който  черпи своето правно основание от разпоредбата на чл. 415  ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК  във вр. с чл. 124 от ГПК  във вр. с чл. 228 и сл. от ЗЗД и чл.79 и сл. от ЗЗД .

С искова молба с вх. №2530 от 16.10.2017  година   е предявен от Т.Б.Ю. с ЕГН-********** ***,   чрез адв.Г.Д. със съдебен адрес *** , иск , срещу ЗК „Надежда“ с.Орляк с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление с.Орляк, общ.Тервел, обл.Добрич, стопански двор ,със законен представител Р.А.Д. .

           Претендира се  да бъде признато за установено в отношенията между страните, че към момента  на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК  по което е образувано ч. гр. Дело №265/2017 година по описа на Тервелски районен съд- образувано по заявление вх. №1164  от  15.05.2017 година , в полза на ищеца  съществува парично  вземане против ответната страна   в   размер на  : 974,95/деветстотин седемдесет и четири лева и 95ст./ лева, представляваща дължимо и изискуемо арендно плащане за стопанската 2015-2016 година по Договор за аренда , сключен между страните  : Т.Б.Ю.  – арендодател и от друга страна кооперацията , сключен на 08.03.2014 година , № 183 , том І , рег. № 406/ 2014 година по описа на нотариус Р. Дапков , с нотариална заверка на подписите  от 11.03.2014 година -  рег. № 406 ,  вписан при службата по  вписванията гр. Тервел  под № 175, том І , вх. Рег. № 770  от 09.04.2014 година , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2017 год.- датата на подаване на настоящото заявление, до окончателното изплащане на сумата.

 

  Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски по заповедното производство -  в размер на 25,00/ двадесет и пет / лева  , представляващи платена държавна такса и 250,00/двеста и петдесет /  лева, адвокатско възнаграждение.            

         Претендират се разноските по настоящото дело.

С исковата  молба ищеца  твърди , че  с процесния договор за аренда е предоставил   в качеството му на  арендодател ,на ответника за възмездно ползване  следния недвижим имот  НИВА   представляваща имот №027016, с площ от 19,499  дка.  по земеразделителния план на землището на село Орляк, общ. Тервел.  По договора  е посочено , че Т.Б.Ю. е предоставил за възмездно ползване на арендатора имот  собствен  на наследници на Б. Юмеров Османов .

  С исковата молба  ищеца  твърди , че ответната страна ,като арендатор  не  му е  заплатила  следващия се по договора наем, за стопанската 2015 -2016 година   който съгл. Договора  е не по- малко от 50,00 лева  за един декар.

На основание договора за аренда настоящия ищец е депозирал  Заявление пред ТРС , като по него е било образувано и ч. гр. Дело №  265 / 2017 година .

     С Разпореждане № 692 от 22.05.2017 година по  ч. гр. Дело № 265/2017 година по описа на ТРС, съдът е  уважил заявлението.

Издадена е и Заповед  за незабавно изпълнение на парично задължение № 195 от 22.05.2017 година  по чл.417 от ГПК въз основа на документ и изпълнителен лист .

По ч. гр. Дело № 265 / 2017 година е постъпило възражение вх. № 1896 от 08.08.2017 година .

С Разпореждане № 1262 от 29.08.2017 година, съдът  след извършване на проверка е приел  че възражението е  депозирано в срок .

    По тези данни съдът  е  приел , че възражението е направено в двуседмичният срок по чл.414 от ГПК и е процесуално допустимо, поради което и е указал на заявителя , че  може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса в размер на 25,00  лева.

      Именно   на основание постъпилото възражение за ищеца се е породил правния  интерес от воден на настоящия установителен  иск .

     С Разпореждане № 1583 от 18.10.2017 година, съдът приема исковата молба за  редовна и че отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК, като на основание чл. 131 от ГПК   разпореди  препис от исковата молба и от приложенията към нея са изпратени  на ответника по гр. дело №577/ 2017 година  по описа на Тервелски районен съд. Със  същото съдът изиска и приложи към настоящото дело  ч. гр. Дело №265/2017 година по описа на ТРС .

 

От ответната страна е  депозиран писмен отговор на исковата молба –вх. № 2993  от 2811.2017 година . В цялост  иска се приема от ответника за допустим, но  неоснователен , като се излагат съображения в тази насока .

С Определение № 277  от 29.11.2017 година съдът изготви проекто доклад по делото,   с който разпредели на страните доказателствената тежест - съобщен на страните, не оспорен .

      В съдебно  заседание ищеца редовно призован  не се явява, по делото се представлява от  процесуалния си представител - адвокат Г. Д. АК Варна . Иска се подържа .

      Ответнака страна по делото   се представлява от процесуалния си представител - адвокат Р. Г. *** . Подържа се даденото писмено становище .

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЕ УСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по свое вътрешно убеждение, намира следното:

 

С исковата  си молба ищеца Ю.  твърди, че   в качеството на арендодател, като наследник на  Б. Юмеров Османов  е  сключил  с ответната кооперация описания по- горе договор за аренда , по силата на който  договор   е предоставил на кооперацията за възмездно ползване  за срок от  7  стопански години, своя недвижим имот .

 С исковата молба  ищеца  твърди , че ответната страна  не  му е заплатила  следващия се по договора наем, за стопанската 2015 -2016 година   който съгл. Договора  е не по- малко от 50,00 лева  за един декар.По договора за аренда страните са постигнали съгласие относно срока в който следва  да се  заплаща наема за всяка  една стопанска  година -- платима през месец декември, след изтичането на всяка стопанска  година .

На основание договора за аренда настоящия ищец е депозирал  Заявление пред ТРС , като по него е било образувано и ч. гр. Дело №  265 / 2017 година .

     С Разпореждане № 692 от 22.05.2017 година по  ч. гр. Дело № 265/2017 година по описа на ТРС, съдът е  уважил заявлението.

Издадена е и Заповед  за незабавно изпълнение на парично задължение № 195 от 22.05.2017 година  по чл.417 от ГПК въз основа на документ и изпълнителен лист .

По ч. гр. Дело № 265 / 2017 година е постъпило възражение вх. № 1896 от 08.08.2017 година .

С Разпореждане № 1262  от 29.08.2017 година, съдът   е приел,  че възражението е  депозирано в срок .      

      Именно   на основание постъпилото възражение за ищеца се е породил правния  интерес от воден на настоящия установителен  иск .

ПРИ ТАКА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, СЪДЪТ ПРИЕМА СЛЕДНОТО ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Анализирайки събраните по делото доказателства , съдът счита, че искът е  основателен.

 

По отношение претенцията :

 

При липсата на проведено от ответника пълно и главно доказване на изпълнение на задължението си в срок , а именно погасяване в срок на задължението, претендирано с исковата молба, съдът на осн. чл. 12 ГПК и с оглед проведеното от страните доказване, така както им е разпределена доказателствената тежест по делото, намира, че така предявеният иск за главницата  в размер на 974,95  лева  - представляваща  главница, дължима към м. декеври- 2016 година е  изцяло основателен и доказан, поради което искът следва в тази си част да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК  15.05.2017 година  до окончателното плащане.

Длъжника не е изпълнил задължението си визирано  по Договора  - да заплати следващия се наем -  в посочения срок - месец декевмври  за посочената стопанска година.

Договора има сила на закон за страните които са го сключили и в този смисъл, съдът не споделя становището на ответната страна , че  ищеца като  наследник на Б. Юмеров Османов  няма основание да  претендира  за изпълнение  цялата   наемна  цена  по договора за стопанската 2015-2016 година  а има правото да заявява претенция до размера на своята съсобственост от  земеделската земя предмет на договора , за което и той не е бил представил убедителни писмени доказателства пред арендатора .

Без съмнение арендатора   е следвало да престира именно на ищеца  който по договора изрично е посочен ,че  сключва същия в качеството на наследник на Б. Юмеров Османов , а как ще се уреждат отношенията  между  самите наследници на Османов, след получаване на следващото се по договора от  арендодателя , не е част от  задълженията  на арендатора .

          С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78 ГПК, разноски се следват и на двете страни по делото, като следва да се съобрази ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г., а именно т. 12 от същото, където е указано, че исковият съд следва да се произнесе  по разноските в заповедно производство.

          Ищецът по делото е направил разноски, представляващи ДТ  в размер на 25,00   лева - разноски по внесена  ДТ по заповедното производство , разноски в размер на 25,00   лева  ДТ довнесена  по настоящото производство и 250,00 лева разноски  по упълномощен адвокат по заповедното производство и 300,00  лева разноски по упълномощен    процесуален представител  по настоящото дело - видно от списък с разноски с правно основание чл. 80 от ГПК .

         С оглед  изхода на делото   , на ищеца на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 600,00  лева , за които ответникът следва да бъде осъден да заплати.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, между страните ,по иска предявен от Т.Б.Ю. с ЕГН-********** ***,   чрез адв.Г.Д. със съдебен адрес *** , иск , срещу ЗК „Надежда“ с.Орляк с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление с.Орляк, общ.Тервел, обл.Добрич, стопански двор ,със законен представител Р.А.Д. , че  ответника ДЪЛЖИ  на   ищеца , сумата  от 974,95/деветстотин седемдесет и четири лева и 95ст./ лева, представляваща дължимо и изискуемо арендно плащане за стопанската 2015-2016 година по Договор за аренда , сключен между страните   от 08.03.2014 година , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2017 год.- датата на подаване на настоящото заявление, до окончателното изплащане на сумата , за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 265/2017 г. по описа на Районен съд гр. Тервел.

ОСЪЖДА ЗК „Надежда“ с.Орляк с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление с.Орляк, общ.Тервел, обл.Добрич, със законен представител Р.А.Д.    да заплати на Т.Б.Ю. с ЕГН-********** ***  ,на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК направените  от ищеца  разноски  по настоящото дело  и разноски по заповедното производство общо в размер на  600,00/ шестстотин / лева   .

Решението подлежи на обжалване пред  Добрички окръжен съд  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр.д. №265/2017 година  по описа на Тервелски районен съд  да се върне  при деловодството на съда , ведно с препис от настоящото решение.

 

                                                                                         Районен съдия: