Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 29.08.2018
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На двадесет
и първи август
Година две хиляди и осемнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: М.
М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 3124 по
описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът, чрез пълномощника си адв. Г.
заявява, че между кредитора „М." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** и длъжника Г.А.И. с ЕГН ********** е съществувал и валидно е
действал Договор с индивидуален потребителски номер ***от дата ***г., с който
са му били предоставени услуги за телефонен номер, със карта № ***по тарифен
план Мтел Трансфер С за срок от 2 години.
Сочи, че съгласно чл.
26 от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.
При сключване на договора М. уведомява всеки абонат за таксуващия период, за
който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде
извършвана едностранно от М. след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на
фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на
дължимите суми. "
Твърди, че в срока на действието на договора за
мобилни услуги *** М. е издал на абоната-ответник следните фактури:
-
фактура № *** г., с
падеж на плащане 12.12.2014 г., за отчетен период от 23.10.2014 г. до
22.11.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 32.3 лв.
-
фактура № *** г., с
падеж на плащане 12.01.2015 г., за отчетен период от 23.11.2014 г. до
22.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 33.35 лв.
- фактура № *** г., с падеж на плащане 10.02.2015 г., за отчетен период от
23.12.2014 г. до 22.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 0.06 лв.
- фактура
№ *** г. , с падеж на плащане 26.05.2015 г., за отчетен период от 23.04.2015 г.
до 22.05.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 211.14 лв.
-
фактура № *** г. , с
падеж на плащане 26.05.2015 г., за отчетен период от 23.04.2015 г.до 22.05.2015
г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 41.82 лв.
Заявява, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по
посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора
суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния
оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник Г.А.И., ЕГН **********
договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Претендираната сума в
размер на 318.67 лв., посочена
като главница, представлявала сбор от предоставени на абоната от Оператора
далекосъобщителни услуги по сключените между страните договори за
далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителни услуги, а именно главницата била формирана като
сбор от потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор ***в
размер на: 65,71
лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга и сума за начислена неустойка в размер
на - 252.96 лв. неустойка
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги ***.
Твърди, че М. имал право да получава в срок всички
дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, както и имал
право да получава в срок всички суми по т. З4.а-34.в от настоящите Общи условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните
услуги, предоставявни на абоната, била отразена в представените фактури.
Доколкото последните не били погасени от абоната-ответник, М. прекратил
едностранно сключения с абоната договор за мобилни услуги, поради което на
последния е била начислена неустойка.
В случая, клаузата за неустойка
била рагламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и в Общите условия на оператора, които съгласно били неразделна
част от индивидуалния договор и имали задължителна сила за страните, освен ако
не било уговорено друго. Настоящият случай не попадал в тази хипотеза, защото
такава допълнителна уговорка нямало. Клаузата за неустойка фигурирала в
представените с исковата молба Приложения към Договор ***в Раздел
Отговорност.
Основанието за прекратяване на
договора следвало и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор. Съгласно чл. 54 от ОУ /„М. има право
едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на
абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими суми
след изтичане срока за плащане.,, За самото прекратяване на договора законът
не изисквал форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпвало
по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на
предоставените му мобилни услуги. Клаузата за неустойка била регламентирана и
уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите
условия на оператора.
Сочи, че неизпълнението от страна на абоната-ответник
да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените фактури довело до
прекратяването на индивидуалните договори на ответника Г.А.И., ЕГН **********
начисляването на договорна неустойка.
В молбата се твърди, че видно от представените
договори било, че ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на
Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 37.а. от Общите Условия, (Доп. съгласувано с Решение №
639/13.04.2006 г. на КРС) М. има право да поучава в срок всички дължими от
абоната суми за ползването на предоставените услуги. 37.6. М. има право да получава
в срок всички суми по т. З4.а-34.в от настоящите Общи условия. Съгласно чл.
26.5. М. предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за
плащането на посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и
незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с
Оператора, обусловило правото на М. /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор Г.А.И., ЕГН: **********.
Пълномощникът на ищеца твърди, че Потребителят отговарял
и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи,
свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред.
Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се
извършвала в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава,
в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. "
В конкретният случай ответникът Г.А.И., ЕГН **********
бил подписал договор за мобилни услуги, ползвал е предоствените мобилни услуги,
не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата,
като с това си поведение изпаднал в забава. Издадени му били фактури, които, не
били заплатени в срок. Изпълнен бил фактическия състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността
си.
Сочи, че представените фактури сами по себе си, не
били основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ. същият
бил в неизпълнение на договора си.
Моли съда да постанови решение, с което да признаете
за установено по отношение на ответника Г.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца, „М.“ ЕАД в размер на 318,67 лв. – главница - потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги.
Претендира
разноските, положени в настоящото исково производство, представляващи
доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор
от ответника. В първото по делото съдебно заседание по делото ответникът се
явява лично и заявява, че е вземал карта от „М.“, не можел да плаща, тъй като
бил в затвора и не работил.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Предявен е
иск по чл.415 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора
съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се
дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно
от приложеното частно гражданско дело №2329/2017 г. по описа на Районен съд – К.,
на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №1609/11.08.2017г. в полза на
кредитора „М.“ ЕАД срещу длъжника Г.А.И. за изпълнение на парично задължение,
за сумата : 65.71 лева незаплатена далекосъобщителна услуга, 252.96 лева
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга,
16.43 лева мораторна лихва върху
главницата за периода от 11.02.2015г. до
24.07.2017г., законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 205 лева разноски по делото.
В
срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника Г.А.И., че не
дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2329/2017
г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от
завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
От представените заверени копия на
договор от ***г., приложение №1 и приложение №3 към него, неоспорени от страна
на ответника е видно, че е сключен между „М.“ ЕАД като оператор и Г.А.И. като потребител, договор с индивидуален
потребителски номер ***от същата дата с който на последния са предоставени
услуги за телефонен номер със SIM карта ***по
тарифен план Мтел Трансфер С за срок от две години. С подписването на договора
и приложенията към него ответникът се съгласил с условията и тарифния план и
абонаментната цена на услугата. По
делото са представени Общи условия за
взаимодействието между „М.” ЕАД и абонатите и потребителите на обществените
мобилни надземни мрежи.
Представени са фактура
№ *** г., с падеж на плащане 12.12.2014г., за отчетен период от 23.10.2017 до
22.11.2014г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 32.30 лева; фактура
№ *** г., с падеж на плащане 12.01.2015г., за отчетен период от 23.11.2014 до
22.12.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 33.35 лева; фактура
№ *** г., с падеж на плащане 10.02.2015г., за отчетен период от 23.12.2014г. до
22.01.2015г. за ползване на далекосъобщителна услуги за сумата от 0.06 лева.
По делото е
назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която е депозирала
писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото
като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението се установява, че
общата сума на задължението формирано от разговори, данни, съобщения и други
такси и услуги, месечни такси /абонаментни такси, лизингови вноски, пакетни
минути и др./ и начислени неустойки за
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги е в размер
на 318.76 лева. Посочено е още, че задължението формирано от разговори, данни,
съобщения и други такси и услуги е в размер на 65.71 лева – главница. По
договор *** от дата ***г., общата сума на задължението
формирано от начислени неустойки за прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги е в размер на 252.96 лева.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Предявеният
иск с правно основание чл.422 от ГПК има за предмет установяване на вземане на
ищеца, за което е била издадена заповед изпълнение. Съгласно общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което
произтича вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които
основава своите възражения срещу вземането.
Съгласно
т.11а от Тълкувателно решение №4/2013г.
от 18.06.2014, постановено по т. дело №4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС процесуалните последици от
предявяването на иска по чл.422 от ГПК респ.чл.415, ал.1 от ГПК настъпват с подаването на исковата молба, но от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, обуславя
допустимостта на разглеждане в исковото производство на направените
оспорвания на вземането от длъжника във възражението по чл.414, ал.1 от ГПК.
Възражението по чл.414, ал.1 от ГПК е депозирано по време на висящността на
процеса, адресирано е до съда и е
подадено преди да е започнал да тече срокът
за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК. Възможността
длъжника да обоснове оспорванията си във
възражението по чл.414, ал.1 от ГПК има правните последици на отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК. Независимо от депозирано на обосновано
възражение по чл.414, ал.1 от ГПК ответникът по иска може да подаде писмен
отговор по реда на чл.131 от ГПК. Съдът
следва да разгледа в производството по чл.422 от ГПК респ. чл.415, ал.1 от ГПК само обоснованите във възражението
по чл.414, ал.1 от ГПК оспорвания на вземането на кредитора. В настоящия случай
възражението е бланкетно, като в него не са посочени конкретни, обосновани възражения
от страна на ответника, които съдът следва да разгледа.
По делото
безспорно се установи, че страните по делото са в договорни отношения съгласно договор
*** от ***г. От представените и неоспорени от
ответника три броя фактури се установява, че последния има задължение към оператора
в размер на 65.71 лева формирано от разговори, данни, съобщения и
други такси и услуги.
С подписване на договора и приложенията между
„М.“ и ответника, последният се е съгласил и е приел Общите Условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги. Незаплащането
в срок на издадените от оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на М. /чл. 54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Г.А.И. - „М. има право едностранно да прекрати
договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в
следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане.“ За самото прекратяване на договора законът не
изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по
силата на договора, поради неизпълнението на
абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги. От друга страна, неустойката е начислена при едностранното прекратяване на договора от изправната
страна, поради забава на плащането от страна на абоната продължила повече от 124 дни, съгласно ОУ на „М.
" ЕАД - чл. 54.12.
- „Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от
страна на М., в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила
повече от 124 дена“.
Неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати
сумите за потребените услуги, съгласно издадените
фактури, е довело до прекратяването на договора на ответника и
начисляването на договорна неустойка.
Предвид изложеното, и с оглед факта, че
на ответника са издадени фактури, които не е
заплатил в договорения срок, е изпълнен
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД,
за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Договорите
имат сила на закон за страните, поради което
със сключването им в правната сфера на всяка от страните по тях
възникват права и задължения. Задължение за ищеца е да предостави ползването
на мобилни услуги на Г.А.И., който от
своя страна е поел задължението да заплаща ежемесечно цената на услугата.
Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД в случай, че длъжника не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение
за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за
реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки:
съществуване на облигационна връзка, от която възниква задължение за
изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна
на ответника; реалното изпълнение да е възможно.
От заключенията на съдебно – счетоводната
експертиза и от отговорите на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че неизплатеното от ответника
задължение по договор с № *** от ***г. е в размер на 318.67 лева, от които 65.71 лева,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга и 252.96 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга.
По делото няма данни задълженията да са
погасени чрез някой от способите за погасяване на задължения /плащане,
подновяване, опрощаване, давност и прочие/.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че следва да уважи предявения иск в предявения
размер като основателен и
доказан.
Следва да се
присъди и законната лихва върху главницата от 65.71 лева, считано от подаване
на заявлението в съда на 08.08.2017г. до
окончателното изплащане на вземането.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се
произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г.,
на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства,
включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение.
Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след
влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404,
т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът намира
за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 205 лева
представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и в настоящото
производство - в размер на 275 лева, представляващи държавна такса, първоначален
депозит за изготвяне на експертиза и възнаграждение за един адвокат.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на
разноските.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 от ГПК по отношение на Г.А.И., ЕГН **********, с адрес ***
съществуването на вземането на „А.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „М.“ ЕАД/,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. Д. и М. М.,
съдебен адрес ***, чрез адвокат В. Г. за сумата 65.71 лева незаплатена далекосъобщителна
услуга, 252.96 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за
изпълнението, на което задължение е издадена заповед № 1609/11.08.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по частно
гражданско дело № 2329/2017 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА Г.А.И., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „А.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „М.“ ЕАД/, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. Д. и М. М.,
съдебен адрес ***, чрез адвокат В. Г., сумата от 205 лева, представляваща
разноски по частно гражданско дело № 2329/2017 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА Г.А.И., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „А.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „М.“ ЕАД/, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. Д. и М. М.,
съдебен адрес ***, чрез адвокат В. Г., сумата от 275 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :