МОТИВИ по решение
от 09.11.2020 г. по НАХД №561/2020 година по описа на РС Ловеч
Производство по
налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.
Производството
по делото е образувано по повод внесено Постановление на РП - Ловеч от 03.07.2020
г., с което прокурор Венцислава Кулева е направила мотивирано предложение на
основание чл.375 и сл. от НПК до Ловешкия Районен съд да се произнесе с решение
по реда на чл.378 от НПК, с което да бъде освободен от наказателна отговорност
по чл. 78а от НК, С.Б.Б., ЕГН **********
за престъпление по чл.343, ал.1, б.б, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК,
за което е образувано ДП №345/2019 г. по описа на РУ Ловеч.
По
внесеното постановление е образувано НАХД №561/2020 г. по описа на Ловешкия
Районен съд. С разпореждане от 03.07.2020 г. е насрочено делото при условията
на чл.376 от НПК.
С
протоколно определение от 28.07.2020 г., по искане на страните по делото, съдът
е предоставил възможност на представителят на РП Ловеч да отстрани допусната
ЯФГ във внесеното постановление, като в даденият от съда срок представител на
РП Ловеч е изпълнил разпореждането на съдът и е внесъл ново постановление, с
което е отстранил допусната ЯФГ.
РП
- Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител.
Обвиняемият
С.Б.Б., редовно призован, се явява лично в с.з. и с упълномощен защитник адв. Н..
Обвиняемият е дал обяснения по делото видно от които не се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение, като счита себе си за невиновен. Излага, че автомобилът
му имал седем еърбеци, които ако е имало удар е щяла да се задействат, а това
не се било случило. Излага, че внезапно на пътя, зад намиращ се в района на ПТП
червения Опел се показали няколко деца, а зад тях се появил велосипедист, като
той тръгнал на ляво, за да не удари децата. Излага, че видял, че момчето с
велосипеда, се изтеглило назад при което спрял и включил на задна скорост. Излага,
че с потеглянето му назад, вторият велосипедист скочил като трамплин над колата
му и паднал от лявата му страна, а ако той го бил ударил щял да падне напред,
както и че при челен удар напред, еърбеците му щели да се задействат веднага, а
те били в изправност. Излага, че момчето не било паднало на главата си, както и
че велосипедът нямал нито контра, нито ръчна, а момчето било без каска и жилетка,
както било по закон. Излага, че денят бил изключително дъждовен и имало филц,
пясък, камъчета по пътя, което ускорявало спирачната дистанция, както и че ако
бил продължил напред, ПТП нямало да се случи, както и че не бил спрял веднага
виждайки велосипедистите, тъй като искал да предпази пешеходците, а и камъните
и пясъка върху пътната настилка му попречили. Защитникът му адв. Н. сочи, че
във вина на подзащитният му било вменено нарушаване на правилата за движение по
пътищата, съдържащи се в чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, като не
било посочено кое изречение е имал предвид от този закон наблюдаващият
прокурор, тъй като двете изречения били с различни елементи на изпълнителното
деяние на престъплението, както и че било посочено, че е нарушил чл.117 от ЗДвП
- като водач на МПС, приближавайки към място, където на пътя или в близост до
него се намират деца е бил длъжен да намали скоростта и да спре преди това
препятствие, която норма била отнесена към лица пешеходци, а тук било безспорно
установено, че не се касаело за пешеходци, а за пострадал велосипедист, който се
е движил по улицата с превишена скорост и от второстепенна улица бил навлязъл в
главната улица на селото, при пресичането на която попаднал в опасната зона на
движение на превозното средство, управлявано от обв. Б.. Сочи, че обв. Б. не бил
имал друга възможност да предотврати настъпването на общоопасните последици,
при което натиснал спирачките и предприел маневра „завиване на ляво“ на МПС-то,
за да избегне удара на един от велосипедистите – момчето, което завило на ляво,
докато пострадалото лице било продължило по пътя си и било ударено от МПС-то,
като при удара пострадалият паднал и си ударил главата. Сочи, че не оспорват
наличието на причинена средна телесна повреда, но че несе касаело за пешеходци,
сочи, че ако било налице нарушение регламентирано в ЗДвП то това било друго
нарушение, а не посоченото от прокурора. Сочи, че от заключението на приложената
автотехническа експертиза било видно, че водачът е възприел велосипедистите,
намирайки се на около 27,70 метра от мястото на удара, задействал е спирачни
механизми и със спирачен път е изминал 19 метра, като опасната зона е от 33.40
метра, в която зона са попадали и двамата водачи на велосипедите. Сочи, че въпросът
бил кога неговият подзащитен е възприел движението на двамата участници в
движението и могъл ли е във времето, когато е възприел велосипедиста, да
предприеме действия да намали или да спре. Сочи, че било установено, че се е
движил в този участък от пътя със скорост 50 км/ч, която скорост била допустима
за съответното населено място, както и че в участъка с посока на движение О. - Ловеч нямало ограничение, каквото
ограничение имало за обратно движещите се ППС от 40 км/час. Излага, че по делото,
а и в постановлението на прокурора, не били налице доказателства, които да
сочат, че водачът не се е съобразил с релефа на местността, както и че в огледния
протокол нямало събрано нито едно доказателство, което да сочело, че в случая се
е касаело за несъобразяване с релефа на местността и с релефа на кръстовището. Сочи,
че не било посочено и конкретизирано от обективна страна, с какво се е
затруднявало движението. Счита, че при повдигане на обвинението било подходено
формално, с влагане на субективно виждане от страна на прокурора, издал
постановлението, да се повдигне обвинение за нарушение, което не е съществувало
към момента на ПТП-то и в момента не съществували такива елементи в местото на
извършване на ПТП-то. Сочи, че не били изследвани и други обстоятелства – имал ли
е някакви нарушения водачът на МПС-то към момента на ПТП-то и ако е имал,
следва ли да му се вменят във вина. Сочи, че не било негово задължение да
доказва, дали се касае за несъобразена скорост с тези обстоятелства или за
превишена скорост, както и че също така не били взети предвид съпричинителното
поведение на двамата велосипедисти, участвали в движението на пътя, които управлявали
велосипедите си един до друг, което било забранено от ЗДвП, както и че при
движението си не били съобразили пътния знак че влизат в улица с предимство, както
и че улицата е регулирана със ПЗ Б1 и Б2 т.е. „Стоп“ и „Път без предимство“. Сочи,
че били малолетни деца и не можело да се иска от тях да се съобразят с тези
пътни знаци, но тъй като били участници
в движението на пътя следвало да знаят за опасностите, които може ли да
настъпят при неспазване на правилата за движение, като техните родители
следвало да им обяснят правилата. Сочи, че водачът на лекия автомобил бил реагирал
за спиране, като опитал с маневра да промени посоката си на движение на ляво от
главния път, с цел да избегне по-тежките последици, а именно директен удар с
велосипедистите, още в местото, където са пресичали улицата. Сочи, че единият
велосипедист бил завил и успял да се преустрои в дясната лента посока към
центъра на селото, а другият продължил на дясно като напуснал пътното платно за
град Ловеч и навлязъл в пътното платно на другата улица, за да бъде ударен от
лекия автомобил. Моли съда да признае подзащитният му за невиновен по отношение
на изпълнителното деяние несъобразена скорост с оглед посочените три
обстоятелства – релеф на местността, състояние на пътя и условия за видимост, и
да остави без уважение искането да се приложи чл.78а от НК. Моли ако съдът прецени,
че може да му се вмени във вина престъпление по непредпазливост, че е нарушил
правила от ЗДвП, а именно, че се е движил с несъобразена скорост, да не му
налагате наказание лишаване от правоуправление, съобразявайки се с
обстоятелството, че обв. Б. е инвалид,
за което излага, че са представили решение на ТЕЛК като единствената възможност
за пътуване и придвижването, за да обслужва себе си било МПС-то.
В
хода на разследването е установено следното:
Досъдебно
производство № 345/2019г. по описа на РУ на МВР - Ловеч било започнато по реда
на чл.212, ал.2 от НПК / при неотложни следствени действия/ за престъпление по
чл.343 ал.1 б."б" във връзка с чл.342 ал.1 пр.3-то от НК.
В хода на
разследването по делото била установена следната фактическа обстановка:
Малолетният
пострадал Д.К.А. ЕГН ********** живеел в с. Р., Ловешка област, ул."В. Ц.№
…...с родителите си, единият от които е свидетелят К.А.Т. и двете си сестри.
Обвиняемият С.Б.Б.
ЕГН **********,***, пенсионер по болест, бил правоспособен шофьор от 1976г.,
притежавал лек автомобил м. "Нисан Х-Трайл" с рег. № ….
На
18.06.2019г. след обяд часа св. Д.А. излязъл от дома си да се разходи с велосипеда
си. Отправил се към дома на свой приятел, който „живеел на улицата вдясно след
читалището" на с. Р., Ловешка област. В близост до него, също с велосипед,
бил непълнолетният св. И.Е.Б. от с. Р., обл.
Ловешка.
Св. Азисов
първо преминал по улицата, на която живеел, след това се отправил по ул. „Л. .К.",
за да излезе на главната улица, която водела към центъра. Преди да излезе на
главната улица „Стоян Едрев", момчето спряло, огледало се и след като се
убедило, че няма автомобили, предприело преминаване на главната улица „Стоян
Едрев".
По същото време обв. С.Б. се
движел с джипа си „Нисан Х-Трайл" с рег. № ….., от с. О. , община Угърчин
към гр. Ловеч. Преминавал с ниска скорост през централната улица „С- Е." в
с. Р., тъй като познавал добре пътя, по който „винаги имало хора". След
като минал центъра на селото, малко след градинката вдясно, където се събирали
младежи, забелязал откъм улицата вдясно /"Л. К."/ да излизат две деца
с велосипеди - св. И. Б. и св. Д.А. . Пострадалият Д.А. видял джипа, управляван от обв. Б., „който се
движел с голяма скорост и идвал право срещу него". Обвиняемият,
възприемайки велосипедиста, реагирал за спиране, като едновременно с това
отклонил посоката на движение, като от главния път навлязъл в страничната улица
„Т. М.". Св. А, за да избегне удара с идващия срещу него автомобил,
продължил надясно, като напуснал главната улица „С.Е." и навлизайки в
пътното платно на ул. "Т. М.", бил ударен с предната броня на джипа.
При удара тялото на пострадалия Д. А.било отхвърлено /"преметнал се през
предната част на джипа"/ и същият паднал от лявата страна на автомобила
върху асфалта, удряйки главата си.
Обвиняемият Б. слязъл от
автомобила си и веднага се обадил на тел.112. Междувременно, св. Г. З. С.,
който минавал през центъра на селото, видял момчето, което плачело на тротоара
на ул. "Т. М.. Св. С.спрял автомобила си, взел детето на ръце, което "било
в съзнание" и го пренесъл на съседния тротоар. Малко по-късно пристигнал
екип на ЦСМП - Ловеч и пострадалия бил откаран своевременно за оказване на
медицинска помощ - първо в МБАЛ - Ловеч, а впоследствие - в УМБАЛ "Проф.
д-р Г. Странски" - Плевен.
На
служителите на СПП при ОД на МВР - Ловеч, пристигнали първи на
местопроизшествието, обв. С.Б. обяснил, че „внезапно от дясната му страна от
улица „Л. К. излезли няколко колоездачи, но че не е имал време да спре и
блъснал с предната си част последния колоездач от групата".
Видно от
заключението на назначената в хода на ДП съдебно медицинска експертиза, в следствие
пътно-транспортното произшествие, пострадалият Д.А. е получил счупване на черепните кости
челно слепоочно и данни за травматичен субдурален хематом - увреждания,
всяко от които обуславя РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
От справка на Областно пътно
управление - Ловеч, става ясно, че в зоната на произшествието, при км 9+100, на път III - 3504, максимално
допустимата скорост на движение в посока Ловеч - О. , е била 40 км/час съгласно
въведеното ограничение с пътен знак В 26 „Забранено е движението със скорост,
по-висока от означената – 40 км/час", а в посока О. - Ловеч /, в която посока се е движел
обвиняемият с джипа си/, скоростта е съгл. определената в чл.21, ал.1 от ЗДвП
допустима скорост за населено място. Същевременно, към момента на настъпване на
ПТП, на изхода на улица „Л. К." към главната улица "С.Е." е
имало поставен пътен знак „Б2" /"Спри! Пропусни движещите се по пътя
с предимство"/, който е скрит в клоните на крайпътно дърво и трудно може
да се възприеме от разстояния от водачите на моторни превозни средства.
Видно от заключенията
на назначените и реализирани в хода на ДП автотехническа и допълнителна
автотехническа експертиза
мястото на удара е в средата на пътното платно на
ул. "Т. М.", на около 3.20 метра вдясно от левия бордюр. Скоростта на
лекия автомобил непосредствено преди водачът да реагира за спиране, е била 50
км/час. Реакцията на обв. Б. да употреби спирачки е на 27.70 метра от мястото
на удара, като опасната зона за спиране при посочената скорост на движение, е
по -голяма от това разстояние, а именно: 33.40 метра, което означава, че със
привеждане на спирачния привод на автомобила е било възможно да се избегне
пътно-транспортното произшествие. Произшествието би било предотвратено, ако автомобила се е движил със съобразена скорост, която в настоящия случай е 44
км/час, при която би могъл да спре преди мястото на удара, или ако е продължил
движението си напред по ул. "С. Е.", без да се отклонява по ул. "Т.
М.".
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си
обвиняемия С.Б.Б. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по
чл.343, ал.1, б.”б” във вр. с чл.342, ал.1, пр.3-то от НК, като на 18.06.2019г. около 14.30 часа в
с.Р., община Ловеч, в района на кръстовище, образувано от ул. „С.Е.” и ул. „Л. К.”, в средата на пътното платно на
ул. „Т. М.”, при управляване на л.а. м. „Нисан Х-Трайл" с рег. № ……,
негова собственост, нарушавайки правилата за движение по пътищата, съдържащи се
в чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата - като водач на МПС бил длъжен
при избиране скоростта на движение да се съобрази с релефа на местността,
състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние
да спре пред всяко предвидимо препятствие; чл.117 от ЗДвП - като водач на МПС,
приближавайки към място, където на пътя или в близост до него се намират деца,
е бил длъжен да намали скоростта, по непредпазливост причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в травматично счупване на черепните кости челно
слепоочно и травматичен субдурален хематом, обуславящи разстройство на
здравето, временно опасно за живота на Д.К.А., ЕГН ********** ***.
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните в хода на ДП
свидетели Д. К. А., П. С. С., Й. В. П., И. В. Д., И. К. И., Г. П.Д., Г. З. С., И.Е.Б.
, И.А. Х., приложените към делото писмени доказателства и доказателствени
средства, заключенията на в.л. по назначените и реализирани в хода на ДП
съдебно медицинска експертиза, автотехническа и допълнителна автотехническа
експертизи. Съдът дава вяра на показанията на цитираните по - горе свидетели,
тъй като те кореспондират със събраните писмени доказателства и заключенията на
съдебно медицинска експертиза и автотехническа и допълнителна автотехническа
експертизи и образуват една логическа цялост.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, тъй
като същите са относими, допустими и допринасят за установяването на
фактическата обстановка и разкриване на обективната истина - Справка съдимост,
протокол от оглед, история на заболяване.
От представената справка за съдимост се установява, че
подсъдимият е неосъждан.
От
представената справка за нарушител/водач се установява, че подсъдимият е
правоспособен водач, като до момента е бил санкциониран по ЗДвП и ППЗДвП един
път през 2006 г. за нарушение на чл.50, ал.1, б.б от ЗДвП с НП №3789/13.02.2007
г. на 04 РУ Варна и два пъти по отношения на последния са издавани ЕФ с дата на
съставяне 20.09.2016 г. за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на 05.12.2017 г.
за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП .
От
представения протокол за оглед се установява разположението на участниците в
настъпилото ПТП.
От
обективна страна безспорно се установи, че обвиняемия Б. е прекият извършител
на деянието, тъй като при управление на собственият си л.а. м. „Нисан Х-Трайл" с рег. № ….,
нарушил правилата за движение по пътищата, съдържащи се в чл.20, ал.2 от Закона
за движение по пътищата - като водач на МПС бил длъжен при избиране скоростта
на движение да се съобрази с релефа на местността, състоянието на пътя, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие и чл.117 от ЗДвП - като водач на МПС, приближавайки към
място, където на пътя или в близост до него се намират деца, е бил длъжен да
намали скоростта, в следствие на което по непредпазливост причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на черепните кости челно
слепоочно и травматичен субдурален хематом, обуславящи разстройство на
здравето, временно опасно за живота на Д.К.А., ЕГН ********** ***. За тези изводи
съдът се позовава на показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели, както и на заключенията и констатациите на съдебно автотехническа
и допълнителна автотехническа експертизи и съдебно – медицинската експертиза,
които приема за компетентни, безпристрастни, убедителни и научно обосновани.
Същите са изготвени изцяло и само въз основа на обективни данни и находки,
както от съставения непосредствено след произшествието Протокол за оглед на
местопроизшествие, с приложен албум за посетено местопроизшествие, така и документацията
съдържаща се в ИЗ №22480/2019г. на УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД гр. Плевен,
Клиника по неврохирургия. Всички тези находки са обективни и конкретни, поради
което съдът ги приема за единствено верни и точно отразяващи фактическата
обстановка на произшествието. Съдът намира, че и трите изготвени заключения са
пълни и почиват на професионалния опит и теоретическите познания на изготвилите
ги в.л. Още повече, че и трите заключения не бяха оспорени в хода на съдебното
следствие. По изложените по – горе съображения, съдът кредитира и трите
заключения като компетентно
изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответната област,
неоспорени от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал.
От
субективна страна обв. Б. е действал
непредпазливо, като не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Допуснатите от него нарушения
на правилата за движение са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото
произшествие и произтичащите от него обществено опасни последици.
Съдът намира, че
обвинението по чл. чл.343,
ал.1, б.”б” във вр. с чл.342, ал.1, пр.3-то от НК, срещу обв. Б. е доказано
по безспорен и несъмнен начин, и че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства може да се направи категоричен извод, че обвиняемия е
автор на престъплението за което е предаден на съд, поради което направените в
тази връзка възражения от защитникът му се явяват неоснователни. В хода на съдебното
следствие обв. Б. даде обяснения видно от които същия отрече да е извършил
деянието за което е предаден на съд.
Тези негови обяснения, съдът намира за защитна теза, тъй като цялостния
доказателствен материал и обективните данни по делото опровергават категорично
тези обяснения и доказват приетата по - горе фактическа обстановка, като съдът
ги цени като защитна теза. Съдът стигна до този извод анализирайки даденото от
обв. Б. обяснение със събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства и показания на разпитаните по делото свидетели. В
противовес на обясненията на обв. Б. са свидетелски
показания на свидетелите Д.
К.А. П.С. С., Й. В.П., И.В.Д., И.К. И., Г. П. Д., Г.З. С., И.Е.Б. , И. А.Х..
Последните в своята съвкупност
създават пълна, точна и ясна картина на събитията от процесния период. Същите
са логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал и
заключенията на изготвените експертизи. Всички те приобщават относими факти и
обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост
от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки
очевидци, като по този начин пряко установяват обстоятелствата, както във
връзка със съставомерните признаци на процесното престъпление – време, място,
механизъм, начин и авторството на деянието. Обяснението на обв. Б., в частта, в
която отрича да е блъснал пострадалия с предната част на автомобилът си,
категорично се опровергава от показанията на разпитаните в хода на ДП полицейски служители / св. Г. Д. и
св. П.С./, отишли на мястото на ПТП, непосредствено след възникването му, от
които се установява, че сам обв. Б. им
обяснил, че се е движел от центъра на с. Р. към гр. Ловеч по ул. „С. Е.“, когато
внезапно от дясната му страна, от улица „Л.К.“ излезли група колоездачи, като последния
нямал време да спре и блъснал с предната част на автомобилът си последният
колоездач от групата – пострадалия А.. В тази връзка са и показанията на свидетелите
очевидци на ПТП - св. Й. П.и св. И. Х., както и заключенията на в.л. по автотехническа
и допълнителна автотехническа експертизи и съдебно медицинската експертиза. Съдът не кредитира и обяснението на обв. Б., в
частта в която последния заявява, че непосредствено пред него излезли група
пешеходци, които той се опитал да предпази, поради което тръгнал на ляво,
спрял, а в последствие включил на задна скорост при което пострадалият се
блъснал в автомобилът му, тъй като в тази част обяснението му категорично се
опровергава от показанията на разпитаните по делото свидетели – очевидци на ПТП,
от дадените от самия обвиняем непосредствено след ПТП обяснения пред
полицейските служители и заключенията на в.л. по автотехническата и допълнителна автотехническа
експертизи.
Съдът намира
за неоснователно направеното от адв. Н. възражение за допуснато съществено
процесуално нарушение изразяващо се в това, че не било конкретизирано кое
изречение на чл.20, ал.2 от ЗДвП с поведението си е нарушил обв. Б., тъй като
не посочването на изречение или приложение на съответния текст от закона, който
се твърди, че е нарушен не съставлява съществено процесуално нарушение, още
повече, че в случая е направено словесно описание на нарушението от което е
ясна волята на наблюдаващия прокурор. Неоснователно е и възражението, че обв. Б. с действията си не е допуснал нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Видно от словесното описание на посочената за нарушена
норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП е посочено, че водачът – обв. Б. при избиране на скоростта си на
движение е следвало да се съобрази с релефа на местността, състоянието на пътя,
и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. Безспорно от събраните по делото доказателства се
установява, че обв. Б. е нарушил това
правило за движение на МПС, тъй като поради избраната от него скорост за
движение не е успял да спре и да предотврати настъпването на ПТП. В
конкретния случай видно от заключението на изготвената автотехническа и
допълнителна автотехническа експертиза се установява, че управляваният от
подсъдимия лек автомобил се е движел с 50 км/ч, която се явява технически
несъобразена в конкретната обстановка при наличие на препятствие, тъй като произшествието е могло да бъде предотвратено, ако се е движил със съобразена скорост от 44 км/час, при която е могъл да
спре преди мястото на удара.
Не на последно място, самият Б. в хода на съдебното следствие даде обяснение
видно от което процесния ден е бил „изключително дъждовен“, като по пътната
настилка „имало филц, пясък, камъчета по пътя“, което според думите му
„ускорявало спирачната дистанция“, поради което и не успял да спре. В този смисъл скоростта, с която обв. Б. е управлявал
процесния л.а. – 50 км/ч се е явявала несъобразена с релефа
на местността, състоянието на пътя, и с конкретните условия на видимост. Освен това тази
скорост, вкл. с оглед състоянието на самия водач, не съответства на
регламентираното с разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП изискване, да
позволи на водача да спре пред всяко предвидимо препятствие. Нарушено е и
второто изречение от същата разпоредба, а именно задължението на водача да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност
за движението. В конкретния случай опасността възниква в един предходен момент,
когато обвиняемият, намирайки се на прав участък от пътя, е можел своевременно
да възприеме малолетния велосипедист като препятствие на пътя, като е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на удар между него и
велосипедиста, ако се е движел с по -
ниска скорост /44 км.ч. Изцяло в този смисъл е изготвената по делото автотехническа експертиза. Поради горните
обстоятелства, категорично установени по делото и неоспорени от страните, съдът
намира, че нарушението на обв. Б., което е в пряка причинна връзка с
настъпилото произшествие, е именно неспазване правилото на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Съдът намира, че с действията си обв. Б.
е нарушил и разпоредбата на чл.117 от ЗДвП. Безспорно от събраните по делото
доказателства се установи, че пострадалото лице е малолетно, а в ТР № 61 от 26.XII.1983 г. по н. д. № 58/83 г., ОСНК е прието,
че с оглед особеностите на децата характеризиращи се с занижена възможност
правилно да ръководят своите постъпки и реално да оценяват опасностите, които ги застрашават, то те винаги
представляват опасност за движението, независимо дали са индикирали намерението
си да навлязат на платното за движение. Задължението за намаляване на скоростта
на движението възниква във
всички случаи от момента на възприемане на детето, независимо от близостта му
до мястото, където ще премине превозното средство, и обстоятелството дали то
възприема, или не приближаването му. Скоростта на движението трябва да бъде намалена в такива предели, че да
гарантира при преминаването покрай детето при всички случаи безопасност,
включително и когато настъпи рязко изменение в пътната обстановка в резултат на
необмисленото и опасно пресичане на пътя от детето. Щом като децата в ниска възраст не са в състояние
правилно да ръководят своите постъпки и реално да оценяват опасностите, които ги застрашават, законът възлага
на водачите да ги предпазват, когато преминават покрай тях. При настъпване на
произшествие, с което се уврежда здравето или животът на дете, когато не е
намалена скоростта до предели на безопасност, макар и това да е станало в
опасната зона за спиране на моторното превозно средство, водачът не се намира
при условията на чл.15 от НК. Когато се е движел с
несъобразена скорост при такива пътни ситуации, той сам се е поставил в
обективна невъзможност да предотврати настъпването на произшествие. Спирането на
моторно превозно средство се налага в онези случаи на пътни ситуации, при
които движението и с
най-минималната скорост представлява опасност за
увреждане на детето, което се намира на пътя или в близост до него. С оглед на
това следва да се приеме, че намаляването на скоростта на движението или спирането на превозното
средство като две предписани алтернативи от правилата за движение за безопасно преминаване
покрай деца зависи от степента
на опасността, която представлява
детето, и възможността то да навлезе в платното за движение. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че обв.
Б. е нарушил и задълженията си по чл. 117 от ЗДвП.
Вследствие от нарушаването на горепосочените правила за
движение е налице и престъпният резултат, а именно причиняването на средна
телесна повреда на пострадалия А. Видно
от изготвената в хода на досъдебното производство медицинска експертиза се установява,
че на същия са били причинени счупване на черепните кости челно слепоочно и данни за травматичен
субдурален хематом - увреждания, всяко от които
обуславя РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Налице са всички обективни съставомерни
признаци на престъплението, а именно противоправно поведение, изразяващо се в
нарушаване правилата за движение, като тези нарушения са в пряка причинна
връзка с ПТП и уврежданията на пострадалия.
За
така извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б", предл. 2ро, във
вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 - то от НК се предвижда наказание „до три години
лишаване от свобода или пробация”. С оглед обстоятелството, че обв. Б. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, от престъплението няма
нанесени имуществени вреди, съдът намери, че е налице основание за прилагане на
чл.78а от НК, като Б. беше освободен от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание „Глоба”. При определяне на размера на
административното наказание съдът отчете обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, данните за личността на извършителя, данните за семейното и
имотното му състояние, чисто съдебно минало, ниска обществена опасност на
дееца, справката за нарушител. При това положение, съдът на основание чл. 78а
от НК за престъплението по чл.343, ал.1, б.”б” във вр. с чл.342, ал.1, пр.3-то
от НК освободи обв. Б. от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание „Глоба” в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, която да заплати в полза
на държавата по сметка на бюджета на съдебната власт, като съобрази предмета на
престъплението, личността на дееца, семейното и имотното му състояние, и че ще
се постигнат целите на наказанието.
Съгласно чл. 78а, ал.4 НК, когато съдът налага
глоба по ал.1 може да наложи и лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност, когато такова наказание е предвидено за съответното
престъпление. Настоящата инстанция счете, че за поправянето и превъзпитанието
на обв. Б. не е необходимо лишаването му от право да управлява МПС за определен
срок до колкото за това престъпление чл. 343г. НК предвижда такова наказание.
Това решение на съда е обусловено от обстоятелството, че обв. Б., видно от
справката за водач няма съществени нарушения на ЗДвП, няма допуснати ПТП с
телесни увреждания, а същевременно управлението на МПС му е необходимо, за да се
предвижва. Видно от
събраните по делото писмени доказателства /ЕР на ТЕЛК №0956/054/10.04.2018 г.
издадено от МБАЛ Ловеч/ обв. Б.е трудно подвижен, като предвижването му, за да
обслужва нуждите си може да бъде осъществено само с автомобил. С оглед на
гореизложеното, съдът прецени, че
налагането на кумулативно предивденото наказание „лишаване от право да
управлява МПС” би се явило прекомерно и че целите на наказанието
биха се постигнали в пълна степен и ако на основание чл.78а, ал.4 от НК на обвиняемият не бъде наложено наказание „Лишаване от право да
управлява МПС”, предвидено наред с наказанието „глоба” .
При този изход на процеса съдът осъди обв. Б. да
заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата от 1062.72 лв. представляваща разноски за изготвени в хода на ДП
експертизи.
Водим
от гореизложеното съдът постанови решението си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: