Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 09.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21
състав, в
публичното съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №5516 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Ищецът ЗК „О.Л.“ твърди, че с
ответника К.Н.А. са били в трудово правоотношение, по силата на което
ответникът е заемал длъжността „Ф.Д.” на ЗК „О.– клон Б.“. Сочи още, че на
04.05.2012 г. е изплатил по банков път по сметка на ответника сумата от 75
850,20 лв., представляваща трудово възнаграждение. Поддържа, че с ответника не
е постигано съгласие последният да получава трудово възнаграждение в такъв
размер и получената от него сума от 75 850,20 лв. се явява недължимо платена,
поради което претендира същата. Претендира и разноски.
Ответникът К.Н.А. в срока за отговор
по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът не е активно
легитимиран по предявения иск. Сочи, че процесната
сума е получена от него по сключения между страните трудов договор и представлявава дължимото му се трудово възнаграждение за мес.04.2012 г. Релевира и
възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД – за връщане на
платено без основание трудово възнаграждение.Твърденията
на работодателя за недължимо получени суми определят предметната рамка на спора
като такъв за получено при начална липса на основание, което покрива
фактическия състав на иска по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
По въпроса
за разпределението на доказателствената тежест по
спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55 ал.1 ЗЗД е
налице трайна практика на съдилищата и по специално на ВКС, обективирана
в решение №138/07.10.2009 г. по т.д. №375/2009 г. на ІІ ТО на ВКС, решение
№556/13.07.2010 г. по гр.д. №46/2009 на ІV ГО на ВКС, решение №211 от
26.11.2013 г. по т.д. №1082/2012 г., ІІ ТО на ВКС. Според тези решения и в
трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 ЗЗД - начална липса
на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ
положителен факт е фактът на плащане на сумата, чието връщане се претендира (в
тази насока е и ППВС №1/79 - т.1). Поради това в доказателствена
тежест на ищеца по иск на някое от трите правни основания е да установи
настъпването на факта на плащане, а в доказателствена
тежест на ответника - доказването на съществуване на основание да го получи,
съответно да задържи извършеното плащане.
По делото не се спори, а и се установява
от представените трудов договор №7/05.11.2009 г. и допълнителни споразумения
към него, че ЗК „О.– клон Б.“ и ответникът са били в трудово правоотношение, по
силата на което последният е заемал, считано от 30.11.2011 г., длъжността „Ф.Д.”,
като му е определено, считано от същата дата, основно месечно трудово
възнаграждение в размер на сумата от 3000,00 лв.
Видно от представеното по делото
преводно нареждане за кредитен превод от 04.05.2012 г., ищцовото
дружество е изплатило по банков път по сметка на ищеца сумата от 75 850,20 лв.,
като в основанието за превод е посочено, че преведената сума представлява
заплата за мес.04.2012 г.
От представеното по делото удостоверение
от 22.06.2012 г., издадено от Министерство на търговията, промишлеността и
туризма на Р.К., се установява, че
членовете на Съвета на директорите на дружеството са: З.Д., С.Е., А.Т.С..
Видно от представеното по делото решение
на Съвета на директорите на ответника от 29.03.2012 г., е взето решение за
изплащане на сумата от 613 821,00 лв., като допълнително заплати на
служителите, наети в ЗК „О.– клон Б.“, като сумата следва да се разпредели
между наетите служители в офисите на територията на Република Б. по преценка на
управителя на клона, който е упълномощен да извърши всички необходими правни и
фактически действия за изпълнение на това решение.
Представено е и удостоверение, изходящо
от ЗК „О.– клон Б.“, от 03.12.2015 г., от което се установява, че на ответника
е изплатено нетно трудово възнаграждение за мес.04.2012
г. в размер на 75 850,20 лв.
Представени са също и платежните
ведомости за мес.04.2012 г., от които се установява,
че на ответника е начислено БТВ в размер на 84 536,00 лв., а сумата за
получаване е 75 850,20 лв.
От показанията на свид.
В.М. /управител на ЗК „О.– клон Б.“ към мес.04.2012 г./ се установява, че през мес.04.2012
г. на служителите на ищеца са изплащани бонуси, които са били около 500 000,00
лв. – 600 000,00 лв., за изплащането на които е имало одобрение от Р.К., като
по принцип разпределението на бонусите е ставала от Управителния съвет.
Свидетелят сочи още, че ответникът би трябвало да е получил бонус около 70
000,00 лв. - 80 000,00 лв., за което е фигурирал и във ведомостите.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че през
периода 01.03.2012 г. - 31.05.2012 г. на служителите на ищцовото
дружество са изплатени /по банков път и в брой/ суми за основно и допълнителни
трудови възнаграждения, както следва: през мес.03.2012
г. - 114 864,34 лв., през мес.04.2012 г. - 546 950,52
лв., от които допълнителни възнаграждения на 19 бр. служители в размер на 427
209,14 лв., през мес.05.2012 г. - 625 145,50 лв., от
които допълнителни възнаграждения на 9 бр. служители в размер на 499 552,63
лв., вкл. и на ищеца в размер на 81 500,00 лв. Вещото лице сочи още, че
счетоводството на ЗК „О.– клон Б.“ не е водено редовно през процесния
период.
Други релевантни доказателства не са
ангажирани.
При тези данни и с оглед на събраните
по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по делото се
установи безспорно и категорично наличието на соченото трудово правоотношение,
както и че ответникът е получил от ищеца сумата от 75
850,20 лв., която сума му е начислена във ведомостите за работните заплати за мес.04.2012 г., като договореното между страните основно
трудово възнаграждение, дължимо се на ищеца към процесния
период, е в размер на сумата от 3000,00 лв.
Съдът намира
обаче, че от събраните по делото доказателства се установи, че процесното възнаграждение е получено от ответника на
валидно правно основание. Същото представлява допълнително трудово
възнаграждение – т.нар. бонуси, за изплащането на които е налице решение от
29.03.2012 г. на компетентен орган – Съвета на директорите на дружеството-ищец,
като разпределението на бонусите е възложено на управителя на ЗК „О.– клон Б.“.
Твърденията на ищеца, че на ответника не се дължи допълнително трудово
възнаграждение, въз основа на цитираното решение от 29.03.2012 г., доколкото
същият не фигурира в поименния списък, е неоснователно. На първо място, в
описаното по-горе решение изрично е посочено, че сумата за допълнителните
възнаграждения следва да се разпредели между наетите служители в офисите на
територията на Република Б. по преценка на управителя на клона, който е и
упълномощен със същото решение да извърши всички необходими правни и фактически
действия за изпълнение му. На второ място, представения поименен списък не
представлява писмен документ по смисъла на ГПК, доколкото не носи подпис,
поради което съдът не кредитира същия. Тези изводи се подкрепят и от събраните
по делото гласни доказателства -
показанията на свид. В.М., които съдът
кредитира напълно, като обосновани и задълбочени, доколкото свидетелят е бил
управител на ЗК „О.– клон Б.“ към процесния период.
Отделно от
изложеното, когато служителят е получил добросъвестно суми по повод трудовото
си правоотношение по силата на презумцията, уредена в
чл.271 КТ, той не дължи връщане на тези суми. Съгласно чл.271 ал.1 КТ,
работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение
и обезщетение по трудово правоотношение, които е получил добросъвестно.
Предпоставка за прилагане на закрилата по чл.271 ал.1 КТ е добросъвестността на
работника или служителя при получаване на трудовото възнаграждение или
обезщетение, като е достатъчно той да не е знаел, че няма право да получи
плащането, т.е. добросъвестността му се предполага до установява на противното
- доказване на негово знание относно липсата на основание за получаване на
сумата. В тежест на работодателя е до обори тази презумция,
което не бе сторено по делото /решение по гр.д. №271/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС/.
Поради изложеното, съдът намира, че
предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното
искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски
в размер на сумата от 250,00 лв., представляваща депозит за вещо лице и сумата
от 80,00 лв., представляваща депозит за свидетел. Ответникът претендира и
разноски за адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ГПК, но
доколкото същият не е представил сключен договор за правна защита и съдействие
по реда на чл.38 ал.1 т.3 ГПК, то и не следва да му бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „О.Л.”, седалище и адрес на
управление: Р.К., гр. Н., ул. „******, срещу К.Н.А., ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.55
ал.1 пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата 75 850,20 лв., представляваща получено без
основание на 04.05.2012 г. трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК „О.Л.”, седалище и адрес на управление: Р.К., гр. Н., ул. „******,
да заплати на К.Н.А., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 330,00 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните
СЪДИЯ: