РЕШЕНИЕ
№ 1184
гр. Варна, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110203003 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Д. М. И. против Наказателно Постановление № 24-0819-001569/
19.06.2024г. на Началника на група при сектор ПП към ОД-МВР-Варна, с
което на Д. М. И. е наложено административно наказание в пункт първи
"Глоба" в размер на 200 лв. на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.4
от ЗДП и в пункт втори "Глоба" в размер на 50 лв. е Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
В жалбата въззивника моли наложеното му наказание да бъде
отменено. В съдебно заседание се явява лично и поддържа жалбата на
посочените в нея основания. По същество отново моли за отмяна на
постановлението.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от
упълномощен процесуален представител, който да ангажира становище по
жалбата. Изпращат се писмени бележки.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 27.04.2024г. въззивникът като собственик на лек автомобил с рет.
1
№ Н 8601 ВТ, не посочва кой го управлявал по бул. Васил Левски, като на
кръстовището с ул.“Прилеп“ при наличие на пътен знак Б2 от ЗДП не
пропуснал и е блъснат от движещия се от дясно на посоката му по път с
предимство, обозначен с пътен знак Б3 от ЗДП-лек автомол с рег.№ В 9353ВК,
настъпило ПТП с материални щети. Напуснал местопроизшествието без да
установи последиците от него.
За установеното нарушение бил издаден АУАН, като нарушението
било квалифицирано по чл.50 ал.1 от ЗДП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП. АНО издал
НП, като възприел изцяло фактическата обстановка установена с АУАН.
Направените възражения били приети за неоснователни.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, тези
приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление издадено от компетентен органв
шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. То е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на
въз. Николов нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Не е допуснато
нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено е направено с достатъчна пълнота и
конкретика. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и
по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което
2
той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Съдът за да се произнесе взе предвид следното- Нормата на чл. 188
от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика
или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него
нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител. В
конкретния случай е безспорно, че собственик на МПС-то, с което е
извършено нарушението, е въззивникът Д. И.. Съгласно разпоредбата на чл.
188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП, собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. В случая след получаване на АУАН лицето е подало до
административнонаказващия орган уведомление и декларация, в което е
декларирало, че не е извършило нарушението, както и че нарушението е
извършено от лице с имена А*** М***. В декларацията е посочено и телефон
на лицето. Напълно в духа на чл. 188 от ЗДвП собственикът на МПС -
въззивникът е понесъл тежестта за установяване на водача на МПС. Същият,
обаче, отново според изискванията на закона, е посочила на кого е
предоставено МПС. Вместо да извърши разследване и да изиска информация
от посоченият от собственика като извършител на процесното нарушение, при
положение, че са налични данни за него и нелефон за връзка, АНО е издал и
НП. Резонни са възраженията на въззивникът, че АНО е следвало да положи
усилие и да поведе разследване при така посочените фактически твърдения.
Следва да бъде посочено, че нито един български гражданин не би могъл да се
сдобие правомерно с копие от български личен документ на друг български
гражданин/било то и негов съпруг/, като изиска от него предаването на такова
копие, което да използва т. к. Законът за българските лични документи
забранява това /чл. 11 от същия закон/. Вярно е, че процедурата разписана в
ЗДвП изиска предоставяне на копие от СУМПС на управляващия водач, което
по смисъла на ЗБЛД е личен документ, копие от който не следва да се
предоставя на трети лица извън държавните институции, но пък този правен
парадокс е преодолим чрез провеждане на административно разследване от
компетентните за това административни полицейски органи.
Наказващият орган е следвало да изиска допълнително доказателства,
ако е била налице неяснота относно вписаните в уведомлението и
декларацията факти, за да изпълни задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,
а не да подхожда формално. Следвало е да прояви активност и със способите
3
дадени му от закона, като контролен орган, да изиска обяснения от
въззивникът и от посочената като водач на МПС. Като не е проявил никаква
процесуална активност, и като не е изяснил обстоятелствата по случая е
допуснал съществено процесуално нарушение. Поради това съдът намира, че
не е доказано нарушението, за което е издадено НП, да е извършено от
наказаното лице, което обосновава извод за неправилност на същия. / В този
смисъл Решение на АС Варна по к. а. д. № 1024/2017 г. /
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 24-0819-001569/
19.06.2024г. на Началника на група при сектор ПП към ОД-МВР-Варна, с
което на Д. М. И. е наложено административно наказание в пункт първи
"Глоба" в размер на 200 лв. на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.4
от ЗДП и в пункт втори "Глоба" в размер на 50 лв. е Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4