Решение по дело №3067/2019 на Районен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№1659

Гр. Перник, 13.11.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 6 гр. с. в публично съдебно заседание на 22 10 2019  година, в състав:                            

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  Д МАТЕЕВА

 

При секретар Д.Благоева

като разгледа гр. д. № 03067/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.

по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Л. Спасов

против

А.К.К.  ЕГН ********** ***

Че дължи на дружеството

сумата 553.47 лв. доставена и незаплатена топлоенергия на посочения адм.адрес, от която

сумата 529.23 лв.главница  за периода 01.07.2017- 30.04.2018г.

изтекла лихва 24.24 лв. за периода 08.09.2017 - 18.02.2019г.

както и законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 25.02.2019г. до окончателното изплащане на сумите, по чг дело 1400/ 2019г. ПРС

Претендират се и разноските по УИ и по запов.производство.

 

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал възражение, в което  твърдят следното :

Не оспорва собствеността върху топлофицираното жилище,признава вземанията до размера на сумите, погасени по давност, като следва те да се изключат от задължението.

Твърд и че има направено плащане по направена корекция по ИРУ

Оспорва размера на задължението.

 

Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

По допустимостта

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Наличието на правен интерес се установява от приложеното ЧГД по което е издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК за вземането

Срещу заповедта е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

 

По същество:

За уважаването му в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството клиент/купувач на топлинна енергия за битови нужди на ответника, валидно възникнала облигационна връзка между тях, изпълнение на своето задължение по същата, вида и размера на задължението на ответника.

Установи се по делото че

-                       ищцовата страна има предмет на дейност - включва производство, пренос, разпределение на топлинна енергия като  топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129  ЗЕ

-                        наличието на качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на ЗЕ и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка  с производство и доставка на топлинна енергия при спазване  на чл. 150 от ЗЕ.

По делото са представени ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД, неоспорени от ответника.

Съдът приема, че условията на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради което представените ОУ имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.

Съгласно чл. 1 от ОУ, страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди.

Според чл. 3 от ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

 Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ - клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

За установяване качеството клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, ищецът е представил писмени доказателства.

 

По доказателствата –

 

С оглед признанието по чл.237 ГПК, съдът приема за безспорно, че ответникът е собственик на топлофицираното жилище.

Няма суми попадащи в  погасителна давност.

Налице е плащане 50лв. внесени на 28.03.2019г.

По заключението на вещото лице по приетата СИЕ по делото :

Размерът на задължението е :

Обща сума 177.35лв.  / от сумата 198.04лв.главница и 29.31лв. изтекла лихва се изваждат 50лв. внесени като остава задължение 177.35лв./

Като за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Дължи се и законната лихва върху главницата  от датата на заявлението 25.02.2019 до окончателното изплащане на сумата.

 

Следователно, съдът приема за дължими посочените по-горе суми, като уважава възражението за платена частично сума.

 

По разноските :

Предвид изхода на делото , се дължат разноски от ответника на ищците, в размер

по УИ – 187.50лв.

По заповедното производство–25 лв.за д.такса и 25лв. юк.възнаграждение

 

От своя страна  „Топлофикация „Перник АД следва да заплати адв.разноски – с оглед изхода на спора -

А.К.К.  ЕГН ********** ***- по списък по чл.80 ГПК – 250лв.

 

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по  предявения на основание чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ иск

на Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов, че :

А.К.К.  ЕГН ********** ***

дължи на дружеството

обща сума 177.35лв. доставена и незаплатена топлоенергия на посочения адм.адрес,за периода 01.07.2017-30.04.2018г.,

както и законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 25.02.2019г. до окончателното изплащане на сумите, по чг дело 1400/ 2019г. ПРС

като за разликата до пълния предявен размер :

553.47 лв. доставена и незаплатена топлоенергия на посочения адм.адрес, от която

сумата 529.23 лв.главница  за периода 01.07.2017- 30.04.2018г.

изтекла лихва 24.24 лв. за периода 08.09.2017 - 18.02.2019г.

отхвърля като неоснователен и недоказан – с оглед частично плащане 50лв. от 28.03.2019г.

 

 

ОСЪЖДА А.К.К.  ЕГН ********** ***-

ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ на „Топлофикация „Перник АД в размери :

по УИ – 187.50лв.

по заповедното производство –25 лв.за д.такса и 25лв. юк.възнаграждение

 

         ОСЪЖДА „Топлофикация „Перник АД да заплати адв.разноски на

А.К.К.  ЕГН ********** ***- по списък по чл.80 ГПК – 250лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните

 

След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се изпрати за прилагане по ЧГД на съотв. състав

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

Вярно с оригинала: Х.С.