Р
Е Ш Е
Н И Е 260291
гр. Пловдив, 08.09.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на седми август през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 14414 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД, вр. с
чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от ..................
М.Д. и Н.С. чрез ..... Р.против С.С.И.
ЕГН **********,*** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 1 466,64 лв. - главница по Договор за потребителски кредит, 290,28
лв. договорна лихва за периода 20.01.2017 г. до 20.12.2017 г., 269,88 лева
мораторна лихва за периода 21.01.2017 г. до 14.12.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410
от ГПК в съда – 21.12.2018 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски в заповедното и исковото производство.
В исковата молба се твърди, че между ответника и ................
е сключен на 22.12.2016 г. договор за потребителски кредит за сума от 1466,64
лв. за връщане на 12 месечни вноски. договорната лихва е 290,28 лв. сумата е
предоставена чрез заплащане на закупена от ответника стока. Плащанията са
преустановени. Вземането е прехвърлено на „АКПЗ“ ЕООД с договор за цесия от
14.09.2018 г. , което лице е цедирало вземането на ищеца с договор от
03.05.2018 г. Последния е уведомил длъжника за цесията. Вземането е
притендирано по чл. 410 от ГПК –ч. г. д. 20377/18 г. на ПРС..
Ответникът, чрез назначения му особен
представител адв. К., заявява че предявените искове са допустими но
неоснователни. Твърди, че упълномощаване на
цесионера за уведомяване на длъжника , не може да се приеме за редовно ,
тъй като задължението е на цедента
съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД. Не може да бъде прието и от особения
представите.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложението писмени доказателства-договор за кредит от 15.12.2016 г. е
видно, че между ................
и ответника е постигнато споразумение за предоставяне на заем от 1466,64 лв.
Заема се връща на 12 вноски по 146,41 лв. от 20.01.2017 г. до 20.12.2017 г. ГЛП
е 33,79 %, а ГПР-39,56 %.
От представения рамков договор за прехвърляне на парични задължения и
приложение от 14.09.2018 г.;договор за цесия и приложение от 03.05.2019 г. е
видно, че ищеца е придобил вземане към ответника в размер от 2253,92 лв.
От приложените уведомления (лист 40 -43 от делото) е видно, че до ответника
е изготвено уведомление от ищеца за извършените цесии.
От изготвеното заключение от 14.05.2020 г. по извършената ССЕ е видно, че заемната
сума е преведена по сметка на ................
за закупуване на стока. Същата включва 1358 лв. –стойност на стоката и
108,64 лв. застраховка-сигурност на плащанията.
От приложеното ч. г. д. 20377/18 г. на ПРС е видно, че на 21.12.2018 г.
цедента на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е подал
заявление по чл. 410 ГПК за притендираното
вземане,
въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, която е връчена на длъжника по реда н ачл. 47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради връчването на длъжника на заповедта за изпълнение по чл. 47 от ГПК и
настъпилата цесия на вземането е налице правен интерес от предявяване на
настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на
заявителя –ищец „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
Доколкото ищеца обляга притенцията си в заповедното и настоящето
производство, за притежание на вземане от С.И. на сключени договори за цесия
между него и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, както и между
последния и кредитора на ................,
то той следва да установи наличието на всички факти от хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие на прехвърлянето спрямо третото лице.
Тъй като договорът
за цесия е неформален, консенсуален и каузален и с
него едно лице /цедент/ прехвърля на друго /цесионер/ свое вземане безвъзмездно
или срещу насрещна престация, за да е налице валидно
сключен договор е достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера,
доколкото не се предвижда форма за действителност или извършване на плащане
като елемент от фактическия състав. Съобразно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД предишният кредитор е задължен
да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Макар съобщаването да не
е елемент от фактическия състав, който поражда действие на договора
за цесия между страните, /същото има значение за
третите за договора лица, какъвто е и длъжникът. По тази причина по аргумент на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на
вземането има действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му за
това. Следователно за всички трети
лица до момента на съобщаването носител на вземането спрямо
длъжника е цедента. Поради това и съобщаването се явява юридическият факт, от който възниква качеството на кредитор
на цесионера спрямо всички трети лица за договора. Тъй като в закона няма изрична регламентация за начина, по който следва да
бъде уведомен длъжника, като се сочи единствено, че това следва да се извърши от цедента, в
практиката на ВКС се приема, че е допустимо цедента да упълномощи цесионера да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
По делото са ангажирани доказателства и се установяват обстоятелства от
страна на цесионера „АСВ”
ЕАД да е изготвено уведомление до ответника за извършеното
прехвърляне на задължението му по сключения между него и ................, за което е
упълномощен от цедента, но липсват доказателства установяващи връчването на
уведомлението на длъжника към момента на образуване на заповедното производство.
Съобразно въведената практика от ВКС уведомлението за цесията може да се връчи
на длъжника заедно с исковата молба и това уведомление следва да се зачете
съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на делото. Специфичното в случая е, че съобщението за
цесията следва да се извърши на длъжника. В
настоящия случай длъжника-ответника
не е открит и му е назначен особен представител по реда на чл. 47 от ГПК.
Особения представител обаче има ограничен кръг права за целите на процеса и той
не може да приема материалноправни изявления, къквото е съобщаването на цесията, доколкото чл. 34 ал.3 от ГПК, изисква за действие
представляващи разпореждане с предмета на делото представителят да разполага с
изрично пълномощно, а договорът за
цесия представлява разпореждане с едно право и получаването на съобщение за
цесията е част от възникването на това право, което налага изрично
упълномощаване за получаване на
съобщението. Независимо, че чл. 29 ал.5 от ГПК дава възможност особеният
представител да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, с
одобрението на съда, пред който се води делото, за да е налице надлежно уведомяване при тези условия е необходимо изрично съгласие на особения
представител да приеме това съобщаване, обусловено
от възможността му да
доведе реално до знанието на длъжника извършената цесия,
и предварително одобрение на съда. В настоящия случай такива не са налице, което води до извод, че съобщението за
цесията връчено на особен представител не поражда действие.
Тъй като предмет
на разглеждане по настоящето дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК с предхождащото
заповедно производство образувано по заявление на цесионера – „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, от 21.12.2018 г., то в случая тази дата се явява релевантният
момент, към който цесията е следвало да бъде надлежно съобщена на
длъжника. При положение, че това изискване не е било изпълнено към датата на
подаване на заявлението, то и прехвърлянето с оглед разпоредбата на 99, ал. 4 от ЗЗД не е породило действие спрямо длъжника към този момент. Следователно
цесионерът не е имал валидно придобито и изискуемо вземане към момента на
подаване на заявлението, или не е бил
легитимиран да иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед
на това съобщаването на цесията в по-късен момент
с връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея, в конкретната хипотеза не може да се отчете като новонастъпил факт
по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Предвид задължителните
разяснения в т. 10б от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, определение
№ 492/30.07.2014 г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013 г. следва да се приеме, че при настъпило частно
правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на
вземането, легитимиран да подаде заявлението в заповедното производство е цедента, който се явява, спрямо трети лица за договора за цесия, носител на
спорното право към този момент.
Поради изложеното
следва да се приеме, че ищец не е установил надлежното
уведомяване на длъжника за извършената цесия към релевантния за
производството момент – подаването на заявление, поради което иска се явява
недоказан и подлежи на отхвърляне без да се обсъждат
останалите относими към спора факти, свързани с основанието за пораждане на
задължението и неговия размер, за които по аргумент на разпоредбите на ЗПК
съдът следи служебно.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не
следва да се присъждат такива поради липса на отправено искане и представени
доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от ..................М.Д. и Н.С. чрез ..... Р.против С.С.И. ЕГН **********,*** иск
за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1 466,64
(хиляда четирисотни шестдесет и шест лева и 64 ст.) лв. - главница по Договор
за потребителски кредит, 290,28 (двеста и деветдесет лева и 28 ст.) лв.
-договорна лихва за периода 20.01.2017 г. до 20.12.2017 г., 269,88 (двеста
шестдесет и девет лева и 88 ст.) лева мораторна лихва за периода 21.01.2017 г.
до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 21.12.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с оригинала!
ММ