Решение по дело №608/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 160
Дата: 29 октомври 2021 г. (в сила от 29 октомври 2021 г.)
Съдия: Мариан Василев Иванов
Дело: 20214400600608
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Плевен, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ

МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря Дафинка Н. Борисова
в присъствието на прокурора Дойчо Илиев Тарев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214400600608 по описа за 2021 година
Производство по чл.314 и сл. от НПК.
С присъда №260044/02.06.2021г., постановена по НОХД №1190/ 2020г.,
РС-гр.Плевен, признал подсъдимият С.Т.А.. - ЕГН: ***** за невинен в това,
че на 21.01.2020г. в землището на гр.Плевен, първокласен път 03,КМ.92+679,
в лек автомобил „****, с рег.№**** държал акцизни стоки без бандерол по
смисъла на чл.12, ал.1 и 3 от ЗАДС, когато такъв се изисква по закон/чл.2,
ал.2 от ЗАДС/, а именно 30,560 кг. тютюн за пушене, на стойност 6112,00
лева, като размера на невнесения в полза на Републиканския бюджет акциз,
възлиза ва 4645,12 лева и случаят е немаловажен- престъпление по чл.234,
ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК, го оправдал по така
повдигнатото обвинение.
Веществените доказателства-30,560 кг. тютюн, съдът постановил след
влизане на присъдата в сила да се унищожат, а на основание чл.190, ал.1 от
НК, направените разноски на по делото, да останат за сметка на държавата.
1
Недоволен от така постановената присъда, прокурорът я протес- тира.С
протеста и допълнителното изложение към него се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда, тъй като не
кореспондира със събрания на съдебното следствие доказателствен материал.
По същество се оспорва и излагат възражения срещу приетото в мотивите на
съда за недоказаност, държаният от подсъдимия предмета на
престъплението-„тютюн“, да представлява годен такъв за пушене , по смисъла
на закона.В този смисъл се оспорва неприемането на заключението по
първоначалната ФХЕ от съда, с твърдение за вътрешна
противоречивост.Оспорва се и прието от съда, че вещото лице по
първоначалната експертиза, не притежава необходимата компетентност, като
се излагат доводи в противовес на приетите от съда.От тук се изразява и
несъгласие със назначената от съда повторна ФХЕ, като се счита, че е била
назначена в противоречие с чл.153 от НПК.Твърди се, че тази повторна
експртиза е дала заключение по предмета на престъплението към дата на
изследването, а не към датата на деянието и не е следвало съдът да кредитира
заключението й.В крайна сметка се твърди, че заключението по
първоначалната експертиза е това, което е следвало да се кредитира, тъй като
след нея вече вещественото доказателство-„тютюна" , е претърпял изменение
и дефектирал от плесен.Тъй като се счита, че иззетото количество тютюн, към
момента на на извършване на деянието е бил тютюнево изделие, се предлага
на въззивния съд да отмени така постановената присъда и признае
подсъдимияС.А. за виновен в извършване на престъпление по чл.234, ал.1 от
НК, като му наложи съответно наказание.
В съдебното заседание пред въззивния съд протеста се поддържа от
представителя на ОП-Плевен.Отново се излагат доводи за неправилност, да
бъде изключена първоначалната изготвена експертиза на досъдебното
производство.Твърди се, че допускането на повторна експертиза е неосно-
вателно и съответно е налице, неправилна оценка на доказателствената
съвкупност.
Защитникът на подсъдимия - адвокат Р.И..-АК-Плевен, изразява
противоположно на прокурора становище.Моли постановената присъда да се
остави в сила като правилна и законосъобразна.Излагат се съображения, че
аргументите на първоинстанционния съд са достатъчни да обосноват
2
оправдателната присъда.
Подсъдимият-ответник по протеста, С.Т.А.., нередовно призован, не се
явява.Същият по данни в делото се намира в Германия, на неустановен адрес.
Въззивният съд, като се запозна със събраните по делото доказателства,
изложеното в протеста и допълнителното изложение, прецени доводите на
страните и след цялостна проверка на присъдата на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест е процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен.
Производството пред първоинстанционния съд, по отношение на
подсъдимия е протекло по реда на задочното производство, при условията на
чл.269, ал.3,т.1,2 и 4 ,б.“а“ от НПК.
За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е приел за
установена и доказана фактическа обстановка въз основа на показанията на
свидетелите М.А.Х. М.Г.М., С.М.С. дадени на съдебното следствие и
прочетени такива по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1,т.2 от НПК.По отношение
на техните показания съдът правилно и законосъобразно се е обосновал,
поставяйки ги в съотношение с направеното преди това извън съдебно
признание от подсъдимия, за частите в които ги е кредитирал.Правилно съдът
е приел, че възпроизвеждането със свидетелски показания на извънсъдебното
признание е заобикаляне на закона, тъй като това извън съдебнопризнание, не
следва да се счита за обяснение дадено по реда на чл.115 от
НПК.Първоинстанционният съд се е позовал на протокола за претърсване и
изземване, както и на съдебно-оценителната експертиза, даваща заключение
принципно каква е стойността на 30,560 кг. , определен като „тютюн“, по
смисъла на 12, ал.1,т.1 и т.3 от ЗАДС и съответно размера на невнесения
акциз.
Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на назначената
повторната физико-химическа експертиза от която е видно, че съдържа- щата
се растителна маса, в представените три обекта- №№1,2 и 3-черни
полиетиленови чували, представлява силно дефектирал от плесен
3
тютюн.Вещото лице е дало заключение, че изследваните обекти са
дефектирали от плесен, което ги прави негодни за консумация/пушене/ и
същите не подлежат на други анализи.Съответно дефектиралия от плесен
тютюн не може да се пуши, не подлежи на допълнителна обработка, не
представлява тютюнево изделие по смисъла на §1,т.4от ДР на Закона за
тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия и не попада в определението
„тютюн за пушене/за лула и цигари/ по смисъла на чл. 12, ал.1,т.1 от ЗАДС
съдебното заседание на 08.04.2021г. от вещото лице е даден отговор и на
въпросите свързани със съхранението на вещественото доказателство, а
именно, че следва да е при определени условия, за които е необходимо
лицето, което ги съхранява да притежава нужната компетентност.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционният съд, за
доказанността на приетата фактическа обстановка. Изпълнил е задъл- женията
си по чл.13 и 14 от НПК и е дал отговор на обстоятелствата, предмет на
доказване съобразно чл.102 от НПК.
Фактите и обстоятелствата преди и при изземването на вещественото
доказателство по същество не се оспорват.С протеста се оспорва
основателността на назначената от съда повторна експертиза, заключението
на което е послужило, в случая основателно, да приеме съда, че не е налице
годен премет на престъплението и съответно да постанови оправдателната си
присъда. Същността на това оспорване е по главния факт на доказване –
налице ли и годен предмет на престъпление по чл.234, ал.1 от НК и защо
съдът е приел недостатъчна компетентност на вещото лице изготвило
първоначалната физико-химическа експертиза на досъдебното производство,
чието заключение е пък за годен предмет на престъплението и съответно
послужило за повдигане на обвинение, против подсъдимия, за извършено
престъпление по чл.234, ал.1 от НК.
Настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционният съд е
анализирал в достатъчна степен доказателствения материал и правилно е
приел заключението на повторната физико-химическа експертиза.В мотивите
си съда подробно е анализирал основанията за назначаване на повторната
експертиза.В съдебното заседание на10.03.2021г., се е позовал и на практика
на на ОС-гр.Плевен, относно компетентност на вещите лица изготвящи такъв
4
вид екпертизи.Подробно е изложил в мотивите си заключението на вещото
лице Иваничка Пецова-БНТЛ при ОДМВР-гр.Плевен, по първоначалната
експертиза и го е анализирал./л.32-35от ДП/.Правилно е посочил че това
първоначално изследване е извършено на смесена растителната маса от трите
обекта/чувала, а е трябвало да се изземе представителна проба и съответно
изследва поотделно, от всеки от трите ообекта.Въззивният съд се
солидализира с изводите на съда, че така по същество е компрометирана
представителността на пробата.Обосновано съдът е изложил аргументите си
за вътрешна противоречивост на първоначалната изготвена експертиза,
съобразявайки критериите на 12, ал.1,т.1 от ЗАДС и 12, ал.1,т.3 от ЗАДС,
водеща до неяснота за каква точно акцизна стока се касае.В конкретния
случай от важно значение е компетентността на вещото лице изготвило
първоначалната физико-химическа експертиза.
Правилно първоинстанционният съд е приел становището на ОС-
гр.Плевен, изразено в Решение от 05.11.2020г.по ВНОХД №527/2020г.
Съобразяването му от първоинстанционния съд, не следва да се приема като
буквално приложена аналогия, а следва да се разглежда в аспект, че се касае
на първо място за специфичен обект на престъпление-„тютюн“, като акцизна
стока и на второ място, като изисквания към вещите лица за притежаване на
необходими специални знания в областта на тютюна и неговите примеси и
съставки.Безспорно такива специални знания притежават вещите лица при
Института по тютюна и тютюневите изделия-с.М..Коректно съдът е посочил
притежаваните удостоверения на вещите лица при БНТЛ-ОДМВР-гр.Плевен-
Нина Кунова и Иваничка Пецова, за преминат пет дневен курс, но при
наличие на заключение на вещо лице при Института по тютюна и тютюневите
изделия и съобразявайки и практиката, правилно е приел, за недостатъчност
на компетентността на вещите лица при БНТЛ-ОДМВР-гр.Плевен.
Органът на досъдебното производство също следва да е бил наясно с
безспорната компетентност на вещите лица от Института по тютюна и
тютюневите изделия.Ако се приемат доводите на прокурора то следва да се
обезмисли разпоредбата на чл.153 от НПК, за правомощията на съда, да
назначава повторна експертиза. Дори на плоскостта за евентуална
конкурентност на компетентност на вещите лица, не следва да възниква
съмнения, че безспорно такава притежават от вещите лица при Института по
5
тютюна и тютюневите изделия. Съдът е положил усилие и е разпитал в
качеството на свидетел В.Д.Д.отговарящ за съхранение на веществените
доказателства.Вярно е твърдяното от прокурора, че повторната експертиза е
след немалък период от време от иземване на вещественото доказателство, но
вярно е и това, че до приключване на съдебното производство, е следвало да
се съхраняват по начин, които да осигурява при възникнала необходимост да
се използват отново за изследване.Ако те са се съхранявали правилно, то не
възниква съмнение за правилността и обосноваността на повторната
експертиза от вещото лице при Института по тютюна и тютюневите изделия-
доц.д-р В.В.Н./л.128-130/, поради което правилно и зъконосъобразно
първоинстанционния съд е приел, че първоначалното заключение е вътрешно
противоречиво, неубедително и изготвено от вещо лице без необходимата
комепетентност.
При така изяснената фактическа обстановка, въз основа на законо-
съобразно събрания и анализиран доказателствен материал, правилно
първоинстанционни съд е приел, че подсъдимия С.Т.А.. на инкриминираната
дата и място е държал 30,560 кг. дефектирал и негоден за консумация
тютюн, неподлежащ на акцизно облагане по реда на ЗАДС, съответно липсват
признаците на състава на престъплението от обективна страна. Липсата на
който и да е от признаците от състава на престъплението води до липса на
престъпление, деянието не съставлява престъпление, поради което правилно
на основание чл.304 от НПК, първоинстанционния съд е признал подсъдимия
за невинен и го оправдал по обвинението му по чл.234, ал.1 от НК.
Предвид изложеното, то възраженията на прокурора, са неоснователни.
При извършената цялостна проверка, въззивният съд не намира да са
налице основания за отмяна или изменение на постановената присъда, поради
което следва същата да се потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.334 т.6 във вр.с чл.338 от
НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда присъда №260044/02.06.2021г., постановена
6
по НОХД №1190/ 2020г. на РС-гр.Плевен
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7