Р Е Ш Е Н И Е № 966
19.07.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД - VII граждански състав
На 19.06.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 1046 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 493 от 30.11.2018 г., постановено по
гр. д. № 2572 /2017 г., поправено с Решение
№151 от 08.04.2019г., Асеновградският районен съд е осъдил Р.М.И., ЕГН:********** и Ф.А.И.,ЕГН: ********** ***, да заплатят
на Г.Р.Б., ЕГН **********
***, обезщетение за причинени
неимущестевни вреди в размер на сумата от
3750 лв., вследствие нанесени
телесни увреждания на 25.07.2014г. в град Асеновград , ведно със законната лихва върху тази сума
начиная от 25.07.2014 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 50 лв.-
разноски по делото , като искът за
неимуществени вреди за разликата над 3750 лв. до претендираните 7500 лв. е отхвърлил като неоснователен.
Ищецът Г.Р.Б., ЕГН ********** , с подадената от неговия процесуален представител адв. Д. въззивна
жалба, изразява недоволство от решението в частта му, с която е отхвърлен
предявения от него иск за разликата над 3750 лв. до 7500 лева обезщетение за
неимуществени вреди. Поддържа, че в тази част решението е постановено при
неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД,
като съдът не е съобразил в цялост всички установени по делото обстоятелства, в
частност значителния интензитет и продължителност на настъпилите в резултат на
травматичното увреждане физически болки и психически страдания. Поради това
моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.
Ответниците Р.М.И., ЕГН:********** и Ф.А.И.,ЕГН: ********** , също са подали чрез своя процесуален представител адв.Т. съвместна
въззивна жалба, с която изразяват
недоволство от постановеното решение в частта му, с която е уважен предявеният
от ищеца иск за неимуществени вреди. Твърдят ,че изводите на първоинстанционния
съд за доказаност на исковата претенция на ищеца са неправилни, като в
противоречие със събрания доказателствен материал и при неправилната му
преценка е приел за установено в процеса , че са налице елементите на фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране на тяхната деликтна отговорност. Твърдят, че по
делото не са събрани доказателства, от които да е установено да са извършили увреждащо действие спрямо ищеца , което да е в причинна връзка с
твърдените от него телесни увреждания .С оглед отсъствието на елементите от
фактическия състав на посочената правна норма , настояват за отмяна на
първоинстанционното решение в осъдителната му част и постановяване на ново от
въззивния съд, с което исковата претенция бъде отхвърлена като неоснователна.
Пловдивският окръжен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл.
235, ал. 2 ГПК намира следното:
Въззивните жалби са депозирани в
законоустановения срок, изхождат от легитимирани страни и са насочени срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явяват процесуално
допустими
Производството по делото е
образувано по предявен иск от Г.Р.Б., ЕГН ********** , с който
претендира ответниците Р.М.И., ЕГН:********** и Ф.А.И.,ЕГН: **********, да бъдат солидарно осъдени да му заплатят обезщетение по чл.45,
ал.1 от ЗЗД за претърпените от него неимуществени вреди от непозволено
увреждане, възникнало на 25.07.2014 г., ведно със законната лихва от датата
да подаване на исковата молба в съда.
В исковата си молба ищецът е изложил
съображения, че с ответниците са съседи,
живеят на една улица в град Асеновград.
На 25.07.2014г. срещнал в кварталния
магазин Р.И., който по повод на неуспешно завършен от сина му шофьорски курс при ищеца,
го попитал грубо дали се е наял с чужди пари.След разменените остри реплики,
ответникът му нанесъл силен юмручен удар в лицето и втори в областта на врата.Ищецът се опитал
да се защити размахвайки ръце, но
последвали други удари от страна на ответника, от които ищецът си ударил главата в хладилната
камера и за известно време загубил
съзнание.Когато се свестил, усетил
замаяване и болка в областта на главата,а тъй като И. го нямало в магазина ,
ищецът тръгнал да се прибира към вкъщи. Тогава към него се приближила съпругата на Р. -ответницата Ф.И., която започнала да му нанася удари в областта на главата, ръцете и краката с
метална дръжка от метла.Ищецът бил целият окървавен, като успял да
измъкне пръчката от ръцете й .След инцидента
подал сигнал в РУП-гр.Асеновград и приет за преглед в спешния кабинет на
МБАЛ“Св. Г.“***, където след медицински преглед били констатирани следните
травматични увреждания: овално кръвонасядане със синкаво-червен цвят в областта
на мастуидния израстък на лява ушна мида с диаметър 2 см., подобно
кръвонасядане с диаметър 3.5 см. в теменно-тилната област, кръвонасядане със
синкаво – червен цвят на лигавицата на горна устна, по кожата в областта на
дясно носно – устна гънка в средната трета
кръвонасядане със синкаво – червен цвят с диаметър 2 см., по гръбната
повърхност на лявата длан се констатирало кръвонасядане със синкаво червен цвят с
диаметър 2.5 см., по предната повърхност на лявото бедро в средната и долната
трета три ивичести кръвонасядания с бледоват център и морава периферия с
размери 8/2 см., по предната повърхност на лява колянна става овално охлузване,
с червена коричка над нивото на кожата с диаметър 1.5 см., по предната
повърхност на дясна подбедрица овално кръвонасядане със синкаво–червен цвят с
диаметър 4 см. Освен това е констатирано главоболие и гадене, за което на ищеца
е бил назначен покой от 7 дни и поставена диагноза „комоцио церебри“.
Сътресението на мозъка е протекло със степенно разстройство на съзнанието
(зашеметяване), без данни за пълна загуба на съзнанието до степен на
травматична кома и на ищеца е бил разрешен отпуск поради временна
неработоспособност за период от 41 дни.Така мотивиран ищецът е отправил искане
до съда за осъждане на ответниците, при условията на солидарност, да му
заплатят сумата от 7500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди , изразяващи се в понесени физически болки и
страдания, вследствие на нанесен му на 25.07.2014 г. побой, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В писмения си отговор
ответниците оспорват предявения иск и настояват за отхвърлянето му като
неоснователен.Ответникът И. оспорва твърденията в исковата молба, да е се е държал
грубо с ищеца и да му е нанесъл удари по тялото.Твърди, че в
действителност той е бил ударен от
ищеца, довело до увреждане на носа му , провеждане на две оперативни лечения и пролежаване в болница поради нарушение на
вестибуларната функция.Оспорват се и твърденията Ф.И. да е нанесла на ищеца побой, като се
поддържа,че именно той е удрял и ритал ответницата , докато
същата е била на земята.
Във връзка с твърденията от страните
по делото са събрани гласни доказателствени средства.
Според показанията на
свидетелката М.М., роднина на ищеца, се срещнали на 25.07.2014г. пред болницата в Пловдив, , където бил приет за медицински преглед. Краката му
били целите раздрани, ухото му било разцепено, устата- подута, а носа му бил целия
в кръв.От брат му разбрала, че ищецът е бил заплашван от някакъв човек, който
настоявал да му върне парите платени
за неуспешно взет изпит след проведен при него шофьорски
курс.Инцидентът между тях станал в хранителен магазин, като ищецът бил удрян с юмруци, а след това жената на този човек започнала да го налага с
прът.Ищецът бил около 40-45 дни в болнични, а свидетелката ходила три пъти в
дома му , тъй като имало опасност да получи мозъчен кръвоизлив.Ищецът много
трудно изживял инцидента и се преместил
да живее на друго място.
Според втория свидетел на
ищеца А.С. , се видели на 25.06.2014г.
пред полицията , като имало кръв
по китката му, глезена и краката му били нарязани, кожата нацепена, а главата
му пукната и от нея се стичала кръв.От брата на ищеца свидетелят разбрал, че
е имало недоразумение с комшии от
махалата, които били недоволни от работата му с някакъв курсист. След това
отишли до местната болница, но оттам ищецът бил изпратен за преглед в болница в
Пловдив.Свидетелят потърсил ищеца през месец август, но той още не се бил възстановил .
Според показанията на
свидетеля на ответниците М.М., на
процесната дата чул писъци и крясъци
пред дворната врата и видял, че
на улицата Г.Б. е повалил Ф. на
земята и я удря.След като ги разтървали
видял, че жената имала
наранявания по главата , като Г.Б. нямал такива по тялото си.
Според показанията на втория
свидетел на ответниците Г. А., инцидента
станал през деня около 16-17 часа. Свидетелят видял , че ищецът налага Ф. с
ритници, с едната ръка я дърпал за косата и я влачил по асфалта, а в другата си
ръка държал пръчка, като по неговото
тяло нямало наранявания.
От представената по делото медицинска
документация и приетото в първоинстанционното производство заключението на
допуснатата от съда съдебно-медицинската експертиза се установява, че на ищеца е било причинено: сътресение на мозъка,
кръвонасядания зад лявата ушна мида, в лявата теменно-тилна област, по
лигавицата на горната устна, по дясната носно-устна гънка, по тръбната
повърхност на лявата длан, по предната повърхност на лявото бедро /три броя/,
по предната повърхност на дясната подбедрица, охлузване по предната повърхност
на лявата колянна става, контузия на лицето, контузия на лявата ръка и дясната
подбедрица. Мозъчното сътресение е протекло със степенно разстройство на
съзнанието, под формата на леко зашеметяване и е довело до разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите наранявания по
отделно и в съвкупност са му причинили болка и страдание, без разстройство на
здравето. Според експерта описаните травматични увреждания са причинени от
действието на твърд тъп предмет, от удар или притискане със или върху такъв или
неговото тангенциално действие, както и от действието на твърд тъп предмет с
цилиндрична форма и е възможно да се получат по начина, описан от
пострадалия по делото – а именно при
нанасяне на удари с юмруци по главата и вдигане на ръцете върху главата, да са
предпази с последващо падане на пода и след това нанасяне на удари с метална
тръба по лявата длан, лявото бедро и дясната подбедрица. Непосредствено след
инцидента пострадалият е изпитвал леки до незначителни по сила и интензитет
болки и страдания, които постепенно са затихнали до пълното им изчезване след
приключване на оздравителния процес. Оздравителният процес е продължил около 10-15 дни, при благоприятен
ход, без настъпването на усложнения в него.
При
тази фактическа обстановка , настоящият състав на съда приема, че е осъществен общият състав на непозволеното
увреждане, визиран в чл. 45 от ЗЗД, поради което
са и налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника Р.И. за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди , изразяващи се в понесени физически болки и
страдания, вследствие на нанесен му на 25.07.2014 г. побой.
Когато ищецът основава своите искания на
твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие
или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е
осъществил противоправното действие или бездействие, настъпилите вреди и
причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се
предполага (чл. 45, ал.2 ЗЗД) до доказване на противното и това доказване е в
тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
В
конкретния случай съдът приема, че по категоричен и безспорен начин по делото
се установи, както наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, така и
наличието на конекситет между поведението на ответника Р.И. и настъпилия
вредоносен резултат. С оглед на така събраните по делото писмени доказателства,
свидетелски показания и приетата медицинска експертиза , въззивният съд намира
за неоснователни възраженията на ответника И.,че в процеса не е установено да е извършил увреждащо действие спрямо ищеца , което да е в причинна връзка с
твърдените от него телесни увреждания. Такова действително се е случило и то се
извежда от веригата косвени факти, които се установяват в цялата
доказателствена съвкупност по делото. Тези косвени факти се намират в
хармонична връзка помежду си и корелират на събраните доказателства като водят
до единствено възможния извод – наличие на противоправно деяние от страна на ответника накърнило телесната
неприкосновеност на ищеца.
В
тази връзка от приложената по делото медицинска документация, както и от
изготвеното по делото заключение от медицинската
експертиза, се установява по безспорен начин, че на процесната дата 25.07.2014г. ищецът е получил травматични
увреждания, изразяващи се в сътресение на мозъка, кръвонасядания зад лявата
ушна мида, в лявата теменно-тилна област, по лигавицата на горната устна, по
дясната носно-устна гънка, по тръбната повърхност на лявата длан, по предната
повърхност на лявото бедро , по предната повърхност на дясната подбедрица,
охлузване по предната повърхност на лявата колянна става, контузия на лицето,
контузия на лявата ръка и дясната подбедрица, и същите отговарят на това да са му
причинени по посочения в исковата молба начин. Същевременно механизма на
увреждането и нанесените на ищеца вреди се установяват в процеса и от
показанията на разпитаните по делото свидетели М.Г. и А. С., които съдът напълно кредитира, като последователни , непосредствени и логични в
частта им, касаеща предмета на доказване. Свидетелите имат пълни и преки
впечатления за състоянието на ищеца след инцидента , а показанията им са в логическа връзка и с изводите на вещото лице и медицинската документация, установяващи по безспорен начин, че на
процесната дата 25.07.2014г. ищецът е
получил травматични увреждания, причинени му от нанасяне на удари с юмруци по
главата и последващо падане на пода.
Макар свидетелите да не са очевидци на
самия инцидент, те са възприели фактите и здравословното състояние на ищеца непосредствено след случая , а описаните от
тях наранявания по тялото му , сочат за
време и начин на получаване на уврежданията съобразно описанието на пострадалия.
Същевременно в писмения си отговор на
исковата молба ответникът И. не
оспорва възникналия между тях и на посочената дата вербален
конфликт прераснал във физически, но твърди, че той е пострадал при инцидента от нанесените му от ищеца удари
в областта на носа. Наличието на противоправно поведение от
страна на ищеца е ирелеванто за настоящия правен спор , тъй като от страна на
ответника не е предявен насрещен иск за репариране на вреди и не е релевирано
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, в
която хипотеза неговото поведение би имало значение за настоящия правен
спор.Същевременно презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е оборена в
процеса от ответника Р.И., който не сочи по делото и не доказва други причини за настъпване на телесните
увреждания на ищеца.
Съдът
не споделя изводите на първоинстанционния съд
за основателност на предявения иск срещу ответницата Ф.И.. В процесния случай при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че изложените в
искова молба твърдения относно извършено от
Ф.И. в съучастие с Р.И. противоправно деяние по отношение на Г.Б. и
причинно-следствена връзка между такова деяние и получени от него физически увреждания са недоказани. По
делото липсват каквито и да е доказателства на процесната дата Ф.И. да е
нанесла побой на ищеца.Същевременно от показанията
на разпитаните по делото свидетели М. М.
и Г.А.,
които съда изцяло кредитира, като дадени от лица очевидци на инцидента състоял
се между тях и незаинтересовани от правния спор,по делото е категорично
установено, че не ищецът,а Ф.И. е
станала жертва на неговата агресия и
противоправно поведение, като е била
повалена от ищеца на земята, ритана
с крак, дърпана за косата и влачена по асфалта.С оглед липсата на противоправно поведение от страна на Ф.И. спрямо ищеца и на
посочената дата, съдът намира, че не са налице елементите от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, което обуславя извод за
неоснователност на предявения спрямо нея иск.
С
оглед липсата на съпричиняване на вредите от двамата ответници по делото, то не
е налице основание за ангажиране на тяхната солидарна отговорност по реда на
чл.53 от ЗЗД. Съществуването на солидарна отговорност
е правен въпрос, който следва да се разреши от съда въз основа на
доказателствата по делото, а в случай, че такава не бъде установена съдът
следва да определи отговорността на ответниците разделно.Тъй като от ищеца по
делото се претендира пасивна
солидарност, а такава предвид материалното правоотношение не е налице , за съда
съществува задължението да се произнесе
срещу този от ответниците, който е материалноправно легитимиран да
отговаря по иска. Неоснователността на
иска спрямо някой от ответниците и отхвърлянето му срещу него не рефлектира
върху претенцията на ищеца за
цялото вземане срещу друг ответник , щом
е предявена солидарно, т.е. за цялото вземане.
Така
с оглед неоснователността на иска спрямо ответницата Ф. И. и липсата на основание за възникване на
солидарна отговорност, искът за реализиране на деликтна отговорност следва да
бъде разгледан за пълния предявен размер срещу ответника Р.И. , който е
реализирал противоправното поведение.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът има предвид
нормата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост,което понятие не е абстрактно. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението-т.2
от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС. От своя страна размерът
му не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психическо
напрежение и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения
да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер.
В
случая обезщетението за различните по вид от медицинска гледна точка
неимуществени вреди се претендира на едно и също основание –нанесен от
ответника побой на ищеца на 25.07.2014г. От това следва, че независимо от
множеството допълнително проявили се неимуществени вреди, предявеният от ищеца
иск е един, по който дължимото за тях обезщетение следва да се определи от съда
общо, а не поотделно за всяко едно от тях, в който смисъл е и решение №183/26.06.2015г.
по т.д.№3518/2013г. на ВКС, ІІ т.о.
Така
при определяне на размера на еквивалентното обезщетение, съдът отчете естеството на причинените на ищеца травми,
съобрази данните от приетото
заключение на СМЕ , според които след
инцидента пострадалият е изпитвал леки до незначителни по сила и интензитет
болки и страдания, които са отшумели за около 10-15 дни, без настъпване на
усложнения в оздравителния процес.Съдът отчете възрастта на пострадалия към
датата на увреждането- 56 години , липсата на медицински интервенции,както и за прилагане на
медикаментозно лечение на травмите, от които е напълно възстановен.
Именно
тези обстоятелства аргументират решаващият състав на съда да приеме, че общият справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от
3750 лева, която ще бъде съответна на характера и тежестта на увреждане на
здравето на пострадалия и съобразена с
обществено приетите критерии за справедливост към датата на настъпване на
увреждането, като за разликата над 3 750 лева до претендирания размер 7500 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователно завишен. Исковата сума следва да се присъди ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда-20.11.2017г. до окончателното й изплащане, така както е поискано от
ищеца и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес.Като постановено
свърхпетитум решението на първоинстанционния съд ще се обезсили в частта , с която
е присъдена законна лихва върху обезщетението начиная от датата на деликта до
датата на подаване на исковата молба в съда.
При
този изход на спора на Ф. И. се следват
разноски пред двете инстанции за държавни такси и адвокатско възнаграждение, в
размер от 400 лева-за първоинстанционното
производство и 337,50 лева- за въззивната инстанция и съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК.В първоинстанционото производство ищецът Г.Б. е направил
разноски в общ размер от 900 лева-за адвокатско възнаграждение, държавна такса
и депозит за СМЕ, от които съразмерно на уважената част от иска следва да му се
присъдят 225 лева.В първоинстанционото производство ответникът Р.И. е направил разноски в размер от 400 лева
и съгласно списъка по чл.80 от ГПК, от който съразмерно на отхвърлената част от
иска следва да му се присъдят 200 лева.
С
оглед неоснователността на въззивните жалби на жалбоподателите Г.Б. и Р.И. не следва да бъдат присъждани
разноски за въззивната инстанция.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 493 от 30.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 2572 /2017 г., по описа на Районен съд – Асеновград, поправено с Решение №151 от 08.04.2019г., в частта, с която Р.М.И., ЕГН:********** и Ф.А.И.,ЕГН: **********
***, са
осъдени да заплатят на Г.Р.Б., ЕГН **********,***, законната лихва върху
сумата от 3750 лв. за периода 25.07.2014 г.-20.11.2017г. и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази част като недопустимо.
ОТМЕНЯ Решение № 493 от 30.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 2572 /2017 г., по описа на Районен съд –
Асеновград, поправено с Решение №151 от 08.04.2019г. в останалата част
И
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р.М.И.,
ЕГН:**********,***, да заплати на Г.Р.Б., ЕГН **********,***, сумата от 3750 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди , изразяващи
се в понесени физически болки и страдания, вследствие на нанесен му на 25.07.2014
г. побой, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 20.11.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения до пълния предявен размер от 7500 лева като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Р.Б., ЕГН **********, иск за
осъждане на Ф.А.И.,ЕГН: **********, солидарно с Р.М.И., ЕГН:**********, да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди от нанесения му на
25.07.2014 г. побой, в размер от 7500
лева.
ОСЪЖДА Г.Р.Б., ЕГН **********, да заплати
на Ф.А.И.,ЕГН: **********, сумата от 400 лева- разноски за първоинстанционното производство и
сумата от 337,50 лева- разноски направени пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Р.М.И.,
ЕГН:**********, да заплати на Г.Р.Б., ЕГН ********** , сумата от 225 лева - разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Г.Р.Б., ЕГН **********, да заплати
на Р.М.И., ЕГН:**********, сумата от 200 лева- разноски за
първоинстанционното производство
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.