№ 1910
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. Н.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110154425 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, предявена от „КДЕ" *** с ЕИК ***, срещу
„ИУ“ *** ЕИК ***, с която се иска последният да бъде осъден да заплати на
ищеца, сумата от от 5218,88 лв., представляваща сбор от следните суми:
357,41лв с ДДС, представляваща незаплатени консумативи за месец февруари,
сумата от 433,14 лв., представляваща незаплатени консумативи за месец
януари, сумата от 432 лв. с ДДС, представляваща разходи за почистване на
помещението, сумата от 628,20 лв. с ДДС, представляваща разходи за ремонт,
сумата от 40лв. с ДДС, представляваща стойността на повредена щора и
сумата от 3042лв. с ДДС- представляващо обезщетение по чл. 6.1.2. от
договора, ведно със законната лихва до окончателното плащане, както и
мораторна лихва в размер на 286.13 лева от 01.03.2023г., до 04.10.2023г.,
Претендират се разноски по делото.
Ищецът твърди, че 20.09.2022г., сключили договор за наем, по силата на
който ищецът отдал под наем на „ИУ” ***, апартамент *** находящ се в гр.
***” *** с площ от 146,50 кв.м., за срок от една година. Апартаментът бил
предаден на наемателя с приемо-предавателен протокол.
Твърди се, че ответникът в последните дни на месец февруари 2023 г., без
предварително предизвестие напуснал жилището. Сочи, се че на 01.03.2023г.
бил съставен протокол за предаване на апартамента, като същият бил върнат
във владение на ищеца.
Излага се, че ответникът останал задължен към ищеца със сумата от
357,41 лв. с ДДС, представляваща консумативи за месец февруари и със
1
сумата от 433,14 лв. консумативи за месец януари. Посочва, че съгласно
разпоредбата на чл. 4.2.2 от договора наемателят дължи заплащането на
всички консумативни разноски за ток, вода, отопление и други.
Твърди, се че при напускането си, ответникът оставил имота непочистен
и това наложило наемането и плащането на този разход от наемодателя, в
размер на 432 лв. с ДДС. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 4.2.2 от
договора наемателят дължи да върне имота в състоянието, в което го е
получил, като почисти същия.
Релевират се доводи, че ищецът е извършил ремонтни дейности след
напускане на имота от ответника, изразяващи се в подмяна на плочки в
антрето, ремонт на шкаф за обувки в антрето, ремонт на врата и смяна на
брава на складово помещение, залепване на фурнир на шкаф в банята,
подмяна ревизия на банята, ремонт изкъртено двойно легло в голямата спалня,
ремонт изкъртена табла на малко легло в голямата спалня, смяна на сифон на
кухня и захващане със скоби на интернет кабел, всичко на обща стойност от
628,20лв. с ДДС, както и смяната на вертикална щора на стойност 40лв. с
ДДС. Посочва се, че съгласно чл. 4.2.4. имотът следвало да бъде върнат в
същото състояние, в което е бил нает, като всички повреди и ремонтите им
следвало да бъдат заплатени от наемателя.
Изтъква се, че договорът за наем бил прекратен от ответника без
предизвестие на 01.03.2023г., поради което и съгласно чл. 6.1.2. от сключения
между страните договор, ако не е налице двумесечно предизвестие наемателят
дължи два наема, считано от фактическото напускане на имота, което в случая
ищецът счита, че се дължи сумата от 1560 евро или 3042лв. с ДДС, ведно с
мораторната лихва от върху главницата 3042 лв. за периода от 1.03.2023г. до
04.10.2023г. в размер на 286.13 лева.
Предвид изложеното, счита че е налице правен интерес за предявяване на
настоящите искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба с който оспорва предявените искове. Твърди, че наетият имот е бил
предаден на наемодателя в изряден вид. Сочи, че е ищецът обещал да му
възстанови на ответника сума в размер на един депозит, която уговорка не
била изпълнена. Моли за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание, провело се на 29.01.2025г. ищецът моли
предявеният иск да бъде уважен като основателен и доказан.
В открито съдебно заседание, провело се на 29.01.2025г., ответникът
признава, че режийните разноски за по време на ползването на имота не били
заплатени, но е претендирал пред ищеца същите да бъдат прихванати от
внесения при сключването на договора депозит. Моли искът да бъде
отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото, съдът е отделил като като безспорно и ненуждаещо
2
се от доказване обстоятелството, че страните били обвързани с договор за
наем от 20.09.2022г., по силата на който ищецът отдал на ответника
апартамент *** находящ се в гр. ***, с площ от 146,50 кв.м., за срок от една
година. Видно от представения договор от 20.09.2022 г., месечната наема цена
за ползване на процесния недвижим имот, възлизала в размер на 780 евро с
ДДС. В чл. 6.1.2. от сключения между страните договор, е предвидено, ако не
е налице двумесечно предизвестие наемателят дължи два наема, считано от
фактическото напускане на имота, като съгласно чл.6.1.3. когато наемателят не
е изпълнил задълженията си по договора, договорът се прекратява по право.
В случая не е спорно, че наемателят е напуснал процесния недвижим
имот, като същият е бил прекратен по право с фактическото напускане на
имота от ответника на 01.03.2023г., което обстоятелство е отделено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване с определението по чл.140 ГПК.
Изрично в чл.4.2.2 от договора страните постигнали съгласие, че
наемателя дължи заплащането на всички консумативни разноски за ток, вода,
отопление и други.
В чл. 4.2.3 от договора страните постигнали съгласие, че наемателят
следва да заплати поправките на всички дребни повреди, свързани с
ползването на имота.
В чл. 4.2.4 от договора страните постигнали съгласие, че наемателят
дължи да върне имота в състоянието, в което го е получил, като почисти
същия.
От представения протокол (образец 19) за извършени ремонти от
31.05.2023г. се установява, че в обект, находящ се в гр. ***” *** *** са
извършвани следните ремонтни дейности, а именно;
Подготовка и частично боядисване с латекс наКв.м.
217.50157.50
надраскани стени в двете спални и коридора
Залепване на отлепена плочка от перваза в антретоБр.118.0018.00
Ремонт панта шкаф за обувки в антретоБр-125.0025.00
Ремонт врата и смяна брава на складово помещениеБр.168.0068.00
Залепване на отлепен фурнир на шкафа в банятаБр.115.0015.00
Подмяна ревизия в банятаБр-180.0080.00
Ремонт изкъртено двойно легло в голямата спалняБр-160.0060.00
Ремонт изкъртена табла на малкото легло в
голямата спалняБр.130.0030.00
Смяна сифон в кухненския боксБр.140.0040.00
Захващане със скоби интернет кабел в коридор, холЛ.м.
251.2030.00
и спалня към стената
Име. длъжностдатаподписсума:523.50
за възложителя - приел: ДДС:104.70
3
за изпълнителя - предал: всичко:628.20
От представената по делото фактура № 1036 от 03.01.2023г. се
установява, че ищецът е фактурирал задълженията на ответника за потребена,
но незаплатена електрическа енергия, питейна вода, и топлинна енергия за м.
януари 2023г., в размер на 433,14 лв. (представлява сбор от фактурите от л.8
до л.11)
От представената по делото фактура № 1068 от 29.03.2023г. се
установява, че ищецът е фактурирал задълженията на ответника за потребена,
но незаплатена електрическа енергия, питейна вода, и топлинна енергия за 13
дни за м. февруари 2023г., в размер на 357,41 лв. (представлява сбор от
фактурите от л.13 до л.17).
От представената по делото фактура № 1582 от 09.06.2023г. се
установява, че ищецът е фактурирал задълженията на ответника за основано
почистване на процесния недвижим имот в размер на 432 лв.
По делото представен е приемо-предавателен протокол от 01.03.2023г. в
който е отразено състоянието на процесния недвижим имот след прекратяване
на договора за наем, като същият е подписан само от ищцовата страна. В него
са отразени следните забележки, а именно: паднала плочка от перваза в
антрето, надраскана секционна мебел с флумастер, обелен фурнир на
разтегателната маса, непочистени котлони, тава с грил, абсорбатор,
съдомиялня, липса на 1 бр. механизъм на управление на щори в бокса, разбира
врата и счупена брава в гардеробно помещение, липса са част от фурнира в
гардеробното помещение, изкъртена табла и напречна страница на леглото в
спалнята, изкъртена табла при главата на единично легло в спалня,
непочистена душкабина и отлепен фурнир на долен шкаф на мивката.
От приложената по делото и неоспорена от страните електронна
кореспонденция (л.64) се установява, че ответникът е уведомил ищеца, че от
01.03.2025г. освобождава процесния недвижим имот.
По почин на ответника, в хода на съдебното дирене е
разпитана свидетелката МСВ, която посочва, че живее на семейни начала с
*** на ищцовото дружество. Спомня си, че с него са обитавали недвижим
имот, находящ се в гр. ***, от септември до около февруари месец, с
месечната наемна вноска около 750 евро. Сочи, че по докато живели в имота
имали проблеми с душ кабината, проблеми с врата на складовото помещение
и други, за което ги били отремонтирали. Спомня си, че на 28.01 чула
телефонен разговор между ПМ и Д, в който той я уведомил, че има желание да
напуснат апартамента с уговорката той да бъде предаден в състоянието, в
което е бил приет и да им бъдат върнати двата депозита. Твърди, че на
уговорена дата за предаване на апартамента с приемо-предавателен протокол,
никой не дошъл. През месец март си спомня, че г-н М предал апартамента в
перфектно състояние.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, с оглед
4
отделените за безспорни в производството факти.
Относно иска с правна квалификация чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД.
Основателността на предявения осъдителен иск се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало
правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което да е
задължението на процесуално легитимирания ответник „ИУ“ ***, да престира
определена парична сума, представляваща наемна цена за ползването на
недвижим имот, включително в рамките на дадено 2-месечно предизвестие за
прекратяване на договора.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер
на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и
главно доказване. В случая се твърди договорът да е прекратен от наемателя
не с двумесечно предизвестие, а прекратен по право с оглед фактическото
напускане на имота от страна на наемателя. По делото не е спорно, че
сключеният между страните договор за наем е прекратен на 01.03.2023г. Това
обстоятелство се установи допълнително от събраните в хода на съдебното
дирене свидетелски показания, както и от приложената към делото и
неоспорена от страните кореспондеция.
В чл. 6.1.2. от сключения между страните договор за наем, е предвидено,
че последният се прекратява с двумесечно предизвестие отправено до
наемодателя, в противен случай наемателя дължи два наема, считано от
фактическото напускане на имота или сума в размер на 1560 евро общо или
3051 лв.
Договорът е сключен между търговци, които законът третира като
професионалисти и затова изискваната от тях грижа, включително към
собствените работи, е завишена. По делото не се установи, изпълнение на
задължението, ответникът, в качеството си на наемател да е отправил
двумесечно писмено предизвестие до наемодателя, с което да е манифестирал
намерението си да прекрати договора за наем. По делото се установи, че
ответникът е напуснал фактически имота на 01.03.2023г. без предварително да
уведоми за това свое намерение ищеца.
Горното обуславя основателност на предявения иск до размера на
предявената претенция в размер на 3042 лв. с ДДС, представляващо
обезщетение по чл. 6.1.2. от сключения между страните договор за наем.
По отношение на претенцията на ищцата за заплащане на режийни
разноски в размер на 357,41 лв. с ДДС за месец февруари и 433,14 лв.
консумативи за месец януари, съдът намира за основателна поради следните
съображения.
В чл.4.2.2 от договора страните постигнали съгласие, че наемателят
дължи заплащането на всички консумативни разноски за ток, вода, отопление
и други. Същото задължение е предвидено и в чл. 232, ал.2 ЗЗД.
5
В случая по делото не е спорно, че ответникът не е заплатил режийните
разноски за м. януари и м. февруари 2023г. Това обстоятелство се признава от
ответника в заключителната му пледоария. Установи се, че режийните
разноски за м. януари, за потребена, но незаплатена електрическа енергия,
питейна вода, и топлинна енергия за м. януари 2023г., възлиза в размер на
433,14 лв., а за месец февруари, в размер на 357,41 лв.
С оглед изложеното претенцията на ищцата за заплащане на режийни
разноски за м. януари и м. февруари следва да бъде уважена.
По отношение на претенцията на ищцата за заплащане на направените
разходи за почистване на процесния недвижим имот, съдът намира за
неоснователна поради следните съображения:
В чл. 4.2.4 от договора страните постигнали съгласие, че наемателят
дължи да върне имота в състоянието, в което го е получил, като почисти
същия. По делото се установи, че е била издадена фактура № 1582 от
09.06.2023г. за основано почистване на процесния недвижим имот, възлизаща
на стойност 432 лв.
На първо място, по делото е безспорно, че ответника напуснал
недвижимия имот на 01.03.2023г., като собственика на имота предприел
действия по извършване на ремонтни действия на 31.05.2023г., което е видно
от протокол (образец 19) за извършени ремонтни дейности. На следващо,
място едва след това на 09.06.2023г., или три месеца след напускане на
недвижимия имот от страна на ответника и след извършени ремонтни
дейности, ищецът е предприел действия по основното почистване на имота.
В този смисъл ищецът не доказа, при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът е станал причина за реализиране на посочените
разходи за почистване.
С оглед изложеното, претенцията на ищцата, с която иска ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 432 лв. с ДДС, представляваща разход за
почистване на процесния недвижим имот, следва да се отхвърли като
недоказана.
По отношение на претенцията на ищцата за заплащане на извършил
ремонтни дейности след напускане на имота от ответника, съдът намира
същата за частично основателна, поради следните съображения:
В чл. 4.2.3 от договора страните постигнали съгласие, че наемателят
следва да заплати поправките на всички дребни повреди, свързани с
ползването на имота.
От представения по делото протокол (образец 19) за извършени ремонти
от 31.05.2023г. се установи, че в недвижимия имот са извършени следните
ремонтни дейности, а именно: Залепване на отлепена плочка от перваза в
антрето, ремонт панта шкаф за обувки в антрето, ремонт врата и смяна брава
на складово помещение, залепване на отлепен фурнир на шкафа в банята,
6
подмяна ревизия в банята, ремонт изкъртено двойно легло в голямата спалня,
ремонт изкъртена табла на малкото легло в голямата спалня, смяна сифон в
кухненския бокс, Захващане със скоби интернет кабел в коридор, хол и спалня
към стената.
От приетие по делото приемо-предавателен протокол от 01.03.2023г. е
отразено състоянието на процесния недвижим имот след прекратяване на
договора за наем, в който са отразени следните забележки от наемодателя, а
именно: паднала плочка от перваза в антрето, надраскана секционна мебел с
флумастер, обелен фурнир на разтегателната маса, непочистени котлони, тава
с грил, абсорбатор, съдомиялня, липса на 1 бр. механизъм на управление на
щори в бокса, разбира врата и счупена брава в гардеробно помещение, липса
са част от фурнира в гардеробното помещение, изкъртена табла и напречна
страница на леглото в спалнята, изкъртена табла при главата на единично
легло в спалня, непочистена душкабина и отлепен фурнир на долен шкаф на
мивката.
Въпреки, че приемо-предавателен протокол от 01.03.2023г. е подписан
само от едната страна, същият не е оспорен от ответната, поради което съдът
дава вяра на последния.
Налице са различия между констатираните в приемо-предавателен
протокол от 01.03.2023г. забележки и извършените с протокол от 31.05.2023г.
ремонтни дейности.
В представения по делото приемо-предавателен протокол от 01.03.2023г.
не са налице констатирани забележки относно надраскани стени в двете
спални, счупване на панта шкаф за обувки в антрето и ревизията в банята,
както и на сифона в кухненския бокс и изтръгване на интернет кабела от
скобите, с които е бил захванат за стената в в коридор, хол и спалня.
Въпреки това от представения по делото протокол (образец 19) за
извършени ремонти от 31.05.2023г. се установи, че в недвижимия имот са
извършени следните ремонтни дейности: подготовка и частично боядисване с
латекс на надраскани стени в двете спални и коридора, ремонт панта шкаф за
обувки в антрето, подмяна ревизия в банята, смяна сифон в кухненския бокс,
захващане със скоби интернет кабел в коридор, хол и спалня към стената.
В този смисъл съдът намира, че при условията на пълно и главно
доказване не се установи ответната страна да е станала причина за
извършване на посочените ремонти, изразяващи се в подготовка и частично
боядисване с латекс на надраскани стени в двете спални и коридора, ремонт
панта шкаф за обувки в антрето, подмяна ревизия в банята, смяна сифон в
кухненския бокс, захващане със скоби интернет кабел в коридор, хол и спалня
към стената, който възлизат в размер на 399 лв. с ДДС, доколкото същите не са
били констатирани и отразени при огледа на имота и сътавянето на приемо-
предавателен протокол от 01.03.2023г.
По отношение на останалите извършени ремонтни дейности, а именно
залепване на отлепена плочка от перваза в антрето, ремонт врата и смяна
брава на складово помещение, залепване на отлепен фурнир на шкафа в
7
банята, ремонт изкъртено двойно легло в голямата спалня, ремонт изкъртена
табла на малкото легло в голямата спалня, съдът намира за основателни,
доколкото съвпават с констатациите по представения по делото приемо-
предавателен протокол от 01.03.2023г., поради което следва да бъдат уважени.
С оглед изложеното съдът намира, че претенцията на ищеца следва да
уважи до размера от 229.20 лв., като за разликата от 628.20 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията за заплащане на 40лв. с ДДС,
представляваща стойността на повредена щора, съдът намира същата за
недоказана, доколкото в в приемо-предавателен протокол от 01.03.2023г.
такава забележка при огледа на имота не е отразена и на следващо място
липсва доказателства за направени разходи в такъв размер.
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за мораторна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на
неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното
задължение.
В случая, съдът прие частична дължимост на главното вземане, което е
изискуемо и не е погасено чрез изпълнение или друг способ.
Съгласно Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № *** г., Т. К., І Т. О. на
ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и посочените в същото Решение №
178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. №
535/2008 г. на ВКС, ТК., неизпълнението на едно парично задължение е
винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно
обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато
задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а
когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде
поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая задължението не е срочно, поради което и ответникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от ответниците покана за плащане на
това задължение от дата, предхождаща настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на направеното от ответника възражение за
8
прихващане:
Прихващането от своя страна е способ за погасяване на задължения с
ретроактивен ефект, когато две лица имат взаимни насрещни вземания с
предмет еднородни и заместими вещи или пари /чл. 103 от ЗЗД/. Целта е
погасяването на двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях,
чрез тяхното фиктивно удовлетворяване като сурогат на реалното изпълнение
и по този начин реализиране на двете правоотношения, в които носителят на
потестативното право на прихващане има качеството на кредитор и длъжник
на еднородни и заместими престации
Съдебното прихващане се извършва от ответника чрез изявлението му в
процеса по предявения иск.
Същото е направено от ответника едва след приключване на съдебното
дирене пред първата инстанция, а имено в хода по същество, като същото не е
ликвидно, а именно безспорно установено по основание и размер, доколкото
не са налице доказателства в тази насока, нито е налице направено признание
от ищцовата страна в тази насока.
Възражението за прихващане е възражение, по които съдът се произнася
в решението със сила на пресъдено нещо /чл. 298, ал. 4 ГПК/, и което по
правило се преклудира с изтичане на срока за отговор и не може да се
релевира по-късно / ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК/.
Поради изложеното съдът намира възражението за преклудирано, поради
което не следва да бъде разглеждано по същество.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за
производството, се поражда за ищеца „КДЕ“ ***, в приложение на чл. 78, ал. 1
ГПК, който доказва извършени такива в размер на сумата 208,76 лева,
формирана от внесена държавна такса. Съобразно уважената част от исковете
(77,83%), дължимите разноски в настоящото производство са в размер 162,47
лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответника има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото по делото няма
данни действително такива да са сторени, съдът счита, че разноски не му се
дължат.
Така мотивиран Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИУ“ *** ЕИК ***, да заплати на „КДЕ“ *** с ЕИК ***, на
основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, сумата от 3042 лв. с ДДС,
представляващо обезщетение по чл. 6.1.2. от сключения между страните
договор за наем, на осн. чл. 232, ал.2, пр.2-ро вр. чл. 79 ЗЗД, вр. сумата от
9
433,14 лв. с ДДС, представляваща режийни разноски за месец януари 2023г. и
сумата от 357,41 лв с ДДС, представляваща режийни разноски за месец
февруари 2023г., както и на осн. чл. 79, вр с чл. чл. 4.2.3 от договора, сумата
от 229.20 лв. с ДДС, представляваща извършени ремонти дейности по
процесния недвижим имот, като ОТХВЪРЛЯ искът с пр. осн. чл. 79, вр с чл.
4.2.3 от договора за разликата над 229.20 лв. с ДДС до предявения размер от
628.20 лв. и искът с пр. осн. чл. 79, вр с чл. 4.2.3 от договора в размер на 40лв.
с ДДС, представляваща стойността на повредена щора, както и искът за
мораторна лихва върху главницата в размер на 286.13 лв., както и искът с пр.
осн. чл. 79, вр с чл. в чл. 4.2.4 в размер на 432 лв. с ДДС, представляващи
разходи за сновано почистване на процесния недвижим имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ИУ“ *** ЕИК ***, да
заплати на „КДЕ“ *** с ЕИК ***, сумата от 162,47 лева, представляваща
извършени разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10