Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 25.01.2021 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А състав в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл. с. МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА ч. гр.д. № 13230
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Образувано е по жалба на Застрахователна компания „О.“ АД,
Кипър, с адрес на управление:***, регистрирано в Търговския и фирмен регистър
на Р. Кипър под № 71103, представлявано от П.Н.и С.К.– на длъжност ръководител
на фирмения регистър и официален синдик на Република Кипър, в качеството им на
ликвидатори чрез „Застрахователна
компания О. – клон България“ КЧТ, със седалище и адрес на управление:***,
офис 22, ЕИК *******, представлявано от П.Т.Е.срещу Разпореждане с изх. № 44880
от 11.09.2020 г. по изп. д. № 20198600401395 на ЧСИ В.М., рег. № 860, с което
съдебният изпълнител е отказал да прекрати образуваното изпълнително дело,.
В жалбата са изложени доводи, че
обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдебният
изпълнител не е обсъдил наведените от дружеството аргументи за наличие на
основание за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 638, ал. 4,
изр. 1 ТЗ. В тази връзка се сочи, че с Решение от 30.07.2019 г. по Искане №
656/2018 г. по описа на Окръжен съд Никозия, Република Кипър спрямо ЗК „О.“ АД,
Кипър е открито производство по несъстоятелност. Поддържа се, че съгласно чл.
624 КЗ, решението за откриване на производство по ликвидация или по
несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка,
поражда действие в Република България от момента, в който има действие в
съответната държава членка. Актът е бил обявен (по см. на чл. 23, ал. 6 ЗТР) в ТР
по партидата на клона. В тази връзка се посочва, че видно от Удостоверение от 13.07.2020 г. и Формуляр
за предявяване на вземане - вземането, предмет на изп. д. № 20198600401395 на
ЧСИ В.М. е прието в пълния претендиран размер, поради което производството
следва да бъде прекратено.
В случай, че съдът счете, че приложимо
към настоящия казус е кипърското законодателство, моли съда да приложи
разпоредбата на чл. 220 от кипърския Закон за дружествата. Излага се, че
съгласно посочената разпоредба всички производства срещу застрахователя,
образувани след по-ранната дата измежду датата на издаване на постановление за
ликвидация или датата на назначаване на временен ликвидатор следва да бъдат
прекратени. Поддържа, че видно от Решение от 10.08.2018 г. на Ръководителя на
Застрахователния надзор на Р. Кипър, временният ликвидатор П.Н.е назначен преди
датата на образуване на изпълнителното дело и налагане на обезпечителни мерки –
запор на банкова сметка, ***, че делото е образувано в нарушение на кипърския
закон и следва да бъде прекратено.
По изложените съображения, жалбоподателят
счита, че са налице предпоставките на чл. 638, ал. 4 от ТЗ и изпълнителното
производство следва да бъде прекратено, както с оглед на разпоредбите на
българското, така и с оглед разпоредбите на кипърското законодателство, поради
което моли съда да отмени отказа на ЧСИ В.М. да прекрати изпълнителното дело,
обективиран в Разпореждане изх. № 44880/11.09.2020 г.
Ответникът по жалбата и взискател
в изпълнителното производство Б.С.С.е уведомен за
постъпилата частна жалба, като в законоустановения срок не е депозирал
възражения по жалбата.
В представените по реда на чл.
436, ал. 3 от ГПК, мотиви ЧСИ В.М. излага подробни съображения за неоснователност
на жалбата. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 638, ал. 1 и ал. 4 от ТЗ, доколкото посочената норма на намира приложение към настоящия казус, тъй
като българското право не представлява прилжимо право в случая. Излага се също,
че конкретният случай е в хипотезата на образувано изпълнително производство
преди датата на решението за ликвидация, поради от нормата на чл. 220 от
кипърския Закон за дружествата, следва, че изпълнителното производство следва
да бъде спряно, което е сторено с Разпореждане изх. № 78457 от 05.09.2019 г..
Софийски градски съд, като прецени събраните доказателства, доводите на
страните и изложените от ЧСИ мотиви, намира следното:
Производството по изпълнително
дело № 20198600401395 е образувано на 20.06.2019 г. по молба с вх. № 34200
/20.06.2019г. подадена от П.Д.К.чрез адв. А.Б.въз
основа на Изпълнителен лист от 07.06.2019 г. от СГС по влязло в сила Решение №
72 от 21.05.2019г. по гр.д. № 2252/2019 г. на ВКС, Решение от 20.03.2017г. по
гр.д. № 6212/2016г. на САС, както и Решение 15.06.2016 г. по гр. д. № 5660/15г.
и Определение от 26.10.2016г по гр.д. 5660/2015г. на СГС, с който ЗК „О. - клон
България“ КЧТ, ЕИК ******* е осъдена да заплати на Б.С.С.,
ЕГН: ********** обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва, както и за сумата
от 1144 лева разноски по касационно обжалване.
С молбата за образуване
взискателят, чрез своя процесуален представител, е поискал да бъде извършено
пълно проучване на длъжника, като изрично е възложил на ЧСИ В. М.всички
правомощия по чл.18 от ЗЧСИ.
С допълнителна молба вх. №
34533/21.06.2019 г., взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка в БНБ за
налични банкови сметки на длъжника и да бъдат наложени запори върху
установените такива.
Изготвена е сметка за размера на
дълга, Покана за доброволно изпълнение, запорни съобщения, както и
уведомление до длъжника за наложените запори.
На 19.07.2019 г. длъжникът е
депозирал в кантората на ЧСИ В.М. молба с вх. № 39879/19.07.2019 г., с която е
поискано спиране на изпълнителното производство и вдигане на наложените
обезпечителни мерки.
С Разпореждане изх. №
78458/05.09.2019 г. на ЧСИ В.М., изпълнителното производство по изп. д. № №
20198600401395 е спряно от съдебния изпълнител на основание чл. 432, ал. 1, т.
7 ГПК, вр. чл. 624, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 271 от Директива 2009/138/ЕО на ЕП и
на Съвета от 25.11.2009 г., във вр. чл. 217, параграф 2 и чл. 220 от кипърския
Закон за дружествата.
От длъжника по изпълнителното
дело ЗК „О.“ АД са били депозирани две молби до ЧСИ В.М. с вх. №
19021/08.07.2020 г. (л. 154) и с вх. № 25246/17.08.2020 г. (л. 167), с които е
поискал прекратяване на изпълнителното дело.
С Разпореждане от 11.09.2020 г.,
ЧСИ В.М. е оставила без уважение молбите на длъжника за прекратяване на
изпълнителното дело, съобщението за което е получено от длъжника на 11.09.2020
г.
На 24.09.2020 г. длъжникът е
депозирал жалба вх. № 31406/24.09.2020 г. срещу отказа на ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт,
подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 3
от ГПК, поради което е процесуално допустима.
По основателността на жалбата:
В настоящия случай,
видно от издадения изпълнителен лист, длъжник по образувано изп. д. №
20198600401395 на ЧСИ В.М. е „Застрахователна компания О. – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ,
ЕИК *******, като дружеството ЗК „О.“ АД е с място на регистрация в Република
Кипър.
Видно от Решение от
30.07.2019 г. на Окръжен съд Никозия Република Кипър спрямо Застрахователна
компания „О.“ АД, Кипър е открито производство по принудителна ликвидация
(представляваща несъстоятелност според терминологията на кипърското право).
Посоченото обстоятелство е оповестено с решение на Комисията по финансов надзор
на РБ, публикувано на интернет страницата на комисията на 30.07.2019г. Актът е
обявен в Търговския регистър по партидата на клона на застрахователното
дружество в България на 26.09.2019 г.
Следва да се посочи,
че съгласно чл. 274, параграф 1 на Директива 2009/138 относно започването и
упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност
(Платежоспособност II) решението за откриване на производство за ликвидация
(съответно несъстоятелност) на дадено застрахователно предприятие,
производството за ликвидация и неговите последици са регламентирани от правото,
приложимо в държавата-членка по произход (т.е. по регистрация). Именно това е и
смисълът на нормата на чл. 624, ал. 1 КЗ, която признава действието на
решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на
чуждестранен застраховател, т.е. и неговите последици, в България. Съгласно чл.
274 от Директивата урежда приложимото право при откриване на производство по
ликвидация/несъстоятелност, като установява че производството за ликвидация и
неговите последици са регламентирани от правото, приложимо в държавата-членка
по произход.
Следователно
съгласно посоченото правило на чл. 274, параграф 1 на Директива 2009/138,
правото на Република Кипър следва да уреди не само самото решение за откриване
на производството, но и неговите последици, които следва да се признаят в
България. С оглед на цитираните по-горе актове, безспорно следва да се приеме,
че по отношение последиците на откритото производство по несъстоятелност,
приложение ще намери Закона за застрахователните и презастрахователни дейности
и други свързани въпроси от 2016г. на Република Кипър и Закона за дружествата.
Съдът намира за
неоснователни доводите на жалбоподателя, че при постановяване на обжалваното
разпореждане, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на
изпълнителното дело, от съдебния изпълнител не е било отчетено, че са налице
основанията за прекратяване на делото по чл. 638, ал. 4 ТЗ.
Спирането на
изпълнителното производство срещу длъжника в несъстоятелност по реда на чл.
638, ал. 1 ТЗ има за цел охраняване на масата на несъстоятелността, а когато
вземането на кредитора е включено в списъка на приетите вземания при условията
на чл. 693 ТЗ, той не може да осъществява индивидуално изпълнение срещу същия
длъжник. На основание чл. 638, ал. 4 ТЗ спряното производство се прекратява, а
наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са
непротивопоставими на кредиторите по несъстоятелността, тъй като са изпълнили
обезпечителните си функции с включване на възбраненото имущество в масата на
несъстоятелността. Следва да се посочи, че в настоящия казус, нормата на чл.
638 ТЗ не намира приложение, тъй като българското право не представлява
приложимо право, а приложимо е кипърското право.
В тази връзка,
съгласно чл. 220 от Закона за дружествата на Република Кипър, приложим към
производството по несъстоятелност, при започването на производство по
несъстоятелност, не се допуска продължаване на съществуващи производства или
започване на нови срещу дружеството, освен с разрешение на съда по
несъстоятелността. В случая става въпрос за всякакви производства, а не само за
искови. Това правило, подобно на нормата на чл. 638, ал. 1 ТЗ, означава, че
започнатите срещу ответника изпълнителни производства следва да бъдат спрени,
за да се реализират правата на жалбоподателя в производството по
несъстоятелност.
Настоящият състав
намира, че са неоснователни доводите на жалбоподателя, че изпълнителното дело е
образувано в нарушение на кипърското законодателство, тъй като към датата на
образуването му, вече е имало назначен временен ликвидатор и не е следвало да
започва никакъв иск или процедура срещу дружеството.
Съгласно чл. 624,
ал. 1 КЗ решението за откриване на производство по ликвидация или по
несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава-членка на ЕС,
поражда действие в България от момента, в който има действие в съответната
държава-членка. Съответно нормата на чл.
274 от Директивата и на чл. 624 от КЗ поставят началния момент, от който е
приложимо кипърското право. Съгласно чл. 274, параграф 1 на Директивата
2009/138, решението за откриване на производство за ликвидация на дадено
застрахователно предприятие, производството за ликвидация и неговите последици
са регламентирани от правото, приложимо в държавата-членка по произход“. В този
смисъл е и нормата на чл. 624, ал. 1 КЗ, че решението за откриване на
производство по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател, получил
лиценз в друга държава членка, поражда действие в Република България от
момента, в който има действие в съответната държава членка. Следователно
значение за института на несъстоятелността и неговите последици има решението
за откриване на производството по ликвидация, а не назначаването на временен
ликвидатор, което става преди образуване на съдебното производство и става с
административен акт, който не е окончателен и не означава ликвидация на
дружеството.
Датата на решението
за откриване на производство по несъстоятелност е датата на неговото
постановяване, която се посочва в титулната част на съдебния акт. Това е
датата, на която съдът е изразил в писмен вид волята си за откриване на
производство по несъстоятелност спрямо длъжника и е различна, т.е. не съвпада с
датата на влизане в сила на постановеното решение, с датата на обявяването му в
ТР, нито с определената в дизпозитива на същото решение начална дата на
неплатежоспособността на длъжника. В случая правно значение има единствено
датата на постановяване на съдебния акт, която подлежи на вписване в ТР.
Така изложеното се подкрепя
от постановеното Решение от 16 юли 2020 година на Европейския съд по Дело
C-427/19 със страни Булстрад Виена Иншурънс Груп АД срещу ЗК „О.“ АД по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд на
основание чл. 267 ДФЕС. На въпроса на запитващата юрисдикция в лицето на СРС,
Европейският съд дава отговор, че член 274 от Директива 2009/138/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването
и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност
(Платежоспособност II) трябва да се тълкува в смисъл, че решение на орган на
държава членка да отнеме лиценза на застрахователно предприятие и да назначи
временен ликвидатор не представлява
„решение за откриване на производство по ликвидация“ по смисъла на тази
директива, освен ако националното законодателство предвижда или че този
временен ликвидатор има право да осребрява активите на това предприятие и да
разпределя получените средства между кредиторите, или ако националното
законодателство предвижда, че отнемането на лиценза води автоматично до
откриване на производство по ликвидация, без да е необходимо приемането на
допълнително решение за тази цел. Следователно съдът приема, че това са
различни по своето естество решения и са насочени към постигане на различни
цели.
С оглед на изложеното,
настоящият състав приема, че меродавна за образуваното изпълнително дело е
датата на съдебния акт за откриване на производството по ликвидация - 30.07.2019г.,
а не датата на решението на ръководителя на Застрахователния надзор за
назначаване на временен ликвидатор - 10.08.2018г. Поради изложеното, съдът
намира, че искането на ЗК „О.“ АД за прекратяване на изпълнителното дело като
образувано след датата на назначаване на временния ликвидатор се явява неоснователно.
Доколкото настоящото дело е образувано на 20.06.2019 г., същото попада в
хипотезата на образувано изпълнително производство преди датата на решението за
ликвидация /30.07.2019 г./, поради което и съгласно нормата на чл. 220 от кипърския
Закон за дружествата, следва че изпълнителното производство следва да бъде
спряно.
По делото се
установи, че на 19.07.2019 г. от длъжника е била депозирана молба до ЧСИ В.М. с
искане за спиране на изпълнителното производство, като след постановяване на
решението за ликвидация, изп. д. № 20198600401395 е било спряно с разпореждане
на ЧСИ В. М.от 05.09.2019г.
Доколкото
изпълнителното дело към момента е спряно, съдът намира, че по делото не е
налице основание за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 638,
ал. 4, изр. 1 ТЗ, както и не е налице законово основание за вдигане на
наложените обезпечителни мерки.
По изложените
съображения съдът намира, че подадената частна жалба следва да бъде оставена
без уважение, а обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител следва да бъде
потвърдено като правилно.
Водим от горното, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Застрахователна компания „О.“
АД, Кипър, с адрес на управление:***, регистрирано в Търговския и фирмен
регистър на Р. Кипър под № 71103, представлявано от П.Н.и С.К.– на длъжност
ръководител на фирмения регистър и официален синдик на Република Кипър, в
качеството им на ликвидатори чрез
„Застрахователна компания О. – клон България“ КЧТ, със седалище и адрес на
управление:***, офис 22, ЕИК *******, представлявано от П.Т.Е.– управител, чрез
процесуалния представител юрск. Н.К.срещу Разпореждане с изх. № 44880 от
11.09.2020 г. по изп. д. № 20198600401395 на ЧСИ В.М., рег. № 860, с което е
отказано да бъде прекратено изпълнителното дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.