№ 387
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20225300900119 по описа за 2022 година
Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание
чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 138 и сл. от ЗЗД, обективно съединени с акцесорен
иск за присъждане на законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба, подадена от „ПРОИНВЕСТ СТРОЙ“ ЕООД,
ЕИК 115 825 867, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Елена“ № 3, чрез адв. Г. Д. Б., срещу „ДИКИСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул.
„Миле Попйорданов“ № 4-6, ет. 4, ап. 10 и срещу А. В. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: **
Твърди се, че дружествата били в търговски отношения по три поредни
договора за покупко – продажба на стоки – детски съоръжения, сключени на
08.11.2019 г., 18.01.2021 г. и на 20.01.2021 г. Ищецът изпълнил задълженията
си за продажба и доставка на стоките, като за всяка една била издадена
фактура, както следва: Фактура № **********/08.11.2019 г. на стойност
6 114.00 лв. с вкл. ДДС, Фактура № **********/18.01.2021 г. на стойност
26 332.80 лв. с вкл. ДДС и Фактура № **********/20.01.2021 г. на стойност
486.00 лв. с вкл. ДДС.
На 02.09.2021 г. между страните било сключено споразумение, с което
задълженията за плащане на получените стоки по гореописаните фактури,
възлизащи в общ размер на 32 932.80 лв. с включено ДДС, били признати от
„ДИКИСТРОЙ“ ЕООД. Последното се задължило да върне съответната сума
на разсрочено плащане в срок до 31.12.2021 г. на четири вноски, както следва:
в срок до 30.09.2021 г. – сумата от 8 235.00 лв.; в срок до 31.10.2021 г. –
1
сумата от 8235.00 лв.; в срок до 30.11.2021 г. – сумата от 8 235.00 лв. и в срок
до 31.12.2021 г. – сумата от 8 227.80 лв. В чл. 4 от споразумението било
предвидено, че в случай на неизпълнение на вноските с повече от 10 дни,
ответното дружество ще дължи законна лихва за забава, считано от падежа
(датата на издаване) на всяка фактура до окончателно плащане. До настоящия
момент ответното дружеството не е изпълнило задълженията си, като не е
заплатило нито една от посочените вноски, което обосновавало правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящата искова молба.
Сочи се, че наред с първия ответник солидарна отговорност за
незаплатените суми носи и вторият ответник А. В. К., който дал много добри
препоръки за „ДИКИСТРОЙ“ ЕООД и е насочил ищцовото дружество да
осъществява търговски взаимоотношения именно с това лице, като е дал
устна гаранция, че при проблеми с плащането ще отговаря солидарно с
дружеството – ответник. С последваща молба ищецът е пояснил, че в случая
се касае за договор за поръчителство, сключен в устна форма на 02.09.2021 г.,
по силата на който А. В. К. се е задължил да отговаря в пълен обем за
задълженията по сключения договор за покупко – продажба и по
последвалото споразумение с „ДИКИСТРОЙ“ ЕООД.
В резултат на подадена от ищцовото дружество молба за обезпечение на
бъдещи искове, пред Окръжен съд – Пловдив е образувано ч.т.д. № 49/2022 г.
на XXIII търговски състав, по което с Определение № 111 от 26.01.2022 г. в
полза на ищеца е допуснато исканото обезпечение. Със същото определение е
бил определен едномесечен срок за предявяване на иска, считано от датата на
връчване на съдебния акт, като е издадена и обезпечителна заповед с оглед
практическото осъществяване на наложената обезпечителна мярка. Въз
основа на последната е образувано изп. дело № 987 от 2022 г. на ЧСИ Милен
Бъзински, с район на действие – Софийски градски съд, и рег. № 838 на
КЧСИ.
В дадения едномесечен срок ищецът е предявил претенциите си пред
настоящия съд, като моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят
солидарно следните суми:
- сумата от 6 114.00 лв. с вкл. ДДС – неизплатено вземане по Фактура №
**********/08.11.2019 г.;
- сумата от 1 433.39 лв. – мораторна лихва върху главницата от 6 114.00
лв. за периода от 08.11.2019 г. до 28.02.2022 г.;
- сумата от 26 332.80 лв. с вкл. ДДС – неизплатено вземане по Фактура
№ **********/18.01.2021 г.;
- сумата от 2 977.07 лв. – мораторна лихва върху главницата от
26 332.80 лв. за периода от 18.01.2021 г. до 28.02.2022 г.;
- 486.00 лв. с вкл. ДДС – неизплатено вземане по Фактура №
**********/20.01.2021 г.
- 54.86 лв. – мораторна лихва върху главницата от 486.00 лв. за периода
2
от 20.01.2021 г. до 28.02.2022 г.
Иска се присъждане на законна лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на
задълженията, както и присъждане на разноски, понесени от ищеца в
настоящото, обезпечителното и изпълнителното производство.
В законовия срок от ответниците не е постъпил отговор на исковата
молба.
В хода на производството ответното дружество изразява становище за
неоснователност на претенциите.
С протоколно определение от 22.06.2022г производството спрямо
втория ответник е прекратено поради оттегляне на претенцията спрямо
него.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се
установяват с тях, прие следното:
Доказателствената тежест в процеса – съобразно актуалния обем на
претенцията след частичното й оттегляне спрямо втория ответник, е
разпределена по следния начин: всяка от страните следва да установи
фактите, на които основава своите твърдения или възражения съобразно
правилото на чл. 154 от ГПК. Ищецът носи доказателствена тежест да
установи сключването и съдържанието на общия рамков продажбен договор
за доставка на стоки – детски съоръжения и конкретните доставки по него от
08.11.2019 г., 18.01.2021 г. и от 20.01.2021 г., за което са издадени процесните
фактури, както и претенциите си по основание и размер. Ответната страна не
излага фактически твърдения за позитивни факти, поради което не носи
тежест за доказването им.
По делото е представено споразумение от 02.09.2021г, с което
задълженията за плащане на получените стоки по процесните фактури на
обща стойност 32 932.80 лв. с ДДС са признати от ответното дружество и
същото се е задължило да издължи продажната цена на разсрочено плащане
по уговорен в споразумението начин. Договорено е и мораторно обезщетение
при забава с повече от 10 дни. Споразумението е двустранно подписано от
страните и неоспорено като неавтентично – че подписът не принадлежи на
лицата, които се сочат за техни автори. При това положение като частен
диспозитивен документ относно формираната от страните воля за начина на
издължаване на сумата и санкциите при неизпълнение, както и като частен
свидетелстващ документ за признатите от ответника факти, /че
задълженията по фактурите действително са възникнали и не са погасени/,
той има материална доказателствена сила спрямо него – че признатите
неизгодни факти са верни, в т.ч., че облигационната връзка е възникнала със
соченото от ищеца съдържание и към датата на сключване на споразумението
плащане на доставената по фактурите стока няма.
От заключението на ССчЕ, което съдът възприема като обективно и
професионално изготвено, а и неоспорено от страните, се установява, че
3
процесните фактури са осчетоводени и от двете дружества с редовно водено
счетоводство /т.е. счетоводните записвания при ищеца също имат
доказателствена стойност/ и плащане по тях и понастоящем няма.
Счетоводните записвания на ответника, които по съществото си
представляват извънсъдебно признание на неизгодни за него факти, също
надлежно доказват съществуването на правоотношението и факта на
възникване на данъчното събитие – предаване на стоката.
При това положение по делото категорично се установява
съществуването на наведеното от ищеца рамково правоотношение с предмет
процесните доставки, както и факта, че продавачът е изпълнил задължението
си да предаде стоките, в резултат на което е възникнало задължението на
купувача да плати продажната цена, допълнително признато и в неоспореното
споразумение.
Ответникът не твърди и не доказва да е платил цената на доставените
стоки. Напротив, обратното следва от експертните изводи, които установяват
претенцията на ищеца – главна и акцесорна, в предявените размери и
съобразно изричните договорености между страните и които ще се уважат
изцяло.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените от него разноски, които възлизат на сумата от общо
6 523.72 лв съобразно списък на разноските на л. 85 и доказателствата за
действително направен разход в този размер, вкл. разходите в
обезпечителното производство и последвалото го изпълнително такова.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДИКИСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. „Миле Попйорданов“ № 4-6,
ет. 4, ап. 10 да заплати на „ПРОИНВЕСТ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 115 825 867,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Елена“ № 3 сумата от
общо 37 397.94 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата от
6 114.00 лв. с вкл. ДДС – неизплатено вземане по Фактура №
**********/08.11.2019 г.; сумата от 1 433.39 лв. – мораторна лихва върху
главницата от 6 114.00 лв. за периода от 08.11.2019 г. до 28.02.2022 г.; сумата
от 26 332.80 лв. с вкл. ДДС – неизплатено вземане по Фактура №
**********/18.01.2021 г.; сумата от 2 977.07 лв. – мораторна лихва върху
главницата от 26 332.80 лв. за периода от 18.01.2021 г. до 28.02.2022 г.; 486.00
лв. с вкл. ДДС – неизплатено вземане по Фактура № **********/20.01.2021 г.
54.86 лв. – мораторна лихва върху главницата от 486.00 лв. за периода от
20.01.2021 г. до 28.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 01.03.2022г – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното плащане, както и сумата от 6 523.72 лв – разноски по делото.
4
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5