№ 474
гр. Пазарджик, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500630 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №210 от 03.08.2022г., постановено по гр.д.№20/2022г. по
описа на РС- Пещера е признато за установено, по иска с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Ф. С. Х.,
ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.„Ч.“ №10, дължи на „П.К. Б.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление грС., бул.„Б.“ №49, бл.53 Е,
вх. В, сумата от 166,57лв.- главница по Договор за потребителски кредит
№30040245592/28.10.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение №447/29.10.2021г. по
ч.гр.д.№1071/2021г. на Районен съд Велинград- 27.10.2021г., до датата на
изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за сумата над 166,57лв. до
пълния претендиран размер от 737,25лв.- главница, за сумата 271,11лв.-
договорно възнаграждение за периода от 15.07.2020г. до 04.08.2021г., както и
за сумата 97,05лв.- лихва за забава за периода от 15.07.2020г. до 04.08.2021г.
Отхвърлен е иска на „П.К. Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление грС., бул.„Б.“ №49, бл.53 Е, вх.В, да бъде осъдена Ф. С.
Х., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.„Ч.“ №10, да заплати сумата от
1
198,30лв.- възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и
627,90лв.- възнаграждение за закупена допълнително услуга „Флекси“ по
Договор за потребителски кредит 30040245592/28.10.2019г.
Осъдена е, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, Ф. С. Х., ЕГН **********, с адрес:
гр.С., ул.„Ч.“ №10, да заплати на „П.К. Б.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление грС., бул.„Б.“ №49, бл.53 Е, вх.В, разноски
по ч.гр.д.№1071/2021г. на РС- Велинград в размер на общо 53,41лв.,
съразмерно на уважената част от иска, от които 3,41лв.- държавна такса и
50лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Осъден е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Ф. С. Х., ЕГН: **********, с адрес:
гр.С., ул.„Ч.“ №10, да заплати на „П.К. Б.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: грС., бул.„Б.“ №49, бл.53 Е, вх.В, разноски
по гр.д.№20/2022г. на РС- Велинград в размер на общо 144,02лв., съразмерно
на уважената част от иска, от които 18,15лв.- държавна такса, 25,87лв.-
разноски за съдебно- счетоводна експертиза и 100,00лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „П.К. Б.“ ЕООД,
чрез пълномощника му юриск.Г.С., в частта му с която е отхвърлена
претенцията на дружеството относно главницата над присъдената сума от
166,57лв. до дължим размер от 495,47лв. и договорно възнаграждение в
размер на 271,11лв, дължими на основание ДПК №300402245592.
Счита се за неправилно заключението на съда, че Договор за
потребителски кредит №300402245592 е нищожен, поради което Ф. С. Х.
следва да заплати неизплатената главница по него.
Визира се, че към датата на сключване на процесния договор,
длъжникът е имал възможност да се запознае с всички параметри и договорни
клаузи на същия, включително споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги и общите условия по договора. В същия са подробно
описани всички параметри, задължения, като основание и размер на
разбираем и достъпен език.
Приема се, че в процесния договор ясно е посочена методиката на
формиране на годишния процент на разходите. Сочи се, че подобно изискване
има единствено при наличието на референтен лихвен процент- арг. чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, като в случая е спазена и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. В
2
договорът, ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точния размер на
дължимите суми от длъжника.
Счита се, че уговорения годишен лихвен процент в размер на 41%
отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави.
Твърди се, че неоснователно е заключението на съда, че размерът на
ГПР е по- голям от действително посочения си размер, тъй като в него не е
включено възнаграждението по закупените допълнителни услуги.
Счита се, че съдът неправилно и незаконосъобразно е направил
прихващане на всички платени суми по договора от дължимата главница.
Съгласно чл.26 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност
на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката е сключена и без
недействителните й части.
Приема се, че действителността на клаузата, уговаряща договорното
възнаграждение и на целия потребителски кредит, следва на ищецът да бъдат
присъдени дължимите задължения за главница и договорно възнаграждение.
Искането е да се отмени, като неправилно обжалваното решение с което
частично се отхвърля исковата претенция на „П.К. Б.“ ЕООД срещу длъжника
по Договор за потребителски кредит №300402245592- Ф. С. Х., включваща
неизплатена главница в размер над уважения размер в 166,57лв. до 459,57лв.
и неизплатено договорно възнаграждение в размер на 271,11лв., ведно със
законната лихва, до подаване на заявлението.
Моли се да се постанови ново решение, с което се признае за
установено, че ответникът дължи претендираните по процесния договор
суми.
Заявява се, че не се обжалва решението, относно отхвърленото
възнаграждение за допълнителни услуги.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- Ф. С. Х.. В него се изразява становище в насока, че
подадената въззивна жалба е неоснователна. Цитира се заключението на
вещото лице, съгласно което, ако общата сума на допълнителни услуги в
размер на 1080лв. бъде включена в общите разходи на кредита формиращи
ГПР, то размера на ГПР би бил равен на 158,95%.
3
Искането е да се постанови съдебен акт, с който се потвърди решението
на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание, за жалбоподателят „П.К. Б.” ЕООД, редовно
призован, представител не се явява. От същият е постъпило писмено
становище, в което се моли да бъде отменено съдебно решение, в
обжалваната му част.
Моли се за присъждане на направени съдебно- деловодни разноски.
Ответникът по жалбата- Ф. С. Х. се явява лично. От страна на
последния се моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба,
като се потвърди решение на първоинстанционния съд в обжалваната му част.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите
и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си,
регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Пред първоинстанционният с подадена искова молба от страна на „П.К.
Б.“ ЕООД спрямо ответницата Ф. С. Х. са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове, с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК,
във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване
съществуването на вземания на ищеца за сумите 737,25лв.-главница, ведно
със законна лихва от 27.10.2021г., 271,11лв.- договорно възнаграждение за
периода 15.07.2020г. до 04.08.2021г., 97,05лв.- лихва за забава за периода от
15.07.2020г.- 04.08.2021г. по сключен между страните Договор за
потребителски кредит №30040245592 от 28.10.2019г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК постановена по ч.гр.д.№1071/2021г. по
описа на РС- Велинград и осъдителен иск, с правна квалификация по чл.415,
ал.1, т. 3, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, за сумата 198,30лв.-възнаграждение
закупена услуга „Фаст“ и 627,90лв. за закупена услуга „Флекси“ по договора
за потребителски кредит.
Претендират се разноски в заповедното и в исковото производство.
Твърди се от страна на ищецът, че на 28.10.2019г., между Ф. С. Х. от
една страна и „П.К. Б.” ЕООД от друга е сключен Договор за потребителски
кредит №30040245592, по силата на който ищецът се е задължил да
предостави на ответницата сумата от 900лв., които следвало да бъдат
издължени на 24- месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент от
4
41,00% и годишен процент на разходите 48,92%.
Неразделна част от договора за потребителски кредит били общите
условия, предадени на кредитополучателката при подписване на договора, с
които тя била внимателно запозната, преди подписване на договора, приела
ги без забележки и се задължила да ги спазва.
Сочи се, че преди сключването на процесния договор, на ответницата
бил предоставен Стандартен европейски формуляр, с което дружеството, в
качеството си на кредитор, предоставило в разбираема форма на български
език, необходимата преддоговорна информация, съгласно Закона за
потребителския кредит. Разяснено й било, че съгласно чл.15 от Общите
условия, може да закупи допълнителен пакет услуги, за което подписва
Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги.
Визира се, че споразумението не представлявало задължително условие
за отпускането на кредита или за отпускането му с предлаганите от кредитора
параметри. Сключването на Споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги зависело единствено от волята на потребителите и от това дали желаят
искането им за кредит да бъде разгледано в най- кратки срокове, както и дали
желаят да имат възможност да отлагат плащането на вноски, да намаляват
размера на месечни вноски, да променят датата на падеж и да получават
бързо и лесно допълнителни парични средства. Със закупуването на пакет от
допълнителни услуги, си гарантирали приоритетното разглеждане и
отпускане на поискания кредит, че при настъпване на неблагоприятни за тях
събития няма да изпаднат в забава, а кредитът им няма да бъде обявен за
предсрочно изискуем, а ще могат да отложат плащането на определен брой
вноски, така че да могат да се фокусират върху стабилизирането на своята
платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с
невъзможността да плащат кредит и лихвите за забава по него. Гарантирали
си, че ако доходът им намалее, ще могат да намалят размера на определен
брой вноски с до 75%. Гарантирали си, че ако сменят датата на заплащане на
месечното им възнаграждение, ще могат да променят и падежната дата по
кредита си, така че да е удобна за тях. Гарантирали си, че ако имат
необходимост от допълнителни парични средства, ще могат да ги получат
бързо и лесно, без да е необходимо да попълват и представят купища
документи.
5
Твърди се, че ответницата избрала да закупи пакет допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“, с което се задължила да заплати възнаграждение
за предоставянето на услугата „Фаст“ в размер на 270лв. и „Флекси“ в размер
на 810лв. Плащането следвало да стане разсрочено във времето, като част от
погасителните вноски и в рамките в погасителния план до договора. Размерът
на вноската за допълнителни услуги възлизал на 45лв. месечно.
Визира се, че в процесния случай, възнаграждение на кредитора за
предоставяне на допълнителни услуги се дължало и за това, че Ф. Х. се
възползвала от предоставените услуги по пакета- приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на кредит, отлагане на определен брой погасителни
вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на
падежните дата на вноските. Така общото задължение по кредита, което
ответницата следвало да заплати, включващо и задължението за заплащане на
допълнителни услуги възлизало на 2 388,34лв.
Сочи се, че длъжницата е поела задължение, да върне уговорената като
общо задължение сума, посочена в срок от 24 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 99,52лв. и падежна дата всяко 15-то число на
месеца.
Твърди се, че „П.К. Б.“ ЕООД е изпълнил точно и в срок задълженията
си по договора, като на 28.10.2019г. е превел чрез Изипей договорената
парична сума в размер на 900лв. на Ф. С. Х.. Ответницата следвало да погаси
предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според
погасителния план, неразделна част от Договора за потребителски кредит.
Впоследствие погасителният план бил променен, поради поискано безплатно
отлагане на една погасителна вноска- вноска №4 и намаляване на размера на
три погасителни вноски- вноска №5, 6 и 7, за което били подписани Анекс
№1 към ДПК №30040245592 от 27.02.2020г. и Анекс №2 към ДПК
№30040245592 от 16.04.2020г. Неразделна част от тези Анекси били новите
погасителни планове, като последният с 27 погасителни вноски, по който
клиентът трябвало да погасява своето задължение по вноски 5, 6 и 7 в
намален размер, а остатъкът от същите до пълния им размер- да погаси в края
на погасителния план.
Твърди се, че кредитополучателката Х. не изпълнила точно
задължението си съгласно изготвения погасителен план. Направила само
6
седем пълни и една частична погасителна вноска, след което преустановила
плащанията и изпаднала в забава. Общата сума на направените плащания по
ДПК 30040245592 и по споразумението възлизала на 628,94лв. С нея били
погасени част от задълженията по договора, от които номинал в размер на
546,70лв., а сумата от 82,24лв. отишла за погасяване на лихвите за забава по
кредита.
Поради просрочие на вноските, била начислена лихва за забава в размер
на 97,05лв., формирана от основния лихвен процент + 10 процента годишно,
изчислена за всеки ден забава върху размерна на просроченото плащане“
съгласно т.12.1 от Общите условия по договора.
Предвид, че клиентът не изпълнявал поетите договорни задължения,
след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в
чл.12.3 от Общите условия към ДПК, на 04.08.2021г. била обявена
предсрочната изискуемост на Договор за потребителски кредит
№30040245592. На длъжницата било изпратено уведомително писмо, с което
била информирана, че задължението по заема е обявено за предсрочно
изискуемо. Предсрочната изискуемост настъпила преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Твърди се, че след направените плащания, оставащото неизплатено
задължение, съгласно погасителния план към ДПК
№30040245592/28.10.2019г. възлизало на 1931,61лв., от които: главница в
размер на 737,25лв.; договорно възнаграждение в размер на 271,11лв.,
дължимо за периода от 15.07.2020г. до 04.08.2021г.; възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ в размер на 198,30лв.; възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“ в размер на 627,90лв.; лихва за забава в размер на 97,05лв.
Визира се, че поради неизпълнението на договорното задължение, на
27.10.2021г. „П.К. Б.” ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК пред РС- Велинград. По
заявлението било образувано ч.гр.дело №1071//2021г. В полза на
кредитодателя била издадена Заповед №447/29.10.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено Ф. С. Х., да
заплати на „П.К. Б.“ ЕООД, 737,25лв.- главница по Договор за потребителски
кредит №30040245592/28.10.2019г., ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 27.10.2019г., до заплащане на вземането, сумата от 271,11лв.,
7
представляваща договорно възнаграждение за периода 15.07.2020г. до
04.08.2021 г., сумата от 97,05лв., представляваща лихва за забава за
периода от 16.11.2019г. до 04.08.2021г., както и сумата от 42,81лв.,
представляваща законна лихва за периода от 04.08.2021г. до 27.10.2021г. С
разпореждане №900/29.10.2021г., заявлението било отхвърлено, в частта, с
която се претендирали сумата 198,30лв.- възнаграждение за закупена и
ползвана услуга „Фаст“ и сумата от 627,90лв.- възнаграждение за закупена и
ползвана услуга „Флекси“ по ДПК №30040245592/28.10.2019г.
Разпореждането не било обжалвано в законоустановения срок и е влязло в
сила на 24.11.2021г.
Сочи се, че ответницата е възразила срещу издадената заповед на
24.11.2021г. На дружеството било изпратено указание на основание чл.415,
ал.1, т.1 ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането, получено
от заявителя на 08.12.2021г. В изпълнение на указанията на съда, на
10.01.2022г., „П.К. Б.“ ЕООД предявява настоящия иск.
Искането е, съдът да постанови решение, с което да установи със сила
на присъдено нещо, съществуването на вземане в полза на „П.К. Б.“ ЕООД,
срещу Ф. С. Х. по ДПК 30040245592/28.10.2019г., в общ размер на 1931,61лв.,
от които: главница в размер на 737,25лв.; договорно възнаграждение в размер
на 271,11лв., дължимо за периода от 15.07.2020г. до 04.08.2021г., лихва за
забава в размер на 97,05лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението, до изплащане на вземането.
Предявяване е и осъдителна претенция за сумите от 198,30лв.-
възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ и 627,90лв.-
възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Флекси“ по ДПК
№30040245592/28.10.2019г.
С писмен отговор подаден в срока по чл.131 ГПК, ответницата Ф. С. Х.
счита исковите претенции за допустими, но неоснователни, с доводи за
нищожност на правното основание, от което е възникнало вземането.
Счита се, че подписаният договор за кредит между страните е нищожен,
на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.22, във вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от
ЗПК. В тази насока се визира, че в него некоректно бил посочен размерът на
годишният процент на разходите, с което потребителят бил заблуден относно
действителния му размер. Включените към договора пакет допълнителни
8
услуги по своята същност представлявали действия, обслужващи усвояването
и управлението на кредита, а не допълнителни услуги по смисъла на чл.10а,
ал.1 от ЗПК. С пакета от допълнителни услуги се въвеждали допълнителни
разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и
съответно годишния процент на разходите реално надхвърлял 48,92% и
възлизал на около 215,00% приблизително. Така размерът на ГПР се явявал
по- голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва 50%,
определен в чл.19, ал.4 от ЗПК. На практика, с уговореното възнаграждение
за пакета от допълнителни услуги се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК, тъй като то не съставлявало плащане на допълнителна услуга, а
прикрит разход по кредита, с който се надхвърлял допустимият размер на
разходите по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Предвид това, компрометираните клаузи от потребителския договор,
като нищожни не пораждали правно действие, породи което договорът за
кредит се явявал недействителен, на основание чл.22 във вр. чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 от ЗПК, във вр. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Съгласно чл.23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита.
Визира се, че клаузите в договора за потребителски кредит не били
индивидуално уговорени, поради което не е могла да влияе на съдържанието
им. Сочи се от ответницата, че не е искала да закупи пакет допълнителни
услуги.
Искането е, съдът да постанови, че процесния договор за кредит е
нищожен и не поражда правно действие.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.д.№1071/2021г. по описа на РС- Велинград
се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№447/29.10.2021г., с която е разпоредено Ф. С. Х., да заплати на „П.К. Б.“
ЕООД, сумата от 737,25лв.- главница, дължима по Договор за потребителски
кредит №30040245592 от 28.10.2019г., ведно със законна лихва върху нея,
считано от 27.10.2021г. до заплащане на вземането, сумата от 271,11лв.-
непогасено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.07.2020г.
9
до 04.08.2021г., сумата от 97,05лв., лихва за забава за периода от 16.11.2019г.
до 04.08.2021г., 42,81лв.- лихва за забава за периода от 04.08.2021г. до
27.10.2021г.
Срещу заповедта за изпълнение, длъжникът е възразил и на кредитора
са дадени указания за предявяване на установителен иск. Иск за сумите
737,25лв.- главница, 271,11лв.- договорна лихва и 97,05лв.- лихва за забава е
предявен в месечния срок, като паричното вземане, предмет на иска е
идентично на паричното вземане по заповедта за изпълнение, поради което
същият е допустим.
Заявлението е отхвърлено в частта, с която се претендира издаване на
заповед за изпълнение за вземането в размер на 198,30лв., представляващо
неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ и неплатено
възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Флекси“ по Договор за
потребителски кредит №30040245592 от 28.10.2019г., поради което за ищецът
е налице правен интерес и е предявил настоящия осъдителен иск, на
основание чл.415, ал.3, във вр. чл.415, ал.1, т. 3 от ГПК.
Не е спорно по делото, че по повод на подадено искане за отпускане на
потребителски кредит от Ф. С. Х., на 28.10.2019г. между страните е сключен
Договор за потребителски кредит стандарт №30040245592. По силата на него,
„П.К. Б.“ ЕООД се е задължило да предостави сумата от 900лв. за срок от 24
месеца, при годишен фиксиран лихвен процент от 41%, на ден 0,11% и
годишен процент на разходите от 48,92%. Месечният размер на вноската по
кредита е 54,52лв., а общата дължима сума 1308,34лв. В договорът е
посочено, че ответницата е поискала да закупи допълнителни услуги „Фаст“
и „Флекси“, за което да заплати възнаграждение в размер съответно 270лв. и
810лв., дължимо на 24 месечни вноски в размер на 45лв., заедно с месечните
погасителни вноски по договора за кредит. По този начин общият размер на
дължимата сума, която следвало да бъде платена възлиза на 2388,34лв.,
платима на 24 месечни вноски в размер на 99,52лв. всяка, до 15-то число на
месеца. Съгласно чл.12.1 от Общите условия, в случай че
клиентът/съдлъжникът просрочи плащане на месечна вноска, кредиторът
начислява лихва за забава в размер на основния лихвен процент +10%
годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото
плащане.
10
Към договорът е приложен погасителен план, в който всяка месечна
погасителна вноска е определена по размер, формиран, като сбор от главница,
лихва и вноска за закупени допълнителни услуги. Договорът за кредит е
двустранно подписан от ищеца и ответницата, последната която е
декларирала, че е запозната преди сключването му с приложимите към него
общи условия, приема ги и се задължава да ги спазва; че е съгласна
съществените условия по договора за потребителски кредит да се уговарят с
общите условия; че промени в тях могат да се извършват при условията и
предпоставките на общите условия и имат действие по отношение на клиента
след изменението им от кредитора и при липсата на изрично несъгласие на
клиента, след като предварително и по подходящ начин бъде запозна от
кредитора с новите общи условия, както и че новите общи условия влизат в
сила и клиентът се счита уведомен за тях с обявяването им на интернет
страницата или на общодостъпно място в офисите на кредитора. Декларирала
е, че й е представен безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема
форма на български език информация във формата на Стандартен европейски
формуляр; разяснения, които са й дали възможност да прецени доколко
предлаганият договор за потребителски кредит съответства на нейните
възможности финансово състояние; разяснение на преддоговорната
информация, основните характеристики на предлаганите продукти,
въздействието, което могат да окаже върху тях, в това число и последиците в
случай на просрочени плащания; разяснения на предлаганите допълнителни
услуги, които кредиторът може да предостави на клиента по негово искане,
въздействието, което могат да окажат върху клиента, както и правата и
задълженията на клиента и кредитора върху тях.
Предлаганата от кредиторът, допълнителна услуга „Фаст“, предоставя
на длъжника възможност за приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит преди клиенти, без закупена
допълнителна услуга „Фаст“, която след одобрение на искането, се нарежда
към клиента по избрания от него начин на изплащане, до 24 часа след
получаване от кредитора на подписаните от клиента договор за
потребителски кредит и неговите приложения.
Предлаганата от кредитора допълнителна услуга „Флекси“, дава на
длъжника право: 1./ да променя погасителния си план, като отложи на части
или накуп до четири погасителни вноски при дългосрочна
11
неработоспособност на него или на член от неговото семейство; при
прекратяване на трудовото му правоотношение или на това на член на
неговото семейство; при ползване на неплатен отпуск повече от 10 дни; при
загуба или повреда на имущество на клиента в резултат на бедствие-пожар,
наводнение и други подобни; при смърт на лице, участващо с доходите си в
домакинството на клиента; при задължение на работодател към клиента или
към друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; при
намаляване на работното време и на работната заплата на клиента; по други
причини при съгласие на кредитора; 2./ да поиска от кредитора да намали
части или накуп до четири погасителни вноски с до 75 %, в случай че
размерът на намалената вноска не е по- малък от 30лв.; 3./ да поиска смяна на
падежната дата на вноските. За ползване на допълнителните услуги страните
подписват анекс към договора.
Не се спори, че ответницата е използвала закупената услуга „Флекси“,
като е поискала отлагане на една месечна погасителна вноска и е намалила
размера на три от тях.
Между „П.К. Б.“ ЕООД и Ф. С. Х. е подписан Анекс №1 от 27.02.2020г.
към Договор за потребителски кредит №30040245592, с който е договорено да
бъде отложена погасителна вноска №4. Същата е следвало да бъде заплатена
в края на погасителния план. Подписан е нов погасителен план съобразно
който, броят на погасителните вноски е променен от 24 на 25 броя. Между
страните е подписан Анекс №2 от 16.04.2020г., с който е договорено да бъде
намален размерът на погасителни вноски №5, 6 и 7, които да бъдат заплатени
в края на погасителния план, ведно с нов коригиран погасителен план, като
броят на погасителните вноски се променят от 25 на 27 броя.
Поради забава на ответницата за погасяване на част от вноската за
месец юли 2020г. и неплащане изцяло на месечните погасителни вноски от
15.08.2020г. до 15.07.2021г., на посочения от нея в договора адрес е изпратено
писмено уведомление от кредитора, че обявява кредита за предсрочно
изискуем, считано от 04.08.2021г. Уведомлението е изпратено по пощата с
обратна разписка, върху която е отбелязано, че не е потърсено.
Договорът за потребителски кредит е сключен в предвидената в чл.10,
ал.1 ЗПК писмена форма и има минималното предвидено в чл.11, ал.1 ЗПК
съдържание- посочен е общия размер на кредита и условията за усвояването
12
му; лихвения процент по кредита и условията за прилагането му; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит; условията за
издължаване на кредита от потребителя; приложен е погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването; информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; погасителният план съдържа
сроковете и условията за извършването на тези плащания и разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи. Посочено е право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата. На страните са
предоставени общите условия.
В предвидената писмена форма са сключени и Анекс №1 от
27.02.2020г. и Анекс №2 от 16.04.2020г. към Договор за потребителски
кредит №30040245592.
Не е спорно между страните, а и от представеното по делото извлечение
от сметка на Ф. С. Х.- л.14 се установява, че „П.К. Б.“ ЕООД е изпълнил
задължението си да предостави на ответницата договорената сума от 900лв.,
която е преведена по Изипей. Общата сума, заедно с договорна лихва в
размер на 1308,34лв. при годишен лихвен процент от 41,00%, ответницата
първоначално е следвало да издължи на 24 месечни вноски в размер на
54,52лв. всяка, т.е. до 15.10.2021г. Със сключването на двата анекса е
променян падежът на задължението, като с последния погасителен план,
кредитът е следвало да бъде погасен на 15.01.2022 г.
Към сбора на дължимата главница и лихви по кредита в погасителния
план са прибавени и вноски в размер на 45лв. месечно, представляващи
13
съответната част от стойността на закупените допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ в размер на общо 1080лв. С нея, общата месечната вноска по
кредита възлиза на 99,52лв. До приключване на съдебното дирене,
заплатената от ответницата сума по договора е 628,94лв.
Видно от заключението на съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че с извършените плащания са погасени следните задължения по
погасителния план- главница с падеж от 15.11.2019г.- 15.06.2020г. в размер на
162,75лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 130,15лв. за периода
28.10.2019г.- 15.06.2020г., възнаграждение за допълнителни услуги в размер
на 253,80лв., лихва за забава в размер на 82,24лв., без данни за период.
Към 04.08.2021г. и към 06.01.2022г. размерът на дължимата главница е
737,25лв., размерът на дължимата договорна лихва е 271,11лв., от които за
периода 16.06.2020г.- 15.07.2021г.- 198,19лв. и за периода след 15.07.2021г.-
72,92лв. Размерът на лихвата за забава върху неизплатената част от
главницата за периода 16.11.2019г.- 04.08.2021г. е 29,87лв. Оставащият
размер на непогасената цена на закупените допълнителни услуги е 826,20лв.
При така установеното от фактическа страна от правна, съдът
намира следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е
редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от
ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и с оглед обхвата на обжалването допустимо.
Подадената въззивна жалба, в случая се явява неоснователна.
В конкретният казус, предмет на въззивната проверка е решението, с
което е отхвърлена претенцията на дружеството, относно главницата над
присъдената сума от 166,57лв. до дължим размер от 459,47лв. и договорно
възнаграждение в размер на 271,11лв.
В останалата му част, решението на първоинстанционния съд, с което
признато за установено, по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Ф. С. Х., дължи на „П.К. Б.” ЕООД,
14
сумата от 166,57лв.- главница по Договор за потребителски кредит
№30040245592/28.10.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение №447/29.10.2021г. по
ч.гр.д.№1071/2021г. на РС- Велинград- 27.10.2021г., до датата на изплащане
на вземането, в която е отхвърлен иска за сумата 97,05лв.- лихва за забава за
периода от 15.07.2020г. до 04.08.2021г. и в която отхвърлен иска на „П.К. Б.”
ЕООД, ЕИК *********, да бъде осъдена Ф. С. Х., да заплати сумата от
198,30лв.- възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и
627,90лв.- възнаграждение за закупена допълнително услуга „Флекси“ по
Договор за потребителски кредит 30040245592/28.10.2019г. не е обжалвано от
страните по делото, с оглед на което то е влязло в законна сила.
В конкретният казус, първоинстанционният съд за да отхвърли иска за
сумата над 166,57лв. до пълния претендиран размер от 735,25лв.- главница и
за сумата 271,11лв.- договорно възнаграждение за периода от 15.07.2020г. до
04.08.2021г. е приел, че уговореното възнаграждение за допълнителни услуги
е следвало да бъде включено в посочения ГПР, като на практика с този размер
се надвишава законово допустимия петкратен размер, определен в чл.19, ал.4
от ЗПК, което обуславя и нищожността на процесния договор за заем. В
последица от това е приел, че исковата сума следва да бъде уважена на само
за вземането за оставащата неизплатена.
С оглед на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция
няма основание да не възприеме изцяло изложените доводи на районния съд,
за да отхвърли частично претендираните суми и по конкретно тези, предмет
на въззивния контрол.
Съгласно чл.22 от ЗПК, неспазване на изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, води до недействителност
на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
договорът за кредит следва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. В случая, макар и формално това изискване
да е изпълнено, то се установява безспорно, че отразяването е невярно и цели
заблуждение на потребителя относно действителното му задължение по
кредита.
15
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая в ГПР не са
включени допълнителните разходи по кредита- цената на пакетите от
допълнителни услуги, при което както се е достигнало до допълнително
възнаграждение, извън уговорената възнаградителна лихва в размер на 41% и
на скрити проценти от ГПР. В този аспект следва да се посочи, че съгласно
заключението на вещото лице се установява, че при включване на сумите по
допълнителните пакети, ГПР от определения на 48,92%, на практика възлиза
на 158,95%.
На практика с така постигнатите договорки, кредиторът постига
заобикаляне на императивни правни норми. С посочването на по- нисък от
действителния ГПР освен, че представлява неравноправна клауза по смисъла
на чл.143, т.19 ЗПК, представлява и невярна информация относно общите
разходи по кредита и представлява нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл.6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя
страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати
потребителят е неравноправна по смисъла на чл.4, §1 от Директива 93/13/ЕО
и води до недействителност на договора в неговата цялост. Ето защо следва
да се приеме, че процесния договор за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, т.к. не съдържа посочване по ясен и
разбираем начин, годишният процент на разходите и общата сума, дължима
от потребителя, поради което и съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК същият
следва да се приеме за недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.23 от
ЗПК за кредитополучателя възниква задължението да върне на кредитора
само действително получената сума по договорите. В този аспект, правилно
първоинстанционният съд е приел, след изчисления съобразени със
заключението на вещото лице, че следва да признаване за установено, че
дължимата главница, с оглед извършените плащания от страна на
ответницата е в размер на 166,57лв. Съответно, правилно е счетено, че за
разликата от 166,57лв. до общия претендиран размер от 737,25лв.- главница
следва да бъде отхвърлен.
16
Правилно в случая, е отхвърлен и иска за договорната лихва в размер на
271,11лв., на същото основание касаещо недействителността на процесния
договор.
Предвид гореизложеното, споделяйки изцяло изложените правни
изводи на първоинстанционния съд и несподеляйки изложените възражения
на въззивника, с оглед изведения по- горе извод по съществото на спора,
въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение и се
потвърди първоинстанционното съдебно решение в неговата обжалвана част,
като правилно, обосновано и законосъобразно.
В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
С оглед този изход на делото, няма основание за присъждане на
претендираните от страна на „П.К.“ ЕООД съдебно- деловодни разноски.
Предвид на гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №210/03.08.2022г., постановено по гр.дело
№20/2022г. по описа на РС- Велинград, в частта в която е отхвърлен иска за
сумата над 166,57лв. до пълния претендиран размер от 737,25лв.- главница и
за сумата 271,11лв.- договорно възнаграждение за периода от 15.07.2020г. до
04.08.2021г.
Решението в останалата му част, като необжалвано е влязло в законна
сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17