Решение по дело №2647/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на А. Щ. А., ЕГН **********, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1030-000670 от 21.09.2023г. на ВПД Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“.

Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна с доводи за постановяването ѝ в противоречие с нормите на ЗДвП.

Ответникът – Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, с писмено становище оспорва жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на 13.10.2023г., а жалбата е подадена до съда на 24.10.2023г., според направеното върху нея отбелязване/ и при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:

Със заповед № 23-1030-000670/21.09.2023г., издадена от началник-група към ОДМВР-Пловдив, с-р "Пътна полиция", на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя А. А.. В мотивите на заповедта е посочено, че контролните точки на А. са отнети с влезли в сила наказателни постановления (НП), конкретно посочени общо девет на брой, издадени в периода 2020г.-2023г., а именно: НП № 20-1030-009109/03.09.2020г.; НП № 22-1006-000139 от 08.02.2022г.; НП № 22-1030-000787 от 22.02.2022г.; НП № 22-3389-000076 от 18.04.2022г.; НП № 22-1030-002787 от 11.05.2022г.; НП № 22-3389-000150 от 19.07.2022г.; НП № 22-5697-000156 от 10.08.2022г.; НП № 22-0444-000523 от 27.01.2023г. и НП № 23-0444-000008/27.01.2023г. С всяко едно от тези наказателни постановления са отнемани по 6 контролни точки, като в обжалваната заповед са посочени дати на влизане в сила на изброените правоохранителни актове и е направен извод, че след възстановяване на 13 контролни точки на 18.06.2023г., към датата на издаване на заповедта водачът има 41 отнети контролни точки.

По делото е представена справка-нарушител/водач на А. Щ. А. (л. 18), видно от която той е придобил първото си свидетелство за правоуправление категория „В“ на 05.03.2020г. Били са му предоставени 39 к. точки. Записано е отнети точки от влезли в сила НП- 39, общо отнети точки- 39. Представен е Картон на НП от АИС АНД, декларация от А.А. от 13.10.2023г. по реда на Закона за българските лични документи, АУАН № **********/13.10.2023г. и Споразумение № **********/13.10.2023г. на осн. чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е началник-група към ОДМВР-Пловдив, с-р "Пътна полиция", на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с т. 7 от заповед рег. № 317з-391/06.02.2017г. на директора на ОДМВР-Пловдив, вр. със заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 8121К-446/23.05.2023г. на Главен секретар на МВР.

В хода на административното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, въпреки че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 26 от АПК, да уведоми жалбоподателя за започналото производство. По силата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки е длъжен сам да върне свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води до налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл. 171, т. 4 от ЗДвП. В този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказания за извършени нарушения.

Обжалваната заповед е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, включително в обстоятелствената ѝ част се съдържа описание на издадените наказателни постановления и отнетите контролни точки.

Заповедта е постановена и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от същия закон. Правилото на последно цитираната правна норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

През различните периоди на спорното правоотношение е действала Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно чл. 3 , ал. 1 от посочената наредба, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Наказателните постановления, с които се налагат законоустановените наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАНН, съгласно препращащата разпоредба на чл. 189, ал. 14 (предишна ал. 6) от ЗДвП. В случая обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по 9 броя конкретно посочени наказателни постановления, издадени в периода от 2020г. до 2023г., като са посочени и съответните отнети контролни точки на водача. Жалбоподателят оспорва отнемането на контролните точки с тези наказателни постановления, но не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, въпреки, че съдът с определението от 22.11.2023г. за насрочване на делото в открито заседание му е указал, че носи доказателствената тежест да установи твърдяните в жалбата факти за незаконосъобразност на оспорения акт. В съдебно заседание на 24.01.2024г. пълномощникът на жалбоподателя не ангажира доказателства и не направи искане за събиране на такива в горния контекст.

Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест негова е доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които обосновават налагането на ПАМ, което в случая е сторено, предвид представените по делото доказателства( справка-нарушител/водач и картон на НП АИС АНД), неоспорени от жалбоподателя и от които се установява, че на А.А. са отнети всички контролни точки, и че той е имал задължението да върне свидетелството си за правоуправление и така са налице материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 4 от ЗДвП за издаване на процесната заповед.

За да се наложи ПАМ по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП следователно е необходимо свидетелството за управление на МПС, което временно се отнема да е валидно. В случая, безспорно от представената от ответника справка е видно, че свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е със срок на валидност до 05.03.2030г. Респ. към 21.09.2023г. - датата на издаване на обжалваната заповед е валидно и съответно поражда удостоверително действие. Предвид това, с изземването на същото се постига целеният от закона ефект на принудителната административна мярка.

С оглед на изложеното, процесната заповед се явява законосъобразна, като издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, при спазване на процесуалните разпоредби, а жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора в полза на ответника се следват разноски, но искане за тяхното присъждане не е направено, затова съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2, предл. последно от АПК Съдът,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Щ. А., ЕГН **********, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1030-000670 от 21.09.2023г. на ВПД Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Съдия:	/п/