Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260022
06.10.2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд –
Варна, Гражданско отделение, на тридесети
септември две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета Тодорова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно
гр.д. № 291 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по в.гр.д. № 291/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по
въззивна жалба на М.Х.А., подадена чрез процесуалните й представители адв. М.Р.
и адв. Б.Р., против решение № 205/02.03.2020 г. на ВОС, постановено по т.д. №
669/2019 г. в ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията й срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД за присъждане на законните лихви върху обезщетенията за
неимуществени вреди и за имуществени вреди за периода от датата на уведомяване
на ответното дружество за настъпилия инцидент 11.08.2016 г. – до 15.10.2018 г.
Жалбоподателката е настоявала, че решението в обжалваната му част е неправилно,
като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон, като е молила за отмяната му в тази
част, за уважаване на претенцията за законни лихви за периода от 11.08.2016 г.
до 15.10.2018 г. Оплакванията са, че съдът се е
произнесъл по невъведено в процеса възражение от ответника за недължимост на
законните лихви за сочения период, основано на твърдения за липсата на надлежно
уведомяване на застрахователя по реда на чл.429, ал.2 и ал.3 КЗ за настъпилото
застрахователно събитие. Освен това уведомяването, сторено чрез съпруга й,
предвид безсъзнателното й състояние след пътния инцидент и евентуалната
опасност да пропусне да упражни правата си, е било годно да сезира
застрахователя и не е имало спор по този въпрос в съдебната практика.
Насрещната
страна не е подала отговор на жалбата.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
въззивницата, чрез адв. Б.Р., е поддържала
въззивната жалба.
Решение № 205/02.03.2020 г. на ВОС,
постановено по т.д. № 669/2019 г. на ВОС не е обжалвано
в останалата му част и е влязло в сила. С него,
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД е осъдена да
заплати на М.Х.А. сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени
вреди - болки, страдания и телесни
увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 10.08.2016 г., около 07:45 ч., в гр.
Варна, на бул. „Левски“, до спирка „Дубровник“, по вина на Й.
С. С.,
водач на л.а. „Дачия Логан“, ДК № В 5628 НХ, сумата 768.33 лв. (седемстотин шестдесет и осем лева и 33 ст.),
обезщетение за претърпяни имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
закупуване на лекарства, такси за медицински прегледи и такси за болничен
престой, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.10.2018 г. –
предявяване на претенция до окончателното изплащане, като съдът е отхвърлил
исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до
предявения размер от 80 000 лв. и за присъждане обезщетение за
имуществени вреди за разликата до предявения размер от 1024.44 лв. Присъдени са съразмерно и разноски на страните.
По обжалваната, отхвърлена с решението на окръжния съд,
претенция за присъждане на законна лихва върху присъдените обезщетения за периода 11.08.2016 г. – 15.10.2018
г.:
Съгласно чл. 429, ал.1, т.1 КЗ с договора за
застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. В ал.2, т.2
и ал.3 на чл. 429 КЗ се сочи, че в застрахователното обезщетение по ал.
1 се включват лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията на ал. 3, а според последната, лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите
за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Чл. 495, ал.1 КЗ предвижда, че
застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите покрива лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. Т.е. съгласно
чл.429, ал.3, изр. 2-ро от КЗ, вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования
по застраховка „Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования деликвент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. В чл.494, т.10 от КЗ изрично се изключват от
застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и
ал.5 от КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3 от КЗ, т.е. не се покриват
лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на
застрахователя /чл.429, ал.3 КЗ/.
Лихвите, претендирани от ищцата са за забавата на
деликвента по чл. 84 от ЗЗД, платими от застрахователя съгласно цитираните
разпоредби и те се дължат от застрахователя най-рано от уведомяването му –
твърдяно на 11.08.2016 г. Уведомление до застрахователя, с описание на
произшествието, пострадалата, индивидуализация на застрахования автомобил и виновния
водач, номер на застрахователната полица и валидността й, както и номера на образуваното досъдебно производство е подадено
от съпруга на ищцата Й. П. А. в застрахователното дружество – ответник с вх.№
0217 на 11.08.2016 г. В уведомлението е посочено, че пострадалата М.Х.А. е с
черепно-мозъчна травма, фрактура на таз и други телесни увреждания и е
настанена за лечение в МБАЛ „Света Анна“ Варна. Обстоятелството по получаване
на уведомлението не е било оспорено по делото от застрахователя, нито той е
възразил за липса на представителна власт на съпруга. Законодателят не е
поставил изискване за формата на уведомяването по чл. 429, ал.3 ГПК, нито
такава за учредяването на представителната власт, поради което и уведомяването
на застрахователя от пострадалата, чрез нейния съпруг /предвид тежкото й
състояние и невъзможността към този момент сама да стори лично това/ покрива посоченото
изискване. Дори и в хипотеза да е действал без надлежно учредена представителна
власт /форма за упълномощаването няма/, то действието е потвърдено от ищцата с
претенцията й за заплащане на лихвите от уведомяването на 11.08.2016 г.,
заявена с исковата молба. Различно е, когато застрахователят отговаря за
собствената си забава и дължи лихви, като
релевантна в този случай, за разлика от настоящата хипотеза, е отправената
претенция до застрахователя за плащане на обезщетение, което в случая е сторено
по-късно - на 15.10.2018 г. чрез упълномощения адвокат. С оглед изложеното,
предвид наличието на надлежно уведомяване на застрахователя по реда на чл. 429,
ал.3 от КЗ, той дължи законните лихви върху обезщетенията /заради забавата на
деликвента/ от датата на уведомяването – 11.08.2016 г., предвид и покриването
на същите от лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. В този смисъл, заради постановения различен резултат,
решението на окръжния съд следва да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна
част за лихвите за периода от 11.08.2016 г. до 15.10.2018 г. и същите следва да
бъдат присъдени върху обезщетенията за вреди от 11.08.2016 г. до 15.10.2018 г.
Въззивницата не е представила доказателства за сторени
разноски, поради което и такива не се присъждат.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№ 205/02.03.2020 г. на ВОС, постановено по т.д. № 669/2019 г. в ЧАСТТА, с която е отхвърлена
претенцията на М.Х.А. срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД за присъждане на законните лихви върху
обезщетенията за неимуществени вреди и за имуществени вреди за периода от
датата на уведомяване на ответното дружество за настъпилия инцидент 11.08.2016
г. – до 15.10.2018 г., като вместо това постанови:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД да заплати на М.Х.А. законните лихви върху присъдените
с решение № 205/02.03.2020 г. на ВОС,
постановено по т.д. № 669/2019 г. обезщетения
за неимуществени вреди и за имуществени вреди за периода от датата на
уведомяване на ответното дружество за настъпилия инцидент 11.08.2016 г. – до
15.10.2018 г.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: