Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ямбол........22.05........2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..............................двадесет
и седми...април………..............................
През две хиляди и
седемнадесета година,..........в състав:
Председател: Галина Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова.................т.д.№ 44
по описа за 2016 година…., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на „УниКредит Булбанк“ АД гр.София, с която се
желае да бъде признато за установено по отношение на ответниците Д.И.П., М.Г.М.
и Г.А.И., трите с посочени по делото данни, че дължат солидарно на банката-ищец
сумата общо 140 000.51 лв., от която обща сума - 92 268.08 лв. главница по
Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице от 19.05.2012 г. и анекс
към него и 47 739.23 лв. - дължими лихви по договора за кредит за периода
07.04.2013 г.-24.03.2016 г., от които лихви - договорен лихвен процент в размер
на 20.02 лв., лихва върху просрочена главница в размер на 39 524.29 лв.,
наказателна лихва при просрочие в размер на 4 095.38 лв. и лихва за гратисен
период в размер на 4 099.54 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.03.2016 г., за които суми са издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №728/2016 г. по описа на ЯРС. Ищецът
твърди, че на 19.05.2012 г. банката е сключила Договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице с М.Г.В. - кредитополучател и с трите ответници - Д.П.,
М.М. и Г.И. - солидарни длъжници, в изпълнение на който договор банката
отпуснала кредит в размер на сумата 90 000 лв., усвоена от
кредитополучателя на 30.05.2012 г., като изпълнението на договора било
обезпечено с договорна ипотека върху подробно индивидуализиран недвижим имот. С
Анекс № 1/16.01.2013 г. страните по договора за банков ипотечен кредит на
физическо лице предоговорили лихвите и другите условия по договора, като приели
редовния дълг да е в размер на сумата 92 487.42 лв., анюитетната вноска да е
дължима до седмо число на календарния месец, а крайният срок на погасяване на
кредита - датата 19.09.2026 г. Към 07.10.2013 г. задължените по договора лица
били в просрочие със седем вноски по текущо дължимата главница, седем вноски по
лихвата върху просрочената главница, седем вноски по лихвата за гратисен период
и наказателната лихва при просрочие, поради което и на основание чл.17 от
договора целият кредит станал предсрочно изискуем, считано от 09.10.2013 г., за
което трите ответници - солидарни длъжници били уведомени с нарочно
уведомление. Банката реализирала правата си по чл.417 и сл. ГПК, като се снабдила със заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на извлечение от счетоводните книги в производството
по ч.гр.д. № 728/2016 г. по описа на ЯРС, а поради направени в срока по чл.414 ГПК възражения от длъжниците-ответници, банката предприела действия по сезиране
на настоящия съд с установителен иск за съществуване на цялото вземане по
заповедта.
С отговора на исковата молба
ответниците са оспорили иска изцяло като неоснователен по съображения, че нямат
договорни задължения към банката-ищец, тъй като не са подписали процесния
договор за банков ипотечен кредит и анекс към него; че кредитът е погасяван
редовно от кредитополучателя; че след обявяване на предсрочната изискуемост на
договора същият е прекратен и по него се дължат само мораторни лихви; че не са
получили уведомленията за предсрочната изискуемост на кредита и извлечението от
счетоводните книги на банката е неверен частен документ. С отговора са
представени вносни бележки, по които вносител е кредитополучателя В.а и е
плащала в различни размери суми на банката по кредита. На следващо място са
възразили, че при подписването на договора за кредит, кредитополучателят М.В. е
сключила застраховка „Кредитна протекция“ (Пакет А) със застрахователя ЗК
„Кардиф- Животозастраховане“ АД, която застраховка е в полза на
банката-кредитор, а в случай на застрахователни събития „над 70 % трайно намалена
или загубена работоспособност или смърт“, каквито събития са настъпили по време
на редовното изплащане на кредита, банката е следвало да се обърне към
застрахователя за погасяване на остатъка от кредита.
С допълнителната искова молба
банката е възразила, че освен по процесния банков ипотечен договор,
кредитополучателят М.В.а е имала задължение и по друг банков потребителски
кредит; че процесният договор носи подписите на трите ответници в качеството им
на солидарни длъжници и същите носят отговорност за изпълнение на договора; че
банката като кредитор има право да избере спрямо кого да насочи изпълнението -
към солидарните длъжници или към застрахователя, като в случая застрахователят
е отказал изплащането на застрахователното обезщетение.
В първото с.з. ответниците не
поддържат възражението си за неистинност на договора за банков ипотечен кредит
поради неавтентичност на подписите им.
С определения от 22.07.2016 г. и от
28.09.2016 г. ЯОС е конституирал като трето лице - помагач на страната на ответниците
ЗД “Кардиф - Животозастраховане, Клон България“, КЧТ България и е приел за
съвместно разглеждане предявения от трите ответници Д.П., М.М. и Г.И. против
застрахователя частичен обратен иск по чл.134, ал.1 ЗЗД за сумата 1200 лв.,
представляваща част от общата сума 140 000.51 лв. - застрахователно обезщетение
по застраховката „Кредитна протекция“ (Пакет А), сключена между застрахователя
и кредитополучателя М.В.. Предявявайки обратния иск, ответниците отново
поддържат, че по време на изпълнение на договора за банков ипотечен кредит и на
застрахователния договор, са настъпили застрахователните събития, както и че
ответниците продължават да извършват ежемесечни плащания по изпълнителното дело
в полза на банката, поради което те имат правен интерес от нейно име да
предявят иска по чл.134 ЗЗД за удовлетворяването й от застрахователя.
Застрахователят ЗД “Кардиф -
Животозастраховане, Клон България“, КЧТ България е оспорил обратния иск изцяло,
навеждайки доводи за недопустимост и по същество за неговата неоснователност.
Посочил е, че от една страна не е налице покрит риск "трайно намалена или
загубена работоспособност" по смисъла на чл.2 от Общите условия на
застраховката „Кредитна протекция“, при които общи условия е сключен застрахователния
договор, а от друга страна - че застрахователният договор е прекратен, считано
от 04.03.2013 г. на основание чл.4 от Общите условия, тъй като застрахованото
лице М.В.а е извършила последното плащане на месечната застрахователна премия
на 01.02.2013 г. и е изтекъл едномесечния гратисен срок по общите условия. На
следващо място застрахователят е оспорил и материално-правната легитимация на
ответниците да предявят обратния иск, с твърдение, че същите нито са плащали
задълженията по кредита в рамките на погасителния план, нито са погасили изцяло
предсрочно дължимата сума по кредита, т.е. че не са кредитори на банката.
От своя страна ответниците са
възразили на застрахователя, че застрахователното събитие „трайно намалена
работоспособност“ е настъпило по време на редовното плащане на
застрахователната премия, а по-късно е настъпило и застрахователното събитие
"смърт", при което договорът не е автоматично прекратен, като следва
да се отчете и факта, че застрахователната премия е следвало да се плаща
периодично, т.е. еднократно за една година.
Предвид събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д. № 728/2016 г. по описа на
ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК със заявител „УниКредит Булбанк“ АД гр. София и трима солидарни длъжници – Д.И.П.,
М.Г.М. и Г.А.И. с искане да бъдат задължени да заплатят сумата 92 261.28
лв. – неизпълнено задължение по договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице № 423/0199/14688595/19.05.2012 г., ведно с Анекс № 1/16.01.2013 г. към
него, както и сумата 47 739.23 лв., дължими лихви по договора за кредит за
периода 07.04.2013 г. - 24.03.2016 г., законната лихва от датата на подаване на
заявлението, както и направените по делото разноски в общ размер на
5 956.02 лв. Пояснено е, че посоченият договор за банков кредит и анекс
към него са сключени с кредитополучател М.Г.В. и тримата длъжници като
солидарни длъжници по договора, а крайният срок за погасяване на кредита е
19.09.2026 г. на основание чл. 17 от договора за банков кредит. Целият кредит
предоставен на кредитополучателя е станал предсрочно изискуем поради пълно или
частично неплащане, на което и да е парично задължение по кредита. Към
заявлението банката е представила извлечение от счетоводни книги,
удостоверяващо размера на претенцията, който общо е 140 000,51 лв., както
и трите уведомления – покана за доброволно изпълнение, изпратени и получени от
длъжниците. Съдът е уважил заявлението като е издал Заповед № 407/30.03.2016 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
разпоредил длъжниците Д.П., М.М. и Г.И. да заплатят солидарно посочените
по-горе суми по заявлението на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД. В
законоустановения срок от трите длъжници са постъпили възражения по чл. 414 ГПК.
При образуване на настоящото
установително производство банката е представила договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице № 423/0199/14688595/19.05.2012 г., ведно с Анекс №
1/16.01.2013 г. към него, както и погасителните планове към всеки от тях, като
договорът и анексът на всяка страница са с положени подписи, както от
кредитополучателя М.В., така и от трите солидарни длъжници – ответници в
настоящото производство. По договора за кредит банката е предоставила на М.В.
90 000 лв. за покупка на недвижим имот, срок на издължаване – 19.05.2026
г. и посочени съгласно лихвен план три лихвени процента за всеки период. В чл.
17 от договора страните са договорили, че приемат, че при неизпълнение, на
което и да е от задълженията на кредитополучателя по договора или ОУ и/или при
пълно или частично неплащане, на което и да е парично задължение по кредита, правото
за ползване на неусвоените суми по кредита и/или по всеки друг кредитен
инструмент между банката и кредитополучателя се погасява, а също така, цялата
непогасена част от кредита ведно с лихвите за просрочие автоматично стават
предсрочно и незабавно изискуеми. Страните се съгласяват, че при обявяване на
кредита за предсрочно изискуем в хипотезата на предходното изречение не е
необходимо изрично допълнително волеизявление в тази насока от страна на
кредитора, както и че не е необходимо банката да уведомява кредитополучателя,
нито да изпраща покана до него или до солидарния длъжник и/или поръчителя.
Въпреки тази уговорка по договора за кредит, банката е изпратила уведомления за
предсрочна изискуемост до солидарните длъжници, както следва: до Д.П., получено
на 05.05.2015 г. лично; до М.М., получено на 22.11.2013 г. и второ, получено на
07.05.2015 г., двете лично и до Г.И., получено лично на 22.11.2013 г. и
впоследствие уведомена с нотариална покана, получена на 07.07.2015 г. С тези
уведомления за предсрочна изискуемост и покана за доброволно изпълнение,
банката съобщава на солидарните длъжници, че поради неплащане в договорените
срокове на дължими суми, което е съществено нарушение на сключения между
кредитополучателя В.а и банката договор за банков кредит, по който те са
солидарни длъжници, представляващо основание за предсрочна изискуемост
(превръщане на непадежирания остатък по кредита в изискуем), предоставеният
кредит е обявен за изцяло и предсрочно изискуем на дата 09.10.2013 г.
Солидарните длъжници в зависимост от момента на уведомяването са уведомени и за
размера на дълга към датата на изпращане на съобщението.
С представения Анекс № 1/16.01.2016
г. страните са предоговорили промяна на лихвени и други условия по кредита, както
и относно редовният дълг за неиздължена просрочена и изискуема част от
главницата и лихвата, който към този момент е в размер на 92 487.42 лв., а
крайният срок за погасяване на дълга с последна вноска е 19.09.2026 г. Видно от
представената молба, вписана в Агенция по вписванията на 28.05.2012 г. по
искане на банката е вписана законна ипотека върху подробно посочения недвижим
имот за обезпечаване вземането на банката по главница, лихви и разноски към
длъжника М.Г.В. и трите солидарни длъжници.
Към исковата молба по настоящото
производство банката е представила същото извлечение от счетоводните си книги,
което е послужило за издаване на заповедта по чл. 417 ГПК, видно от което дължимите
суми по процесния договор за кредит са: главница 92 261.28 лв. и
47 739.23 лв., дължими лихви по договора за кредит.
Предвид твърденията на банката, че
кредитополучателят В.а е имала и друг договор за кредит освен процесния, е
представен договор за банков потребителски кредит на физическо лице от 25.01.2011
г., по който сумата по кредита е 7800 евро и поръчителите освен М.М. са ЕТ
„Герман-М.В.“ и Г. Г. П..
В подкрепа на своите твърдения и
възражения ответниците П., М. и И. са представили сертификат за застраховка „Кредитна
протекция“ от 19.05.2012 г., сключен между застрахователя „Кардиф –
Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“,
съгласно общите условия за застраховка „Кредитна протекция“ на
кредитополучателите на „УниКредит Булбанк“ АД и застрахован - кредитополучателят
М.Г.В.. Предмет на застраховката са следните покрити рискове: смърт в случай на
злополука или заболяване; трайно намалена или загубена работоспособност в
резултат на злополука или заболяване над 70 %; временна неработоспособност в
резултат на злополука или заболяване, продължила над 90 дни, а
застрахователната сума е: при смърт – остатъчната стойност от баланса по
кредита; при трайно намалена или загубена работоспособност над 70 % - месечни
погасителни вноски по кредита или остатъчната стойност на баланса по кредита;
при временна неработоспособност в резултат на злополука или заболяване – до
6-месечни погасителни по кредита за всяко отделно събитие. В последния раздел
на сертификата за застраховка е уточнено, че ползващите се лица са „УниКредит
Булбанк“ АД или застрахованият, респ. неговите законни наследници, ако е
направено пълно предсрочно погасяване на кредита при платена периодична
застрахователна премия, освен в случаите на вътрешно рефинансиране.
Както ответниците по установителния
иск и ищци по обратния иск твърдят, кредитополучателят М.Г.В. първо се е
разболяла, за което й е издадено ЕР № 2369/19.09.2012 г. на ТЕЛК за общи
заболявания гр. Ямбол с оценка 72 % трайна неработоспособност поради хронична
исхемична болест на сърцето. Посочено е, че противопоказни условия на труд са –
труд с психо-физично напрежение, нощен труд и лоши атмосферни условия. По
второто експертно решение № 2311/09.09.2013 г. В.а отново е с потвърдена оценка
на неработоспособността 72 % поради хронична исхемична болест на сърцето и
същите противопоказни условия на труд, а ТЕЛК е издал последното решение за две
години, т.е. до 01.09.2015 г. М.Г.В. обаче е починала на 08.12.2014 г. и видно
от удостоверение за наследници № 67/24.03.2016 г. е оставила за преки
наследници две деца – Щ. И. Щ.нов и солидарния длъжник
по кредита Д.И.П., нейна дъщеря. Д.И.П. е представила също така съдебно удостоверение
№ 3388/27.06.2016 г. за това, че се отказва от наследството на наследодателката
си М.Г.В. и този отказ е вписан в особената книга на ЯРС.
Тъй като ответниците – солидарни
длъжници твърдят, че кредитополучателят М.Г.В. е плащала различни вноски по
изтегления кредит, същите са представили вносни бележки за периода м.юли 2012
г. - м.януари 2014 г., като през 2013 г. В.а е извършвала плащания във вид на
вноска по кредит на следните дати: 05.02., 18.03. и 18.09.
Във връзка с предявения обратен иск
от солидарните длъжници към застрахователя ЗД „Кардиф“, същите са представили
уведомление за настъпило застрахователно събитие по чл. 383, ал. 2 КЗ от
наследника Щ. Щ., в
качеството си на единствен наследник на М.В. (след отказа от наследство,
направено от Д.П.), с което същият съобщава на застрахователя за настъпило
застрахователно събитие при валидна застраховка „Кредитна протекция“ в полза на
кредитор между застрахователя и застрахованата наследодателка В.а. В отговора
на претенцията по обратния иск и в качеството си на трето лице помагач,
застрахователят е представил своя отговор, който е изпратил до наследника Щ. след неговото
уведомление, в който посочва, че предвид представените решения от ТЕЛК следва
да се приеме потвърждението на експертната институция, че когато е
инвалидизирана М.В. работи като собственик на фирма – продавач и може да
продължи да работи като такава. Поради това застрахователят счита, че не са
налице доказателства за настъпила ТНР съгласно дефинирането на понятието –
невъзможност за изпълняване на трудовите задължения срещу получаване на доходи
и в тази връзка застрахователят не дължи обезщетение по предявената претенция
за трайна загуба на работоспособност. От друга страна, към датата на настъпване
на смъртта 08.12.2014 г., застрахователните покрития по двата кредита са били
прекратени, както следва: по процесния кредит застраховката е прекратена на
04.03.2013 г., а по другия кредит застраховката е прекратена на 04.12.2012 г. и
в тази връзка застрахователят не дължи застрахователно обезщетение за
настъпилия риск „смърт вследствие на заболяване“.
Застрахователят „Кардиф“ е
представил също така груповия застрахователен договор по застраховка „Кредитна
протекция“ № 02/2007 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и „Кардиф –
Животозастраховане, Клон България“, по силата на който кредитополучателят М.В.
е получила посоченият по-горе сертификат за застраховка. В този договор съгласно
чл. 9.3.7, индивидуалното застрахователно покритие се прекратява в случай, че
застраховането лице не плати в уговорените срокове повече от една месечна
застрахователна премия, така както твърди самият застраховател в своето
становище, че застрахованото лице е изплащало месечно дължимата застрахователна
премия до 01.02.2013 г. и тъй като след тази дата не е извършвано плащане,
считано от 04.03.2013 г., застраховката е прекратена.
Солидарните длъжници П., М. и И. за
удостоверяване на обстоятелството, че връщат суми по договора за кредит са
представили удостоверение, издадено от ЧСИ И. Х. гр. Я., че има образувано изпълнително дело № 665/2016
г. въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 728/2016 г. на ЯРС, по
което в качеството си на длъжници П., М. и И. са осъдени да заплатят общо
главница към този момент – 92 261.28 лв. и общо лихва – 7 895.90 лв.
ЧСИ е посочил още, че взискатели са НАП и „УниКредит Булбанк“ АД по
изпълнителния лист, като е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М.М.
и Г.И. и се правят удръжки от месец юни 2016 г. с последна удръжка – 10.01.2017
г., а относно длъжника Д.И.П. няма постъпили плащания. В тази връзка са и
представените покани за доброволно изпълнение, изпратени по същото изпълнително
производство до трите длъжници.
По искане на ищеца по делото бе
назначена и изслушана и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, по която
вещото лице след като се е запознало с наличните по делото писмени
доказателства и е извършило проверка в банката по кредитното досие на
кредитополучателя М.В., дава заключение, че сумата от 90 000 лв. е усвоена
по сметката на М.В. на 30.05.2012 г. По процесния договор са постъпвали суми за
погасяване от три сметки, две от които са на В.а, а третата е техническа,
създадена от банката с цел обслужването на кредитите поради факта, че към
момента върху първите две сметки е имало запор и постъпленията по тях е нямало
как да бъдат използвани за погасяването на кредитите на М.В.. Сумите, които са
постъпвали по сметките за периода от усвояване на кредита – 30.05.2012 г. до
момента на изготвяне на експертизата са в размер на 10 540 лв. С оглед
факта, че В.а е имала задължения и по друг кредит, отпуснат от банката сумата,
която е отнесена в намаление на задължението по процесния кредит е в размер на
9 913.03 лв. Неразплатените задължения към 09.10.2013 г., съгласно
сключения договор за банков ипотечен кредит и анекс към него, са както следва:
неиздължена главница - 92 261.28 лв., неиздължена договорна лихва –
4 119.56 лв., неиздължена лихва върху просрочена главница – 83.43 лв. и
неиздължена наказателна лихва върху просрочена главница – 2 844.15 лв. Към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК на 25.03.2016 г. непогасените
задължения са, както следва: неиздължената главница и неиздължената договорна
лихва са в същите размери – 92 261.28 лв. и 4 119.56 лв.
Неиздължената лихва върху просрочена главница към тази дата е 39 524.29
лв. и неиздължена наказателна лихва върху просрочена главница в размер на
4 095.38 лв. Същият е размера на неиздължената главница и лихви, дължими
от ответниците – солидарни длъжници на банката, уговорени и изчислени съгласно
чл. 4.1, чл. 4.2 и чл. 1.1.1.3 от договора за банков ипотечен кредит на физическо
лице от 19.05.2012 г. Общият размер на неиздължената сума главници и лихви е
140 000,51 лв., което представлява сбор на описаните по-горе задължения.
На поставените допълнителни въпроси от застрахователя вещото лице отговаря, че
застрахователната премия по процесния кредит е отразена в счетоводната система
на банката под № 955LZD**********. От предоставените извлечения на кредитното досие на кредитополучателя,
вещото лице е установило, че последното плащане на премията е отразено на
05.02.2013 г. от средства, постъпили на 04.02.2013 г. В системата на банката
застраховката по процесния договор е прекратена на 04.03.2013 г. От изготвената
справка за постъпленията по застраховка „Кредитна протекция“ датите, на които
са постъпили средствата са – 08.11.2012 г., 27.07.2012 г., 01.08.2012 г. и
05.02.2013 г. Вещото лице посочва, че размерът на премията се изчислява като се
умножава първоначалния размер на кредита по тарифното число за избрания пакет –
90 000 х 0.0343 % = 30.87 лв. Съгласно чл. 7 от ОУ към групов застрахователен
договор „Кредитна протекция“ № 02/2007 г., застрахованият плаща дължимата
застрахователна премия заедно с месечната погасителна вноска по кредита.
Периодичността на плащането на премията е месечно, заедно с месечната
погасителна вноска. Съгласно чл. 7 от ОУ, застраховката е месечна или
периодична. Месечната застрахователна премия по ипотечни кредити (какъвто е
случаят) се изчислява като процент от финансираната сума по кредита. Съгласно
чл. 9 от договора за банков ипотечен кредит и анекса към него,
кредитополучателят се задължава да изплаща месечните премии по застраховката
заедно с месечните вноски по кредита.
Във връзка с установяване на
обстоятелствата относно здравословното състояние на кредитополучателя В.а, по
искане на страните по обратния иск бе назначена, изслушана и неоспорена
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от специалист – кардиолог д-р Ч.. Това
вещо лице е изготвило своето заключение след запознаване с документацията по
делото и най-вече двете експертни решения на ТЕЛК от 19.09.2012 г. и от
09.09.2013 г. Вещото лице посочва, че с оглед дадените предписания от ТЕЛК по
двете експертни решения, застрахованата М.В. извън посочените противопоказания
от ТЕЛК – труд, психо-физическо напрежение, нощен труд и труд при лоши
атмосферни условия би могла да осъществява трудова дейност. В тази трудова
дейност вещото лице счита, че следва да се включи и осъществяваната към този
момент от М.В. дейност като собственик на фирма, продавач-консултант.
Противопоказанията за труд, посочени в двете ЕР на ТЕЛК, не дават основание да
се приеме, че освидетелстваното лице не може да полага умствени или физически
усилия, както и личен труд. Намалената трудоспособност по двете експертни
решения – инвалидност по болест, втора група, 72 % с право на работа, не касае
дейността продавач-консултант, упражнявана от М.В. и тя би могла да осъществява
тази дейност занапред извън посочените противопоказни условия в двете експертни
решения.
Съдът приема и двете експертизи –
икономическа и медицинска за годни доказателства, тъй като вещите лица са ги
изготвили при съобразяване, както със събраните по делото доказателства, така и
с тези, съдържащи се у страните. Същите са компетентни и пълноценно изготвен.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен с
правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.430 ТЗ, по който банката-ищец претендира,
че ответниците като солидарни длъжници по договор за кредит дължат сумите по
издадената заповед за изпълнение.
Предявеният обратен иск от Д.И.П., М.Г.М.
и Г.А.И. против ЗД „Кардиф – Животозастраховане, Клон България“ КЧТ България е
с правно основание чл.242 ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.134 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.430 ТЗ:
Искът е допустим, тъй като е
заведен от надлежна страна – заявител в заповедно производство в срока по
чл.415 от ГПК след депозирано от длъжниците възражение по реда на чл.414 от ГПК. Разгледан по същество съдът намира иска за изцяло основателен по следните
съображения:
Не се спори между страните, че по
договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
423/0199/14688595/19.05.2012 г., ведно с Анекс № 1/16.01.2013 г. към него
ищецът „УниКредит Булбанк“ АД е предоставил на М.В. кредит за закупуване на
жилище, както и че по този договор солидарни длъжници са ответниците Д.И.П., М.Г.М.
и Г.А.И.. На 8.12.2014 г. М.В. е починала, Д.П. е нейна дъщеря, но се е
отказала от наследството й и следва да отговоря за задълженията по договора за
кредит като солидарен длъжник.
Съгласно задължителната съдебна
практика по Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 18 вземането,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но
и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В съответствие с
тези изисквания банката представи уведомления и покани, надлежно връчени и
получени лично от ответниците, с които ги уведомява за настъпилата предсрочна
изискуемост, както и за размера на дълга към този момент, както и че е
упражнила това свое право преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК..
От представеното извлечение от
счетоводни книги на банката се установява размера на задължението по договора
за кредит към момента на депозиране на заявлението в съда – 28.03.2016 г. и
този размер се потвърди от заключението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза, а именно: неиздължена главница -
92 261.28 лв., неиздължена договорна лихва – 4 119.56 лв., неиздължената
лихва върху просрочена главница към тази дата е 39 524.29 лв. и
неиздължена наказателна лихва върху просрочена главница в размер на
4 095.38 лв.
Единственият спорен въпрос в
настоящото производство е във връзка с възражението на ответниците солидарни
длъжници, че при сключена застраховка „Кредитна протекция“ № 02/2007 г. между
„УниКредит Булбанк“ АД и „Кардиф – Животозастраховане, Клон България“, банката
би следвало да се удовлетвори от застрахователя за събиране на сумите, а не да
събира кредита от тях. По силата на този договор липсва задължение за банката да търси плащане на дължимото застрахователно обезщетение
или задължение да търси удовлетворение с оглед предоставените обезпечения в определена от самите страни поредност, включваща на
първо място застрахователното обезщетение. Възникналото право на удовлетворение
не е обвързано със задължение за упражняването на това право.
Представените платежни
документи за това, че кредитополучателят В.а е правила вноски не могат да
послужат за приспадане на внесените суми, тъй като се установи, че не
удостоверяват плащания по процесния кредит, а по друг и тези плащания не са
включени в процесното извлечение, удостоверяващи задължението по договора за
кредит от 19.05.2012 г.
С оглед изложеното и
след като ответниците не представиха доказателства, че не дължат претендираните
суми по договора за кредит в качеството си на солидарни длъжници предвид
изплащане към момента на депозиране на заявлението от банката по чл.417 от ГПК
и издадената заповед за изпълнение, съдът счита, че установителният иск е
основателен и следва да бъде уважен като се приеме за установено, че
ответниците дължат на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение.
При този изход на спора
следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на разноски като се
вземе предвид възражението на ответниците за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. В настоящото производство по установителния иск ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото в размер
3132,13 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 4330 лв., съгласно чл.7 ал.2
т.5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и разноските направени в заповедното производство в
размер 2800,01 лв. платена ДТ и 2165 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно
чл.7 ал.7 във връзка с чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По иска, предявени като обратен иск от Д.И.П., М.Г.М. и Г.А.И.
против ЗД „Кардиф – Животозастраховане, Клон България“ КЧТ България с правно
основание чл.242 ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.134 от ЗЗД:
При уважаване на главния установителен иск против солидарните длъжници, съдът следва да се произнесе по предявения от тях обратен иск против застрахователя ЗД „Кардиф – Животозастраховане, Клон България“. Тази претенция, както при завеждането й съдът се е произнесъл, намира за допустима, тъй като са налице обстоятелствата разяснени с решение №138/05.01.2016 г. на ВКС по т.д.№ 1727/2014 г., ТК, ІІ Т.О. – ищците са обосновали правния си интерес и активната си процесуална легитимация от предявяване на непрекия иск по чл.134 ЗЗД против третото лице-помагач. Разпоредбата на чл.242, ал.1 КЗ (отм.) регламентира правото на иск на физическото лице, застраховано по застраховка „Живот" или „Злополука", сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическото лице, което е платило задължението при настъпило застрахователно събитие. Според ВКС, искът на основание посочената правна норма предпоставя твърдение в исковата молба за плащане на задължението към кредитора (банката). Посочено е, че в КЗ не е уредено право на пряк иск на застрахования кредитополучател или на неговите наследници срещу застрахователя преди плащане на задължението към банката, нито иск на кредитополучателя, респ. неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на застрахователната сума в полза на банката. В същото решение е прието, че разпоредбата на чл.134 ЗЗД е тази, която урежда непрекия иск на кредитора за защита на чужди права - имуществените права на неговия длъжник, когато последният бездейства и по този начин заплашва удовлетворяването на кредитора. В този смисъл е посочено, че застрахованият по застраховка „Живот" или „Злополука" кредитополучател, респективно неговите наследници, притежават правен интерес и активна процесуално-правна легитимация да предявят иск срещу застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на банката при наличие на процесуалните предпоставки по чл.134 ЗЗД, а именно: 1. ищецът (процесуален субституент) твърди, че има качеството на кредитор спрямо дадено лице, т.е., че има вземане към това лице, възникнало на договорно или извъндоговорно основание; 2. ищецът (процесуален субституент) твърди, че неговият длъжник и титуляр на правата, които се защитават с предявения иск, бездейства и не упражнява имуществените си права; 3. неупражняването на правата на длъжника на ищеца заплашва удовлетворяването на последния, т.е. с бездействието си длъжникът (в случая банката) рискува да намали имуществото си; 4. ищецът в качеството си на процесуален субституент следва да претендира осъждане на ответника не за себе си, а за носителя на притезанията.
Разгледан по същество съдът намира
този иск за неоснователен по следните съображения:
В случая ищците по обратния иск са
солидарни длъжници като единствено Д.И.П. е наследник на кредитополучателя М.В.,
но пък се е отказала от наследството й. За да удостоверят качеството си на
кредитори спрямо банката, ищците са представили удостоверение, издадено от ЧСИ
Ирина Христова гр. Ямбол, че има образувано изпълнително дело № 665/2016 г. въз
основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 728/2016 г. на ЯРС, по което
в качеството си на длъжници П., М. и И. са осъдени да заплатят общо главница
към този момент – 92 261.28 лв. и общо лихва – 7 895.90 лв. ЧСИ е
посочил още, че взискатели са НАП и „УниКредит Булбанк“ АД по изпълнителния
лист, като е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М.М. и Г.И. и се
правят удръжки от месец юни 2016 г. с последна удръжка – 10.01.2017 г., а
относно длъжника Д.И.П. няма постъпили плащания. От установените обстоятелства,
че Д.П. е направила отказ от наследството на майка си кредитополучател и
единствено по отношение на нея не са правени удръжки в изпълнителното
производство, съдът прави извод, че същата не е кредитор на банката по смисъла
на чл.134 от ЗЗД и при липсата
на това качество
същата е лишена от възможността да упражнява правата на банката спрямо
ответника, т.е. искът
предявен от Д.П. е неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на другите две ищци М.М.
и Г.И. се установи,
че са кредитори на банката, тъй като по отношение на тях се правят месечни
удръжки в образуваното изпълнително производство за задължението им по договора
за кредит, обезпечен със застраховка. Съгласно разпоредбата на чл.199а ал.1 КЗ/отм./, при
застраховка, сключена в полза на кредитор и при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на непогасената част
от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор,
заедно с лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното
събитие. Когато обезщетението или застрахователната сума, дължими съгласно
условията на договора, надхвърлят размера по изречение първо, те се заплащат на
длъжника, на неговите наследници или на ползващите се лица. В тази връзка са представените
доказателства за настъпили застрахователни събития – първо намалена трудоспособност на кредитополучателя В.а по
двете експертни решения на ТЕЛК – инвалидност по болест, втора група, 72 % с
право на работа и последвала смърт на 8.12.2014 г.
Към момента на инвалидизирането на В.а
с издаване на ЕР № 2369/19.09.2012 г. на ТЕЛК за общи заболявания гр. Ямбол с
оценка 72 % трайна неработоспособност поради хронична исхемична болест на
сърцето, застрахователният договор е действал. Въпреки определения процент
инвалидност 72 %, което отговаря на условията по договора за настъпил риск при
70 % намалена работоспособност, в експертното решение е посочено, че
противопоказни условия на труд са – труд с психо-физично напрежение, нощен труд
и лоши атмосферни условия. От заключението на вещото лице доктор кардиолог се
установи, че противопоказанията за труд, посочени в двете ЕР на ТЕЛК, не дават
основание да се приеме, че освидетелстваното лице не може да полага умствени
или физически усилия, както и личен труд. Намалената трудоспособност по двете
експертни решения – инвалидност по болест, втора група, 72 % с право на работа,
не касае дейността продавач-консултант, упражнявана от М.В. и тя би могла да
осъществява тази дейност занапред извън посочените противопоказни условия в
двете експертни решения. Т.е. при доказаната възможност за упражняване на
трудова дейност от В.а след заболяването й не са изпълнени условията на
дефиницията на покрития риск по застрахователния договор „трайно намалена или
загубена работоспособност“ – при експертно решение, удостоверяващо процент на
загубена работоспособност над 70 %, да е налице невъзможност застрахованото
лице да продължи да извършва същата или подобна трудова дейност и
противопоказните условия на труд.
Към момента на издаване на второто експертно
решение № 2311/09.09.2013 г., с което е потвърдена оценката на
неработоспособността на В.а - 72 % поради хронична исхемична болест на сърцето
и същите противопоказни условия на труд за две години, т.е. до 01.09.2015 г. и
към момента на настъпване на смъртта на М.Г.В. на 08.12.2014 г., се установи,
че застрахователният договор е бил прекратен поради преустановяване на
плащанията по него от кредитополучателя. Както посочи вещото лице икономист в
своето заключение последното плащане на застрахователната премия е отразено на
05.02.2013 г. от средства, постъпили на 04.02.2013 г. В системата на банката
застраховката по процесния договор е прекратена на 04.03.2013 г. Т.е. при липса
на действащ договор за застраховка за застрахователя не е налице задължение да
изплаща застрахователно обезщетение и съдът не разглежда в този случай
настъпило ли е или не застрахователното събитие „трайно намалена или загубена
работоспособност“ и „смърт“.
Предвид изложеното съдът счита, че
предявеният обратен иск следва да бъде отхвърлен, а ищците по него следва да
бъдат осъдени да заплатят на ответника застраховател направените разноски в
размер 370 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
УВАЖАВА предявеният от „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, гр.София, район Възраждане, пл.“Св.Неделя“ № 7
против Д.И.П., ЕГН ********** ***, М.Г.М., ЕГН ********** *** и Г.А.И., ЕГН **********
*** като ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.И.П., М.Г.М. и Г.А.И. дължат на „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, гр.София сумата общо 140 000.51 лв., от която обща
сума - 92 268.08 лв. главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице от 19.05.2012 г. и анекс към него и 47739.23 лв. - дължими лихви по
договора за кредит за периода 07.04.2013 г.-24.03.2016 г., от които лихви -
договорен лихвен процент в размер на 20.02 лв., лихва върху просрочена главница
в размер на 39524.29 лв., наказателна лихва при просрочие в размер на 4 095.38
лв. и лихва за гратисен период в размер на 4 099.54 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.03.2016 г., за които суми са издадени заповед
за незабавно изпълнение № 407/30.03.2016 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№728/2016 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН **********
***, М.Г.М., ЕГН ********** *** и Г.А.И., ЕГН ********** *** да заплатят на
основание чл.78 ал.1 от ГПК на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, гр.София,
район Възраждане, пл.“Св.Неделя“ № 7 направените по делото разноски в размер 3132,13 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
4330 лв., съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН **********
***, М.Г.М., ЕГН ********** *** и Г.А.И., ЕГН ********** *** да заплатят на
основание чл.78 ал.1 от ГПК на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, гр.София,
район Възраждане, пл.“Св.Неделя“ № 7 разноските
направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 728/2016 г. по описа на ЯРС в
размер 2800,01 лв. платена ДТ и 2165 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно
чл.7 ал.7 във връзка с чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.И.П.,
ЕГН ********** ***, М.Г.М., ЕГН ********** *** и Г.А.И., ЕГН ********** ***
против ЗД „Кардиф – Животозастраховане, Клон България“ КЧТ България,
регистриран в ТР на АВ, ЕИК ********* със седалище гр.София, ул.“Христо Белчев“
№ 29 вх.А ет.1-3, представляван от управителя М. К. иск с правно основание чл.242 ал.1 от КЗ /отм./
във връзка с чл.134 от ЗЗД да бъде осъден да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД,
ЕИК *********, гр.София сумата 1200 лв., представляваща част от общата сума 140
000.51 лв. - застрахователно обезщетение по застраховката „Кредитна протекция“
(Пакет А).
ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН **********
***, М.Г.М., ЕГН ********** *** и Г.А.И., ЕГН ********** *** да заплатят на
основание чл.78 ал.3 от ГПК на ЗД „Кардиф – Животозастраховане, Клон България“
КЧТ България, регистриран в ТР на АВ, ЕИК ********* със седалище гр.София,
ул.“Христо Белчев“ № 29 вх.А ет.1-3, представляван от управителя М. К. направените разноски в
размер 370 лв.
Решението е постановено при участие в производството на трето лице помагач
ЗД „Кардиф – Животозастраховане, Клон България“ КЧТ България.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок
от връчване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: