№ 59
гр. Пазарджик , 16.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20215200500375 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподател „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, редовно призован, законен представител
не се явява. За тях се явява адвокат П.И. П., редовно упълномощен от първата
инстанция
Ответник ЦВ. АТ. Ц., редовно призована не се явява. Не се явява и
процесуалният й представител адвокат Д. ЛЮБ. Ф.
Съдът докладва постъпила молба от Ц.Ц., подадена от адв. Ф., в която
се моли при липса на процесуални пречки да бъде даден ход на делото.
Поддържа подадения отговор на въззивната жалба. Няма доказателствени
искания и няма да сочи нови доказателства. Счита делото за изяснено от
фактическа страна и се моли да бъде даден ход по същество. Моли се за
потвърждаване на първоинстанционното решение по съображения, изложени
в отговора на въззивната жалба. Моли се за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА. Взето е становище при
евентуално отмяна на първоинстанционното решение да не бъдат присъждани
разноски на въззивника- небанкова кредитна институция по изложени
съображения.
Адв. П.– Да се даде ход на делото.
1
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №260029/02.11.2021г., постановено по гр.д.№835/2020г. по
описа на РС- Пещера е прогласен за нищожен Договор за паричен заем
№943258/30.09.2019г. към искане №107716, сключен между ЦВ. АТ. Ц., с
ЕГН ********** от гр.********** и „Креди Йес“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр.******, представлявано от *********.
Осъден е „Креди Йес“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр.******, представлявано от *********, да заплати па адвокат
Д. ЛЮБ. Ф., вписана в Софийска адвокатска колегия с личен № **********, с
адрес на кантората гр.*****-*-*, разноски по делото в размер на 600лв.-
адвокатско възнаграждение.
Осъден е „Креди Йес“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр.******, представлявано от *********, да заплати на ЦВ. АТ.
Ц., ЕГН ********** от гр.********** сумата от 252,38лв.
Осъден е „Креди Йес“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр.******, представлявано от ********* да заплати на РС-
Пещера сумата от 430лв., представляваща разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Креди Йес“ ООД,
представлявано от Управителя *********, чрез пълномощника му адв.П..
Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно.
Визира се, че преди съда да прогласи атакуваното решение,
първоинстанционният съд е извършил сериозно процесуално нарушение на
съдопроизводствените правила като е приел, че няма пречка за даване ход на
насроченото за 25.01.2021г. от 10.30ч. първо съдебно заседание по делото,
въпреки предоставено доказателство за заболяване от КОВИТ-19 и в
изпълнение на извънредната епидемична обстановка се намирах под домашна
2
карантина, за което подадох молба с искане за отлагане на съдебното
заседание за друга дата.
Твърди се, че при установяване на фактическата обстановка по делото,
съдът неправилно е приложил материалния и процесуален закон.
Сочи се, че в мотивите на обжалваното решение съда е пропуснал да
извърши предвидената от законодателя задължителна по чл.129 от ГПК
проверка за редовност на ИМ във връзка с чл.127, ал.4 от ГПК, въпреки, че
иска е за парично вземане, а ищецът не посочва банкова сметка или друг
начин за плащане дори и в първото по делото състояло се съдебно заседание.
В тази насока се приема, че иска е процесуално недопустим поради пороци на
исковата молба, които я правят недопустима, а заедно с това недопустим
става и целият съдебен процес. Компрометираното съдебно производство е
довело до недопустим съдебен акт.
Приема се, че са неправилни изводите на съда, с които счита нищожна
клаузата на чл.3 от процесния договор въпреки, че приема размера на ГПР за
допустим и ненадвишаващ максималния размер от 50 %.
Счита се за правилни изводите на съда, че размера на ГПР не
надвишава предвидения в ЗПК размер от 50% но неправилно го съпоставя със
случаите, в които се търси присъждане на законна лихва. В този аспект се
твърди, че не следва съда да прави паралел между договорна лихва и
законната лихва защото те сериозно и изначално се различават по своята
природа, а така също и основанието за присъждането им и помежду им не
може да се направи паралел.
Приема се, че изводите на съда за нищожност на така договорената
възнаградителната лихва от 39.96% са неправилни и неоснователни.
Твърди се, че съображенията на първоинстанционния съд за нищожност
на клаузата по чл.8 от договора за паричен заем също са неправилни.
Счита се, че неустоечната клауза по чл.8 от договора не е
неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, приложим към процесния
договор на основание чл.24 от ЗПК.
Сочи се, че неправилно е заключението в съдебното решение, че
3
процесния договор за заем е недействителен и досежно клаузата на чл.8 във
връзка с нормата на чл.10, ал.4 от ЗПК, която урежда условията, при които е
допустима едностранна промяна на общия разход по кредита за потребителя,
а именно едновременно наличие изрично предвидена в договор възможност
за увеличаване и за намаляване на общия разход по кредита и описание но
обстоятелствата приложими към промяната на общия разход по кредита,
които да са обективно обосновани и да не зависят от волята на кредитора,
както е в настоящия случай. Ал.5 на същата разпоредба предвижда
нищожност на всяка уговорка, която нарушава правилото на ал.4 или го
заобикаля.
В настоящия случай е прието, че неустойката от 463.94лв. е дължима от
заемателя, в случай, че не предостави договореното в чл. 6 обезпечение или
последното не отговаря на изискванията на чл. 10, ал.2, т.1 и т. 4 от Общите
Условия, представлява клауза за едностранно изменение на общия разход по
кредита без да са налице едновременно предпоставките на чл.10, ал.4, т.1 и
т.2 от ЗПК.
Счита се, че предвидената в чл.8 от договора за заем неустойка не
представлява общ разход по кредита. Освен това тя е резултат и от уговорка
между страните по двустранен договор и дори да се приеме, че представлява
неравноправна клауза по чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП, то е акт на индивидуално
договаряне без да са налице данните, че потребителя не е имал възможност да
се запознае с условията на договора, респективно да влияе върху тях,
включително да откаже да сключи допълнително споразумение (при
положение, че има такова- доказателства №6,7,8,9,10) до нова индивидуална
договорка. Приема се извод, че неустойката не се включва в размера на
общия разход по кредита по смисъла п.1, т.1 от ДР на ЗПК условията на чл.1,
ал.4, вр. ал.5 от ЗПК по отношение на нея са неприложими. Затова и клаузата,
която урежда дължимостта и не противоречи на посочената норма.
Искането е за отмяна на обжалваното решение и вместо него се
постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, като
недопустими, неоснователни и недоказани.
Моли се за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции
разноски.
4
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- ЦВ. АТ. Ц., представлявана от пълномощника си адв. Д.Ф..
В него са изложени подробни съображения в насока неоснователност на
възраженията изложени в подадената възззивна жалба.
Моли се същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Моли са, на основание чл.38, ал.2 от ЗА от страна на пълномощника, да
му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на материално затруднена въззиваема страна.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
Адв. П. – Поддържам изцяло въззивната жалба против решението на
първоинстнационния съд. Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. П.: - Ув. окр. съдии, считам, че има основания, които съм изложил
за отмяна на решение на първоинстанционния съд и моля да го отмените,
както и да присъдите на доверителя ми разноски за заплатена държавна такса
и адвокатско възнаграждение. Представям списък на разноски. Алтернативно
моля, ако приемете, че първоистанционното решение е правилно и
законосъобразно да не присъждате разноски на отсрещната страна за
безплатна правна помощ, тъй като към настоящия момент във връзка с
въззивното производство пред Вас не е представена декларация за семейно,
имотно, гражданско състояние, а от завеждането на иска е изминало повече от
година. Напълно е възможно да има промяна в имотното, семейното и като
цяло гражданското състояние на ищеца поради което моля да не присъждате
разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с искането за безплатна
правна помощ.
5
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
16.07.2021 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6