РЕШЕНИЕ

   гр. София, …..03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети октомври двехиляди и осемнадесета година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕПА ТОНЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                   НЕДЕЛИНА СИМОВА                                                    

при секретаря Стефани Калоферова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 5090 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 04.04.2016г., поправено с решение от 10.07.2017г., постановени по гр. дело № 24989/2015г. на СРС, 48 състав, е осъден И.В.Д. да заплати на Х.Д.Х., на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сумата от 11 000 лева, представляваща главница по договор за заем от 26.04.2014 г., ведно със законната лихва от 11.05.2015г. до окончателното изплащане на вземането.

Въззивникът – ответник И.В.Д. обжалва основното решение за уважаване на иска, с оплаквания за нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, както и решението за допускане на очевидна фактическа грешка относно вписването на правилните имена на ищеца. Поддържа, че не е получил реално процесната сума, а подписал процесната разписка, след като имал устна уговорка с ищеца да му даде сумата 11 000 лв., с уговорка за връщане след три месеца. Твърди, че на 26.04.2014г. при среща ищецът му заявил, че му дава сумата 8000 лв., а разликата до сумата 11 000 лв. представлявала лихва, при което ответникът заявил, че не е съгласен, но подписал разписката и тръгнал, но без да е получил реално парична сума. По отношение на решението за очевидна фактическа грешка поддържа, че било постановено в нарушение на  процесуалния закон, тъй като не бил уведомен за подадената молба по чл. 247 ГПК от ищеца. Моли въззивния съд да отмени двете решения – основното и постановеното по реда на чл. 247 ГПК, като отхвърли предявения иск по същество като неоснователен и недоказан, а делото бъде върнато на СРС за постановяване на ново при спазване на процесуалните правила.

Въззиваемият – ищец Х.Д.Х. е подал отговори на двете жалби, с които заявява становище за неоснователност на същите. Поддържа, че по делото е безспорно установено наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за заем, както и реалното предаване на сумата. По отношение на решението за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка поддържа, че с решението правилно е допусната исканата поправка на очевидна фактическа грешка в имената на ищеца. Моли съда да потвърди двете обжалвани решения, с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение от 04.04.2016г. за уважаване на иска е валидно и процесуално допустимо. По същество решението е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 11 000 лева, представляваща задължение за връщане на дадена в заем сума, съгласно представена по делото разписка 26.04.2014г.

За да бъде уважен иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца – заемодател е да установи сключването на договор за заем – постигане на съгласие между страните за приемане от ответника – заемател на сумата от 11 000 лева и реалното й предаване със задължение да бъде върната. Доказването на горепосочените факти следва да е пълно и главно, т.е. тяхното наличие трябва да бъде установено по категоричен и несъмнен начин. В случая това е направено по делото.

По делото е представена разписка от 26.04.2014г., която обективира получаването в заем на сумата 11 000 лв. от ответника И.Д., дадена от ищеца Х.Х., със задължение за връщане в срок до 25.07.2014г. Разписката е оспорена от ответника досежно положения от него подпис и автентичността й е безспорно установена от заключенията на приетите единична и тройна СгрЕ. По делото е разпитан и свидетеля И., който установява, че подписът в разписката от ответника Д. е положен пред него.

Съгласно константната съдебна практика, съставената разписка за предаване на суми, съдържаща подпис на получателя с означено основание, е доказателство за получаването на сумата на означеното в документа основание – така решение № 20/02.02.2011г. по гр. д. № 620/2010г. на ВКС, ІV ГО. Ето защо оплакването в жалбата, че не е налице доказано реално предаване на сумата, е изцяло неоснователно. Събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват реалното получаване на сумата 11 000 лв., а доводите в жалбата за уговорка, че част от сумата представлявала лихва, а не главница, съдът намира, че представлява защитна теза.

Предвид изложеното, крайните изводи на първоинстанционния съд за наличие на валидно възникнало между страните в производството правоотношение по договор за заем, с настъпил на 25.07.2015г. падеж за връщане на заетата сума, са правилни и законосъобразни.

С оглед изложеното, исковата претенция с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е основателна и доказана,а жалбата - неоснователна.

По изложените съображения, решението следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По жалбата срещу решение от 10.07.2017г., постановено по реда на чл. 247 ГПК:

С обжалванато решение съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в имената на ищеца, тъй като в първоначално постановеното, вместо неговите са изпитани имената на ответника. Молбата за поправка по чл. 247 ГПК е била депозирана в СГС и ответникът е бил уведомен за същата с връчено на 20.03.2017г. Отделно от това, производството по чл. 247 ГПК може да бъде инициирано и служебно от съда, без размяна на съдебни книжа. Предвид изложеното, жалбата срещу решението по чл. 247 ГПК е изцяло неоснователна и същото следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, на въззиваемия – ищец следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.04.2016г., постановено по гр. дело № 24989/2015г. на СРС, 48 състав.

ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.07.2017г., постановено по гр. дело № 24989/2015г. на СРС, 48 състав.

ОСЪЖДА И.В.Д., ЕГН ********** да заплати на Х.Д.Х., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 600 лв. – разноски за производството пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 1- месечен срок от съобщенията до страните при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                           2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.04.2016г., постановено по гр. дело № 24989/2015г. на СРС, 48 състав. ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.07.2017г., постановено по гр. дело № 24989/2015г. на СРС, 48 състав. ОСЪЖДА И.В.Д., да заплати на Х.Д.Х., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 600 лв. – разноски за производството пред въззивната инстанция.